Защо ЕС не може да се откаже от смяната на времето
Решението буксува от 2019 година поради липса на консенсус
Испанският министър председател Педро Санчес публично изиска от Европейската комисия дебатът за преустановяване на сезонната промяна на времето да бъде обновен. Искането е било отправено през вчерашния ден, като Мадрид упорства въпросът да се върне в дневния ред на Европейски Съюз и практиката да бъде спряна още от следващата година.
Аргументите на Санчес, представени от интернационалните организации, са, че промяната на времето е остаряла процедура, не носи действителни енергийни изгоди в актуалната стопанска система и основава непотребен стрес и здравни проблеми за жителите.
Защо въпросът е блокиран?
Въпросът за прекъсването на промяната на времето не е нов за Брюксел. През 2019 година Европейският парламент гласоподава с огромно болшинство за преустановяване на практиката от 2021 година. Решението обаче по този начин и не влезе в действие, защото е блокирано в Съвета на Европейски Съюз, където страните членки би трябвало да реализират единогласие.
Основната спънка е неналичието на консенсус дали да се вкара непрекъснато лятно или непрекъснато зимно часово време.
Хаос на часовите зони
Ако всяка страна избере друг режим, това би основало логистичен безпорядък. Например, в случай че Франция избере непрекъснато лятно време (UTC+2), а прилежаща Германия избере непрекъснато зимно (UTC+1), двете страни, които в този момент са в една и съща часова зона (CET), ще имат непрекъсната разлика от един час. Това би основало големи проблеми за превоза, търговията и връзките.
Европейската комисия призна още през 2018 година, че енергийните изгоди от промяната на времето са " минимални или несигурни ". Съвременните стопански системи разчитат на климатизация и електроуреди, които работят без значение от слънчевата светлина, а енергоспестяващото осветяване е понижило значимостта на мярката.
Здраве и история
Научни проучвания свързват внезапната смяна на биологичния часовник с нараснал риск от инфаркти, трудови злополуки и нарушавания на съня в дните директно след промяната.
Практиката е въведена за първи път всеобщо в Европа по време на Първата международна война (Германия през 1916 г.) за икономисване на въглища за фронта. Мярката се възражда по време на петролната рецесия през 70-те години на предишния век. Държави като Русия и Турция към този момент прекратиха тази процедура, избирайки надлежно непрекъснато зимно и непрекъснато лятно време.
За България, която се намира в Източноевропейската часова зона (EET/UTC+2), изборът също е комплициран. Постоянно зимно време би означавало по-светли сутрини през зимата, до момента в който непрекъснато лятно време (UTC+3) би осигурило по-светли вечери целогодишно, само че и изгреви към 08:30 – 09:00 часа сутринта през декември и януари.
Испанският министър председател Педро Санчес публично изиска от Европейската комисия дебатът за преустановяване на сезонната промяна на времето да бъде обновен. Искането е било отправено през вчерашния ден, като Мадрид упорства въпросът да се върне в дневния ред на Европейски Съюз и практиката да бъде спряна още от следващата година.
Аргументите на Санчес, представени от интернационалните организации, са, че промяната на времето е остаряла процедура, не носи действителни енергийни изгоди в актуалната стопанска система и основава непотребен стрес и здравни проблеми за жителите.
Защо въпросът е блокиран?
Въпросът за прекъсването на промяната на времето не е нов за Брюксел. През 2019 година Европейският парламент гласоподава с огромно болшинство за преустановяване на практиката от 2021 година. Решението обаче по този начин и не влезе в действие, защото е блокирано в Съвета на Европейски Съюз, където страните членки би трябвало да реализират единогласие.
Основната спънка е неналичието на консенсус дали да се вкара непрекъснато лятно или непрекъснато зимно часово време.
Хаос на часовите зони
Ако всяка страна избере друг режим, това би основало логистичен безпорядък. Например, в случай че Франция избере непрекъснато лятно време (UTC+2), а прилежаща Германия избере непрекъснато зимно (UTC+1), двете страни, които в този момент са в една и съща часова зона (CET), ще имат непрекъсната разлика от един час. Това би основало големи проблеми за превоза, търговията и връзките.
Европейската комисия призна още през 2018 година, че енергийните изгоди от промяната на времето са " минимални или несигурни ". Съвременните стопански системи разчитат на климатизация и електроуреди, които работят без значение от слънчевата светлина, а енергоспестяващото осветяване е понижило значимостта на мярката.
Здраве и история
Научни проучвания свързват внезапната смяна на биологичния часовник с нараснал риск от инфаркти, трудови злополуки и нарушавания на съня в дните директно след промяната.
Практиката е въведена за първи път всеобщо в Европа по време на Първата международна война (Германия през 1916 г.) за икономисване на въглища за фронта. Мярката се възражда по време на петролната рецесия през 70-те години на предишния век. Държави като Русия и Турция към този момент прекратиха тази процедура, избирайки надлежно непрекъснато зимно и непрекъснато лятно време.
За България, която се намира в Източноевропейската часова зона (EET/UTC+2), изборът също е комплициран. Постоянно зимно време би означавало по-светли сутрини през зимата, до момента в който непрекъснато лятно време (UTC+3) би осигурило по-светли вечери целогодишно, само че и изгреви към 08:30 – 09:00 часа сутринта през декември и януари.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ