Момчето е изпратено в сиропиталище, защото е неудобно. Но когато забогатял, започнали с обич да го наричат син.
Решението да изпратят дребния Стивън в сиропиталище не е елементарно за родителите, само че те схващат, че не могат да си разрешат да устоят сами две деца. Затова решили да задържат по-малкия наследник и да дадат по-големия. В последна сметка той към този момент е познал родителската обич, а по-малкият – не.
– Ще те вземем назад, давам обещание, само че когато имаме пари, тъй че към този момент чакай там.
– Бъди положително момче – сподели му най-после майка му и го целуна по челото.
През първите две години роднините му идваха постоянно, носеха му лакомства или го вземаха у дома за уикенда, а когато момчето навърши 10 години, роднините му започнаха да се появяват по няколко пъти в годината, а след това въобще не ги виждаше и тогава разбра, че на този свят може да разчита единствено на себе си. Той бил интелигентен, по тази причина почнал да влага всичките си сили в себе си.
Спорт, четене на потребни книги, нови запознанства и целеустремено учене. Не пропуснал нито един късмет, който ориста му подхвърлила: и на 18-годишна възраст постъпил в един от най-престижните университети. Всички преподаватели хвалят младия Стивън за това, че е толкоз усърден и добър, по тази причина не е изненадващо, че в края на 4-ти курс е поканен на стаж в елитна компания.
Още от първия ден мениджърът е уверен, че ще задържи това момче в екипа си, и след няколко години Стивън заема неговото място.
Оттук стартират да се развиват главните събития.
Той не загатва за родителите си. Опитваше се да не помни за тях, както в миналото те са не запомнили за него, и посвещаваше цялото си свободно време на себе си. Но родителите му решили, че е време да се появят в живота му.
Откриват го с помощта на учителите от сиропиталището, които поддържат връзка с момчето. Помолили го за амнистия и помощ, тъй като, както се оказало, по-малкият му брат се забъркал с неприятна компания, поради него цялото семейство било задлъжняло и той избягал. И едвам не ги изгонили от къщата, тъй като нямат с какво да изплатят задълженията. Затова идват при най-големия си наследник, с цел да го помолят за помощ и тогава още веднъж ще станат семейство, както в положителните времена, когато той още не е бил на 8 години.
Но те към този момент са си сменили местата. Вместо плачещо дете, което искаше да се прибере вкъщи, имаше родители, които плачеха и желаеха пари, а вместо родители, които не се интересуваха от възприятията му, имаше безсърдечен Стивън.
Не, той не ги изгони, а умерено им даде пари, с цел да изплатят задълженията си, и ги помоли да не се връщат в живота му. Всичките му фантазии за малко момче с по-малък брат и щастливо семейство умряха там, в сиропиталището, когато за първи път отпразнува рождения си ден самичък.
