Ремонтираният български храм „Св. Стефан“ в Истанбул ще бъде официално открит на Ивановден
Ремонтираният български храм „ Св. Стефан “ в Истанбул ще бъде публично открит и осветлен в края на седмицата на огромния християнски празник Ивановден. Тази година се навършват 120 години от построяването на Желязната черква, построена с напъните на българската общественост в Цариград.В неделя Негово Светейшество патриарх Неофит и Вселенският патриарх Вартоломей дружно ще осветят църквата „ Св. Стефан “. На събитието ще участват и българският министър председател Бойко Борисов, както и президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган. След освещаването в неделя и в църквата Свети Стефан ще има постоянни богослужения.
Желязната черква " Св. Стефан " е един от главните знаци на българската православна общественост в Истанбул. Тя е издигната в квартал „ Фенер “ на брега на Златния рог, върху терен, който в средата на 19-ти век е дарен от Стефан Богориди (българин, роден в Котел, родственик на Софроний Врачански), споделя протодякон Иван Петков, който е потомък на цариградските българи:
Първият храм, който се основава на това място, е в дървената къщурка на Стефан Богориди, която той подарява. По-късно с молби до султана се взема позволение за построяването към този момент на величествена, по-хубава черква на същото място. На 3-и април 1860 година свещеник Иларион, вместо да загатва името на тогавашния Вселенския патриарх, той загатва „ български православен народ “, с което към този момент се поставя основата на твърдото решение на българите да желаят да имат своя Българска православна черква и такова управление. По-късно се стига до издадения през 1872 година ферман за изродяване на независима постройка, ръководство, екзархия, която да може оттова да ръководи своята черква.
През 1898 годена на мястото на изгорялата остаряла дървена черква в двора на парцела на Стефан Богориди се издига нов стоманен храм, който е осветлен от екзарх Йосиф на 8-ми септември същата година. Построяването на църквата „ Св. Стефан “ символизира силата на духа, любовта към отечеството и битката на нашите сънародници в Истанбул. Проектът е на арменски проектант, а осъществяването на австрийска компания.
Сред аргументите за издигането на Желязна черква най-често е изтъкван песъчливият терен, поради който не е било допустимо да се построи храм с бетонни или по-големи каменни блокове. Цялостното възстановяване на храма продължава шест години и е финансирано от Община Истанбул, която отпуска 15 милиона турски лири за ремонта.
Благовеста Иванова, която е учител във Висшето строително учебно заведение „ Любен Каравелов “ в София, катедра „ Градоустройство, доктрина и история на архитектурата “, от 20 години работи по проучването на архитектурата на храма „ Св. Стефан “ в Истанбул и по документирането на сбирката в Българската екзархия. В изявление за " Преди всички " тя сподели:
Сега към този момент се знаят имената, освен на архитекта, който е проектирал църквата, а имената на турския проектант, който е бил притеглен от Стефан Богориди. Също по този начин, че в строителството на църквата в обособените й стадии са работили италиански, френски, гръцки и български архитекти. Всички решения са вземани от българските архитекти, които след Освобождението работят в тази дирекция, получили са своето високо обучение в чужбина. Това са Алекси Начев, Георги Ненов, Янаки Шамарджиев. Така че – цялата организация е доста комплицирана. Не е излязло всичко нескрито – какъв брой е комплициран този път за възлагане на публичната поръчка, по какъв начин е взето комплицирано решението и с помощта на присъединяване на екзарх Йосиф за възлагане на публичната поръчка на компанията „ Вагнер “… Имало е търг за тази поръчка. Пътят не е безреден.
Иванова сподели, че главната причина църквата да бъде издигната от стомана и чугун е теренът, върху който е издигнат храмът:
Истината е, че стоманените структури са навлезли в Европа и в архитектурата с промишлената гражданска война. Айфел проектира няколко църкви от стомана още 60-те години на деветнайсети век за Европа. Имаме стоманени църкви в Англия, една православна. Подчертавам православна, тъй като ние приказваме по какъв начин българската черква е единствената православна, само че е имало издигната такава и в Киев, обаче е унищожена през 30-те години, тъй като е била изумена от корозията. Ние би трябвало да сме горди, че имаме подобен монумент, който е в крачка с индустриалната гражданска война.
В звуковите файлове можете да чуете целия репортаж на Еленица Маринова, както и още за последните проучвания и открития, свързани с храма „ Свети Стефан “, от изявлението на Таня Величкова с Благовеста Иванова. /bnr.bg
Желязната черква " Св. Стефан " е един от главните знаци на българската православна общественост в Истанбул. Тя е издигната в квартал „ Фенер “ на брега на Златния рог, върху терен, който в средата на 19-ти век е дарен от Стефан Богориди (българин, роден в Котел, родственик на Софроний Врачански), споделя протодякон Иван Петков, който е потомък на цариградските българи:
Първият храм, който се основава на това място, е в дървената къщурка на Стефан Богориди, която той подарява. По-късно с молби до султана се взема позволение за построяването към този момент на величествена, по-хубава черква на същото място. На 3-и април 1860 година свещеник Иларион, вместо да загатва името на тогавашния Вселенския патриарх, той загатва „ български православен народ “, с което към този момент се поставя основата на твърдото решение на българите да желаят да имат своя Българска православна черква и такова управление. По-късно се стига до издадения през 1872 година ферман за изродяване на независима постройка, ръководство, екзархия, която да може оттова да ръководи своята черква.
През 1898 годена на мястото на изгорялата остаряла дървена черква в двора на парцела на Стефан Богориди се издига нов стоманен храм, който е осветлен от екзарх Йосиф на 8-ми септември същата година. Построяването на църквата „ Св. Стефан “ символизира силата на духа, любовта към отечеството и битката на нашите сънародници в Истанбул. Проектът е на арменски проектант, а осъществяването на австрийска компания.
Сред аргументите за издигането на Желязна черква най-често е изтъкван песъчливият терен, поради който не е било допустимо да се построи храм с бетонни или по-големи каменни блокове. Цялостното възстановяване на храма продължава шест години и е финансирано от Община Истанбул, която отпуска 15 милиона турски лири за ремонта.
Благовеста Иванова, която е учител във Висшето строително учебно заведение „ Любен Каравелов “ в София, катедра „ Градоустройство, доктрина и история на архитектурата “, от 20 години работи по проучването на архитектурата на храма „ Св. Стефан “ в Истанбул и по документирането на сбирката в Българската екзархия. В изявление за " Преди всички " тя сподели:
Сега към този момент се знаят имената, освен на архитекта, който е проектирал църквата, а имената на турския проектант, който е бил притеглен от Стефан Богориди. Също по този начин, че в строителството на църквата в обособените й стадии са работили италиански, френски, гръцки и български архитекти. Всички решения са вземани от българските архитекти, които след Освобождението работят в тази дирекция, получили са своето високо обучение в чужбина. Това са Алекси Начев, Георги Ненов, Янаки Шамарджиев. Така че – цялата организация е доста комплицирана. Не е излязло всичко нескрито – какъв брой е комплициран този път за възлагане на публичната поръчка, по какъв начин е взето комплицирано решението и с помощта на присъединяване на екзарх Йосиф за възлагане на публичната поръчка на компанията „ Вагнер “… Имало е търг за тази поръчка. Пътят не е безреден.
Иванова сподели, че главната причина църквата да бъде издигната от стомана и чугун е теренът, върху който е издигнат храмът:
Истината е, че стоманените структури са навлезли в Европа и в архитектурата с промишлената гражданска война. Айфел проектира няколко църкви от стомана още 60-те години на деветнайсети век за Европа. Имаме стоманени църкви в Англия, една православна. Подчертавам православна, тъй като ние приказваме по какъв начин българската черква е единствената православна, само че е имало издигната такава и в Киев, обаче е унищожена през 30-те години, тъй като е била изумена от корозията. Ние би трябвало да сме горди, че имаме подобен монумент, който е в крачка с индустриалната гражданска война.
В звуковите файлове можете да чуете целия репортаж на Еленица Маринова, както и още за последните проучвания и открития, свързани с храма „ Свети Стефан “, от изявлението на Таня Величкова с Благовеста Иванова. /bnr.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ




