Рен Уенбинг не желае да напусне кухата тухлена сграда, която

Рен Уенбинг не желае да напусне кухата тухлена постройка, която в миналото е била процъфтяваща фабрика в китайския индустриален център Дунгуан, написа „ BBC “.

„ Всички служащи се усещат изумени “ , споделя 54-годишният мъж, до момента в който показва мястото, където в миналото е сглобявал мебели и където всички са се събирали да обядват.

Собственикът на компанията е преместил производството в Югоизточна Азия , с цел да понижи разноските . Самият Рен признава, че от компанията му дължат повече от 80 000 юана (11 000 долара) като обезщетение за редуциране , чието погашение може да отнеме години.

„ Разочаровани сме и сме тъжни “ , прибавя той, до момента в който една машина нанася удар с чук по прозорците.

Рен освен скърби за загубата на мебелна та компания . Той скърби за отминаването на тогавашната неудържима китайска стопанска система , а настоящето състояние затруднява намирането на работа за милиони служащи. За хора като него в този момент в Китай не се създава задоволително. Западът обаче упреква Китай , че създава прекомерно доста – това беше преобладаващото обръщение по време на неотдавнашното посещаване на американския финансов министър Джанет Йелън . Тя укори Пекин в „ нелоялни стопански практики “ , в това, че създава повече, в сравнение с му е належащо и в сравнение с светът може да си разреши да поеме.

Марката „ Произведено в Китай “ , която е гравирана, зашита или брандирана върху тениски, маси и тв приемници в толкоз доста домове по света, в този момент търпи неистова смяна. В момента страната се е насочила към произвеждане на електрически коли , които навлизат в Германия, и на слънчевите панели , които зареждат европейските политики за възобновима сила. И това тревожи Запада.

Нарастващото комерсиално напрежение със Съединените щати , строгите блокировки заради Коронавирус и световният спад значат, че някои производители, които в миналото са се стичали към китайските крайбрежия, търсят прехранване другаде. Чуждите вложения в страната са на своето 30-годишно дъно. Но в този момент старите индустриални стълбове на мебели, облекла и електрически артикули се борят за оцеляване, до момента в който Пекин гледа към своите „ нови индустриални сили “ : слънчеви панели, литиеви акумулатори и електрически коли. Докато демонстрира акумулаторните акумулатори на компанията, продавачът Ян Му, 4разказва:

„ Ние изнасяме за Обединеното кралство, Белгия, Германия, най-вече европейски страни, само че също и за Африка, Австралия, Южна Америка, Северна Америка и също Югоизточна Азия . “

Неговият е един от щандовете на ревю , проведено от стотици компании за предпазване на зелена сила в освежен и преназначен стоманодобивен цех в края на Пекин. Мъжът продължава:

„ Мисля, че китайските компании водят целия пазар за предпазване на сила. С нововъведения, с нови технологии, продажби на акумулатори, PCS ( системи за превръщане на сила ) … е, всичко. В момента мисля, че 80% до 90% от съхранението на сила оборудването е проектирано и създадено в Китай. “

На няколко часа път с кола от Дунгуан има още признаци за мащаба на тази промишленост : има слънчеви панели, докъдето стига окото. Китай е конфигурирал повече слънчеви панели през последната година, в сравнение с Съединените щати са съумели да изградят за едно десетилетие, а всеобщото произвеждане , което се прави тук, смъква разноските до половината от това, което беше предходната година.

Производителите в цяла Европа се борят да се конкурират с тази процъфтяваща промишленост. През 2023 година 97% от слънчевите панели, конфигурирани в цяла Европа, идват от Китай. Но новите промишлености на Китай са доста по-малко трудоемки от тези, които в миналото са подхранвали грандиозния му напредък – и изискват профилирани, висококвалифицирани служащи и от ден на ден роботи . Въпреки че младежката безработица в Китай направи по-големи заглавия, общият % на безработица в градовете към момента е над 5%.

Съединени американски щати и Европейският съюз имат вяра, че това е методът, по който Китай се пробва да избави стопанската система си – произвеждайки зелени технологии на понижени цени и субсидирани от страната, с цел да ги продава в чужбина. Те споделят, че това е тактичност, която понижава цената на слънчевите панели и други нововъзникващи технологии и изгонва западните компании от бизнеса. Китай споделя, че триумфът му се дължи на нововъведенията , а не на държавните дотации и има търсене на техния експорт, до момента в който страните минават от изкопаеми горива към по-щадящи климата източници на сила .

Изхвърляне от остарялото

Но Рен не може да си откри работа в новата история, която подлага триумфа на Китай . Той напуща фамилната си плантация в Хенан като младеж и се реалокира в Донгуан, град в южната крайбрежна провинция Гуангдонг с толкоз доста производители, че е станал прочут като „ фабриката на света “ . Нито един път мъжът не се връща вкъщи за 11 години. Той е един от близо 300 милиона служащи мигранти , които са се преместили от селата в Китай към огромните градове в търсене на работа . Повечето изоставят фамилиите си: децата на Рен се отглеждат от своите баби и дядовци, до момента в който той и брачната половинка му живеят в Донгуан, където се счита, че три четвърти от 10-милионните поданици на града са пришълци.

„ На децата ми, несъмнено, им липсвам “ , признава той, добавяйки, че той и брачната половинка му „ не са имали избор “ и е безапелационен:

„ Не печелехме доста. След ежедневните разноски за живот, парите, които изпращахме у дома за родителите ни, парите за образованието на децата ни… не ни оставаше доста. “

„ Всички служащи мигранти се сблъскват с това “ , продължава той и изяснява:

„ Ако желаеме да осигурим издръжката на възрастните хора и децата си, би трябвало да живеем надалеч от околните си и да работим в други провинции. Това е действителността. “

Сега, когато бъдещето на Китай е на кръстопът , животът им също. В момента Рен и брачната половинка му живеят в стая, която може да побере единствено едно легло и странична масичка. Това е мястото, където той седи, до момента в който превърта през телефона си, търсейки разгласи за работа. Повечето заводи оферират по-малко от 16 RMB (2,50 $ ) на час минимална заплата . Една реклама оферираше единствено 13 RMB на час. Той се нуждае от парите си от съкращението и се е обърнал за помощ към съда, с цел да ги получи. Но притежателят наподобява е напуснал страната, оставяйки него и към 300 негови някогашни сътрудници в парична безтегловност. Мъжът акцентира:

„ Свидетели сме на измененията в Донгуан и имаме мощни усеща към тази земя. Това е нашият втори дом. Ще се почувстваме доста тъжни и изгубени, в случай че би трябвало да напуснем тук. Няма да забравим какво направи локалното държавно управление, пробвайки се да ни даде повече изгоди. Това се дължи на държавните политики, които ни дадоха работни места и успяхме да си изкарваме прехраната. “

От средата на 80-те години на предишния век, тъкмо след отварянето на Китай към света , Донгуан се трансформира във водещата експортна и индустриална база на страната. Той създава евтини облекла, играчки и обувки . Тогава десетки хиляди служащи щяха да се наредят на опашка пред портите, с цел да стартират промяната си да вършат обувки за експорт в Съединените щати. През последните години обаче служащите започнаха да желаят по-високи заплати , до момента в който фирмите започнаха да понижават цените, с цел да завоюват контракти, свивайки още повече облагите . Тогава Доналд Тръмп дойде в Белия дом, като наложи мита върху китайски артикули – в това число обувки. Фирмите – търсейки по-евтини настоящи разноски и отбрана от комерсиалните войни сред Съединени американски щати и Китай – започнаха да се оглеждат другаде.

Сега в един съвсем зарязан квартал на Дунгуан има километри празни ниски здания, които наподобяват на призрачни заводи . Единственият жител е уединен охранител, който маха с ръка на всеки любопитен зяпач. Постоянното бръмчене на шевни машини е сменено от песните на птиците, а упоритите корени на банянови дървета са си проправили път под бетонните скелети на постройките. Топлият и постоянно мокър южен климат оказва помощ на природата да поеме това, което хората са оставили.

Усвояване на новото

Донгуан обаче не се отхвърля: той се пробва да се трансформира като високотехнологичен център , с цел да се опита да възвърне част от предходната си популярност. На брега на езерото Соншан софтуерният колос Huawei построява кампус, в който да обитава 25 000 чиновници . Има нов теоретичен парк и редица с хотели.

Алън Лий спи в прясно боядисания си офис, до момента в който се пробва да се възползва от новата посока на града . 32-годишният мъж, претърпял икономическия спад , с цел да стартира своя бизнес, се е насочил към износа на високотехнологични машини за Европа. Ето какво споделя той:

„ Много хора изгубиха работата си през последните години. Хората задлъжняха и бяха принудени да продадат парцелите си. Виждаме, че доста компании страдат от намаляващо търсене в износа. Мениджърите са изправени пред огромен финансов напън и даже би трябвало да затворят фабриките си. Избрахме да се фокусираме върху търговията, с цел да нямаме напън върху производството. “

Но тези работни места изискват познаване на новите механически умения , които хора като Рен занапред ще получават. Надеждите му да получи парите, които му дължат от предходното работно място, се стопяват. Той мисли какво ще каже на децата си, за какво татко им е останал без работа.

„ Не знам по какъв начин да дам добър отговор. Мога просто да кажа – майка ти и аз сме надалеч, тъй като желаеме да осигурим по-добър живот и по-добро обучение. Надяваме се, че можете да научите неща, тъй че в бъдеще да не би трябвало да работят толкоз старателно, колкото и ние. “