Христо Ковачки призова за ускорени действия по строежа на нови мощности в АЕЦ Козлодуй
Решението на българския парламент за удължение на периода за продажба на реакторите от неосъществения план АЕЦ „ Белене " е положително и национално отговорно. Това е единствената все още реалистична опция България да си върне най-малко част от средствата, които влага във въпросните реактори, в противоположен случай те рано или късно ще се трансфорат просто в скрап. Това написа в профила си във " Facebook " предприемачът Христо Ковачки.
Той добавя, че договаряния за продажба на тези реактори се водят с Украйна, а тя е една от водещите европейски страни в региона на нуклеарната енергетика. " До измененията през 1991 година на нейна територия бяха издигнати пет атомни електроцентрали. Независима Украйна освен не загуби нуклеарна мощност, само че за разлика от нас, я доразви. След 1991 година там бяха издигнати и въведени в употреба три нови реактора. След съветската инвазия и ударите по въглищни и водни централи, Украйна оповести проекти за бърз градеж на четири нови блока в АЕЦ " Хмелницки " и изяви планове да закупи два реактора от вида, с който разполага българската страна ", показва Ковачки.
Само преди седмица Международната организация за атомно съдействие даде обещание техническа поддръжка и помощ за това реакторите, които са българска благосъстоятелност, да се употребяват сполучливо в Украйна. Преговорите в сходна сфера постоянно са комплицирани и се нуждаят от по-голям времеви интервал.
Ковачки дефинира решението на Народно събрание като късмет те да бъдат приключени сполучливо и при отбрана на българския народен интерес. И опция да се проучва и реши дали част от оборудването може да се задържи за потребностите на АЕЦ „ Козлодуй ".
В коментара си предприемачът споделя още, че българският народен интерес изисква и нещо друго. Повече и ускорени дейности и старания на всички равнища и по-силна поддръжка за градежа на нови мощности в АЕЦ " Козлодуй ", тъй като те се без конкуренция. Реакторите А1000 на „ Уестингхаус ", които бяха определени, дават опция страната ни да извърши същински софтуерен скок и да бъде основан нов софтуерен хайлайф от хиляди експерти. Това може и би трябвало да е огромният български план на XXI век.
