Касиопея А: Вече знаем кои елементи се съдържат в експлодирала Супернова
Рентгеновата обсерватория на НАСА Чандра (Chandra X-Ray Observatory) учи един от най-попялрните и следени обекти в Млечния път – останките на експлодиралата звезда Касиопея А. Учените съумяха да разчетат точното местоположение на детайлите в останките на звездата.
Сега откривателите са изолирали рентгеновите лъчи създавани от силиций, сяра, калций и желязо и както и параметрите на взривната вълна, породена от детонацията. По този метод става допустимо да се дефинира къде тъкмо се намират тези детайли в 3D структурата на звездата, какви количества от тях са налични и какъв брой надалеч са били изтласкани в космоса вследствие на детонацията.
Касиопея А се намира на към 11 000 светлинни години от нас в Млечния път в северната част на съзвездието Касиопея и е неповторим обект за проучване от астрономите. Най-вече тъй като се счита, че детонацията се е състояла относително напълно скоро – към 1680 година.
И защото е толкоз близо и толкоз скоро, учените имат вяра, че изучавайки я, ще съумеят да схванат повече за това по какъв начин звездите създават и разпиляват общи детайли из цялата галактика, както да схванат какво тъкмо се случва, когато звезда експлодира.
NASA/CXC/SAO
Според данните на Чандра, количеството сяра, което детонацията е изхвърлила в космоса се равнява на 10 хиляди пъти масата на Земята, 20 хиляди пъти масата на Земята силиций, 70 хиляди пъти масата на Земята желязо и 1 милион пъти масата на Земята О2, който не е изобразен на картинката, тъй като се разгръща надалеч оттатък обсега на рентгеновия набор и не може да бъде изолиран като другите детайли.
Предишни проучвания са потвърдили съществуването още на азот, въглерод, водород и фосфор. В композиция с кислорода и детайлите изолирани от Чандра се оказва, че са налични всички нужни детайли за изработката на ДНК – те са били разпилени в космоса от Касиопея А.
Целият О2 в нашата Слънчева система би могъл да е „ пристигнал “ от такива детонации като тази на Касиопея А. Това се отнася също за половината калций и за 40% от желязото. Остатакът евентуално се е появил вследствие на по-малки звездни детонации. Защото звездите са единственият вероятен източник на тези детайли.
Вътре в останките на звездата избухнала през 17 век в този момент има неутронна звезда. Преди детонацията тя евентуално е била доста по-голяма, червен супергигант с размер към 16 пъти масата на Слънцето, споделят астрономите.
Тъй като нуклеосинтезата слива по-леките детайли в по-тежки, радиационното налягане към този момент не е задоволително, с цел да поддържа външния пояс недокоснат. Така звездните ветрове изхвърлят външния материал на колоса, оставяйки след себе си звезда, която е „ единствено “ към 5 пъти масата на Слънцето.
Останалата част от звездата по-късно се срутва под солидното гравитационно притегляне на ядрото, изпращайки шокова вълна и маси от материал в околния космос.
Останките през днешния ден са с размер от порядъка на 10 светлинни години и не престават да се уголемяват с ритъм към 4000 – 6000 километра в секунда – толкоз бързо, че астрономите могат да следят измененията в размера и структурата с течение на годините. Това уголемение ще продължи хиляди години.
