„Стена от пари в брой“: Заплаха за 7 трилиона долара надвисва над Уолстрийт
Рекордните 7.6 трилиона $, насъбрани сега в парични пазарни фондове, са най-голямата централизация на ликвидност в историята – резултат от нападателната политика на Федералния запас за повишение на лихвите в битката с инфлацията. Въпросът, който мнозина си задават е: къде ще отидат тези пари? Отговорът може да пристигна доста скоро. Фед се готви за първото понижение на лихвите от година насам – с до 50 базисни пункта, което отваря опцията за по-рискови, само че и по-доходни благоприятни условия?
" Стената от пари " – мит или действителност?
Финансовите кръгове от дълго време разискват теорията на " стената от пари в брой " – концепцията, че такава солидна ликвидност може да провокира независимо рали на фондовите пазари. Но тази доктрина е била опровергавана толкоз пъти, колкото е била предлагана.
Последните данни за пазара на труда в Съединени американски щати удостоверяват опасенията, че безработицата пораства и че централната банка би трябвало да работи по-скоро. Главният икономист на Investment Company Institute Шели Антониевич счита, че когато Фед стартира да намалява лихвите, към 7 трилиона $ последователно ще се трансферират към по-рискови активи – акции и облигации.
Гласът на скептиците
Питър Крейн от изследователската компания Crane Data обаче има елементарен отговор: " Активите на паричните фондове просто не престават да порастват. " В 52-годишната история на паричните пазарни фондове активите са спаднали единствено след краха на дотком фирмите и финансовата рецесия – когато лихвите паднаха до нула.
Лихвите са значими, само че доста по-малко, в сравнение с множеството хора имат вяра ", споделя Крейн. " 7-те трилиона $ няма да отидат на никое място, с изключение на нагоре. "
Промяната в структурата
Днешният пазар е друг – към 60% от средствата са институционални и корпоративни, а не от дребни вложители. " Те не се движат, без значение какво се случва. Те не влизат на фондовия пазар ", изяснява Крейн.
Дори част от активите да се реалокират към по-рискови области, това евентуално ще бъдат единствено към 10% от общата сума. При състояние че в банковите депозити стоят към 20 трилиона $ с съвсем нулева рентабилност, намаляването с 25 базисни пункта няма да направи паричните фондове изцяло неатрактивни.
В момента вложителите в парични фондове печелят приблизително 4.3% годишно. Дори лихвите да паднат до 3%, огромна част от парите ще останат на място – изключително спрямо банковите депозити, които заплащат може би най-вече 0.5%.
За да се реалокира забележителна част от тези средства, ще е належащо повтаряне на историята – лихвите да стигнат до нула ", счита Крейн.
Опции за вложителите
За тези, които решат да изтеглят средства от паричните фондове, има няколко благоприятни условия:
Държавни скъпи бумаги: ETF с дълготрайност 2-5 години оферират рентабилност плюс капацитет за повишаване, въпреки и с по-висока волатилност. " Облигационна стълба ": ETF, които разпределят експозицията по цялата крива на рентабилност, поддържайки по-ниска волатилност.Диверсификация в акции: Но специалистите предизвестяват – при рекордните равнища на пазара и превъзходството на софтуерните колоси (40% от щатския пазар), фокусът би трябвало да е върху пропуските в портфейла – компании с дребна капитализация или интернационалните позиции.
Промяната в лихвената политика няма да се отрази незабавно – паричните фондове имат 30-дневен период на падеж, тъй че ще отнеме време, преди да се почувства цялостният резултат. А историята демонстрира, че за всеобщо евакуиране от парични фондове са нужни доста по-драматични промени в стопанската система, в сравнение с елементарното понижаване на лихвите.
" Стената от пари " – мит или действителност?
Финансовите кръгове от дълго време разискват теорията на " стената от пари в брой " – концепцията, че такава солидна ликвидност може да провокира независимо рали на фондовите пазари. Но тази доктрина е била опровергавана толкоз пъти, колкото е била предлагана.
Последните данни за пазара на труда в Съединени американски щати удостоверяват опасенията, че безработицата пораства и че централната банка би трябвало да работи по-скоро. Главният икономист на Investment Company Institute Шели Антониевич счита, че когато Фед стартира да намалява лихвите, към 7 трилиона $ последователно ще се трансферират към по-рискови активи – акции и облигации.
Гласът на скептиците
Питър Крейн от изследователската компания Crane Data обаче има елементарен отговор: " Активите на паричните фондове просто не престават да порастват. " В 52-годишната история на паричните пазарни фондове активите са спаднали единствено след краха на дотком фирмите и финансовата рецесия – когато лихвите паднаха до нула.
Лихвите са значими, само че доста по-малко, в сравнение с множеството хора имат вяра ", споделя Крейн. " 7-те трилиона $ няма да отидат на никое място, с изключение на нагоре. "
Промяната в структурата
Днешният пазар е друг – към 60% от средствата са институционални и корпоративни, а не от дребни вложители. " Те не се движат, без значение какво се случва. Те не влизат на фондовия пазар ", изяснява Крейн.
Дори част от активите да се реалокират към по-рискови области, това евентуално ще бъдат единствено към 10% от общата сума. При състояние че в банковите депозити стоят към 20 трилиона $ с съвсем нулева рентабилност, намаляването с 25 базисни пункта няма да направи паричните фондове изцяло неатрактивни.
В момента вложителите в парични фондове печелят приблизително 4.3% годишно. Дори лихвите да паднат до 3%, огромна част от парите ще останат на място – изключително спрямо банковите депозити, които заплащат може би най-вече 0.5%.
За да се реалокира забележителна част от тези средства, ще е належащо повтаряне на историята – лихвите да стигнат до нула ", счита Крейн.
Опции за вложителите
За тези, които решат да изтеглят средства от паричните фондове, има няколко благоприятни условия:
Държавни скъпи бумаги: ETF с дълготрайност 2-5 години оферират рентабилност плюс капацитет за повишаване, въпреки и с по-висока волатилност. " Облигационна стълба ": ETF, които разпределят експозицията по цялата крива на рентабилност, поддържайки по-ниска волатилност.Диверсификация в акции: Но специалистите предизвестяват – при рекордните равнища на пазара и превъзходството на софтуерните колоси (40% от щатския пазар), фокусът би трябвало да е върху пропуските в портфейла – компании с дребна капитализация или интернационалните позиции.
Промяната в лихвената политика няма да се отрази незабавно – паричните фондове имат 30-дневен период на падеж, тъй че ще отнеме време, преди да се почувства цялостният резултат. А историята демонстрира, че за всеобщо евакуиране от парични фондове са нужни доста по-драматични промени в стопанската система, в сравнение с елементарното понижаване на лихвите.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ