МРЕЖАТА ГЪРМИ: Скандал с Кирил Петков и татко Петко, обвиниха го…ето защо
публикува целия текст без редакторска интервенция.
„ Татко не дава “
Защото не просто „ баща не дава “. Татко – Петко Петков – активно взе участие в съвещания, привиква министри, дава указания и командва цялостен кабинет, без да е избиран от никого, без да е назначаван, без да носи отговорност.
Така изглежда държавност, превзета от семейно-екологичен кръг, който блокира планове от национално значение поради свои идеологически, политически и евентуално финансови ползи.
Нека си напомним обстоятелствата.
Координирана офанзива от „ зелени “Автомагистрала „ Струма “ трябваше да бъде приключена още през 2004 година, за Олимпиадата в Атина. Не се случи. Защо?
Защото тъкмо тогава започва координирана офанзива от „ зелени “ Неправителствени организации, зад които стои същият Петко Петков, против всички екологични оценки, свързани с плана.
Години наред се подават тъжби, водят се каузи, саботират се процедури.
Не тъй като автомагистралата не е нужна. А тъй като се желае време – време, в което правосъдната система да бъде объркана и случаите да попаднат на „ комфортен арбитър “. Това се назовава не отбрана на природата, а комфортна юридическа спънка, легализирана през Неправителствени организации подправена угриженост.А в следствие? 76 починали. 400 ранени
А в следствие? 76 починали. 400 ранени. Десетки фамилии унищожени. Деца убити. Това е цената на „ еко “ блокажа. Това е цената на „ баща не дава “
Но цинизмът не стопира дотук. Днес, същият Кирил Петков – към този момент не министър председател, само че към момента звучен политик – употребява гибелта на дете край Телиш, с цел да упрекна съперниците си, че не строят пътища. Само че той комфортно не помни, че неговото държавно управление сътвори законовата рамка за цялостна парализа на инфраструктурните планове, връщайки двуинстанционното обжалване за национално значими обекти.Същото, което „ зелените “ употребяват години наред, с цел да блокират всичко – от автомагистрали до тунели.
Морален срам
Именно Петков и съидейниците му върнаха с години обратно плана за тунела под „ Шипка “, посредством План за ръководство на парк „ Българка “, импортиран от Борислав Сандов и направен от Тома Белев – и двамата част от зелената мрежа, водена не от интереса на жителите, а от интереса на стеснен, идеологизиран хайлайф, който не заплаща сметката.
И тук към този момент не приказваме просто за политически спор. Говорим за честен срам. Какво по-жестоко доказателство за лицемерието от това да блокираш автомагистрала с екологични тъжби, а след това да питаш за какво няма пътища? Каква по-гротескна илюстрация на двойния стандарт от това да използваш покруса, в която има починало дете, с цел да атакуваш тези, които действително се пробват да построят нещо? Проблемът с „ баща не дава “ не е единствено в Петков. Проблемът е в политическата просвета, която разрешава такива хора да се изкачват до върха на страната, без проект, без визия, водени само от персонални благосклонности, фамилен напън и добре проведени зелени структури с квази-обществена легитимност. Докато това продължава, до момента в който националният интерес е пленник на екологични феодали, до момента в който автомагистрали се стопират с реплики от детска градина, ще броим още жертви по дефилетата, ще гледаме още тъжби вместо багери и ще слушаме още неистини от хора, които от дълго време трябваше да мълчат. Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на SafeNews Още вести четете в: България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News




