Решението на арбитража в полза на България е окончателно и

Решението на арбитража в интерес на България е дефинитивно и не предстои на обжалване

Държавният общ авариен фонд на Оман, който съдеше България за 80 млн. евро, първо отдръпна претенциите си, а месеци по-късно Международният център за споразумяване на капиталови разногласия във Вашингтон (арбитражен съд - бел.ред.) се произнесе с решение, което не предстои на обжалване.

Новините бяха обявени от финансовото министерство на два пъти. Първо през април тази година, когато стана ясно, че Оманският фонд е отдръпнал всички свои искания, и преди дни, откакто съдът във Вашингтон, базирайки се на това деяние, взе решение.

Институцията, произнесла се в интерес на България, е част от групата на Световната банка и е основана с Конвенцията за споразумяване на капиталови разногласия. България се причислява към нея дружно с още 158 страни.

Арбитражът във

Вашингтон има

статут на съд,

а националните съдилища са поели ангажимент да признават неговите решения. Той се произнася по всеки юридически спор, произлизащ от реализиране на инвестиция сред договаряща страна и задграничен вложител. Условието е двете страни документално да са декларирали, че са съгласни разногласието да се внесе в арбитража.

Искът на Оманския фонд е заведен във Вашингтон на 22 октомври 2015 година, ответник по делото е България в лицето на финансовото министерство. Оманският фонд се съставлява от адвокатската адвокатска фирма “Фрешфийлдс Брукхаус Деринджър ” със седалища в Австрия и Германия. Българският финансов министър Владислав Горанов нае две адвокатски фирми - англо-американската “Арнолд & Портър ” и българската “Томов & Томов ”.

Оманският фонд

закупи 30% от

акциите от КТБ

през 2009 година Доведе ги тогавашният мажоритарен притежател на банката Цветан Василев. За връзката им приказва и пояснение на банкера през 2014 година, когато КТБ бе сложена под специфичен контрол, че “работи интензивно по стабилизирането на банката взаимно с Фонда на Султаната на Оман и други заинтересувани вложители ”.

Фондът направи договорката посредством люксембургското си сдружение “Бългериън акуизишън къмпани II ”, като заплати за договорката 185 млн. лв.. Заради слагането на банката под необикновен контрол и последвалото лишаване на лиценза цената падна доста. Тази разлика е в основата на загубите, за които претендират оманците, дружно с лихви и пропуснати изгоди. Доскоро нямаше публична информация за размера на претенциите им. След известието на финансовото министерство от април стана ясно, че те са за 80 млн. евро.

Делото не бе изненада, откакто Оманският фонд на няколко пъти съобщи планове да отнесе проблема до интернационална пълномощия. Най-често фондът формулираше настояванията и желанията си с писма. Реалната стъпка по завеждането на дело във Вашингтон предприе, откакто предлагането страната и оманският фонд в консорциум с австрийския ЕПИК и “Джем корп ”, да разработят избавителен проект за КТБ, бе отхвърлено от Българска народна банка.

Оманците апелираха решението на централната ни банка за разкриване на произвеждане по неплатежоспособност на КТБ, само че съдът реши, че те не могат да бъдат позволени като страна по делото, тъй като нямат юридически интерес от обжалването на решението.

През юли 2015 година и Българска народна банка посредством изказване на основния си правист Нина Стоянова, която сега е подуправител, оповести, че

акционерите

нямат никакви

учредения да

съдят България Дни по-късно оманците оповестиха, че ще работят за отбрана на своята инвестиция, макар че тя е единствено 0,5% от капиталовия им портфейл. През октомври 2015 година искът на оманците бе подаден във Вашингтон.

Тогава финансовият министър Владислав Горанов съобщи, че е безпричинно акционер на банка в неплатежоспособност да има искания към страната. “Наели сме юристи за отбрана на тази позиция, имаме потенциал и опит в сходен тип каузи и не сме обезпокоени.

Готови сме да

водим тази

борба ”, съобщи

Горанов

Като съображение за желае на оманците бяха посочени породени материални вреди от отнемането на лиценза на банката. Българска народна банка, държавното управление и съдът третирали неравностойно като вложител фонда и ги лишили от опция да защитят собствеността и правата си пред съд. Две решения провокирали загубите - отводът от избавяне на КТБ и отнемането на лиценза. Преките загуби са сведени до 80 млн. евро, върху които следва да се начислят лихви.

След два тура от писмени отбрани през месец декември 2018 година оманците се отхвърлят от исковете си без опция да ги предявят още веднъж както пред този, по този начин и пред различен интернационален арбитраж. С това делото може да се смята за завършило в интерес на България.

Твърдения, че арбитражното дело не е завършило с решение, а със подписване на съглашение и изплатено обезщетение, се появиха незабавно след оповестението на новината за отдръпването на исковете. Тези дни и дъщерята на подсъдимия Цветан Василев твърди същото в персоналния си блог.

Министерството на финансите обаче съобщи, че България не е подписвала съглашение, нито е плащала обезщетение по арбитражното дело, заведено от Фонда на генералния държавен запас на Султанат Оман.

Фондът е основан през 1980 година, ръководи близо 15 милиарда $

Държавният авариен фонд на Оман е основан през 1980 година, а сега негов началник е министърът на финансите на страната. Разполага с близо 15 милиарда $, фондът е на послушание на султана на арабската страна. Създаден е за вложения, като би трябвало да донесе доходи и да обезпечи по-висок стандарт на живот на жителите на Оман.

В КТБ имаше двама представители на структурата – Абдул Салам Мохамед Абдулах ал Муршиди и Файсал Амур Мохамед ал Риями. Всички чиновници на оманското финансово министерство във фонда са общо 80.

Оманският държавен авариен фонд влага средства най-вече в страни, които нямат находища на нефт. 57% от средствата му са вложени в Америка, 17% - в развитата част на Европа, 4% - в по-изостаналите европейски страни, 11% - в Африка, и 3% - в Близкия изток. /24chasa.bg