Свидетелства на времето: 9.IX.1944 г. - дата, която разделя
Репресиите и убийствата след преврата
9 септември 1944 година - разделна дата в българската история. И евентуално всички ние знаем една стотна от това, което се е случило тогава. С неразбираемо какъв брой безмълвни и незнайни жертви в дните и седмиците след преврата. Месец след него се ражда нашият събеседник - психиатърът доктор Любомир Канов, наказан от националната власт като зложелател на социализма в България и Съветския съюз. В неговото семейство постоянно се е знаело каква орис е сполетяла несъгласните с новия режим.
По това време, из долове и урви в цяла България безмълвните жертви на комунистите... Те с техните червени ленти, с търнокопи, секири и лопати са избивали тези, които просто не са им харесвали и са ги оповестили за врагове, или просто хора, на които са завиждали. Няма документи, няма история. Само небето знае за техните предсмъртни премеждия и за ужаса на техните фамилии.
доктор Любомир Канов – психиатър
Правителството на Отечествен фронт на Кимон Георгиев, пристигнало след преврата на 9 септември 1944 година, издава на 30 септември наредба-закон в несъгласие на Търновската конституция за ексклузивен съд, станал прочут като Народния съд, работил от декември същата година до април 1945-а.
Отвратителна подигравка на правораздаване, посредством която са убити към този момент с присъда хиляди хора под претекста, че се борят с фашизма, нацизма... В Нюрнберг са наказани напълно дребен брой нацисти, в Япония също, до момента в който в България са избити хора просто тъй като са писали нещо или тъй като са мислили иначе. Райко Алексиев - Щуреца да вземем за пример е бил смачкан, пребит ей по този начин без нищо, бащата на моя добър другар Алекс Алексиев. Но освен той, безбройни са жертвите им. Разорали са хумуса, плодотворния пласт на нашата българска почва и изпод е излязла глината и камъняка.
Първоначалната свирепост понижава и през 70-те години на 20. век тя не е в същите размери, както след преврата на 9 септември. Но класовата злоба остава непроменена и тя е в основата за репресиите против Любо Канов, който е на 27 години.
Аз бях елементарен доктор, преди малко бях специализирал психиатрия. С моите другари, аз споделях възгледите си за социализма. Моята виновност беше, че аз просто не обичах социализма и го споделях на глас. А това беше закононарушение! Наричаше се закононарушение „ контрареволюционер, целящ да подрони социалистическата власт в България и в Съветския съюз. Обвинението беше по два члена. Освен това „ мислел да избяга на Запад ”... Това бяха моите обвинявания с едно чудовищно разследване 60 дни в „ Развигор ”. Основните средства за мъчения бяха няколко и елементарни – светеше непрекъснато една лампа, не можех да се облягам на стената поради бодливата мазилка, в килията имаше единствено един нар, нямаше О2, а тя самата беше дълга 2.20 на 1.60 метра. Можеш да върша две стъпки по половин метър, това беше позволено.
Държавна сигурност употребява разнообразни способи за изтръгване на самопризнание – невролептици във водата или храната, непрекъснати разпити и липса на сън. Целта обвиненият самичък да поеме измислената от служите „ виновност ” против социалистическия строй, която преди този момент е била разказана усърдно и в доноси.
Те бяха конфигурирали в дома ми подслушвателни устройства, с цел да знаят какво си приказваме като се съберем другари. Аз тогава, пък и в този момент, се увличах по литературата, пишех всякакви неща. Те не бяха идеологически, по-скоро сюрреалистични разкази и гротески. Те също бяха задържани и литературните критици на Държавна сигурност много усърдно се мъчеха да намерят нещо, с цел да ме заловен с нещо написано, някакъв документ, възвание надали не. Следователят Коцев съумя ка каже единствено: „ Ей, Канов! Защо бе, за какво по този начин песимистично? Няма ли да напишеш нещо радостно за нашия прекрасен живот? ” Бях задоволително чел Солженицин, с цел да знам, че това, което те желаят, е да те пречупят и да си направиш признания. Тогава ти дават огромната присъда и споделят: „ Виж, ние сме строги, само че обективни! ”
Любо Канов е наказан с присъда с дребен период – година и половина. Наказание за човек, който единствено е желал да изрази свободно мнението си. Но в тези времена, който влезе в Държавна сигурност, той бива наказан авансово, твърди Любо Канов и свидетелства за скалъпени обвинявания в шпионаж на негов съкилийник, наказан на 12 години затвор.
Аз бях в една килия с него и когато пристигна след присъдата, той беше в ембрионално състояние. Това бяха килиите на смъртниците и политическите в 7-мо поделение в пандиза. Той пристигна и получи психогенни мехури на краката, които аз се пробвах да церя с калъфките от възглавниците, върших компреси. Те се инфектираха, нямаше никаква здравна помощ. Когато тръгнахме към Старозагорския затвор от Софийския през едни секретни тунели под гарата, аз го носех на тил до купето за арестанти във влака, който пътуваше за морето, само че ние стигнахме до Стара Загора, до пандиза. Там, при началника на пандиза, аз го подпрях на стената, тъй като той не можеше да стои на краката си и влязох в кръговете на пъкъла, в килия, на която пишеше „ Контра ” (б.ред. - контрареволюционер). Имаше един дюшек, пълен един пръст, омазан целият. Когато го подвигнах, изпод имаше килим от хлебарки. Аз в никакъв случай не бих виждал толкоз доста!
Често пъти у нас се споделя, че повтаряме грешките си и не се учим от горчивия си опит. А с цел да не стигаме още веднъж до такава степен, просто би трябвало да се знае истината от днешните генерации за това, което се случило след 9 септември 1944 година
Първо би трябвало да променим метода, по който се преподава в учебните заведения и университетите историята, литературата и дори културата на България, Европа и света. Трябва да бъдат изринати всички тези останали от социализма професори, учебници, способи на преподаване и на мислене. Вече две генерации са изпуснати, тъй като те би трябвало да знаят какво се е случило, а не да се хранят с сантименталните мемоари на своите дядовци и баби, които са били млади, когато бозата е била 6 стотинки и те са имали работа, пък в този момент пенсията им е дребна. Да им се изясни напълно точни и същински за трите банкрута по времето на комунизма, за опитите да бъдем приобщени към Съветския съюз и за банкрутите след 10 ноември.
9 септември 1944 година - разделна дата в българската история. И евентуално всички ние знаем една стотна от това, което се е случило тогава. С неразбираемо какъв брой безмълвни и незнайни жертви в дните и седмиците след преврата. Месец след него се ражда нашият събеседник - психиатърът доктор Любомир Канов, наказан от националната власт като зложелател на социализма в България и Съветския съюз. В неговото семейство постоянно се е знаело каква орис е сполетяла несъгласните с новия режим.
По това време, из долове и урви в цяла България безмълвните жертви на комунистите... Те с техните червени ленти, с търнокопи, секири и лопати са избивали тези, които просто не са им харесвали и са ги оповестили за врагове, или просто хора, на които са завиждали. Няма документи, няма история. Само небето знае за техните предсмъртни премеждия и за ужаса на техните фамилии.
доктор Любомир Канов – психиатър
Правителството на Отечествен фронт на Кимон Георгиев, пристигнало след преврата на 9 септември 1944 година, издава на 30 септември наредба-закон в несъгласие на Търновската конституция за ексклузивен съд, станал прочут като Народния съд, работил от декември същата година до април 1945-а.
Отвратителна подигравка на правораздаване, посредством която са убити към този момент с присъда хиляди хора под претекста, че се борят с фашизма, нацизма... В Нюрнберг са наказани напълно дребен брой нацисти, в Япония също, до момента в който в България са избити хора просто тъй като са писали нещо или тъй като са мислили иначе. Райко Алексиев - Щуреца да вземем за пример е бил смачкан, пребит ей по този начин без нищо, бащата на моя добър другар Алекс Алексиев. Но освен той, безбройни са жертвите им. Разорали са хумуса, плодотворния пласт на нашата българска почва и изпод е излязла глината и камъняка.
Първоначалната свирепост понижава и през 70-те години на 20. век тя не е в същите размери, както след преврата на 9 септември. Но класовата злоба остава непроменена и тя е в основата за репресиите против Любо Канов, който е на 27 години.
Аз бях елементарен доктор, преди малко бях специализирал психиатрия. С моите другари, аз споделях възгледите си за социализма. Моята виновност беше, че аз просто не обичах социализма и го споделях на глас. А това беше закононарушение! Наричаше се закононарушение „ контрареволюционер, целящ да подрони социалистическата власт в България и в Съветския съюз. Обвинението беше по два члена. Освен това „ мислел да избяга на Запад ”... Това бяха моите обвинявания с едно чудовищно разследване 60 дни в „ Развигор ”. Основните средства за мъчения бяха няколко и елементарни – светеше непрекъснато една лампа, не можех да се облягам на стената поради бодливата мазилка, в килията имаше единствено един нар, нямаше О2, а тя самата беше дълга 2.20 на 1.60 метра. Можеш да върша две стъпки по половин метър, това беше позволено.
Държавна сигурност употребява разнообразни способи за изтръгване на самопризнание – невролептици във водата или храната, непрекъснати разпити и липса на сън. Целта обвиненият самичък да поеме измислената от служите „ виновност ” против социалистическия строй, която преди този момент е била разказана усърдно и в доноси.
Те бяха конфигурирали в дома ми подслушвателни устройства, с цел да знаят какво си приказваме като се съберем другари. Аз тогава, пък и в този момент, се увличах по литературата, пишех всякакви неща. Те не бяха идеологически, по-скоро сюрреалистични разкази и гротески. Те също бяха задържани и литературните критици на Държавна сигурност много усърдно се мъчеха да намерят нещо, с цел да ме заловен с нещо написано, някакъв документ, възвание надали не. Следователят Коцев съумя ка каже единствено: „ Ей, Канов! Защо бе, за какво по този начин песимистично? Няма ли да напишеш нещо радостно за нашия прекрасен живот? ” Бях задоволително чел Солженицин, с цел да знам, че това, което те желаят, е да те пречупят и да си направиш признания. Тогава ти дават огромната присъда и споделят: „ Виж, ние сме строги, само че обективни! ”
Любо Канов е наказан с присъда с дребен период – година и половина. Наказание за човек, който единствено е желал да изрази свободно мнението си. Но в тези времена, който влезе в Държавна сигурност, той бива наказан авансово, твърди Любо Канов и свидетелства за скалъпени обвинявания в шпионаж на негов съкилийник, наказан на 12 години затвор.
Аз бях в една килия с него и когато пристигна след присъдата, той беше в ембрионално състояние. Това бяха килиите на смъртниците и политическите в 7-мо поделение в пандиза. Той пристигна и получи психогенни мехури на краката, които аз се пробвах да церя с калъфките от възглавниците, върших компреси. Те се инфектираха, нямаше никаква здравна помощ. Когато тръгнахме към Старозагорския затвор от Софийския през едни секретни тунели под гарата, аз го носех на тил до купето за арестанти във влака, който пътуваше за морето, само че ние стигнахме до Стара Загора, до пандиза. Там, при началника на пандиза, аз го подпрях на стената, тъй като той не можеше да стои на краката си и влязох в кръговете на пъкъла, в килия, на която пишеше „ Контра ” (б.ред. - контрареволюционер). Имаше един дюшек, пълен един пръст, омазан целият. Когато го подвигнах, изпод имаше килим от хлебарки. Аз в никакъв случай не бих виждал толкоз доста!
Често пъти у нас се споделя, че повтаряме грешките си и не се учим от горчивия си опит. А с цел да не стигаме още веднъж до такава степен, просто би трябвало да се знае истината от днешните генерации за това, което се случило след 9 септември 1944 година
Първо би трябвало да променим метода, по който се преподава в учебните заведения и университетите историята, литературата и дори културата на България, Европа и света. Трябва да бъдат изринати всички тези останали от социализма професори, учебници, способи на преподаване и на мислене. Вече две генерации са изпуснати, тъй като те би трябвало да знаят какво се е случило, а не да се хранят с сантименталните мемоари на своите дядовци и баби, които са били млади, когато бозата е била 6 стотинки и те са имали работа, пък в този момент пенсията им е дребна. Да им се изясни напълно точни и същински за трите банкрута по времето на комунизма, за опитите да бъдем приобщени към Съветския съюз и за банкрутите след 10 ноември.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ