Казусът с подуправителя на БНБ е уникален за българското съдопроизводство
Решението на Българска народна банка да в профил подуправителя Андрей Гюров от заеманата от него служба заради несъответственост предстои на обжалване в съда. И защото Гюров към този момент съобщи, че ще се възползва от това свое законово право, влизаме в обстановката, че ще бъдем очевидци на неповторимо за страната ни правосъдно дело. Уникално, тъй като от подновяването на статута на Българска народна банка като самостоятелна институция през 1991 година досега такова дело не се е водило, заради дългогодишната липса на правна опция шефът и подуправителите да апелират своето вероятно предварително освобождение. Поради посочените нагоре аргументи Върховният административен съд, където ще се гледа жалбата на Гюров също ще би трябвало да излезе с неповторимо решение.
Цялата тази обстановка е задоволително мощен мотив да публикуваме по случая професионалната позиция на адв. Янчо Трончев. Той прочут в професионалната колегия като един от юристите с голям - няколко десетилетия, опит в наказателни и административни правосъдни проблеми, в които сполучливо е защитавал и даже сега пази ползите освен на банки и банкери, само че през годините е представлявал в съда ползите на Българска народна банка и на членовете на нейния директорски съвет.
Ето каква е позицията на адв. Трончев по проблема с Андрей Гюров
" В медийното пространство се появяват разнообразни мнения по вероятното премахване на подуправителя на Българска народна банка Андрей Гюров. Това ме предизвика да изразя своето персонално мнение по случая.
Какъв правни последствия имат решенията на Комисията за противопоставяне на корупцията /КПК/ и на УС на Българска народна банка, които, както разбрахме се нападат в съда.
1 / Решението на КПК - Заставам зад мнението, че това решение е от вида на така наречен вътрешнослужебни или подготвителни актове. Съдебната процедура трайно се ориентира в това схващане, заради което едно такова решение не следва да предстои на оборване. Такова решение, при което се открива несъответственост се разграничава от това, при което се открива спор на ползи по член 92 от ЗПК, поради пълномощията на Комисията според член 13, алинея 1, т. 6 ЗПК. Второто /за спор на интереси/ предстои на оборване на съображение член 94 ЗПК.
С оглед на горните съждения, верен се явява извода на Българска народна банка , че даже да е налице почнало правосъдно произвеждане по оборване на решението на КПК, такова произвеждане се явява неприемливо. Според мен административният съд - АССГ - не би следвало да даде ход всъщност. Като начало съдът е следвало да остави без придвижване жалбата на Андрей Гюров на съображение член 159, т. 1 Административнопроцесуален кодекс, защото актът не предстои на оборване на съображение съгласно член 64 Административнопроцесуален кодекс.
2/ Решението на УС на Българска народна банка от 16.07.2024 година - смятам, че следва да се има поради следното:
Решението на УС на Българска народна банка предстои на оборване в 7-дневен период (без да е посочено от по кое време - от издаването му, или от връчването) от подуправителя Гюров. Също по този начин според член 14, алинея 2, изр. 4 ЗБНБ, съдът / в тази ситуация Върховният административен съд /ВАС/ следва да се произнесе в 14-дневен период от постъпване на жалбата с решение, което е дефинитивно . Но на никое място не е планувана глоба при неспазване на периода, което допуска, че той е инструктивен. Практика по този въпрос няма. С други думи следва да се има поради, че производството има късмет да се протака повече от 14 дни.
На последващо място, следва да се има поради, че прекъсване на правосъдно произвеждане няма уредба в Административнопроцесуален кодекс, заради което на съображение член 144 Административнопроцесуален кодекс, във вр. с член 229, алинея 1, т. 4 Граждански процесуален кодекс се ползва основанието, че съдът стопира производството, когато в същия или в различен съд се преглежда дело, решението по което ще има значение за вярното решение на разногласието. По тази наредба практиката е разнородна по отношение на това, какво е преюдициален спор. Още повече, че в сегашния случай е позволен и индиректен надзор върху решението на КПК, като Върховен административен съд следва да се произнесе и по действителността и законосъобразността на административния предварителен акт (Решение за определяне на несъвместимост). Ето за какво, смятам, че по-скоро съдът няма да спре производството поради другото дело, планувано за 16.09.2024 година в АССГ. Дори да не се одобряват тези причини, най-малкото обстоятелството, че самото решение на КПК не съставлява спорен акт би било задоволително за съда да не се занимава.
В същото време, следва да се има поради, че България постоянно е обект на рецензия от ЕСЗПЧ, заради което в случай че се откри някакво съображение за оборване на евентуалното решение на Върховен административен съд, заради нарушение правото на обективен правосъден развой по член 6 ЕКЗПЧ, в случай че то е взето преди решението на АССГ, то тогава може да бъде анулирано решението от 5-членин състав на Върховен административен съд (по реда на изключителния прийом, след решение на ЕСЗПЧ) и да се възобнови правосъдното произвеждане. Но това е единствено допустима догадка, въпреки всичко Върховен административен съд като способен съд е в правото си да реши да спре или не производството по жалбата против решението на УС на Българска народна банка.
Реално казусът в сегашния проблем е следния: Производство пред АССГ не би следвало да има, а е трябвало да бъде прекъснато на стадий след подаване на жалбата от Гюров, защото това /решението на КПК/ не е акт предстоящ на оборване . От друга страна - ще тръгне произвеждане пред Върховен административен съд по обжалване Решението на УС на Българска народна банка, което ще изпревари по време предходното. А решението на Върховен административен съд ще бъде дефинитивно. Ако то отхвърли жалбата на подуправителя Гюров - решението на УС на Българска народна банка ще следва да бъде гледано в Народното събрание и ще последва решение за освобождението му. При състояние, че почете жалбата - решението на УС на Българска народна банка се анулира и подуправителят продължава да заема длъжността.
В умозаключение смятам, актът на УС на Българска народна банка е задоволително изискан и няма да " падне " в съда. Също смятам, че съдът не следва да стопира производството. Това обаче е въз основа на моята правна логичност. Съдът може да одобри строго педантичен метод, който е обичаен за множеството съдии, и да спре производството на съображение член 229, алинея 1, т. 4 Граждански процесуален кодекс. В същото време, в случай че са по-запознати с особеностите на косвения надзор за правда върху административните актове, могат да подценен правилото на член 229, алинея 1, т. 4 Граждански процесуален кодекс и непосредствено да се произнесат върху решението на КПК, както би следва и да бъде, защото това не е акт предстоящ на оборване. Но това са правни нюанси, въпреки всичко съдът ще се произнесе въз основа на обстоятелствата, закона и своето вътрешно разбиране.
По отношение изказванията, че отстраняването на подуправителя на Българска народна банка е допустимо да попречи на влизането на България в еврозоната, смятам, че това няма по никакъв метод да се отрази на страната, защото с последните промени от 2024 година на чл.12 от ЗБНБ, условията за заемане на длъжността " подуправител " бяха съответно регламентирани и са в унисон с европейските практики. "
Цялата тази обстановка е задоволително мощен мотив да публикуваме по случая професионалната позиция на адв. Янчо Трончев. Той прочут в професионалната колегия като един от юристите с голям - няколко десетилетия, опит в наказателни и административни правосъдни проблеми, в които сполучливо е защитавал и даже сега пази ползите освен на банки и банкери, само че през годините е представлявал в съда ползите на Българска народна банка и на членовете на нейния директорски съвет.
Ето каква е позицията на адв. Трончев по проблема с Андрей Гюров
" В медийното пространство се появяват разнообразни мнения по вероятното премахване на подуправителя на Българска народна банка Андрей Гюров. Това ме предизвика да изразя своето персонално мнение по случая.
Какъв правни последствия имат решенията на Комисията за противопоставяне на корупцията /КПК/ и на УС на Българска народна банка, които, както разбрахме се нападат в съда.
1 / Решението на КПК - Заставам зад мнението, че това решение е от вида на така наречен вътрешнослужебни или подготвителни актове. Съдебната процедура трайно се ориентира в това схващане, заради което едно такова решение не следва да предстои на оборване. Такова решение, при което се открива несъответственост се разграничава от това, при което се открива спор на ползи по член 92 от ЗПК, поради пълномощията на Комисията според член 13, алинея 1, т. 6 ЗПК. Второто /за спор на интереси/ предстои на оборване на съображение член 94 ЗПК.
С оглед на горните съждения, верен се явява извода на Българска народна банка , че даже да е налице почнало правосъдно произвеждане по оборване на решението на КПК, такова произвеждане се явява неприемливо. Според мен административният съд - АССГ - не би следвало да даде ход всъщност. Като начало съдът е следвало да остави без придвижване жалбата на Андрей Гюров на съображение член 159, т. 1 Административнопроцесуален кодекс, защото актът не предстои на оборване на съображение съгласно член 64 Административнопроцесуален кодекс.
2/ Решението на УС на Българска народна банка от 16.07.2024 година - смятам, че следва да се има поради следното:
Решението на УС на Българска народна банка предстои на оборване в 7-дневен период (без да е посочено от по кое време - от издаването му, или от връчването) от подуправителя Гюров. Също по този начин според член 14, алинея 2, изр. 4 ЗБНБ, съдът / в тази ситуация Върховният административен съд /ВАС/ следва да се произнесе в 14-дневен период от постъпване на жалбата с решение, което е дефинитивно . Но на никое място не е планувана глоба при неспазване на периода, което допуска, че той е инструктивен. Практика по този въпрос няма. С други думи следва да се има поради, че производството има късмет да се протака повече от 14 дни.
На последващо място, следва да се има поради, че прекъсване на правосъдно произвеждане няма уредба в Административнопроцесуален кодекс, заради което на съображение член 144 Административнопроцесуален кодекс, във вр. с член 229, алинея 1, т. 4 Граждански процесуален кодекс се ползва основанието, че съдът стопира производството, когато в същия или в различен съд се преглежда дело, решението по което ще има значение за вярното решение на разногласието. По тази наредба практиката е разнородна по отношение на това, какво е преюдициален спор. Още повече, че в сегашния случай е позволен и индиректен надзор върху решението на КПК, като Върховен административен съд следва да се произнесе и по действителността и законосъобразността на административния предварителен акт (Решение за определяне на несъвместимост). Ето за какво, смятам, че по-скоро съдът няма да спре производството поради другото дело, планувано за 16.09.2024 година в АССГ. Дори да не се одобряват тези причини, най-малкото обстоятелството, че самото решение на КПК не съставлява спорен акт би било задоволително за съда да не се занимава.
В същото време, следва да се има поради, че България постоянно е обект на рецензия от ЕСЗПЧ, заради което в случай че се откри някакво съображение за оборване на евентуалното решение на Върховен административен съд, заради нарушение правото на обективен правосъден развой по член 6 ЕКЗПЧ, в случай че то е взето преди решението на АССГ, то тогава може да бъде анулирано решението от 5-членин състав на Върховен административен съд (по реда на изключителния прийом, след решение на ЕСЗПЧ) и да се възобнови правосъдното произвеждане. Но това е единствено допустима догадка, въпреки всичко Върховен административен съд като способен съд е в правото си да реши да спре или не производството по жалбата против решението на УС на Българска народна банка.
Реално казусът в сегашния проблем е следния: Производство пред АССГ не би следвало да има, а е трябвало да бъде прекъснато на стадий след подаване на жалбата от Гюров, защото това /решението на КПК/ не е акт предстоящ на оборване . От друга страна - ще тръгне произвеждане пред Върховен административен съд по обжалване Решението на УС на Българска народна банка, което ще изпревари по време предходното. А решението на Върховен административен съд ще бъде дефинитивно. Ако то отхвърли жалбата на подуправителя Гюров - решението на УС на Българска народна банка ще следва да бъде гледано в Народното събрание и ще последва решение за освобождението му. При състояние, че почете жалбата - решението на УС на Българска народна банка се анулира и подуправителят продължава да заема длъжността.
В умозаключение смятам, актът на УС на Българска народна банка е задоволително изискан и няма да " падне " в съда. Също смятам, че съдът не следва да стопира производството. Това обаче е въз основа на моята правна логичност. Съдът може да одобри строго педантичен метод, който е обичаен за множеството съдии, и да спре производството на съображение член 229, алинея 1, т. 4 Граждански процесуален кодекс. В същото време, в случай че са по-запознати с особеностите на косвения надзор за правда върху административните актове, могат да подценен правилото на член 229, алинея 1, т. 4 Граждански процесуален кодекс и непосредствено да се произнесат върху решението на КПК, както би следва и да бъде, защото това не е акт предстоящ на оборване. Но това са правни нюанси, въпреки всичко съдът ще се произнесе въз основа на обстоятелствата, закона и своето вътрешно разбиране.
По отношение изказванията, че отстраняването на подуправителя на Българска народна банка е допустимо да попречи на влизането на България в еврозоната, смятам, че това няма по никакъв метод да се отрази на страната, защото с последните промени от 2024 година на чл.12 от ЗБНБ, условията за заемане на длъжността " подуправител " бяха съответно регламентирани и са в унисон с европейските практики. "
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ