Република Кипър несъмнено е от страните, в които значението на

Република Кипър безспорно е от страните, в които смисъла на вътрешните политически процеси надвишава пропорционалната им тежест като територия и население. В този случай вниманието към президентските избори на 5 февруари се притегля както от кръстосването на разнообразни геостратегически ползи, по този начин и от ролята на острова като финансово средище, известна туристическа дестинация и евентуален енергиен център.

Президентските избори в Кипър въпреки това имат особена тежест и тъй като страната е единствената в цялостния смисъл на думата президентска република в Европейския съюз. По конституция пълномощията на президента са необятни, а по известни исторически аргументи са станали даже по-широки, в сравнение с са по първичния си план.

След приемането на самостоятелност от Англия през 1960 година е призната конституция, която разделя ръководството сред гръцката и турската общественост. Конкретно изпълнителната власт е разграничена сред президента, избиран от кипърските гърци, и вицепрезидента, избиран от кипърските турци. Двамата назначават министрите в държавното управление – седем назначава президентът, трима – вицепрезидентът.

И до момента в който тази уредба на хартия е в действие и до ден сегашен, още през 1964 година, след междуетнически конфликти и 10 години преди турското навлизане през 1974 година, вицепрезидентът и министрите от турската общественост се отдръпват от органите на властта. Това оставя президента по нужда да назначава цялото държавно управление – обстановка, която продължава и до през днешния ден с единствената разлика, че броят на министрите е повишен до единайсет.

Президентът на Кипър, като се изключи че назначава министрите, се явява и глава на държавното управление, привиква съвещанията му, дефинира дневния им ред и има право да наложи несъгласие на решенията на Министерския съвет, в случай че те засягат външната политика, сигурността и защитата.

Освен това конституцията дава на кипърския президент пълномощието да назначава самостоятелните държавни чиновници и съдиите от Върховния съд.

Друго значимо пълномощие на президента е да постанова несъгласие върху законите, гласувани от Народното събрание, когато те засягат въпроси от сферата на външната политика, сигурността и защитата, както и да ги връща за преразглеждане.

Кандидатирането за президент в Кипър е релативно елементарно. Изисква се претендентът да е навършил 35 години, да не е осъждан за съзнателно закононарушение и да показа подписите на 101 жители, един от които неговия личен. За отбягване на безконтролни опити обаче претендентът внася депозит от 2000 евро, който след изборите се връща единствено на тези, които са получили над 3 % от действителните гласове, написа Българска телеграфна агенция.

В уречения период при започване на януари за актуалните избори бяха подадени общо 14 кандидатури, което е рекорден брой на президентски избори в Кипър. Според социологическите изследвания с действителни шансове в битката за президентския пост вземат участие трима претенденти. Както демонстрират анкетите най-голяма поддръжка има някогашният външен министър Никос Христодулидис, който се явява като самостоятелен претендент, подсилен  от необятен набор политически сили като центристките Демократическа партия (ДИКО) и Демократически фронт (ДИПА) и лявоцентристкото Движение на социалдемократите (ЕДЕК), само че и от партии като консервативното евроскептично Движение „ Солидарност “. Значителна, въпреки и неофициална поддръжка Христодулидис получава и от последователи на ръководещата партия Демократически общ брой (ДИСИ), към която той принадлежеше, само че беше изключен след формалното внасяне на кандидатурата си. След Христодулидис със относително изравнени сили са формалният претендент на Демократическия общ брой и негов водач Авероф Неофиту и подкрепеният от лявата Прогресивна партия на трудовия народ (АКЕЛ) самостоятелен претендент Андреас Мавроянис.

Самият избор на президента няма огромни особености. Президентът на Република Кипър се избира с общо, директно и скрито гласоподаване от всички пълнолетни кипърски жители с всекидневно местопребиваване на територията на страната, като за определен се счита претендентът, получил над половината от годните гласове. В случай, че никой претендент не получи безусловно болшинство от гласовете, една седмица по-късно се организира втори кръг на изборите, в който вземат участие двамата претенденти, получили най-вече гласове на първия кръг. Втори тур е провеждан на всички президентски избори в Кипър от 1988 година насам, с изключение на през 2003 година, когато Тасос Пападопулос беше определен още на първия тур.

Начинът на избиране на президента в Кипър обаче въпреки всичко има една любопитна специфичност – в случай че бъде импортирана единствено една кандидатура или в случай че заради отпадане на останалите по разнообразни аргументи остане единствено една, тогава избори не се организират, а единственият претендент автоматизирано се афишира за президент. И до момента в който тази опция на пръв взор наподобява напълно теоретична, в действителност това се е случвало три пъти – през 1973, 1977 и 1978 година

В изборните описи за присъединяване в президентските избори са регистрирани 561 033 хиляди кипърски жители. От тях едвам 730 са кипърски турци, тъй като болшинството от тях живеят и гласоподават в непризнатата Севернокипърска турска република, а упражняването на изборното право в Република Кипър допуска жителят след навършване на 18-годишна възраст категорично да подаде искане за регистриране в изборните описи и да му бъде издадена изборна брошура. Избирателите ще могат да гласоподават в 1148 изборни секции в шестте изборни зони, които съответстват с петте окръга, които се намират напълно или отчасти под контрола на държавното управление, плюс една изборна зона, която включва секциите, които ще работят в чужбина. Трябва да се означи, че тези зони са напълно с учредителен темперамент и за президентските избори цялата страна съставлява един изборен регион. Избирателните секции ще отворят в 7 ч. сутринта в изборния ден и ще затворят в 18 ч. с едночасова отмора по обяд от 12 до 13 ч.

Самото гласоподаване се прави с единна хартиена бюлетина, на която са изписани имената на претендентите, дружно с техните фотоси.

Кипърските жители, краткотрайно пребиваващи в чужбина, могат да упражнят правото си на глас в градовете, в които има кипърско посолство или консулство. За откриването на секция в дипломатическо посланичество е належащо най-малко 50 кипърски жители да са декларирали предпочитание да упражнят правото си на глас там. В България също ще бъде открита секция в постройката на посолството на Република Кипър в София. Както оповестиха за Българска телеграфна агенция от посолството, за гласоподаване в нашата страна са се записали 181 кипърски жители. Секцията в София ще бъде отворена в същите часове, както и секциите на територията на Кипър, а точно от 7 до 12 и от 13 до 18 ч.

Практически несъмнено е, че тази неделя името на новия президент на Република Кипър няма да стане публично известно, тъй като всички изследвания сочат, че ще се наложи втори тур на 12 февруари. Обявяването на спечелилия на изборите става на гала вечерта в изборния ден от Главния контрольор по изборите. Новоизбраният президент ще встъпи в служба на 28 февруари на особено съвещание на кипърския парламент.