Рекордно поскъпване на сиренето и месото
Рекордно повишаване на сиренето и месото. Хранителните артикули нарастнаха с 25,6% през предходната година, оповестиха от Националния статистически институт.
А инфлацията за цялата 2022 година е 16,9%.
При храните най-голямо е покачването
на цените на млякото, млечните артикули и яйцата – с над 40% за година. Такова огромно повишаване на тези храни не е имало през последните 25 години, от
хиперинфлацията по време на Жан Виденовата зима
през 1997 година насам. Рекордно за последните 25 години е и повишаването на месото и месните артикули – с 27,5%.
Цената на прясното мляко е повишена с близо 40 на 100 за година и в магазините го продават приблизително по 3,29 лева за литър. Това е довело до повишаване и на млечните артикули. Цената на киселото
мляко с масленост 2% е повишена с 33,6%
приблизително до 1,45 лева за кофичка от 400 грама. Съществено е и повишаването на кравето сирене – с 43,5% до 17,30 лева за кг.
Най-голямо е покачването на цените на яйцата – с 65% до 5,12 лева за 10 броя. Основната причина за покачването на цените на яйцата е лимитираният импорт. През последните години яйцата не поскъпваха,
тъй като имаше забележителен импорт на по-евтини яйца.
Но в този момент изнасят огромна част от полските яйца за Украйна, поради птичи грип недостиг на яйца има и в други страни. Затова и българските яйца нарастват.
Кашкавалът за година е поскъпнал с 43,1%
и междинната му цена в магазините към този момент надминава 25 лева за кг. Подобни са и цените на овчето сирене. За година изварата е поскъпнала с 50 на 100 и в магазините я продават приблизително по 7,80 лева за кг. Цените на кравето масло са нарастнали с 33,9% и приблизително към този момент надминават 7,60 лева за пакетче от 250 гр.
За година зеленчуците са поскъпнали с 21,5%, а плодовете с 9,6 на 100, демонстрират данните на Национален статистически институт. Повишението на цените на захарта, сладката, меда и шоколадовите произведения е с 27,7%.
Инфлацията за 12 следващи месеца в края
на декември е тъкмо колкото беше и в края на ноември – 16,9%. Годишната инфлация към този момент е по-ниска по отношение на рекордните 18,7% в края на септември, само че към момента е извънредно висока.
Високата инфлация действително изяжда парите на хората и компаниите в банките. При околните до нула лихви по депозитите на всеки 1000 лева в банка хората действително са изгубили 169 лева за година. Високата инфлация понижава и
покупателната дарба на настоящите приходи
на хората. Това води до стесняване на потреблението. Според формалните данни на Национален статистически институт през последните месеци понижават оборотите при продажба на храни. Явно хората лимитират покупките на скъпите хранителни артикули. Това към този момент дава резултат и през декември цените на някои храни леко са се намалили.
Покачването на инфлацията стартира още в края на 2021 година, доста преди войната в Украйна, когато стартира повишаването на електрическата енергия за бизнеса.
Тогава бившето държавно управление на Кирил Петков
се забави с отпущането на обезщетения на бизнеса поради високите цени на тока и компаниите започнаха да подвигат цените. Това докара до лавинообразно повишаване и на артикули и услуги, чиито цени не се въздействат директно от цената на тока и горивата. От началото на 2023 година токът за бизнеса действително е по-евтин,
тъй като компаниите получават обезщетения
за цените на електрическата енергия над 200 лева за мегаватчас, в случай че през 2022 година получаваха обезщетения за цените над 250 лева за мегаватчас. Дали това ще докара до поевтиняване на някои артикули и услуги занапред следва да забележим.
Цените на краставиците набъбнаха с 26,6% за месец
През декември от храните най-голямо е повишаването на краставиците – с 26,6%, демонстрират данните на Национален статистически институт. Много са нарастнали и цените на яйцата – с 11,8% единствено за месец. От нехранителните артикули през декември най-голямо е
покачването на цените на интернационалните полети
– с 46,9%, пакетни услуги за отмора и туристически пътувания в страната – с 18,3%, централно газоснабдяване – с 14,9%, и хотели във ваканционни центрове и курорти – с 10,8%.
Но през декември редица съществени храни са поевтинели, като да вземем за пример чушките (-4%), листните зеленчуци (-3,2%), зрелият фасул (-2,1%) и олиото (-1,6%). През декември смъкнаха и цените на автомобилния бензин А95Н със 7%, както и на дизеловото гориво – с 6%.
Поскъпването е най-голямо в новите членки на еврозоната
В Литва, Латвия и Естония, които последни влязоха в еврозоната, (без да броим Хърватия) инфлацията е най-голяма.
Във всички страни от Европейски Съюз покачването на цените през 2022 година е значително. Но има голяма разлика сред измененията на цените в другите страни. В най-новите страни членки на еврозоната инфлацията е най-висока, демонстрират данните на Евростат.
От страните в Европейски Съюз най-висока е инфлацията
за предходната година в Литва (20%), Латвия (20,7%) и Естония (17,5%), които последни одобриха еврото надлежно през 2015 година, 2014 година, и 2011 година
В тези данни не влиза Хърватия, тъй като там еврото беше въведено от 1 януари 2023 година Но единствено няколко дни откакто в магазините в Хърватия стартира разплащането с евро хората започнаха да се оплакват от безпричинно покачване на цените.
Данните на Евростат демонстрират, че години
откакто Литва, Латвия и Естония са влезнали в еврозоната инфлацията при тях е доста по-висока освен от тази в старите членки на еврозоната, само че и от повишаването в България.
Общо за страните от еврозоната инфлацията за 2022 година е 9,2%, демонстрират данните на Евростат. Поскъпването в България е над два пъти по-голямо в сравнение с в Гърция.
При състояние, че инфлацията у нас е 16,9%,
в Гърция е 7,6%. Най-малко е покачването на цените в Испания – единствено 5,6%. В Германия обстановката също е доста по-добра, в сравнение с у нас. Повишението на цените в Германия е с 9,6% за година, демонстрират предварителните данни на Евростат.
Носим рекорден брой столевки в портфейла
Банкнотите от 100 лева в портфейлите ни набъбнаха до нов връх. В края на декември 2022 година банкнотите от 100 лева в обращение са 114,5 млн. броя, демонстрират данни на Българска народна банка. Именно при столевките има максимален растеж. За година броят им се е нараснал с 18,2%.
Основната причина за това е високата инфлация.
Заради покачването на цените на хората се постанова да дават от ден на ден пари, с цел да купят нужната им храна и останалите артикули за семейството. Затова хората носят по-големи суми в портфейлите си. Хората с високи приходи харчат по-голяма част от парите си, а семействата с по-скромни финансови благоприятни условия са принудени да теглят от спестяванията си, с цел да вържат фамилния бюджет.
Значително нарастват и банкнотите от 50 лева
в обращение. В края на декември те са 236,6 млн. броя, което е нарастване с 11,4% за година, демонстрират данните на Българска народна банка. Банкнотите от 50 лева са най-вече. Преди пандемията, доникъде на 2019 година, най-вече бяха банкнотите от 20 лева Но по време на пандемията и вследствие на високата инфлация през предходната година петдесетолевките към този момент са повече от двадесетолевките и
разликата сред тях с всеки минал месец нараства.
Същевременно броят на банкнотите от 20 лева и 10 лева понижава. Двадесетолевките са с близо 10 на 100 по-малко по отношение на края на 2021 година, а десетолевките понижават за година с 2,3%. Броят двадесетолевките е 124 млн., а десетолевките са малко над 90 млн. броя. Банкнотите от 50 лева към този момент са с 90% повече от тези с номинал 20 лева, и със 160% повече от десетолевките.
Любопитно е, че нараства броят на петолевките.
Банкнотите от 5 лева в края на предходната година са 31 млн. броя, което е растеж с 4,1% за година, демонстрират данните на Българска народна банка. Основната причина за това е, че употребяват петолевките за връщане на ресто. За да не връщат на клиентите си шепа монети, магазините постоянно връщат банкноти от 5 лева, което води и до нарастване на броя им.
С нарастването на броя на банкнотите нараства и цената на парите в обращение. Този растеж е с 11,1% за година, като общата стойност на банкнотите в обращение надминава 26,8 милиарда лева
Най-много са монетите от 1 ст.
Най-голям е броят на монетите от 1 ст. В края на декември те са над 865,6 млн. броя, демонстрират данните на Българска народна банка. Броят на монетите от 1 ст. е по-голям от всички банкноти в обращение, които са общо 596,6 млн. броя. Причината за това е, че хората постоянно губят монетите от 1 и 2 стотинки и, с цел да връщат ресто магазините. Българска народна банка отсича от ден на ден такива монети. Монетите от 2 стотинки също са извънредно доста – близо 796,8 млн. броя.
Монетите от 1 стотинка са над 10 пъти повече от монетите от 2 лв.. Сред аргументите за това е, че двулевките бяха пуснати в обращение най-скоро и надлежно е належащо време, с цел да нарасне използването им. Но също така двулевките имат висока стойност за хората и те не ги хвърлят на улицата, просто да за не тежат в джоба им.
А инфлацията за цялата 2022 година е 16,9%.
При храните най-голямо е покачването
на цените на млякото, млечните артикули и яйцата – с над 40% за година. Такова огромно повишаване на тези храни не е имало през последните 25 години, от
хиперинфлацията по време на Жан Виденовата зима
през 1997 година насам. Рекордно за последните 25 години е и повишаването на месото и месните артикули – с 27,5%.
Цената на прясното мляко е повишена с близо 40 на 100 за година и в магазините го продават приблизително по 3,29 лева за литър. Това е довело до повишаване и на млечните артикули. Цената на киселото
мляко с масленост 2% е повишена с 33,6%
приблизително до 1,45 лева за кофичка от 400 грама. Съществено е и повишаването на кравето сирене – с 43,5% до 17,30 лева за кг.
Най-голямо е покачването на цените на яйцата – с 65% до 5,12 лева за 10 броя. Основната причина за покачването на цените на яйцата е лимитираният импорт. През последните години яйцата не поскъпваха,
тъй като имаше забележителен импорт на по-евтини яйца.
Но в този момент изнасят огромна част от полските яйца за Украйна, поради птичи грип недостиг на яйца има и в други страни. Затова и българските яйца нарастват.
Кашкавалът за година е поскъпнал с 43,1%
и междинната му цена в магазините към този момент надминава 25 лева за кг. Подобни са и цените на овчето сирене. За година изварата е поскъпнала с 50 на 100 и в магазините я продават приблизително по 7,80 лева за кг. Цените на кравето масло са нарастнали с 33,9% и приблизително към този момент надминават 7,60 лева за пакетче от 250 гр.
За година зеленчуците са поскъпнали с 21,5%, а плодовете с 9,6 на 100, демонстрират данните на Национален статистически институт. Повишението на цените на захарта, сладката, меда и шоколадовите произведения е с 27,7%.
Инфлацията за 12 следващи месеца в края
на декември е тъкмо колкото беше и в края на ноември – 16,9%. Годишната инфлация към този момент е по-ниска по отношение на рекордните 18,7% в края на септември, само че към момента е извънредно висока.
Високата инфлация действително изяжда парите на хората и компаниите в банките. При околните до нула лихви по депозитите на всеки 1000 лева в банка хората действително са изгубили 169 лева за година. Високата инфлация понижава и
покупателната дарба на настоящите приходи
на хората. Това води до стесняване на потреблението. Според формалните данни на Национален статистически институт през последните месеци понижават оборотите при продажба на храни. Явно хората лимитират покупките на скъпите хранителни артикули. Това към този момент дава резултат и през декември цените на някои храни леко са се намалили.
Покачването на инфлацията стартира още в края на 2021 година, доста преди войната в Украйна, когато стартира повишаването на електрическата енергия за бизнеса.
Тогава бившето държавно управление на Кирил Петков
се забави с отпущането на обезщетения на бизнеса поради високите цени на тока и компаниите започнаха да подвигат цените. Това докара до лавинообразно повишаване и на артикули и услуги, чиито цени не се въздействат директно от цената на тока и горивата. От началото на 2023 година токът за бизнеса действително е по-евтин,
тъй като компаниите получават обезщетения
за цените на електрическата енергия над 200 лева за мегаватчас, в случай че през 2022 година получаваха обезщетения за цените над 250 лева за мегаватчас. Дали това ще докара до поевтиняване на някои артикули и услуги занапред следва да забележим.
Цените на краставиците набъбнаха с 26,6% за месец
През декември от храните най-голямо е повишаването на краставиците – с 26,6%, демонстрират данните на Национален статистически институт. Много са нарастнали и цените на яйцата – с 11,8% единствено за месец. От нехранителните артикули през декември най-голямо е
покачването на цените на интернационалните полети
– с 46,9%, пакетни услуги за отмора и туристически пътувания в страната – с 18,3%, централно газоснабдяване – с 14,9%, и хотели във ваканционни центрове и курорти – с 10,8%.
Но през декември редица съществени храни са поевтинели, като да вземем за пример чушките (-4%), листните зеленчуци (-3,2%), зрелият фасул (-2,1%) и олиото (-1,6%). През декември смъкнаха и цените на автомобилния бензин А95Н със 7%, както и на дизеловото гориво – с 6%.
Поскъпването е най-голямо в новите членки на еврозоната
В Литва, Латвия и Естония, които последни влязоха в еврозоната, (без да броим Хърватия) инфлацията е най-голяма.
Във всички страни от Европейски Съюз покачването на цените през 2022 година е значително. Но има голяма разлика сред измененията на цените в другите страни. В най-новите страни членки на еврозоната инфлацията е най-висока, демонстрират данните на Евростат.
От страните в Европейски Съюз най-висока е инфлацията
за предходната година в Литва (20%), Латвия (20,7%) и Естония (17,5%), които последни одобриха еврото надлежно през 2015 година, 2014 година, и 2011 година
В тези данни не влиза Хърватия, тъй като там еврото беше въведено от 1 януари 2023 година Но единствено няколко дни откакто в магазините в Хърватия стартира разплащането с евро хората започнаха да се оплакват от безпричинно покачване на цените.
Данните на Евростат демонстрират, че години
откакто Литва, Латвия и Естония са влезнали в еврозоната инфлацията при тях е доста по-висока освен от тази в старите членки на еврозоната, само че и от повишаването в България.
Общо за страните от еврозоната инфлацията за 2022 година е 9,2%, демонстрират данните на Евростат. Поскъпването в България е над два пъти по-голямо в сравнение с в Гърция.
При състояние, че инфлацията у нас е 16,9%,
в Гърция е 7,6%. Най-малко е покачването на цените в Испания – единствено 5,6%. В Германия обстановката също е доста по-добра, в сравнение с у нас. Повишението на цените в Германия е с 9,6% за година, демонстрират предварителните данни на Евростат.
Носим рекорден брой столевки в портфейла
Банкнотите от 100 лева в портфейлите ни набъбнаха до нов връх. В края на декември 2022 година банкнотите от 100 лева в обращение са 114,5 млн. броя, демонстрират данни на Българска народна банка. Именно при столевките има максимален растеж. За година броят им се е нараснал с 18,2%.
Основната причина за това е високата инфлация.
Заради покачването на цените на хората се постанова да дават от ден на ден пари, с цел да купят нужната им храна и останалите артикули за семейството. Затова хората носят по-големи суми в портфейлите си. Хората с високи приходи харчат по-голяма част от парите си, а семействата с по-скромни финансови благоприятни условия са принудени да теглят от спестяванията си, с цел да вържат фамилния бюджет.
Значително нарастват и банкнотите от 50 лева
в обращение. В края на декември те са 236,6 млн. броя, което е нарастване с 11,4% за година, демонстрират данните на Българска народна банка. Банкнотите от 50 лева са най-вече. Преди пандемията, доникъде на 2019 година, най-вече бяха банкнотите от 20 лева Но по време на пандемията и вследствие на високата инфлация през предходната година петдесетолевките към този момент са повече от двадесетолевките и
разликата сред тях с всеки минал месец нараства.
Същевременно броят на банкнотите от 20 лева и 10 лева понижава. Двадесетолевките са с близо 10 на 100 по-малко по отношение на края на 2021 година, а десетолевките понижават за година с 2,3%. Броят двадесетолевките е 124 млн., а десетолевките са малко над 90 млн. броя. Банкнотите от 50 лева към този момент са с 90% повече от тези с номинал 20 лева, и със 160% повече от десетолевките.
Любопитно е, че нараства броят на петолевките.
Банкнотите от 5 лева в края на предходната година са 31 млн. броя, което е растеж с 4,1% за година, демонстрират данните на Българска народна банка. Основната причина за това е, че употребяват петолевките за връщане на ресто. За да не връщат на клиентите си шепа монети, магазините постоянно връщат банкноти от 5 лева, което води и до нарастване на броя им.
С нарастването на броя на банкнотите нараства и цената на парите в обращение. Този растеж е с 11,1% за година, като общата стойност на банкнотите в обращение надминава 26,8 милиарда лева
Най-много са монетите от 1 ст.
Най-голям е броят на монетите от 1 ст. В края на декември те са над 865,6 млн. броя, демонстрират данните на Българска народна банка. Броят на монетите от 1 ст. е по-голям от всички банкноти в обращение, които са общо 596,6 млн. броя. Причината за това е, че хората постоянно губят монетите от 1 и 2 стотинки и, с цел да връщат ресто магазините. Българска народна банка отсича от ден на ден такива монети. Монетите от 2 стотинки също са извънредно доста – близо 796,8 млн. броя.
Монетите от 1 стотинка са над 10 пъти повече от монетите от 2 лв.. Сред аргументите за това е, че двулевките бяха пуснати в обращение най-скоро и надлежно е належащо време, с цел да нарасне използването им. Но също така двулевките имат висока стойност за хората и те не ги хвърлят на улицата, просто да за не тежат в джоба им.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ