Кабинетът развърза кесията
Рекорден масраф от 9 милиарда лева е направило държавното управление през декември, стана ясно от данни на Финансовото министерство.
От въпросната сума 1.2 милиарда лева са от преизпълнение на приходната част на бюджета. „ Парламентът сподели: „ 450 млн. лева за подкрепяне на бизнеса поради сметките за тока и 750 млн. лева за пенсиите ”, изясни финансовият министър Асен Василев. „ Отделно с Постановление на Министерски съвет средства, които не бяха употребявани от министерствата, т.е спестявания на към 410 млн. лева също отидоха за електрическата енергия ”, добави министърът.
Той изясни, че за прехрана на самото държавно управление са отишли към 4.1 милиарда лева, „ което си е естествена сума за прехрана през декември и отива за заплати, разноски на министерствата и т.н ”. Около 400 млн. лева са били средствата, планувани в актуализацията на бюджета за предходната година, само че министерствата не са ги употребявали, като да вземем за пример парите за авиопревазвачите – към 60 млн. лева, за туроператорите – към 30 млн. лева и други пера.
„ Обезпокоен съм от големия декемврийски масраф.Това може да е издържано политически, само че не и юридически. Не е нелегално, само че не е „ красиво ”. Това разяснява за „ БАНКЕРЪ ” Николай Василев, някогашен вицепремиер, взел участие в подготвянето на 9 бюджета, както самичък той напомни.
Министър Асен Василев обаче е безапелационен: " Изхарчените от страната в допълнение 9 милиарда лв. в края на 2021 година са свързани с разноски, утвърдени от Народното събрание, а не за обичани на властта планове като създаване на чешмички или ремонт на покриви и пътища ". Това той сподели в Народното събрание в отговор на въпрос на народния представител Петър Чобанов, негов предходник, за изхарчените средства.
" Парите са употребени с решения на Народното събрание за обществената система, за помощ за бизнеса, за битка с пандемията и поддръжка на държавната администрация. Част от тези пари ще бъдат дадени през тази година, тъй като разноските за тях не са могли да бъдат нотифицирани, а някои от ограниченията за поддръжка на бизнеса ще се извършват през тази година ", добави вицепремиерът Василев.
Само преди броени месеци, през лятото на предходната година, служебното държавно управление осведоми за милиарди, изхарчени без държавни поръчки. На брифинга, извършен на 30 юни участваха тогавашните министри на стопанската система Кирил Петков, на финансите Асен Василев и районният Виолета Комитова. Темата бе разхищението на държавния запас без публични поръчки и състезания, тъй наречените „ ин хаус “.
„ 570 милиона лв. са отпуснати за свлачища през 2019 години. 221 милиона постъпват в „ Автомагистрали “, която разплаща 180 милиона на компании изпълнителки. Става въпрос за предплатени заплащания за 3-4 дни – без публични поръчки. Към 1 юни тази година – от всичките свлачища, се работи единствено по едно. За останалите няма даже позволение. Срокът за осъществяване изтича този декември. Трудно е да си ги показва по какъв начин ще свършат “, сподели тогава Комитова.
За автомагистрала „ Хемус “ отпущането на 3.71 милиарда лв. стартира през 2018 година. „ Автомагистрали “ получава 1.114 милиарда. Държавната компания отпуска предплатено 976 милиона на 45 компании. И то инхаус. Става въпрос за секторите единствено до към Ябланица, добави Комитова.
" ДКК в министерството на стопанската система пък е еквивалент на „ Автомагистрали “. 90 000 кв.м. административна постройка за 182 милиона без социална поръчка има в „ София Тех Парк ". Защо е нужна 90 000 кв. м. административна постройка. Защо тъкмо в " София Тех парк “. Защо нашите пари се дават без социална поръчка е най-важният въпрос. За язовирите са дадени 630 милиона. Завършени са едвам 10 ремонта. Цените на бетона са два пъти повишени. И пет пъти на превоза “, съобщи тогавашният министър на стопанската система Кирил Петков.
20 милиарда лв. са изхарчени от държавни компании от 2019 година до пролетта на 2021 година. Над 11 милиарда лв. са раздадени с поръчки, близо 9 милиарда без поръчки, заключи министърът на финансите Василев.
Сега отново става дума за 9 милиарда лв.. Но този път се оспорва транспарантното им харчене - със или без съображение.
При липса на детайлна информация, нямаме учредения за терзание. Българските жители и бизнеса от дълго време чакат виновната позиция на страната за навременна и количествено добре обоснована помощ поради вредите от неспиращата хода си пандемия.
Добри резултати
Бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия за 2021 година, на база на предварителни данни и оценки, се чака да бъде отрицателно в размер на 4.0 милиарда лева. (3.0 % от прогнозния БВП), при заложен оптимален размер на недостига в обновените планове към ЗДБРБ за 2021 година от 4.6 милиарда лева, заяви Финансовото министерство.
Основен фактор за постигнатото усъвършенстване на недостига е по-доброто осъществяване на приходите, като съпоставено с миналата 2020 година приходите по консолидираната фискална стратегия регистрират номинален растеж от към 7.9 милиарда лева (17.8 на сто). Преизпълнението на обновените годишни планове при множеството от главните налози и осигурителни вноски бе причина държавното управление да предложи, а Народното събрание да утвърди със свое решение, спомагателни запаси в размер на 1.2 милиарда лева за сметка на преизпълнение на данъчните доходи по държавния бюджет, посредством които да се обезпечат предпочитаните ограничения за поддръжка на пенсионерите и за компенсиране на бизнеса, заради високите цени на електрическата сила и природния газ. По този метод бяха допълнени към този момент утвърдените ограничения с актуализацията на бюджета от 2021 година.
Не на последно място с актуализацията на бюджета бяха утвърдени и промени в Кодекса за обществено обезпечаване, които вкараха трайна норма, посредством която пенсиите на всички пенсионери бяха служебно преизчислени от Национален осигурителен институт при смяна на % за всяка година застрахователен стаж без преобразяване в пенсионната формулата от 1.2 на 1.35, считано от 25 декември 2021 година. От тази дата бе повишен и минималният месечен размер на пенсията за застрахователен стаж и възраст от 300 лв. на 370 лв., т.е. с над 23 на 100.
През цялата година продължиха да се извършват, при изискванията на настояща изключителна епидемиологична конюнктура, и всички останали ограничения за понижаване на отрицателните последици от пандемията, в това число ограничения за подкрепяне на бизнеса, поддръжка на пенсионерите и несъмнено на личния състав на първа линия в битката с пандемията, закупуване на лекарства и ваксини и така нататък За реализирането на всички тези ограничения бяха мобилизирани основни по мярка фискални тласъци, които доста надвишават регистрираните за 2020 година.
Кирил Ананиев: " Ще се вдигне бюджетният недостиг "
" Ясно е, че 2.9 милиарда лева от цялата сума са отнесени в набирателни „ сметки за непознати средства ”, които ще се харчат през тази година, само че се регистрират като касов разход за 2021 година. Те са към 2% от Брутният вътрешен продукт. Кабинетът възнамерява за тази година бюджетен недостиг 4.5%, към който обаче ще би трябвало да се прибавят въпросните 2 %. Така дефицитът за тази година ще нарасне до 6.5%, което неизбежно ще се отрази на твърдите планове да влезем в Еврозоната от първи януари 2024 година ” Така разяснява терзанията някогашният финансов министър Кирил Ананиев.
От въпросната сума 1.2 милиарда лева са от преизпълнение на приходната част на бюджета. „ Парламентът сподели: „ 450 млн. лева за подкрепяне на бизнеса поради сметките за тока и 750 млн. лева за пенсиите ”, изясни финансовият министър Асен Василев. „ Отделно с Постановление на Министерски съвет средства, които не бяха употребявани от министерствата, т.е спестявания на към 410 млн. лева също отидоха за електрическата енергия ”, добави министърът.
Той изясни, че за прехрана на самото държавно управление са отишли към 4.1 милиарда лева, „ което си е естествена сума за прехрана през декември и отива за заплати, разноски на министерствата и т.н ”. Около 400 млн. лева са били средствата, планувани в актуализацията на бюджета за предходната година, само че министерствата не са ги употребявали, като да вземем за пример парите за авиопревазвачите – към 60 млн. лева, за туроператорите – към 30 млн. лева и други пера.
„ Обезпокоен съм от големия декемврийски масраф.Това може да е издържано политически, само че не и юридически. Не е нелегално, само че не е „ красиво ”. Това разяснява за „ БАНКЕРЪ ” Николай Василев, някогашен вицепремиер, взел участие в подготвянето на 9 бюджета, както самичък той напомни.
Министър Асен Василев обаче е безапелационен: " Изхарчените от страната в допълнение 9 милиарда лв. в края на 2021 година са свързани с разноски, утвърдени от Народното събрание, а не за обичани на властта планове като създаване на чешмички или ремонт на покриви и пътища ". Това той сподели в Народното събрание в отговор на въпрос на народния представител Петър Чобанов, негов предходник, за изхарчените средства.
" Парите са употребени с решения на Народното събрание за обществената система, за помощ за бизнеса, за битка с пандемията и поддръжка на държавната администрация. Част от тези пари ще бъдат дадени през тази година, тъй като разноските за тях не са могли да бъдат нотифицирани, а някои от ограниченията за поддръжка на бизнеса ще се извършват през тази година ", добави вицепремиерът Василев.
Само преди броени месеци, през лятото на предходната година, служебното държавно управление осведоми за милиарди, изхарчени без държавни поръчки. На брифинга, извършен на 30 юни участваха тогавашните министри на стопанската система Кирил Петков, на финансите Асен Василев и районният Виолета Комитова. Темата бе разхищението на държавния запас без публични поръчки и състезания, тъй наречените „ ин хаус “.
„ 570 милиона лв. са отпуснати за свлачища през 2019 години. 221 милиона постъпват в „ Автомагистрали “, която разплаща 180 милиона на компании изпълнителки. Става въпрос за предплатени заплащания за 3-4 дни – без публични поръчки. Към 1 юни тази година – от всичките свлачища, се работи единствено по едно. За останалите няма даже позволение. Срокът за осъществяване изтича този декември. Трудно е да си ги показва по какъв начин ще свършат “, сподели тогава Комитова.
За автомагистрала „ Хемус “ отпущането на 3.71 милиарда лв. стартира през 2018 година. „ Автомагистрали “ получава 1.114 милиарда. Държавната компания отпуска предплатено 976 милиона на 45 компании. И то инхаус. Става въпрос за секторите единствено до към Ябланица, добави Комитова.
" ДКК в министерството на стопанската система пък е еквивалент на „ Автомагистрали “. 90 000 кв.м. административна постройка за 182 милиона без социална поръчка има в „ София Тех Парк ". Защо е нужна 90 000 кв. м. административна постройка. Защо тъкмо в " София Тех парк “. Защо нашите пари се дават без социална поръчка е най-важният въпрос. За язовирите са дадени 630 милиона. Завършени са едвам 10 ремонта. Цените на бетона са два пъти повишени. И пет пъти на превоза “, съобщи тогавашният министър на стопанската система Кирил Петков.
20 милиарда лв. са изхарчени от държавни компании от 2019 година до пролетта на 2021 година. Над 11 милиарда лв. са раздадени с поръчки, близо 9 милиарда без поръчки, заключи министърът на финансите Василев.
Сега отново става дума за 9 милиарда лв.. Но този път се оспорва транспарантното им харчене - със или без съображение.
При липса на детайлна информация, нямаме учредения за терзание. Българските жители и бизнеса от дълго време чакат виновната позиция на страната за навременна и количествено добре обоснована помощ поради вредите от неспиращата хода си пандемия.
Добри резултати
Бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия за 2021 година, на база на предварителни данни и оценки, се чака да бъде отрицателно в размер на 4.0 милиарда лева. (3.0 % от прогнозния БВП), при заложен оптимален размер на недостига в обновените планове към ЗДБРБ за 2021 година от 4.6 милиарда лева, заяви Финансовото министерство.
Основен фактор за постигнатото усъвършенстване на недостига е по-доброто осъществяване на приходите, като съпоставено с миналата 2020 година приходите по консолидираната фискална стратегия регистрират номинален растеж от към 7.9 милиарда лева (17.8 на сто). Преизпълнението на обновените годишни планове при множеството от главните налози и осигурителни вноски бе причина държавното управление да предложи, а Народното събрание да утвърди със свое решение, спомагателни запаси в размер на 1.2 милиарда лева за сметка на преизпълнение на данъчните доходи по държавния бюджет, посредством които да се обезпечат предпочитаните ограничения за поддръжка на пенсионерите и за компенсиране на бизнеса, заради високите цени на електрическата сила и природния газ. По този метод бяха допълнени към този момент утвърдените ограничения с актуализацията на бюджета от 2021 година.
Не на последно място с актуализацията на бюджета бяха утвърдени и промени в Кодекса за обществено обезпечаване, които вкараха трайна норма, посредством която пенсиите на всички пенсионери бяха служебно преизчислени от Национален осигурителен институт при смяна на % за всяка година застрахователен стаж без преобразяване в пенсионната формулата от 1.2 на 1.35, считано от 25 декември 2021 година. От тази дата бе повишен и минималният месечен размер на пенсията за застрахователен стаж и възраст от 300 лв. на 370 лв., т.е. с над 23 на 100.
През цялата година продължиха да се извършват, при изискванията на настояща изключителна епидемиологична конюнктура, и всички останали ограничения за понижаване на отрицателните последици от пандемията, в това число ограничения за подкрепяне на бизнеса, поддръжка на пенсионерите и несъмнено на личния състав на първа линия в битката с пандемията, закупуване на лекарства и ваксини и така нататък За реализирането на всички тези ограничения бяха мобилизирани основни по мярка фискални тласъци, които доста надвишават регистрираните за 2020 година.
Кирил Ананиев: " Ще се вдигне бюджетният недостиг "
" Ясно е, че 2.9 милиарда лева от цялата сума са отнесени в набирателни „ сметки за непознати средства ”, които ще се харчат през тази година, само че се регистрират като касов разход за 2021 година. Те са към 2% от Брутният вътрешен продукт. Кабинетът възнамерява за тази година бюджетен недостиг 4.5%, към който обаче ще би трябвало да се прибавят въпросните 2 %. Така дефицитът за тази година ще нарасне до 6.5%, което неизбежно ще се отрази на твърдите планове да влезем в Еврозоната от първи януари 2024 година ” Така разяснява терзанията някогашният финансов министър Кирил Ананиев.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ