Решението на европейски държави като , , Швеция и Норвегия

Решението на европейски страни като,, Швеция и Норвегия да се причислят към и да изпратят свои военнослужещи в Гренландия, редом на външните министри на Дания и Гренландия с вицепрезидента и с държавния секретар на Съединени американски щати във Вашингтон, е централна тематика в западния щемпел.

" Докъде ще стигне Европа, с цел да отбрани Гренландия от Тръмп? ", пита английският в. " Гардиън " в заглавието на разбора на Катрин Бътлър. " Пренебрегването на интернационалното право от страна на президента разкрива зависимостта на континента от Съединени американски щати. Лидерите затвърдиха реториката си в поддръжка на Дания, само че цената на борбата с него е висока ", написа авторката.

" Заплахата на Доналд Тръмп да поеме контрола над Гренландия " по един или различен метод “ сложи самостоятелната територия и нейния суверен - Дания, в затруднено състояние, а Европа се бори да го спре. След шока от военната интервенция на Съединени американски щати във Венецуела, упоритостта на Тръмп да сложи Гренландия на идващото място в листата си с " жертви " към този момент не се възприема в Европа като похвала или фикция, а като съществено желание, ръководено от идеология, неоимперски експанзионизъм, жадност на Съединени американски щати за естествени запаси - или всичко това вкупом ", продължава Бътлър.

Нескритото неуважение на Тръмп към интернационалното право още веднъж разкрива мъчителната алтернатива, породена от осакатяващата взаимозависимост на Европа от Съединени американски щати за военна сигурност: опълчват ли му се европейците или го успокояват, даже когато дейностите му са ехтене на съветското навлизане в Украйна, което съгласно тях е нелегално, слага различен въпрос " Гардиън ".

Скоро след нападението във Венецуела – посрещнато с оглушително безмълвие в Европа – съветникът на Тръмп Стивън Милър съобщи в изявление за телевизия Си Ен Ен, че " никой няма да се бие със Съединените щати “ за Гренландия, написа " Гардиън ". " Прав ли е Милър? ", пита Катрин Бътлър, като показва, че през последните дни е имало смяна в тона. Лидерите на шест европейски сили – Франция, Германия, Испания, Италия, Полша и Англия – излязоха с необикновена обща декларация, потвърждавайки поддръжката си за датския суверенитет и на процедура предупреждавайки Тръмп да не се намесва в Гренландия, обръща внимание английският вестник.

Но каква " битка “ са подготвени да водят тези европейски сили за Гренландия, в случай че дипломацията се провали, не е ясно. Оправданието на Тръмп за дрънканего на оръжия по адрес на правилен съдружник в НАТО като Дания, сякаш с цел да отбрани Гренландия от хипотетична бъдеща експанзия от страна на Русия или Китай, не е основателно, споделят анализатори. Загрижеността за сигурността на Съединени американски щати може да бъде позволена без анексиране на Гренландия, счита " Гардиън ", акцентирайки, че Гренландия е полуавтономна територия от 1979 година, само че като част от Дания тя е защитавана от НАТО.

Съществуващите контракти от времето на Студената война сред Дания и Съединени американски щати за взаимна защита на Гренландия дават независимост на Вашингтон да разполага повече войски на най-големия остров в света, отбелязва английското издание, добавяйки, че Съединени американски щати биха могли да отворят още веднъж 16 от 17-те си военни бази, които са били затворени.

Френският в. " Монд " осведоми, че Франция - единствената нуклеарна мощ в Европейския съюз - ще изпрати войски в Гренландия за взаимни учения с няколко европейски страни, като акцентира, че това решение е разследване на оповестеното от Дания засилено военно наличие на арктическия остров. Ходът е в подтекста на заключението на датския външен министър Ларс Льоке Расмусен след срещата във Вашингтон - " ясно е, че президентът Тръмп има предпочитание да завладее Гренландия ", написа изданието. Расмусен и външната министърка на Гренландия Вивиан Моцфелт разговаряха с вицепрезидента на Съединени американски щати Джей Ди Ванс и американския държавен секретар Марко Рубио в Белия дом нощес.

" Монд " цитира и немското Министерство на защитата, съгласно чието изказване разполагането на 13-членен разследващ отряд на Бундесвера в гренландската столица Нук е по покана на Дания. Берлин сподели, че задачата има за цел да " изследва рамковите условия за възможен боен принос в поддръжка на Дания за гарантиране на сигурността в района “.

На собствен ред немският в. " Франкфуртер алгемайне цайтунг " обръща внимание на обстоятелството, че на съвещание на кабинета президентът на Франция Еманюел Макрон е декларирал, че " приема заканите на Тръмп доста съществено ". Франция възнамерява да открие консулство в столицата на Гренландия на 6 февруари.

С транспортен аероплан в Нук през днешния ден ще дойдат 13 военнослужещи от Бундесвера, а присъединяване на Германия в разследваща задача " по покана на Дания " е до събота, показва различен немски вестник - " Велт ". В Германия партията на Зелените приветства задачата на Бундесвера в Гренландия, показва изданието.

" Това е ярка символика “, споделя специалистът по защита Сара Нани пред в. " Райнише пост ", допълвайки, че диалозите във Вашингтон не са довели до отвод на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп от териториалните му искания над Гренландия.

" Следователно би било значимо този боен жест на взаимност с Дания да бъде допълнен от съответни дипломатически закани към Белия дом. Само тогава Тръмп може да бъде възпрян от лудостта си “, споделя Нани. Според нея немският канцлер Фридрих Мерц би трябвало да съобщи ясно, че ще има последици за Съединени американски щати, в случай че продължат да подкопават сплотеността в НАТО, поставяйки под въпрос териториалната целокупност на страна член като Дания.

В същото време " Велт " заключава, че Тръмп, за който Гренландия е от значително значение за построяването на плануваната система за противоракетна защита " Златен купол ", остава корав " в позицията си.

Американският в. " Ню Йорк таймс " извежда на напред във времето казаното от външния министър на Дания Расмусен след снощната среща в Белия дом, че Дания, Гренландия и Съединени американски щати по отношение на бъдещето на територията в Северния Атлантик. Часове преди срещата Тръмп съобщи, че Съединените щати " се нуждаят от Гренландия “, отбелязва изданието.

Трите държавни управления ще образуват " работна група ", евентуално до няколко седмици, с цел да се опитат да намерят път напред, който да регистрира опасенията на Тръмп за сигурността, без да нарушава териториалната целокупност на Кралство Дания или правото на гренландците на самоопределяне, прецизира " Ню Йорк таймс ".

Тръмп и висши чиновници в неговата администрация са представяли разнообразни разновидности за това по какъв начин Вашингтон би могъл да поеме надзор върху Гренландия, напомня изданието. Държавният глава не изключва опцията за завладяване с военна мощ, само че държавният секретар Рубио е заявявал, че президентът възнамерява да купи острова, вместо да нахлуе в него. Купуването на Гренландия обаче може да се окаже обречено на неуспех - Дания няма пълномощия да продава Гренландия, а и гренландският министър председател Йенс-Фредерик Нилсен неведнъж е казвал, че територията не е за обмен.

" Защо Гренландия е значима за един затоплящ се свят ", изяснява в различен собствен материал " Ню Йорк таймс ". " Съдбата на най-големия остров в света е от голямо значение за милиарди хора на планетата, тъй като с световното стопляне Гренландия губи лед, а това има последствия ", показва изданието.

По-голямата част от площта на Гренландия, която заема общо към два милиона квадратни километра, е покрита с лед. Този лед се топи бързо, тъй като полярните райони на света се затоплят бързо, с широкообхватни последствия за стабилността на климата на Земята, изяснява американският вестник. Със стоплянето на Арктика се отварят нови търговски пътища, както и достъп до естествени първични материали, в това число тези, които са жизненоважни за технологиите за чиста сила, както и за забавянето на промените на климата. В същото време обаче тази досегаемост визира и сигурността, като я прави уязвима, обръща внимание нюйоркското издание.

" Накратко: изменението на климата прави Арктика по-достъпна стратегическа цел за международните сили - факт, който президентът Тръмп не е пропуснал ", подчертава " Ню Йорк таймс ". " Неговата фиксидея за Гренландия е самопризнание, че изменението на климата е действително “, обобщава Джон Конгър, някогашен чиновник на Пентагона в държавното управление на президента Барак Обама, който в този момент е съветник в изследователския институт " Център за климат и сигурност ".