Извинете, обърках самолетоносача!
Репликата от заглавието можело да бъде изречена единствено в близкото минало – по време на Втората международна война и малко след нея. Става дума за едно нерядко срещано произшествие във Военно-морските сили на Съединени американски щати, които през днешния ден разполагат с 11 самолетоносача.
Това се случвало по време на бойни дейности или учения. Какво в действителност ставало? Поради неприятни климатични условия (мъгла, облаци, дъжд) или неправилни дейности на водача, той кацал по простъпка на „ непознат “ самолетоносач. Разбира се, не става дума за противников – а просто не на оня транспортен съд, към който самолетът бил прикован. Проблемът е, че всеки аероплан си има „ собствен “ самолетоносач, на който каца и от който излита; там го обслужват, водачът е в собствен колектив, измежду познати сътрудници и т. н. И, естествено, когато, по силата на разнообразни условия, обърквал самолетоносачите и кацал не на своя, това предизвиквало затруднения.
В наше време това към този момент надали е допустимо. Съвременните самолети, както и корабите, са толкоз натъпкани с електроника, че даже да желае, летецът не може да обърка своя самолетоносач с различен. Но по-рано това в действителност се случвало. Какви били последствията?
Разбира се, нищо съществено. Но, въпреки всичко, това създавало спомагателна работа на цялостен екип техници от „ непознатия “ самолетоносач, които в този момент, около главната си работа, получавали и спомагателна. Нали трябвало да обслужат и неканения гостенин? А всеки аероплан след кацане има потребност от обстоен оглед, възможни дребни ремонти и поправки, зареждане с гориво и т. н. Естествено, никой не се радвал, че вместо да си почива, трябвало да се занимава с ненадейно зародилия проблем.
Но, по този начин или другояче, оглеждали самолета, правили техническо обслужване, зареждали го с гориво и го изпращали по живо, по крепко. С една дребна, само че прекомерно живописна детайлност: целият аероплан бивал изписан с подигравателни надписи и рисунки. Още повече, че това бил комфортен мотив да се упражнява армейското възприятие за комизъм. Смутеният водач бил обсипван с всевъзможни иронични забележки и подигравки – а техническият личен състав, обслужващ самолета, получавал превъзходен мотив да упражнява остроумието и уменията си в художествено изобразяване.
Какво пишели по фюзелажа на неканения „ посетител “? Обичайният армейски комизъм, препоръки да се реалокира в пехотата (военноморските летци заради високата си подготовка постоянно били броене за „ хайлайф “ и „ аристокрация “ в армията), поздрави към техниците от другия самолетоносач с пожелания да се погрижат за невнимателния водач. Рисували и съответните подигравателни картинки, които нормално символизирали женските родственици на водача. Така техниците си „ отмъщавали “ на непохватния авиатор за спомагателната работа, която им отварял.
Иначе всичко минавало по проект. Доклад за случая, поддръжка на самолета, подготовка за политане. Все отново бил собствен, а не на „ жълтурковците “, както наричали японците.
Пилотът не можел да предотврати сходни гаври със самолета му, тъй като след кацането той напускал палубата и отивал да написа доклад за произшествието. Командирите нормално гледали през просото на такива катастрофи, тъй като от тях нямало никакви щета, а самолетите от палубната авиация така и така непрекъснато се пребоядисват.
Разбира се, имало и други случаи на кацане на палубата на първия срещнат самолетоносач. Това ставало при положение на незабавна нужда заради техническа нередовност или щета, получена във въздушен пердах. В такива случаи, естествено, никой не си разрешавал подигравка или подигравки.
Дотук става дума за кацане на палубата на собствен, а не на противников самолетоносач. Но е прочут случай, когато като че ли и това можело да стане.
По време на „ студената война “ руските бомбардировачи Ту-95 постоянно облитали регионите покрай Куба, като правели аерофотоснимки. По това време Военноморските сили на Съединени американски щати, в това число самолетоносачи, носели непрекъснато дежурство към Куба, с цел да подсигуряват оповестената й обсада.
Самолетът Ту-95 има обсег на крилете към 85 метра – което е по-широко от палубата на всеки самолетоносач. Двигателите му са 4 с диаметър на витлата по 3 метра.
Веднъж американски изтребител от близкия самолетоносач прехванал подобен бомбардировач и полетял паралелно с него, като водачът му със знаци изискал руснаците да отворят бомбените люкове и да покажат, че не носят бомби. Имало от какво да е смутен, смешка ли е – бомбеният товар на Ту-95 е 12 тона, плюс 16 крилати ракети Х-55М!
Това било общоприета процедура, руските водачи отворили и посочили, че там има единствено фотоапаратура. Американецът се успокоил и решил да се пошегува, изобразявайки командата „ Нареждам ви да кацнете! “
Съветските водачи ненадейно прецизирали: „ Да кацнем? “ – „ Да! “ – „ На самолетоносача?! “ – „ Да! “
Руснаците вдигнали плещи, изобразили знак на единодушие, даже спуснали колесника и елероните – почнали да се снижават за кацане. На самолетоносача, виждайки, че големият аероплан идва към тях с очевидно желание да кацне, което означавало да опустоши цялата палуба дружно с надстройките, настъпила суматоха. Всички се разбягали, някои наскачали във водата от височината на 9-етажна постройка. Ту-95 прелетял на метри от командната кула на самолетоносача и отпътувал към Куба. Казват, че на излизане от кабината летците изпопадали от смях.
След договаряния сред висши офицери от двете страни, разяснения и разбор на случая, американското командване наказало своя водач с едноседмичен арест и отнемане от награда. Съветските летци също получили публично мъмрене за „ хулиганската “ си постъпка – която импровизирано била отпразнувана с богата софра.
