Ерих Мария Ремарк – Всичко, което може да се уреди с пари, е евтино
Ремарк е роден на 22 юни 1898 година в Оснабрюк, Северна Германия, в работническо семейство и е кръстен Ерих Паул Ремарк (в литературната си активност употребява псевдонима Ерих Мария Ремарк — Мария е фамилното име на майка му). Първите си литературни опити прави още шестнадесетгодишен – написа няколко есета, стихотворения и началото на разказ, бъдещият „ Мансардата на бляновете “ („ Die Traumbude “).
В разгара на Първата международна война Ремарк навършва 18 години и е мобилизиран в армията. На 12 юни 1917 година е изпратен на Западния фронт в региона на Ам Лангле във Френска Фландрия в състава на Втора гвардейска аварийна дивизия, а на 26 юни е трансфериран в Западна Фландрия в региона на Торхаут и Хаутхьолст. На 31 юли е ранен от шрапнел в левия крайник, дясната ръка и врата и е трансфериран във военна болница в Германия, където остава до края на войната.
След края на Първата международна война Ремарк довършва образованието си за преподавател и от 1 август 1919 година е начален преподавател вЛоне, от май 1920 година — в Клайн Берсен, а от август същата година — в Нане, през днешния ден част от Оснабрюк. По това време приключва романа „ Мансардата на бляновете “, който е оповестен през 1920 година. Сред аргументите по-късно Ремарк да стартира да употребява междинното име Мария и да промени изписването на семейството си от Remark на Remarque е желанието му да се разграничи от „ Мансардата на бляновете “. През ноември 1920 година напуща учебното заведение в Нане, поставяйки завършек на учителската си кариера.
През идващите години Ерих Мария Ремарк сменя голям брой разнообразни специалности — библиотекар, търговец, публицист и редактор. Първата му платена работа, обвързвана с писане, е на създател на механически текстове за производителя на автомобилни гуми „ Континентал “. Като редактор на хановерския рекламен вестник „ Ехо континентал “ Ремарк пътува из доста страни – Италия, Швейцария, България, Турция.
„ На Западния фронт нищо ново “
Първото издание на
„ На Западния фронт
нищо ново “ (1929)
През 1927 година Ремарк възобновява литературната си активност с романа „ Спирка на хоризонта “ („ Station am Horizont “), който разгласява в подлистници в спортното списание „ Шпорт им Билд “, за което работи. Той е оповестен като обособена книга едвам през 1998 година.
За няколко седмици през 1927 година Ремарк основава романа, който ще му донесе международна популярност – „ На Западния фронт нищо ново “ („ Im Westen nichts Neues “), само че му лишава време, с цел да откри издател за книгата.[3] Романът е оповестен през 1929 година и споделя за жестокостите на Първата международна война през погледа на едно деветнадесетгодишно момче. Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (също и на български — с три издания), а през 1930 година е филмиран в Съединените щати. Норвежкият публицист Бьорн Бьорнсон поисква публично да се присъди на Ремарк Нобеловата премия.
В Германия обаче против писателя се надига враждебна вълна — националистическите кръгове го упрекват в „ литературно изменничество към боеца от Световната война “. Въпреки това Ремарк написва продължение на романа – „ Обратният път “ (1931, „ Der Weg zurück “). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се открива в Швейцария, купувайки къща в Порто Ронко.
В изгнание
Ремарк слиза от парахода „ Куийн Мери “ в Ню Йорк (1939)
През 1933 година националсоциалистите обществено изгарят „ На Западния фронт нищо ново “ и „ Обратният път “, като разгласяват агитация, в която се твърди, че писателят оказва помощ на френски евреи и че същинското му име е Крамер(Ремарк – на обратно). Отнемат на писателя немското поданство и той отива в Париж, а през 1939 година емигрира в Съединени американски щати. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих.
Последни години
В емиграция Ерих Мария Ремарк основава още 10 романа, измежду които особена известност добиват „ Трима приятели “ (1937),„ Триумфалната арка “ (1946), „ Време да се живее и време да се мре “ (1954), „ Черният обелиск “ (1956), „ Нощ в Лисабон “ (1962) и посмъртно оповестения „ Сенки в парадайса “ (1971). Всички тези произведения усилват славата му и го утвърждават като „ занаятчия на лирическия реализъм “. Книгите му са преведени на 58 езика.
В 1947 година писателят получава американско поданство, а след войната се открива в Швейцария, където живее до гибелта си през1970 година Умира на 72-годишна възраст в Локарно, само че е заровен в гробището на прилежащото градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е заровена и жена му, холивудската актриса Полѐт Годар – някогашна брачна половинка на Чарли Чаплин.
В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 година литературната премия за мир „ Ерих Мария Ремарк “.
Библиография
„ Триумфалната арка “
френско издание (1968)
Мансардата на бляновете (Die Traumbude) (1920) Спирка на хоризонта (Station am Horizont) (1927/28) На Западния фронт нищо ново (Im Westen nichts Neues) (1928/29) Обратният път (Der Weg zurück) (1931) Трима приятели (Drei Kameraden) (1936/37) Обичай близък си (Liebe Deinen Nächsten) (1939/41) Триумфалната арка (Arc de Triomphe) (1946) Искрица живот (Der Funke Leben) (1952) Време да се живее и време да се мре (Zeit zu leben und Zeit zu sterben) (1954) Черният обелиск (Der schwarze Obelisk) (1956) Живот назаем/Небето няма любимци (Geborgtes Leben/Der Himmel kennt keine Günstlinge) (1959/61) Нощ в Лисабон (Die Nacht von Lissabon) (1961/62) Обетована земя (Das gelobte Land) (1970) Сенки в парадайса (Schatten im Paradies) (1971)
ЦИТАТИ: От него В дребните градчета хората страдат от потисната сласт. Тоест в дребните градчета без коптор. Да се родиш малоумен не е срамно, срамно е единствено да умреш малоумен. Днешните правила повеляват да се взема от живота колкото се може повече. А по какъв начин ще го направиш, това си е персонално твоя работа. Любовните премеждия не могат да бъдат преодолени с философия; това е допустимо единствено благодарение на друга жена. Любовта заслепява мъжа и прави дамата по-зорка. На дамите нищо не би трябвало да се изяснява, с тях се работи. Не е любовта, която опорочава другарството. Краят му си е край. Няма по-чужд човек на света от този, в който си бил влюбен. Опасно е всичко, което не владееш изцяло добре. А в случай че го владееш, тогава е още по-опасно — тогава човек става лековерен. Парите — това е независимост, изкована от злато. Повърхностни са единствено хората, които се смятат за дълбокомислени. Свободен е единствено този, който е изгубил всичко, поради което си коства да се живее. Спомените ни състаряват. Тайната на безконечната младост е в умеенето да се не помни. Съвестта нормално изтезава не тези, които са отговорни. Този, който няма дом, е свободен да върви където си желае. Нощ в Лисабон Когато човек бяга в обезсърчение и заплаха, той се научава да има вяра в чудеса; другояче не би претърпял. Щастието е въпрос на градуиране. Който владее това изкуство, рядко е напълно трагичен. Триумфалната арка Съжаленията са най-безсмисленото нещо на този свят. Човек не може да върне, нито да поправи нещо. Иначе всички щяхме да бъдем светци. Целта на живота не е да ни прави съвършени. Съвършенството е за музеите. Такъв е светът: може да се превърнете в ангел, простак или нарушител – и никой няма да забележи. Но в случай че ви липсва едно копче, всички ще го видят. Всичко, което може да се уреди с пари, е на ниска цена. Помагай когато можеш; направи всичко тогава – само че по кое време е невероятно към този момент да се помогне, забравяй! Обърни глава! Съвземи се! Състраданието е за спокойни времена. Не е за дни, когато рискуваш живота си. Погребвай мъртвите и поглъщай живота! Ще ти е необходим. Жалейката е едно, обстоятелствата са друго. Човек не скърби по-малко, в случай че вижда действителността и я приема. Само по този начин ще остане жив. Откровенията идват постоянно от дребните неща, не от забележителните. Значителните неща са свързани постоянно с трагични жестове и изкушения за неистина. Не е значимо къде живее човек. Важно е единствено едно – какво реализираме с живота си. Любовта не е езеро, в което всеки може да види отражението си. Любовта има своите приливи и отливи. Крушения, потънали градове, октоподи, стихии, сандъци със злато и перли. Но перлите се намират на надълбоко. Човек остарява единствено когато престане да усеща. На света съществува единствено един същински смут: да бъдеш изцяло и беззащитен във властта на бруталния тероризъм Човек би трябвало да обожава дамите или да ги напуща. Нищо приблизително не съществува. В това точно е нещастието на света. Ние самите в никакъв случай не изпитваме това, което вършим на другите. Човек не може да заключи вятъра, нито водата. Ако ги заключи те се скапват. Затвореният вятър се трансформира в застоял въздух. Който гледа доста обратно, може елементарно да се препъне или да падне в бездна. Никой не може да ни стане по-чужд от създание, в което сме били влюбени в миналото. Сенки в парадайса Героите би трябвало да умират. Ако останат живи, те стават най-скучните хора на света. Трима приятели Във всяка обич има предпочитание за безкрайност и в това се крие безконечната любовна тъга. А не съществуваше нищо трайно. Нищо. Единствен оня, който постоянно е самичък, познава щастието да бъде дружно с различен. Животът е болест и гибелта стартира с раждането. Всяко вдишване на мирис, всеки удар на сърцето е към този момент момент от умирането. Завършените дами омръзват елементарно. Ценните – също. Отломките – в никакъв случай. Такива дами се обичат постоянно. Те разпалват въображението. За един мъж най-позорното нещо на света е да бъде майтапчия. Който е самичък, не може да бъде зарязан. Любовта е прелестна. Но тя скапва характера. Най-страшното е времето. Мигът, посредством който живеем и който все пак не ни принадлежи. Признателността стопля сърцето, което може да я чувствува. Само свободата си не губѝ! Тя е по-ценна от любовта. Винаги обаче човек схваща това едвам когато е късно. Скромността и верността към дълга биват възнаграждавани единствено в романите. В живота такива хора биват използувани, а след това ги изтласкват настрани. Смел е единствено оня, който познава и страха. Човекът е неприятен, само че обича положителното, в случай че го прави различен. Човешкият живот е прекомерно дълъг за любовта. Любовта е чудесна. Но за единия от двамата тя постоянно е прекомерно дълга. А другият, който остава самичък, стои и гледа втренчено. Втренчва се като подлудял. Черният обелиск Когато човек може самичък да се изтезава, той не пропуща по този начин елементарно нито един комфортен случай. Най-остроумните смешки на света са постоянно дело на съществени хора, които не са влагали някакъв по-дълбок план в това. — Непременно ли би трябвало да изпитвате самоуважение?
— Разбира се. Нали съм човек. Само животните и самоубийците не изпитват самоуважение. Никога не усложнявай нещо, което е просто. Това е една от най-големите житейски мъдрости, които съществуват. Много мъчително използвана. Особено за интелектуалци и романтици. Никога не се проявявай като нравствен Херкулес, щом можеш да постигнеш същото с един нов панталон. Така не ядосваш колегата си, той няма за какво да напряга сили, с цел да стане еднакъв с тебе, ти си спокоен, и това което желаеш пада като зряла круша в скута. Никога не би трябвало да форсираш щастието си. Цинизъм е сърце с негативен знак начело. За него Не знаеше какво да прави парите си и стартира да пие. — Ре Супо
Източник: magnifisonz.com
В разгара на Първата международна война Ремарк навършва 18 години и е мобилизиран в армията. На 12 юни 1917 година е изпратен на Западния фронт в региона на Ам Лангле във Френска Фландрия в състава на Втора гвардейска аварийна дивизия, а на 26 юни е трансфериран в Западна Фландрия в региона на Торхаут и Хаутхьолст. На 31 юли е ранен от шрапнел в левия крайник, дясната ръка и врата и е трансфериран във военна болница в Германия, където остава до края на войната.
След края на Първата международна война Ремарк довършва образованието си за преподавател и от 1 август 1919 година е начален преподавател вЛоне, от май 1920 година — в Клайн Берсен, а от август същата година — в Нане, през днешния ден част от Оснабрюк. По това време приключва романа „ Мансардата на бляновете “, който е оповестен през 1920 година. Сред аргументите по-късно Ремарк да стартира да употребява междинното име Мария и да промени изписването на семейството си от Remark на Remarque е желанието му да се разграничи от „ Мансардата на бляновете “. През ноември 1920 година напуща учебното заведение в Нане, поставяйки завършек на учителската си кариера.
През идващите години Ерих Мария Ремарк сменя голям брой разнообразни специалности — библиотекар, търговец, публицист и редактор. Първата му платена работа, обвързвана с писане, е на създател на механически текстове за производителя на автомобилни гуми „ Континентал “. Като редактор на хановерския рекламен вестник „ Ехо континентал “ Ремарк пътува из доста страни – Италия, Швейцария, България, Турция.
„ На Западния фронт нищо ново “
Първото издание на
„ На Западния фронт
нищо ново “ (1929)
През 1927 година Ремарк възобновява литературната си активност с романа „ Спирка на хоризонта “ („ Station am Horizont “), който разгласява в подлистници в спортното списание „ Шпорт им Билд “, за което работи. Той е оповестен като обособена книга едвам през 1998 година.
За няколко седмици през 1927 година Ремарк основава романа, който ще му донесе международна популярност – „ На Западния фронт нищо ново “ („ Im Westen nichts Neues “), само че му лишава време, с цел да откри издател за книгата.[3] Романът е оповестен през 1929 година и споделя за жестокостите на Първата международна война през погледа на едно деветнадесетгодишно момче. Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (също и на български — с три издания), а през 1930 година е филмиран в Съединените щати. Норвежкият публицист Бьорн Бьорнсон поисква публично да се присъди на Ремарк Нобеловата премия.
В Германия обаче против писателя се надига враждебна вълна — националистическите кръгове го упрекват в „ литературно изменничество към боеца от Световната война “. Въпреки това Ремарк написва продължение на романа – „ Обратният път “ (1931, „ Der Weg zurück “). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се открива в Швейцария, купувайки къща в Порто Ронко.
В изгнание
Ремарк слиза от парахода „ Куийн Мери “ в Ню Йорк (1939)
През 1933 година националсоциалистите обществено изгарят „ На Западния фронт нищо ново “ и „ Обратният път “, като разгласяват агитация, в която се твърди, че писателят оказва помощ на френски евреи и че същинското му име е Крамер(Ремарк – на обратно). Отнемат на писателя немското поданство и той отива в Париж, а през 1939 година емигрира в Съединени американски щати. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих.
Последни години
В емиграция Ерих Мария Ремарк основава още 10 романа, измежду които особена известност добиват „ Трима приятели “ (1937),„ Триумфалната арка “ (1946), „ Време да се живее и време да се мре “ (1954), „ Черният обелиск “ (1956), „ Нощ в Лисабон “ (1962) и посмъртно оповестения „ Сенки в парадайса “ (1971). Всички тези произведения усилват славата му и го утвърждават като „ занаятчия на лирическия реализъм “. Книгите му са преведени на 58 езика.
В 1947 година писателят получава американско поданство, а след войната се открива в Швейцария, където живее до гибелта си през1970 година Умира на 72-годишна възраст в Локарно, само че е заровен в гробището на прилежащото градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е заровена и жена му, холивудската актриса Полѐт Годар – някогашна брачна половинка на Чарли Чаплин.
В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 година литературната премия за мир „ Ерих Мария Ремарк “.
Библиография
„ Триумфалната арка “
френско издание (1968)
Мансардата на бляновете (Die Traumbude) (1920) Спирка на хоризонта (Station am Horizont) (1927/28) На Западния фронт нищо ново (Im Westen nichts Neues) (1928/29) Обратният път (Der Weg zurück) (1931) Трима приятели (Drei Kameraden) (1936/37) Обичай близък си (Liebe Deinen Nächsten) (1939/41) Триумфалната арка (Arc de Triomphe) (1946) Искрица живот (Der Funke Leben) (1952) Време да се живее и време да се мре (Zeit zu leben und Zeit zu sterben) (1954) Черният обелиск (Der schwarze Obelisk) (1956) Живот назаем/Небето няма любимци (Geborgtes Leben/Der Himmel kennt keine Günstlinge) (1959/61) Нощ в Лисабон (Die Nacht von Lissabon) (1961/62) Обетована земя (Das gelobte Land) (1970) Сенки в парадайса (Schatten im Paradies) (1971)
ЦИТАТИ: От него В дребните градчета хората страдат от потисната сласт. Тоест в дребните градчета без коптор. Да се родиш малоумен не е срамно, срамно е единствено да умреш малоумен. Днешните правила повеляват да се взема от живота колкото се може повече. А по какъв начин ще го направиш, това си е персонално твоя работа. Любовните премеждия не могат да бъдат преодолени с философия; това е допустимо единствено благодарение на друга жена. Любовта заслепява мъжа и прави дамата по-зорка. На дамите нищо не би трябвало да се изяснява, с тях се работи. Не е любовта, която опорочава другарството. Краят му си е край. Няма по-чужд човек на света от този, в който си бил влюбен. Опасно е всичко, което не владееш изцяло добре. А в случай че го владееш, тогава е още по-опасно — тогава човек става лековерен. Парите — това е независимост, изкована от злато. Повърхностни са единствено хората, които се смятат за дълбокомислени. Свободен е единствено този, който е изгубил всичко, поради което си коства да се живее. Спомените ни състаряват. Тайната на безконечната младост е в умеенето да се не помни. Съвестта нормално изтезава не тези, които са отговорни. Този, който няма дом, е свободен да върви където си желае. Нощ в Лисабон Когато човек бяга в обезсърчение и заплаха, той се научава да има вяра в чудеса; другояче не би претърпял. Щастието е въпрос на градуиране. Който владее това изкуство, рядко е напълно трагичен. Триумфалната арка Съжаленията са най-безсмисленото нещо на този свят. Човек не може да върне, нито да поправи нещо. Иначе всички щяхме да бъдем светци. Целта на живота не е да ни прави съвършени. Съвършенството е за музеите. Такъв е светът: може да се превърнете в ангел, простак или нарушител – и никой няма да забележи. Но в случай че ви липсва едно копче, всички ще го видят. Всичко, което може да се уреди с пари, е на ниска цена. Помагай когато можеш; направи всичко тогава – само че по кое време е невероятно към този момент да се помогне, забравяй! Обърни глава! Съвземи се! Състраданието е за спокойни времена. Не е за дни, когато рискуваш живота си. Погребвай мъртвите и поглъщай живота! Ще ти е необходим. Жалейката е едно, обстоятелствата са друго. Човек не скърби по-малко, в случай че вижда действителността и я приема. Само по този начин ще остане жив. Откровенията идват постоянно от дребните неща, не от забележителните. Значителните неща са свързани постоянно с трагични жестове и изкушения за неистина. Не е значимо къде живее човек. Важно е единствено едно – какво реализираме с живота си. Любовта не е езеро, в което всеки може да види отражението си. Любовта има своите приливи и отливи. Крушения, потънали градове, октоподи, стихии, сандъци със злато и перли. Но перлите се намират на надълбоко. Човек остарява единствено когато престане да усеща. На света съществува единствено един същински смут: да бъдеш изцяло и беззащитен във властта на бруталния тероризъм Човек би трябвало да обожава дамите или да ги напуща. Нищо приблизително не съществува. В това точно е нещастието на света. Ние самите в никакъв случай не изпитваме това, което вършим на другите. Човек не може да заключи вятъра, нито водата. Ако ги заключи те се скапват. Затвореният вятър се трансформира в застоял въздух. Който гледа доста обратно, може елементарно да се препъне или да падне в бездна. Никой не може да ни стане по-чужд от създание, в което сме били влюбени в миналото. Сенки в парадайса Героите би трябвало да умират. Ако останат живи, те стават най-скучните хора на света. Трима приятели Във всяка обич има предпочитание за безкрайност и в това се крие безконечната любовна тъга. А не съществуваше нищо трайно. Нищо. Единствен оня, който постоянно е самичък, познава щастието да бъде дружно с различен. Животът е болест и гибелта стартира с раждането. Всяко вдишване на мирис, всеки удар на сърцето е към този момент момент от умирането. Завършените дами омръзват елементарно. Ценните – също. Отломките – в никакъв случай. Такива дами се обичат постоянно. Те разпалват въображението. За един мъж най-позорното нещо на света е да бъде майтапчия. Който е самичък, не може да бъде зарязан. Любовта е прелестна. Но тя скапва характера. Най-страшното е времето. Мигът, посредством който живеем и който все пак не ни принадлежи. Признателността стопля сърцето, което може да я чувствува. Само свободата си не губѝ! Тя е по-ценна от любовта. Винаги обаче човек схваща това едвам когато е късно. Скромността и верността към дълга биват възнаграждавани единствено в романите. В живота такива хора биват използувани, а след това ги изтласкват настрани. Смел е единствено оня, който познава и страха. Човекът е неприятен, само че обича положителното, в случай че го прави различен. Човешкият живот е прекомерно дълъг за любовта. Любовта е чудесна. Но за единия от двамата тя постоянно е прекомерно дълга. А другият, който остава самичък, стои и гледа втренчено. Втренчва се като подлудял. Черният обелиск Когато човек може самичък да се изтезава, той не пропуща по този начин елементарно нито един комфортен случай. Най-остроумните смешки на света са постоянно дело на съществени хора, които не са влагали някакъв по-дълбок план в това. — Непременно ли би трябвало да изпитвате самоуважение?
— Разбира се. Нали съм човек. Само животните и самоубийците не изпитват самоуважение. Никога не усложнявай нещо, което е просто. Това е една от най-големите житейски мъдрости, които съществуват. Много мъчително използвана. Особено за интелектуалци и романтици. Никога не се проявявай като нравствен Херкулес, щом можеш да постигнеш същото с един нов панталон. Така не ядосваш колегата си, той няма за какво да напряга сили, с цел да стане еднакъв с тебе, ти си спокоен, и това което желаеш пада като зряла круша в скута. Никога не би трябвало да форсираш щастието си. Цинизъм е сърце с негативен знак начело. За него Не знаеше какво да прави парите си и стартира да пие. — Ре Супо
Източник: magnifisonz.com
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ