Алфа Рисърч: 66 % от българите смятат, че Цветанов е злоупотребил с власт
Репутационни вреди за ГЕРБ от абсурда с жилищата и паритет в електоралните настройки за евровота - подобен е резултатът след Апартаментгейт, сочи ново проучване на " Алфа Рисърч ".
По отношение на съответния проблем: На първо място, началните реакции на жителите, измерени в хода на развиването на абсурда, са прекомерно остри – 10.3% са на мнение, че няма проблем в придобиването на жилищата, това е предизборна офанзива от страна на опозицията. Според 66.6 на 100 обаче това е корист с въздействие на хора във властта. Почти всеки втори от симпатизантите на ГЕРБ (47.3%) също споделя това мнение. На второ място, отвън съответната обстановка, в по-общ политически проект сензитивно ерозира обликът на ГЕРБ във връзка с поръчката за решителна битка против корупцията, с която пристигна на власт през 2009г. Към момента едвам 12.8% от българите са уверени, че ГЕРБ е партията, която води по-принципна борба в тази посока. За Българска социалистическа партия по този начин мислят 11.3% от интервюираните. 7.4 на 100 са на мнение, че същинската борба се води от „ други политически сили “. Според преобладаващото болшинство обаче ( 57.3%) никой не води решителна битка с корупцията в България. Доколко мощна като интензитет и виталност е тази настройка и дали тя ще окаже значително въздействие върху евровота, ще покаже хода на акцията за идните европейски избори.
Позитивното отношение към държавното управление спада с 4 пункта – от 17% на 13%, негативното нараства до 52%, като отлив на доверие е налице даже измежду вътрешния кръг симпатизанти на ръководещите партии.
Негативен е резултатът и върху персоналния рейтинг на премиера Борисов (28% доверие против 43% недоверие).
Сред министрите, с най-високо доверие продължава да се употребява Томислав Дончев, следван от Екатерина Захариева и Красен Кралев. Позитивен показател (превес на позитивните над отрицателните мнения) имат също просветителния министър Красимир Вълчев, на туризма Николина Ангелкова и на превоза Росен Желязков.
Народното събрание е „ застинало “ на 8% утвърждение, само че неодобрението, резултат от проблемите с кворума и гласуваните противоречиви законови текстове, продължава да пораства, достигайки 59%. Единствено ръководителят на Народното събрание Цв. Караянчева съумява да резервира персонален рейтинг. Тя се употребява с два и половина пъти по-високо утвърждение по отношение на Народното събрание (20% одобрение) и двойно по-ниско отрицание (30%).
Президентът Румен Радев възвръща част от изгубеното през декември доверие и към края на месец март получава позитивни оценки от 51% от българските жители, против 15% негативни.
След арестите на знакови фигури на икономическия „ преход “ в България, за първи път от пет години е налице, въпреки и слаб растеж в доверието към прокуратурата и съда.
Сред водачите Корнелия Нинова бележи растеж от 4 на 100, стигайки до 23%. С 3% усилва рейтинга си Каракачанов, а Валери Симеонов и Волен Сидеров – с по 2%.
Липсата на действителни диспути по европейските тематики и по позицията на България в тях, както и настоящите кавги, имат за резултат мощно ограничение на желанието за присъединяване в идните избори. Към края на март, 35% от имащите право на глас българи настояват, че сигурно ще вземат участие в изборите за Европейски парламент. Почти две трети се двоумят, или са твърдо уверени, че няма да гласоподават.
В резултат, след известно „ отделяне “ на ГЕРБ пред Българска социалистическа партия през февруари, все още ножицата сред двете политически сили компактно се затваря, като дистанцията сред тях е в границите на статистическата неточност. Ако евроизборите бяха през днешния ден, 33.9% от гласуващите биха пуснали бюлетина за ГЕРБ-СДС против 33.4% за Българска социалистическа партия. Движение за права и свободи събира 10.6% от евентуалния избор и е третата политическа мощ, сигурен участник в Европейския парламент. Предвид твърдостта на Движение за права и свободи гласоподавателите, спад в интензивността ще усили тежестта на Движението и сходно на евровота от 2007 година би могло да ги сложи в по-голяма непосредственост до водещите ГЕРБ и Българска социалистическа партия.
Анализът сочи, че доближаването на позициите сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия е резултат от три фактора: лек спад от към 1.5% на електоралната поддръжка за ГЕРБ по отношение на февруари, отлив на искащи да гласоподават измежду по-широката му електорална външна страна (последната спада до 14% при приблизително 20-25 на 100 на предходни избори), готовност на Българска социалистическа партия и релативно увеличение на електоралната й тежест при по-ниска изборна интензивност. Формулата ГЕРБ-СДС притегля поддръжката на две трети от някогашните гласоподаватели на ГЕРБ и една четвърт от тези на Реформаторския блок. Българска социалистическа партия съумява да задържи над 80 на 100 от гласувалите за нея преди две години.
„ Демократична България “ с избор от 5.1% е към момента малко под бариерата от 5.88%, нужна за спечелването на мандат. Партиите от обединението Обединени Патриоти, които в границите на актуалното изследване са измервани поотделно, реализират следните резултати: ВМРО- 1%, НФСБ - 2.2%, Атака - 2.1% от решилите да гласоподават. Така, като партия с максимален късмет за лъчение на евродепутат се обрисува Вътрешна македонска революционна организация, само че това ще зависи значително от способността й да притегли част от вота на останалите националистически обединения. Другите политически сили събират под два % от действителните гласове.
Ако трендовете за паритет сред водещите партии продължат, а други политически сили се окажат близки до прага за лъчение на евродепутати, изходът от предизборната конкуренция може да се окаже мощно повлиян от водачите на листи и способността им да прибавят гласове към партийния избор.
Несъстоялият се на 29-ти март бракоразвод сред Европейски Съюз и Англия, консолидира проевропейската ориентировка на българина. За 63% участието ни в Европейски Съюз е без конкуренция. На противоположната позиция са едвам 8%. Проблемите към Брекзит са образец за изгодите от участието и болшинството от 61% поддържат позицията за повече компромиси сред страните в името на по-силен Европейски Съюз, против 39%, съгласно които националните ползи би трябвало да бъдат твърдо отстоявани, даже с риск за намаляване на Европейски Съюз. Умерените, систематични партии пък се припознават като способни да реализират по-сплотен Европейски съюз и в съответствие 2:1 са желани от българските гласоподаватели пред популистките и противопоставящите се на политическия хайлайф обединения. Така, макар някои отрицателни настроения против съответни решения на Европейски Съюз, като по този начин нар. пакет „ Мобилност”, да вземем за пример, евентуалният евроскептичен избор остава стеснен и без консолидираща го политическа мощ спрямо други страни-членки.
Подкрепено от болшинството българи е предлагането за прекъсване на всички типове помощи на родители, чиито деца не посещават учебно заведение (65.8%). Въвеждането на глоба обаче среща и важен дял съперници: 29% считат, че отнемането на всички помощи би било в ущърб на детето, 5% - че помощите изобщо не би трябвало да се обвързват с посещаването на учебно заведение. Притеснения, че сходна мярка би ощетила децата споделят хора в по-добро обществено и материално състояние от огромните градски центрове. Категорични съперници на мярката пък са представители на уязвимите обществени групи.
По отношение на съответния проблем: На първо място, началните реакции на жителите, измерени в хода на развиването на абсурда, са прекомерно остри – 10.3% са на мнение, че няма проблем в придобиването на жилищата, това е предизборна офанзива от страна на опозицията. Според 66.6 на 100 обаче това е корист с въздействие на хора във властта. Почти всеки втори от симпатизантите на ГЕРБ (47.3%) също споделя това мнение. На второ място, отвън съответната обстановка, в по-общ политически проект сензитивно ерозира обликът на ГЕРБ във връзка с поръчката за решителна битка против корупцията, с която пристигна на власт през 2009г. Към момента едвам 12.8% от българите са уверени, че ГЕРБ е партията, която води по-принципна борба в тази посока. За Българска социалистическа партия по този начин мислят 11.3% от интервюираните. 7.4 на 100 са на мнение, че същинската борба се води от „ други политически сили “. Според преобладаващото болшинство обаче ( 57.3%) никой не води решителна битка с корупцията в България. Доколко мощна като интензитет и виталност е тази настройка и дали тя ще окаже значително въздействие върху евровота, ще покаже хода на акцията за идните европейски избори.
Позитивното отношение към държавното управление спада с 4 пункта – от 17% на 13%, негативното нараства до 52%, като отлив на доверие е налице даже измежду вътрешния кръг симпатизанти на ръководещите партии.
Негативен е резултатът и върху персоналния рейтинг на премиера Борисов (28% доверие против 43% недоверие).
Сред министрите, с най-високо доверие продължава да се употребява Томислав Дончев, следван от Екатерина Захариева и Красен Кралев. Позитивен показател (превес на позитивните над отрицателните мнения) имат също просветителния министър Красимир Вълчев, на туризма Николина Ангелкова и на превоза Росен Желязков.
Народното събрание е „ застинало “ на 8% утвърждение, само че неодобрението, резултат от проблемите с кворума и гласуваните противоречиви законови текстове, продължава да пораства, достигайки 59%. Единствено ръководителят на Народното събрание Цв. Караянчева съумява да резервира персонален рейтинг. Тя се употребява с два и половина пъти по-високо утвърждение по отношение на Народното събрание (20% одобрение) и двойно по-ниско отрицание (30%).
Президентът Румен Радев възвръща част от изгубеното през декември доверие и към края на месец март получава позитивни оценки от 51% от българските жители, против 15% негативни.
След арестите на знакови фигури на икономическия „ преход “ в България, за първи път от пет години е налице, въпреки и слаб растеж в доверието към прокуратурата и съда.
Сред водачите Корнелия Нинова бележи растеж от 4 на 100, стигайки до 23%. С 3% усилва рейтинга си Каракачанов, а Валери Симеонов и Волен Сидеров – с по 2%.
Липсата на действителни диспути по европейските тематики и по позицията на България в тях, както и настоящите кавги, имат за резултат мощно ограничение на желанието за присъединяване в идните избори. Към края на март, 35% от имащите право на глас българи настояват, че сигурно ще вземат участие в изборите за Европейски парламент. Почти две трети се двоумят, или са твърдо уверени, че няма да гласоподават.
В резултат, след известно „ отделяне “ на ГЕРБ пред Българска социалистическа партия през февруари, все още ножицата сред двете политически сили компактно се затваря, като дистанцията сред тях е в границите на статистическата неточност. Ако евроизборите бяха през днешния ден, 33.9% от гласуващите биха пуснали бюлетина за ГЕРБ-СДС против 33.4% за Българска социалистическа партия. Движение за права и свободи събира 10.6% от евентуалния избор и е третата политическа мощ, сигурен участник в Европейския парламент. Предвид твърдостта на Движение за права и свободи гласоподавателите, спад в интензивността ще усили тежестта на Движението и сходно на евровота от 2007 година би могло да ги сложи в по-голяма непосредственост до водещите ГЕРБ и Българска социалистическа партия.
Анализът сочи, че доближаването на позициите сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия е резултат от три фактора: лек спад от към 1.5% на електоралната поддръжка за ГЕРБ по отношение на февруари, отлив на искащи да гласоподават измежду по-широката му електорална външна страна (последната спада до 14% при приблизително 20-25 на 100 на предходни избори), готовност на Българска социалистическа партия и релативно увеличение на електоралната й тежест при по-ниска изборна интензивност. Формулата ГЕРБ-СДС притегля поддръжката на две трети от някогашните гласоподаватели на ГЕРБ и една четвърт от тези на Реформаторския блок. Българска социалистическа партия съумява да задържи над 80 на 100 от гласувалите за нея преди две години.
„ Демократична България “ с избор от 5.1% е към момента малко под бариерата от 5.88%, нужна за спечелването на мандат. Партиите от обединението Обединени Патриоти, които в границите на актуалното изследване са измервани поотделно, реализират следните резултати: ВМРО- 1%, НФСБ - 2.2%, Атака - 2.1% от решилите да гласоподават. Така, като партия с максимален късмет за лъчение на евродепутат се обрисува Вътрешна македонска революционна организация, само че това ще зависи значително от способността й да притегли част от вота на останалите националистически обединения. Другите политически сили събират под два % от действителните гласове.
Ако трендовете за паритет сред водещите партии продължат, а други политически сили се окажат близки до прага за лъчение на евродепутати, изходът от предизборната конкуренция може да се окаже мощно повлиян от водачите на листи и способността им да прибавят гласове към партийния избор.
Несъстоялият се на 29-ти март бракоразвод сред Европейски Съюз и Англия, консолидира проевропейската ориентировка на българина. За 63% участието ни в Европейски Съюз е без конкуренция. На противоположната позиция са едвам 8%. Проблемите към Брекзит са образец за изгодите от участието и болшинството от 61% поддържат позицията за повече компромиси сред страните в името на по-силен Европейски Съюз, против 39%, съгласно които националните ползи би трябвало да бъдат твърдо отстоявани, даже с риск за намаляване на Европейски Съюз. Умерените, систематични партии пък се припознават като способни да реализират по-сплотен Европейски съюз и в съответствие 2:1 са желани от българските гласоподаватели пред популистките и противопоставящите се на политическия хайлайф обединения. Така, макар някои отрицателни настроения против съответни решения на Европейски Съюз, като по този начин нар. пакет „ Мобилност”, да вземем за пример, евентуалният евроскептичен избор остава стеснен и без консолидираща го политическа мощ спрямо други страни-членки.
Подкрепено от болшинството българи е предлагането за прекъсване на всички типове помощи на родители, чиито деца не посещават учебно заведение (65.8%). Въвеждането на глоба обаче среща и важен дял съперници: 29% считат, че отнемането на всички помощи би било в ущърб на детето, 5% - че помощите изобщо не би трябвало да се обвързват с посещаването на учебно заведение. Притеснения, че сходна мярка би ощетила децата споделят хора в по-добро обществено и материално състояние от огромните градски центрове. Категорични съперници на мярката пък са представители на уязвимите обществени групи.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ