Решението на Фондация Отворено общество“ (ФОО) да прекрати голяма част

Решението на Фондация „ Отворено общество “ (ФОО) да приключи огромна част от активността си в Европа изненада мнозина – в това число и доста от съперниците на нейния създател Джордж Сорос.

В исторически проект никоя друга фондация не е направила повече за построяването и поддръжката на европейското гражданско общество. След като в началото насърчаваше инакомислието зад Желязната завеса, в това число в родната страна на Сорос – Унгария, през днешния ден е мъчно да се откри одобрена нестопанска организация (или самодейност в публичен интерес), настояща в целия Европейски съюз, която в някакъв миг да не се е възползвала от поддръжката на фондацията.

Именно този одобрен и всеобщ темперамент на поддръжката на ФОО за гражданското общество в Европейски Съюз, комбиниран с големия му потенциал за финансиране и професионална поддръжка, прави неочакваното решение за овакантяване извънредно значимо.

Поради голямото структурно наличие на ФОО в гражданското общество на Европейски Съюз, което се равнява на почти една осма от разпределяните всяка година 1,5 милиарда евро, отдръпването му заплашва оцеляването на голям брой организации с нестопанска цел, доста от които работят като демократични наблюдаващи.

Поради неналичието на различно финансиране, измежду най-застрашените са Неправителствени организации, работещи по въпроси, свързани с технологиите – от опити за противопоставяне на вредите в интернет, като се застъпват за контролиране на изкуствения разсъдък, до наблюдаване на неконтролираното държавно наблюдаване и потреблението на шпионски програмен продукт, както и тези, които се концентрират върху мощно оспорвани въпроси като правата на дамите, малцинствата и мигрантите, расовата взаимност.

Погледнато от тази позиция, отдръпването на Сорос не може да пристигна в по-неподходящ миг за европейския план, защото той е подложен на тестване от националистически и популистки партии, които подценяват главните „ отворени “ полезности на блока и които скоро ще се окажат свободни от контрола, който се стремят да упражняват подкрепяните от ФОО организации.

Но има и още нещо, защото празнината, оставена от финансирането на ФОО, скоро може да бъде запълнена от консервативни и религиозно-десни донори. Такива донори към този момент са навлезли, изключително в страни като Полша и Италия, с цел да поддържат организации, които са срещу абортите и ЛГБТК+, и техните дарения са регламентирани. Преди идващите избори в Европейски Съюз през юни 2024 година на тях към този момент ще им бъде по-лесно, с помощта на отдръпването на Сорос.

Интересно е, че едно от основанията, дадени за това, за какво ФОО лимитира активността си, е, че институциите на Европейски Съюз „ към този момент отделят обилни запаси за правата на индивида, свободата и плурализма “. И въпреки всичко наподобява наивно да се счита, че огромни суми обществени средства за Неправителствени организации, които не се харесват на популистите, ще продължат да текат безпроблемно, изключително като се има поради, че новият политически климат може да бъде доста друг след юни 2024 година

Либерално мислещото гражданско общество в Европейски Съюз може да се нуждае от частни средства, с цел да оцелее, а неприятната вест е, че никоя друга филантропска организация не разполага с ресурсите – или смелостта – да окуражи европейските Неправителствени организации в същата степен и в общоевропейски мащаб, както го направи ФОО.

Тази квазимонополна позиция акцентира също по този начин една надълбоко неуместна истина: след десетилетия на съвсем безусловна поддръжка, нестопанските организации в Европейски Съюз са разрешили да се развие нездрава взаимозависимост, което прави напускането на Сорос още по-тревожно.

Разбира се, донорът постоянно е свободен да пренасочи финансирането си към други райони на света, само че въпреки всичко би трябвало да се запитаме дали тази независимост го освобождава от непрекъсната отговорност.

В последна сметка това е горчив хап, който европейското гражданско общество би трябвало да преглътне, още повече, че идва около тригодишното дълготрайно преструктуриране на Фондация „ Отворено общество “, което съответства с пандемията COVID-19 и приключи с дълго чаканата промяна на поколенията.

Новата тенденция на финансиране на фондацията е подписана от новия ръководител Александър Сорос – 37-годишния наследник на Джордж, както и от президента на фондацията лорд Марк Малох-Браун, чийто интерес към плана на Европейски Съюз съответствува с този на невъзмутим английски последовател на оставането в него.Т би трябвало да се запитаме дали обратът на ФОО не е обвързван повече с персоналните желания на новото управление, в сравнение с със строга, учредена на доказателства оценка на действителните рискове, пред които е изправена демократичната народна власт в Европейски Съюз, както е типично за филантропията.

За стотици организации и лица, ангажирани със обществени промени, всичко това е доста неприятно. И което е още по-лошо, това държание вреди и на репутацията на филантропията в миг, когато нейният принос е най-необходим. Всъщност оповестеното отдръпване на ФОО освен бележи абсурден, горчив свършек на историческата му роля в построяването на общоевропейската гражданска инфраструктура, само че е и сериозен тест за доверието и устойчивостта на европейската филантропия в миг, когато блокът навлиза в невиждан избирателен сезон с планувани гласувания в съвсем една четвърт от страните членки и идни избори за Европейски парламент.

Най-належащият въпрос в този момент е: Ще се намесят ли други, с цел да запълнят празнината?

Анализ на Алберто Алемано за „ Политико “

Авторът е професор по право на Европейския съюз „ Жан Моне “ в HEC Paris и създател на „ Доброто лоби “ – организация с нестопанска цел, чиято цел е да обезпечи еднакъв достъп до властта.