Ето кои са най-търсените професии у нас
Рекордното търсене на чиновници у нас от дълго време не е вест. Тенденцията се е запазила и през отминаващата към този момент година. Въпреки това в страната ни има над 200 хиляди души, които биха могли да работят, само че не го вършат. Каква е повода? В кои специалности гладът за фрагменти излиза отвън надзор – статистиката в рубриката „ Числата на седмицата ”.
„ Резерви “ на пазара на труда. Така от Евростат назовават всички, които биха могли да работят на цялостен работен ден, само че заради една или друга причина не го вършат. В това число попадат безработните, работещите на повърхностен работен ден, тези, които търсят работа, само че не са подготвени да стартират незабавно, както и тези, които са подготвени да работят, само че не търсят работа. Групата лица, която проучването на европейската статистика обгръща, са от 15 до 74-годишна възраст, защото съгласно специалисти от Института за пазарна стопанска система заради глада за фрагменти и застаряването на европейското население възрастните хора имат и ще имат все по-важна роля на пазара на труда.
С какъв капацитет от работна ръка разполагат страните в Европейски Съюз? Най-много неработещи има в Испания. При междинна стойност за Европа от 12%, една пета от испанците на възраст 15-74 година не работят или най-малко не на цялостен работен ден. Със подобен дял са и италианците. Добрата вест е, че процентът у нас е много под междинния за Европа – 7. Най-заети са жителите на Малта и Полша. Причините за тези резултати са разнообразни в другите страни. При испанците целият този свободен запас се дължи на безработица. В Италия обаче – на лица, които са подготвени да работят, само че не търсят работа. В някои западноевропейски страни пък, като Нидерландия, водеща е почасовата претовареност.
Как стоят нещата у нас? В България по този начин наречените „ запаси “ са 222 хиляди души. Ако общият им дял от популацията е както казахме 7%, той се дели по този начин: Най-голяма част са безработните – малко над 4%. Следват ги готовите да работят, само че нетърсещи работа, които са 2 на 100. Половин % от „ запасите “ търсят претовареност, само че в това време нямат подготвеност да стартират да се трудят незабавно. Най-малък е процентът на ненапълно заетите, т.е. работещите на повърхностен работен ден. Впечатляващо обаче е сравнението с 10 години по-рано, когато „ запаси “ на пазара на труда у нас са били една пета от популацията сред 15 и 74 година Иначе казано, неработещите заради една или друга причина у нас са намалели с 14% за 10 години.
Фактът, че 7% от българите не съумяват да се осъществят, макар усиленото търсене на работна ръка, демонстрира, че най-вероятно квалификацията им е ниска, уменията - незадоволителни или пък не са подготвени да се реалокират, защото работа за тях има, само че в други региони на страната. От Агенцията по заетостта пресмятат и къде търсенето е най-голямо. Ако го разделим на специалности, сега няма нищо по-желано от строителите. Нужни са близо 23 хиляди. При професионално квалифицираните топ три на най-търсените експерти допълват шивачите и машинните оператори, които до предходната година оглавяваха тази ранглиста. Постепенно навалява острата до неотдавна потребност от фрагменти в ресторантьорството, което от Института за пазарна стопанска система отдават на наемането на служащи от чужбина. Най-малка е потребността от офис мениджъри.
Сред висшистите или тези с дееспособност учителите тази година са най-търсени – липсват над 6500. Така те изместват медицинските сестри, които остават на второ място, и лекарите, които за благополучие към този момент не са в топ три. Третата позиция е за водачите, а софтуерните експерти са минимум търсените.
Какви са прогнозите? Все по този начин търсени ли ще бъдат тези специалности и отсега нататък? До известна степен отговорът е да. Изследването на организацията подминава сегашния миг, продължава напред във времето и планува наклонността за идващите сред 3 и 5 години. Специалисти със приблизително обучение ще се търсят най-вече в търговията, строителството, маркетинга и рекламата. Прогнозата е до 5 години да се нуждаем от над 38 хиляди души единствено в областта на търговията. Трите посоки, в които пък ще се търсят най-вече експерти с висше обучение, са педагогика, стопанска система и обществени действия, където нарастването ще бъде най-сериозно. Свободните позиции там ще са над 7600.
Най-много работна ръка през идващите 3-5 години ще е нужна в областите, в които се намират най-големите ни градове – и при професионално квалифицираните, и при висшистите. Концентрацията ще остане в София, като се планува работодателите там да търсят даже с 30 хиляди души повече, в сравнение с сега. В топ три на двете ранглисти само Пловдив и Варна разменят местата си, защото в Пловдив ще липсват повече експерти с професионална подготовка – над 17 хиляди, а във Варна - повече с висше обучение – над 16 хиляди. По отношение на областите, в които предлагането е най-слабо обаче, има разлики. От професионално квалифицираните най-слаба потребност ще има в Монтана, Видин и Разград, където в цялата област се планува липса на едвам 757 такива служащи. Най-малко висшисти пък ще им трябват в Добрич, Ловеч и Видин – не повече от 650 души.
„ Резерви “ на пазара на труда. Така от Евростат назовават всички, които биха могли да работят на цялостен работен ден, само че заради една или друга причина не го вършат. В това число попадат безработните, работещите на повърхностен работен ден, тези, които търсят работа, само че не са подготвени да стартират незабавно, както и тези, които са подготвени да работят, само че не търсят работа. Групата лица, която проучването на европейската статистика обгръща, са от 15 до 74-годишна възраст, защото съгласно специалисти от Института за пазарна стопанска система заради глада за фрагменти и застаряването на европейското население възрастните хора имат и ще имат все по-важна роля на пазара на труда.
С какъв капацитет от работна ръка разполагат страните в Европейски Съюз? Най-много неработещи има в Испания. При междинна стойност за Европа от 12%, една пета от испанците на възраст 15-74 година не работят или най-малко не на цялостен работен ден. Със подобен дял са и италианците. Добрата вест е, че процентът у нас е много под междинния за Европа – 7. Най-заети са жителите на Малта и Полша. Причините за тези резултати са разнообразни в другите страни. При испанците целият този свободен запас се дължи на безработица. В Италия обаче – на лица, които са подготвени да работят, само че не търсят работа. В някои западноевропейски страни пък, като Нидерландия, водеща е почасовата претовареност.
Как стоят нещата у нас? В България по този начин наречените „ запаси “ са 222 хиляди души. Ако общият им дял от популацията е както казахме 7%, той се дели по този начин: Най-голяма част са безработните – малко над 4%. Следват ги готовите да работят, само че нетърсещи работа, които са 2 на 100. Половин % от „ запасите “ търсят претовареност, само че в това време нямат подготвеност да стартират да се трудят незабавно. Най-малък е процентът на ненапълно заетите, т.е. работещите на повърхностен работен ден. Впечатляващо обаче е сравнението с 10 години по-рано, когато „ запаси “ на пазара на труда у нас са били една пета от популацията сред 15 и 74 година Иначе казано, неработещите заради една или друга причина у нас са намалели с 14% за 10 години.
Фактът, че 7% от българите не съумяват да се осъществят, макар усиленото търсене на работна ръка, демонстрира, че най-вероятно квалификацията им е ниска, уменията - незадоволителни или пък не са подготвени да се реалокират, защото работа за тях има, само че в други региони на страната. От Агенцията по заетостта пресмятат и къде търсенето е най-голямо. Ако го разделим на специалности, сега няма нищо по-желано от строителите. Нужни са близо 23 хиляди. При професионално квалифицираните топ три на най-търсените експерти допълват шивачите и машинните оператори, които до предходната година оглавяваха тази ранглиста. Постепенно навалява острата до неотдавна потребност от фрагменти в ресторантьорството, което от Института за пазарна стопанска система отдават на наемането на служащи от чужбина. Най-малка е потребността от офис мениджъри.
Сред висшистите или тези с дееспособност учителите тази година са най-търсени – липсват над 6500. Така те изместват медицинските сестри, които остават на второ място, и лекарите, които за благополучие към този момент не са в топ три. Третата позиция е за водачите, а софтуерните експерти са минимум търсените.
Какви са прогнозите? Все по този начин търсени ли ще бъдат тези специалности и отсега нататък? До известна степен отговорът е да. Изследването на организацията подминава сегашния миг, продължава напред във времето и планува наклонността за идващите сред 3 и 5 години. Специалисти със приблизително обучение ще се търсят най-вече в търговията, строителството, маркетинга и рекламата. Прогнозата е до 5 години да се нуждаем от над 38 хиляди души единствено в областта на търговията. Трите посоки, в които пък ще се търсят най-вече експерти с висше обучение, са педагогика, стопанска система и обществени действия, където нарастването ще бъде най-сериозно. Свободните позиции там ще са над 7600.
Най-много работна ръка през идващите 3-5 години ще е нужна в областите, в които се намират най-големите ни градове – и при професионално квалифицираните, и при висшистите. Концентрацията ще остане в София, като се планува работодателите там да търсят даже с 30 хиляди души повече, в сравнение с сега. В топ три на двете ранглисти само Пловдив и Варна разменят местата си, защото в Пловдив ще липсват повече експерти с професионална подготовка – над 17 хиляди, а във Варна - повече с висше обучение – над 16 хиляди. По отношение на областите, в които предлагането е най-слабо обаче, има разлики. От професионално квалифицираните най-слаба потребност ще има в Монтана, Видин и Разград, където в цялата област се планува липса на едвам 757 такива служащи. Най-малко висшисти пък ще им трябват в Добрич, Ловеч и Видин – не повече от 650 души.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ