Репресивната машина на Борисов/Пеевски е хвърлена да мачка политическите опоненти

Репресивната машина на Борисов/Пеевски е хвърлена да мачка политическите съперници на това към този момент официализирано дуо, което ръководи България. Очевидно е, че кметове и други политици от опозицията, се преследват по лист. Откъдето и да бъде гледан, казусът със задържането на кмета на Варна, е изключително очевиден образец за линията на политически репресии, които Борисов/Пеевски организират. Това е и емблематичен израз на унищожаването на правовата страна в България, с общителното подпомагане на доста артисти от прокуратурата и съда.
Този случай онагледява за всеки, който има глава на раменете, още нещо. Българската правосъдна система в общи линии е превзета и обладана от статуквото на ендемична корупция в страната. Стигнали сме до състояние случайното използване на наказателния закон да се трансформира в всекидневие. Подобно състояние е несъвместимо с това, което назоваваме " правова страна "...но за какво въобще да приказваме за " правова страна "? Просто е приключена форма на подигравка и цинизъм да се приказва за " правова страна " в такава действителност.
Стигнали сме и до тук, където думата " самостоятелност " на съда е изпразнена от наличие. Където правоприлагащите органи не виждат мега корупцията, която се случва пред очите на всички, години наред, всеки ден. Не реагират на публично известните случаи на флагрантни закононарушения, които са пред очите на всички, само че са подготвени да измислят обстоятелства и да газят правото, когато би трябвало да разпънат с четири коня тези, които заплашват господстващото статукво на повсеместна корупция в страната. Стигнахме по този път и до тук, прокуратурата да си избира съд, който ѝ е комфортен. И " добросъвестни " съдии да пишат скверни нелепости, с цел да оправдаят случайното използване на наказателния закон. Да се пробват през девет дерета, да обяснят, че съдът не е способен да ревизира личната си подготвеност! Срам и срам за тях! Колкото и да са " добросъвестни ". " Независимостта " на такива съдии аз не виждам смисъл да защищавам.
Вече не знам, дали има излаз от тази безкрайна серпантина на разграждане на законността, правото и правовата страна в България. От разлагането на толкоз доста другояче смислени адвокати, които не могат да устоят на безкрайната " релативност " на българската правна действителност.
Знам обаче, че тези, които сме избрали правото за свое предопределение, смисъл и житейски път, и които не сме изгубили базисните инстикти за това какво е право и какво не е, какво е положително и какво не е, какво е правдивост и какво не е, имаме един елементарен избор. Или да се борим против тази всепроникаща деградация на корупцията и конформизма в юридическата специалност в България, колкото и да е мъчно и каквото и да ни коства това, или да се откажем от правото като специалност...другото би означавало, че някъде по пътя сме изгубили себе си.   Коментарът по тематиката е на Христо Христев.