Академик Трайков е новият председател на Съвета на ректорите
Ректорът на МУ-София, акад. Лъчезар Трайков, дмн беше определен през днешния ден за ръководител на Съвета на ректорите на висшите учебни заведения в България. Изборът му беше с 26 гласа, против 13 за акад. Христо Белоев, ректор на Русенския университет, и 4 гласа за пpоф. Димитъp Димитpов, ректор на УНСС, оповестиха на уеб страницата си от МУ-София.
Досега учен Трайков беше член на Управителния съвет на съвещателния орган, който сплотява ръководителите на 51 университети и висши учебни заведения в България.
Изборите през днешния ден той завоюва като показа следните цели за мандата си като ръководител:
- Защита на академичната автономност на университетите. Съветът на ректорите би следвало да служи като сътрудник, само че и предпазен надзорен механизъм по отношение на изпълнителната власт, а просветителните диспути следва да се развиват първо на експертно равнище в общността. „ Нашият Съвет на Ректорите има потребност от мощно водачество, което може да споделя „ не ” на опитите на разнообразни политически сили да употребяват ползите на висшите учебни заведения като разменна монета “, сподели той в представянето си.
- Концепцията, че България има потребност от всички свои учебни заведения и всички правила, регулиращи системата, би трябвало да регистрират в идентична степен трите съществени функционалности на висшите у-ща: 1) образователно-преподавателска; 2) научно-изследователска и 3) социална. Всяко нормативно предписание, което хипертрофира избрана функционалност и атрофира другите, води до дисбаланс.
Предизвикателството пред Съвета на ректорите ще е усилието той да продължи да бъде достоверен и законен представител на всички български висши учебни заведения – и държавни и частни, и столични, и извънстолични, и огромни и дребни, и такива с по-големи бюджети и други с по-скромни благоприятни условия.
Ето и думите на учения по този въпрос:
„ Независимо, че съм представител на научно-изследователските университети, смятам, че има нужда от неотложно отделяне на нормативен режим, регулиращ приема, финансирането и условията за друга група практико-приложни висши учебни заведения, която определям като „ независима писта за развиване “, като това никога не би трябвало да се схваща като „ второ качество университети “, а като равностойна група университети, само че с изведени цели в практико-приложната просвета и образование “.
Като други образци за потребността от политики по отношение на спецификите на другите групи учебни заведения, учен Трайков загатна военните учебни заведения и частното висше обучение.
- Защита на българското висше обучение – посредством промяна на акцента от експорт на наши студенти в чужбина към обединени старания в посока образуване от страната на национална политика за привличане на задгранични студенти в България и експорт на наше образование в чужбина, посредством смяна на нормативната база в тази област, която е изцяло несъответстваща на актуалните хибридни форми и затруднява университетите
Бъдещето при тази демографска картина е пробив на интернационалния пазар, като за задачата е нужна: 1) национална политика и подкрепа; 2) приоритизиране на тази тенденция от самите университети; 3) ясна тактика и проект за деяние, направени взаимно сред страна и Съвет на ректорите.
„ Моето виждане е, че профилирането на университетите, което се търси с сходна стратегия, би трябвало да е средство, подпомагащо всяко висше учебно заведение да си откри ниша и единствено да си балансира тежестта, несъмнено под надзора, само че не и под диктата на страната “, сподели в заключението на речта си учен Трайков.
Досега учен Трайков беше член на Управителния съвет на съвещателния орган, който сплотява ръководителите на 51 университети и висши учебни заведения в България.
Изборите през днешния ден той завоюва като показа следните цели за мандата си като ръководител:
- Защита на академичната автономност на университетите. Съветът на ректорите би следвало да служи като сътрудник, само че и предпазен надзорен механизъм по отношение на изпълнителната власт, а просветителните диспути следва да се развиват първо на експертно равнище в общността. „ Нашият Съвет на Ректорите има потребност от мощно водачество, което може да споделя „ не ” на опитите на разнообразни политически сили да употребяват ползите на висшите учебни заведения като разменна монета “, сподели той в представянето си.
- Концепцията, че България има потребност от всички свои учебни заведения и всички правила, регулиращи системата, би трябвало да регистрират в идентична степен трите съществени функционалности на висшите у-ща: 1) образователно-преподавателска; 2) научно-изследователска и 3) социална. Всяко нормативно предписание, което хипертрофира избрана функционалност и атрофира другите, води до дисбаланс.
Предизвикателството пред Съвета на ректорите ще е усилието той да продължи да бъде достоверен и законен представител на всички български висши учебни заведения – и държавни и частни, и столични, и извънстолични, и огромни и дребни, и такива с по-големи бюджети и други с по-скромни благоприятни условия.
Ето и думите на учения по този въпрос:
„ Независимо, че съм представител на научно-изследователските университети, смятам, че има нужда от неотложно отделяне на нормативен режим, регулиращ приема, финансирането и условията за друга група практико-приложни висши учебни заведения, която определям като „ независима писта за развиване “, като това никога не би трябвало да се схваща като „ второ качество университети “, а като равностойна група университети, само че с изведени цели в практико-приложната просвета и образование “.
Като други образци за потребността от политики по отношение на спецификите на другите групи учебни заведения, учен Трайков загатна военните учебни заведения и частното висше обучение.
- Защита на българското висше обучение – посредством промяна на акцента от експорт на наши студенти в чужбина към обединени старания в посока образуване от страната на национална политика за привличане на задгранични студенти в България и експорт на наше образование в чужбина, посредством смяна на нормативната база в тази област, която е изцяло несъответстваща на актуалните хибридни форми и затруднява университетите
Бъдещето при тази демографска картина е пробив на интернационалния пазар, като за задачата е нужна: 1) национална политика и подкрепа; 2) приоритизиране на тази тенденция от самите университети; 3) ясна тактика и проект за деяние, направени взаимно сред страна и Съвет на ректорите.
„ Моето виждане е, че профилирането на университетите, което се търси с сходна стратегия, би трябвало да е средство, подпомагащо всяко висше учебно заведение да си откри ниша и единствено да си балансира тежестта, несъмнено под надзора, само че не и под диктата на страната “, сподели в заключението на речта си учен Трайков.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ