Делата срещу прокуратурата са легитимно средство за самоотбрана
Репарацията на вредите, които злономерен прокурор може да аргументи за 10 минути, всекидневно лишава 10 години Време е ултимативно да бъде подложен въпросът за персоналната и институционална отговорност в прокуратурата Европейските стандарти позволяват лимитирана имуществена отговорност на магистратите и при потвърдена зла предумисъл или груба професионална немарливост Поредната прокурорска сага получи разумния си свършек откакто преди десетина дни Върховният касационен съд дефинитивно осъди прокуратурата да заплати обезщетение от 1 031 319,19 лв. на сдружението " Голд лизинг " ООД, доведено до банкрут след непозволени дейности на държавното обвиняване. С лихвите и разноските размерът на компенсацията стига до близо 2 млн. лв.. През февруари 2010 година офисите на сдружението са претърсени в границите на интервенция " Октопод " като са конфискувани всички компютри и цялата документи. Фирмата остава в неспособност да прави активността си и да събира вноските от длъжниците. Решението на Върховен касационен съд е любопитно освен поради забележителното обезщетение, за което прокуратурата е наказана. И което в последна сметка ще платят данъкоплатците. В публикацията си за " Капитал " адв. Михаил Екимджиев откроява няколко значими акцента в това решение, които анонсирането му в медиите до момента - удостоверява се разбирането, че и юридически лица имат право на обезщетение за вреди от наказателно дело, в това число те имат право да търсят морални вреди, като Върховен касационен съд маркира и примерни критерии за установяване размера на тези вреди, задълбочено е оценено наличието на понятието " нормален търговски риск ", на практика използвано в търговски и облигационни разногласия. Делото за обезщетяване на вредите, нанесени на сдружението, е водено от адв. Катина Бончева от адвокатско сдружение " Екимджиев и сътрудници ".
Безконтролността на основния прокурор и " господството " на прокуратурата в досъдебното произвеждане построяват просвета на корист с власт, институционален тормоз и произвол от страна на проверяващите. Практическата безотговорност на тези институционални девиации, толерирани в продължение на десетилетия, вкоренява тази " просвета " надълбоко в манталитета и държанието на прокурори, следователи и проверяващи служители на реда. Бруталните арести и арестувания под стража, зрелищните претърсвания и изземвания, даже обсебването на движимости, конфискувани като материални доказателства, станаха нормална процедура след основаването на " профилираните " съдилища, чието предопределение беше да валидират беззаконията на сътрудниците си от " профилираните " прокуратури.
Въпреки десетките неоправдателни решения на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) и рецензиите на Европейската комисия, след измененията в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) от 1999 година, с които някои ограничения за неотклонение и за процесуална насила бяха поверени на съда, решителни институционални дейности за вразумяване на българската прокуратура не бяха подхванати. Това не се случи след решението от 15.09.2006 година, по делото Злинсат, СПОЛ С.Р.О против България, в което страната беше наказана поради случайна интервенция на прокуратурата в гражданскоправната сфера, нито след решението от 05.11.2009 година, по делото Колеви против България, което сподели, че даже в случай че основният прокурор е обвинен в ликвидиране, няма кой да го проверява. Десетилетия наред търпяхме безчинствата на прокуратурата, а прокурори и следователи, виновни за срамни поръчкови акции, довели до наказание и злепоставяне на България, вместо да бъдат осъдени, шеметно се издигаха в служебните йерархии.
Реклама
Арогантното тъпчене на законови и морални правила от основния прокурор изкара през лятото на 2020 година хиляди на улиците, с невиждано за европейска страна искане за неговата оставка. Така бесовете на Гешев бяха усмирени и беше сложено началото на необратим развой за озаптяване на перверзиите на основния прокурор и на неговите клонинги. Тази оздравителна наклонност може да бъде ускорена от самостоятелни цивилен правозащитни акции. Такива са правосъдните каузи против прокуратурата, представляващи законно средство за самозащита против институция, загърбила конституционното си предопределение.
Спорните тези за правата на юридическите лица
Разбира се, стотици такива каузи са водени и се водят в този момент, само че резултатът от тях беше пренебрежим, заради посттоталитарните специфики на националното ни право. В правната теория и в правосъдна процедура господства разбирането, че иск по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ) против прокуратурата може да предяви единствено физическото лице, директно повредено от непозволено обвиняване. Поради персоналния темперамент на наказателната отговорност, която може да бъде търсена единствено от физически лица, доминира мнението, че юридическите лица, даже когато на практика са унищожени с противозаконни процесуални дейности, са " косвени жертви ", чиито вреди са косвено разследване от наказателния развой и заради това не подлежат на репарация. Тази формалистична стигма, която очевидно се бие с правни правила като отбраната от произвол и универсалния темперамент на компенсацията при непозволено увреждане, ловко беше злоупотребявана от прокуратурата, тъй като незаслужено упрекнатите физически лица всекидневно получават алегорични компенсации за морални вреди, а за огромните имуществени вреди едноличните търговци и търговски сдружения не се възмездяваха. Прокурорите не носят нито наказателна, нито гражданска (на процедура и дисциплинарна) отговорност за дейностите по работа даже при очевидна корист с власт. Поради това показните претърсвания и изземвания от офиси на компании, съсипващи бизнеса и репутацията им, оставаха безнаказани и редовно се използваха като прокорупционно средство за институционално изнудване и възмездие. От друга страна, репарацията на вредите, които злономерен прокурор може да аргументи за 10 минути, всекидневно лишава 10 години. Когато прокуратурата бъде наказана, единствено най-паметливите помнят поръчителите и изпълнителните на позорната акция. Медиите поръчково оповестили с големи заглавия почтени хора за нарушители, слугински мълчат, а петната върху името и репутацията са доживотни.
Тази обстановка, която до неотдавна изглеждаше непоклатима, очевидно може да бъде преодоляна, когато добре аргументирани искови искания, основани на правилата на европейското право, бъдат обсъждани от ерудирани и самостоятелни магистрати.
Конкретният мотив за тази умерено оптимистична вероятност е от 12 август т.г. с докладчик арбитър Десислава Попколева.
Реклама Искът на " Голд лизинг " против прокуратурата
Искът е предявен от лизинговата компания " Голд лизинг " ООД против прокуратурата през 2015 година пред Софийски градски съд (СГС). Тъй като делото е заведено преди приемането на чл.2в от ЗОДОВ (в мощ от 29.11.2019 г.), регламентиращ обективната отговорност на страната за нарушавания на правото на Европейски Съюз, Софийски градски съд служебно и непозволено преквалифицира желае, предявен по процесуалния ред на ЗОДОВ, по чл.49 от Закона за отговорностите и договорите (ЗЗД), задължавайки ищеца да заплати държавна такса от близо 68 000 лева Тази финансова преграда пред достъпа до съд изглеждаше непреодолима, само че непреклонната мотивация на съдружниците в " Голд лизинг " за търсене на правдивост, даже на такава цена, направи стратегическото дело допустимо. Ищецът претендира обезщетение за вредите от зрелищна акция, извършена на 10 февруари 2010 година, в подтекста на фамозната акция " Октопод ", при която от офисите на сдружението поголовно са конфискувани всички компютри и " 63 чувала " документи, без списък. Сред конфискуваните документи са стотици истински лизингови контракти, подписани от сдружението - лизингодател, записи на заповед, погасителни проекти, свидетелства за регистрация на лизинговите коли, всички счетоводни и застрахователни документи. Без тази основна документи, активността на сдружението е на практика невъзможна. Непосредствено след акцията, със съдействието на пресцентъра на Министерство на вътрешните работи и без опълчване на наблюдаващите прокурори, в голям брой медии е оповестена манипулативна следствена информация, че " Голд лизинг " е " част от пипалата на Октопода " и че през сдружението се препират незаконни пари. Много лизингополучатели - клиенти на ищеца се възползват от изземването на истинските документи и от общественото демонизиране на сдружението и стопират да заплащат дължимите лизингови вноски. Това принуждава управлението на компанията неведнъж и настоятелно да желае връщане на конфискуваните истински документи, без които не могат да бъдат открити и събрани дължимите вземания от лизингополучателите. Въпреки очевидността на настъпващите непоправими вреди, водещи до неминуем банкрут на сдружението, прокуратурата отхвърля настояванията с бланкетния претекст, че истинските документи са нужни на следствието. Не оказват помощ и сигналите на " Голд лизинг " до Инспектората на Висш съдебен съвет. В тях категорично е посочено, че случайните дейности на наблюдаващите прокурори попречват опцията на сдружението да потвърди и да събере вземанията си от неточни клиенти. Поради внезапно влошеното му финансово положение, през март 2011 година компанията е заличена от регистъра на финансовите институции, а от счетоводния ѝ баланс са отписани несъбираеми активи за над 1.6 милиона лв.. " Голд лизинг " прави безуспешни опити за събиране на дължими лизингови вноски по реда на заповедното произвеждане (чл.410 от ГПК), минало в исково по чл.422 от Граждански процесуален кодекс. Делата обаче катастрофират в следствие от невъзможността на ищеца и отхвърли на прокуратурата да показа оригинали на документите, установяващи вземането, поискани от ответниците в процедура по оборване на копията, на които " Голд лизинг " базира претенцията си. Документите са насъбрани в чували и нямат обстоен списък, заради което обективно е невероятно да бъде посочено къде тъкмо се намират.
Досъдебното произвеждане безславно е прекъснато на 27 февруари 2014 година
Персонално за прокуроритеПроверка на " Капитал " сподели, че прокурорите, взели присъединяване в тази история, напълно не са безизвестни имена, само че като предписание те нормално остават анонимни в пубнините анонси по съответни проблеми. Прокурорът, който пръв отхвърля връщането на документите през март. 2010 година е Светлозар Костов, тогава от Бургаската окръжна прокуратура, станал прочут с израза " Вързахме кънките на Стависки ", по-късно оглавил Специализираната прокуратура и безславно разжалван след дисциплинарно следствие. Следващ прокурор, който се е произнасял по конфискуваните документи по този проблем, е Милко Момчев от СГП, който с изключение на като прокурор по делото " Октопод " и срутилата се постройка на ул. " Алабин ", е прочут с атрактивни обществени изявления и с формиране на дело против рапъра Мишо Шамара и други към него за текстове, които петнят националното знаме. Момчев позволява поисканото му връщане на истинските талони. Повече от година след изземването прокурор Н. Златкова от СГП позволява връщане на компютрите, само че отхвърля връщане на документите, които към момента не били оценени.
Правно съображение на предявения иск не е единствено прекратяването на делото, доказващо изначалната неправомерност на всички процесуални дейности, само че и нарушавания на правото на Европейски Съюз - случайно и дебалансирано ограничение на свободата на придвижване на капитали и услуги в Съюза, посредством фактическо блокиране на активността на сдружението. Засягането на тези базисни правила и права от Договора за действие на Европейски Съюз (ДФЕС) постанова, съгласно чл.47 от Хартата на главните права на Европейски Съюз, държавата-членка да обезпечи ефикасни средства за тяхната отбрана. Аналогично условие произтича и от чл.13 от Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи (КЗПЧОС), защото практическото очистване на бизнеса на " Голд лизинг " е брутална интервенция в правото му на " спокойно прилагане от притежания " по чл.1 от Протокол № 1 към конвенцията.
Безконтролността на основния прокурор и " господството " на прокуратурата в досъдебното произвеждане построяват просвета на корист с власт, институционален тормоз и произвол от страна на проверяващите. Практическата безотговорност на тези институционални девиации, толерирани в продължение на десетилетия, вкоренява тази " просвета " надълбоко в манталитета и държанието на прокурори, следователи и проверяващи служители на реда. Бруталните арести и арестувания под стража, зрелищните претърсвания и изземвания, даже обсебването на движимости, конфискувани като материални доказателства, станаха нормална процедура след основаването на " профилираните " съдилища, чието предопределение беше да валидират беззаконията на сътрудниците си от " профилираните " прокуратури.
Въпреки десетките неоправдателни решения на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) и рецензиите на Европейската комисия, след измененията в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) от 1999 година, с които някои ограничения за неотклонение и за процесуална насила бяха поверени на съда, решителни институционални дейности за вразумяване на българската прокуратура не бяха подхванати. Това не се случи след решението от 15.09.2006 година, по делото Злинсат, СПОЛ С.Р.О против България, в което страната беше наказана поради случайна интервенция на прокуратурата в гражданскоправната сфера, нито след решението от 05.11.2009 година, по делото Колеви против България, което сподели, че даже в случай че основният прокурор е обвинен в ликвидиране, няма кой да го проверява. Десетилетия наред търпяхме безчинствата на прокуратурата, а прокурори и следователи, виновни за срамни поръчкови акции, довели до наказание и злепоставяне на България, вместо да бъдат осъдени, шеметно се издигаха в служебните йерархии.
Реклама
Арогантното тъпчене на законови и морални правила от основния прокурор изкара през лятото на 2020 година хиляди на улиците, с невиждано за европейска страна искане за неговата оставка. Така бесовете на Гешев бяха усмирени и беше сложено началото на необратим развой за озаптяване на перверзиите на основния прокурор и на неговите клонинги. Тази оздравителна наклонност може да бъде ускорена от самостоятелни цивилен правозащитни акции. Такива са правосъдните каузи против прокуратурата, представляващи законно средство за самозащита против институция, загърбила конституционното си предопределение.
Спорните тези за правата на юридическите лица
Разбира се, стотици такива каузи са водени и се водят в този момент, само че резултатът от тях беше пренебрежим, заради посттоталитарните специфики на националното ни право. В правната теория и в правосъдна процедура господства разбирането, че иск по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ) против прокуратурата може да предяви единствено физическото лице, директно повредено от непозволено обвиняване. Поради персоналния темперамент на наказателната отговорност, която може да бъде търсена единствено от физически лица, доминира мнението, че юридическите лица, даже когато на практика са унищожени с противозаконни процесуални дейности, са " косвени жертви ", чиито вреди са косвено разследване от наказателния развой и заради това не подлежат на репарация. Тази формалистична стигма, която очевидно се бие с правни правила като отбраната от произвол и универсалния темперамент на компенсацията при непозволено увреждане, ловко беше злоупотребявана от прокуратурата, тъй като незаслужено упрекнатите физически лица всекидневно получават алегорични компенсации за морални вреди, а за огромните имуществени вреди едноличните търговци и търговски сдружения не се възмездяваха. Прокурорите не носят нито наказателна, нито гражданска (на процедура и дисциплинарна) отговорност за дейностите по работа даже при очевидна корист с власт. Поради това показните претърсвания и изземвания от офиси на компании, съсипващи бизнеса и репутацията им, оставаха безнаказани и редовно се използваха като прокорупционно средство за институционално изнудване и възмездие. От друга страна, репарацията на вредите, които злономерен прокурор може да аргументи за 10 минути, всекидневно лишава 10 години. Когато прокуратурата бъде наказана, единствено най-паметливите помнят поръчителите и изпълнителните на позорната акция. Медиите поръчково оповестили с големи заглавия почтени хора за нарушители, слугински мълчат, а петната върху името и репутацията са доживотни.
Тази обстановка, която до неотдавна изглеждаше непоклатима, очевидно може да бъде преодоляна, когато добре аргументирани искови искания, основани на правилата на европейското право, бъдат обсъждани от ерудирани и самостоятелни магистрати.
Конкретният мотив за тази умерено оптимистична вероятност е от 12 август т.г. с докладчик арбитър Десислава Попколева.
Реклама Искът на " Голд лизинг " против прокуратурата
Искът е предявен от лизинговата компания " Голд лизинг " ООД против прокуратурата през 2015 година пред Софийски градски съд (СГС). Тъй като делото е заведено преди приемането на чл.2в от ЗОДОВ (в мощ от 29.11.2019 г.), регламентиращ обективната отговорност на страната за нарушавания на правото на Европейски Съюз, Софийски градски съд служебно и непозволено преквалифицира желае, предявен по процесуалния ред на ЗОДОВ, по чл.49 от Закона за отговорностите и договорите (ЗЗД), задължавайки ищеца да заплати държавна такса от близо 68 000 лева Тази финансова преграда пред достъпа до съд изглеждаше непреодолима, само че непреклонната мотивация на съдружниците в " Голд лизинг " за търсене на правдивост, даже на такава цена, направи стратегическото дело допустимо. Ищецът претендира обезщетение за вредите от зрелищна акция, извършена на 10 февруари 2010 година, в подтекста на фамозната акция " Октопод ", при която от офисите на сдружението поголовно са конфискувани всички компютри и " 63 чувала " документи, без списък. Сред конфискуваните документи са стотици истински лизингови контракти, подписани от сдружението - лизингодател, записи на заповед, погасителни проекти, свидетелства за регистрация на лизинговите коли, всички счетоводни и застрахователни документи. Без тази основна документи, активността на сдружението е на практика невъзможна. Непосредствено след акцията, със съдействието на пресцентъра на Министерство на вътрешните работи и без опълчване на наблюдаващите прокурори, в голям брой медии е оповестена манипулативна следствена информация, че " Голд лизинг " е " част от пипалата на Октопода " и че през сдружението се препират незаконни пари. Много лизингополучатели - клиенти на ищеца се възползват от изземването на истинските документи и от общественото демонизиране на сдружението и стопират да заплащат дължимите лизингови вноски. Това принуждава управлението на компанията неведнъж и настоятелно да желае връщане на конфискуваните истински документи, без които не могат да бъдат открити и събрани дължимите вземания от лизингополучателите. Въпреки очевидността на настъпващите непоправими вреди, водещи до неминуем банкрут на сдружението, прокуратурата отхвърля настояванията с бланкетния претекст, че истинските документи са нужни на следствието. Не оказват помощ и сигналите на " Голд лизинг " до Инспектората на Висш съдебен съвет. В тях категорично е посочено, че случайните дейности на наблюдаващите прокурори попречват опцията на сдружението да потвърди и да събере вземанията си от неточни клиенти. Поради внезапно влошеното му финансово положение, през март 2011 година компанията е заличена от регистъра на финансовите институции, а от счетоводния ѝ баланс са отписани несъбираеми активи за над 1.6 милиона лв.. " Голд лизинг " прави безуспешни опити за събиране на дължими лизингови вноски по реда на заповедното произвеждане (чл.410 от ГПК), минало в исково по чл.422 от Граждански процесуален кодекс. Делата обаче катастрофират в следствие от невъзможността на ищеца и отхвърли на прокуратурата да показа оригинали на документите, установяващи вземането, поискани от ответниците в процедура по оборване на копията, на които " Голд лизинг " базира претенцията си. Документите са насъбрани в чували и нямат обстоен списък, заради което обективно е невероятно да бъде посочено къде тъкмо се намират.
Досъдебното произвеждане безславно е прекъснато на 27 февруари 2014 година
Персонално за прокуроритеПроверка на " Капитал " сподели, че прокурорите, взели присъединяване в тази история, напълно не са безизвестни имена, само че като предписание те нормално остават анонимни в пубнините анонси по съответни проблеми. Прокурорът, който пръв отхвърля връщането на документите през март. 2010 година е Светлозар Костов, тогава от Бургаската окръжна прокуратура, станал прочут с израза " Вързахме кънките на Стависки ", по-късно оглавил Специализираната прокуратура и безславно разжалван след дисциплинарно следствие. Следващ прокурор, който се е произнасял по конфискуваните документи по този проблем, е Милко Момчев от СГП, който с изключение на като прокурор по делото " Октопод " и срутилата се постройка на ул. " Алабин ", е прочут с атрактивни обществени изявления и с формиране на дело против рапъра Мишо Шамара и други към него за текстове, които петнят националното знаме. Момчев позволява поисканото му връщане на истинските талони. Повече от година след изземването прокурор Н. Златкова от СГП позволява връщане на компютрите, само че отхвърля връщане на документите, които към момента не били оценени.
Правно съображение на предявения иск не е единствено прекратяването на делото, доказващо изначалната неправомерност на всички процесуални дейности, само че и нарушавания на правото на Европейски Съюз - случайно и дебалансирано ограничение на свободата на придвижване на капитали и услуги в Съюза, посредством фактическо блокиране на активността на сдружението. Засягането на тези базисни правила и права от Договора за действие на Европейски Съюз (ДФЕС) постанова, съгласно чл.47 от Хартата на главните права на Европейски Съюз, държавата-членка да обезпечи ефикасни средства за тяхната отбрана. Аналогично условие произтича и от чл.13 от Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи (КЗПЧОС), защото практическото очистване на бизнеса на " Голд лизинг " е брутална интервенция в правото му на " спокойно прилагане от притежания " по чл.1 от Протокол № 1 към конвенцията.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ