Рекорд: за първи път икономиката ни е 100 млрд. евро – трета сила на Балканите
Рекорд: за първи път стопанската система ни е 100 милиарда евро – трета мощ на Балканите
По-пълни и ревизирани данни за стопанската система на България през последното десетилетие показа Национален статистически институт тези дни. Ревизията следва европейския статистически календар и в данните няма нещо изключително фрапиращо, само че е мотив да погледнем на тях в относителен проект.
Както и към провокациите пред родната стопанска система в идващите години.
И по старите, и по новите данни наподобява несъмнено, че през 2024 година българският БВП ще доближи 100 милиарда евро – за първи път в историята. Това подрежда стопанската система измежду
най-големите на Балканите – незабавно след Румъния,
която надмина 300 милиарда евро, и Гърция с малко над 200 милиарда евро. За съпоставяне, Хърватия регистрира 78 милиарда евро Брутният вътрешен продукт, Сърбия е с под 70 милиарда евро, Босна и Албания са с под 25 милиарда евро, Северна Македония е с под 15 милиарда, а стопанските системи на Черна гора и Косово са под 10 милиарда.
Ако измерим Брутният вътрешен продукт на човек от популацията, България е на четвърто място на Балканите след Гърция, Хърватия и Румъния.
100 милиарда евро е голямо число и сме на светлинни години от времената на
комунизма, когато икономиката ни беше 10 пъти по-малка
Обаче сме надалеч от лимита на опциите – да вземем за пример Финландия и Дания са с по-малко население от България, само че стопанските системи им създават надлежно 273 милиарда и 376 милиарда евро годишно. Средно за Европейския съюз брутният вътрешен артикул на човек от популацията е тройно по-висок от България. С други думи, българската стопанска система има капацитет да се усили най-малко три пъти. Но по какъв начин да стане това?
На първо място, нарастване на вложенията. Дори по новите данни брутните вложения като дял от Брутният вътрешен продукт в България са измежду най-ниските в Европейски Съюз – под 19% от Брутният вътрешен продукт. Само четири страни имат по-малко вложения, в това число Гърция, Малта и Люксембург, които са по-скоро изключения, тъй като имат друга конструкция на стопанската система. В другата прекаленост са
Естония, Чехия и Румъния, с инвестиции над 27% от Брутният вътрешен продукт, които са най-високи в целия Европейски Съюз. Това би трябвало да гоним като цел.
Много хора вършат грешката да мислят, че казусът е в частните вложения, само че действителността е по-сложна. Бизнесът влага съществено, изключително що се отнася до вложения в машини и съоръжение, където България се показва чудесно в европейски мащаб.
Проблемите са в обществените вложения – да вземем за пример инфраструктура,
както и в ниските вложения на семействата в ремонт и строителство. Също по този начин като цяло са ниски и вложенията в проучвания и просвета, както и в осведомителни технологии.
Към това се прибавя и неправилния фокус да се притеглят трудоемки вложения,
в случай че към този момент има недостиг на фрагменти и в действителност са нужни вложители с висока добавена стойност.
С времето ниските вложения ще стават все по-голям проблем, тъй като без тях е мъчно да се реализиран висока продуктивност и висока добавена стойност. Но с изключение на вложения във физически капитал са нужни и вложения в човешки капитал. Особено при намаляваща работна мощ не може да се залага толкоз на количество, колкото на качество на трудовия запас. Високото качество на образованието би трябвало да бъде дълготраен фокус на политиката, тъй като в просветителната система лишава десетилетия да се види резултат. Не бива да се пропуща и образованието през целия живот, където България е много обратно в класирането.
Но демографията не трябва да се възприема като даденост. Многократно сме коментирали, че отвън страната има забележителен брой българи –
по последни данни към 1,6 млн. български граждани
Повечето от тях са напуснали страната в търсене на по-добри условия на живот и възнаграждение. Съответно част от тях биха могли да се върнат, в случай че в България се подобрят качеството на живот и заплащането.
В последните години виждаме плаха наклонност за превръщане на посоката на емиграцията – повече българи се връщат, в сравнение с отпътуват. Все още числата са дребни, само че капацитетът е забележителен и би трябвало да се употребява. В Европа има положителни образци за противоположна миграция – включително Естония и Ирландия, т.е. не приказваме за нещо теоретично.
Накрая стигаме да въпроса за държавния бюджет – настояванията към него са безкрайни, а опциите са относително лимитирани. Например за 2025 година се чака нарастване на приходите от 5-6 милиарда лв., до момента в който желанията за харчене са най-малко три пъти повече. В същото време неизползвани стоят близо 50 милиарда лв. европейски фондове. Какво е решението? Решението е отпушване на еврофондовете и установяване на цели, към които да се насочат повече средства. Задължително целите би трябвало да включват инфраструктура, обучение, просвета и технологии – неща, които усилват стопанския капацитет на страната.
По-пълни и ревизирани данни за стопанската система на България през последното десетилетие показа Национален статистически институт тези дни. Ревизията следва европейския статистически календар и в данните няма нещо изключително фрапиращо, само че е мотив да погледнем на тях в относителен проект.
Както и към провокациите пред родната стопанска система в идващите години.
И по старите, и по новите данни наподобява несъмнено, че през 2024 година българският БВП ще доближи 100 милиарда евро – за първи път в историята. Това подрежда стопанската система измежду
най-големите на Балканите – незабавно след Румъния,
която надмина 300 милиарда евро, и Гърция с малко над 200 милиарда евро. За съпоставяне, Хърватия регистрира 78 милиарда евро Брутният вътрешен продукт, Сърбия е с под 70 милиарда евро, Босна и Албания са с под 25 милиарда евро, Северна Македония е с под 15 милиарда, а стопанските системи на Черна гора и Косово са под 10 милиарда.
Ако измерим Брутният вътрешен продукт на човек от популацията, България е на четвърто място на Балканите след Гърция, Хърватия и Румъния.
100 милиарда евро е голямо число и сме на светлинни години от времената на
комунизма, когато икономиката ни беше 10 пъти по-малка
Обаче сме надалеч от лимита на опциите – да вземем за пример Финландия и Дания са с по-малко население от България, само че стопанските системи им създават надлежно 273 милиарда и 376 милиарда евро годишно. Средно за Европейския съюз брутният вътрешен артикул на човек от популацията е тройно по-висок от България. С други думи, българската стопанска система има капацитет да се усили най-малко три пъти. Но по какъв начин да стане това?
На първо място, нарастване на вложенията. Дори по новите данни брутните вложения като дял от Брутният вътрешен продукт в България са измежду най-ниските в Европейски Съюз – под 19% от Брутният вътрешен продукт. Само четири страни имат по-малко вложения, в това число Гърция, Малта и Люксембург, които са по-скоро изключения, тъй като имат друга конструкция на стопанската система. В другата прекаленост са
Естония, Чехия и Румъния, с инвестиции над 27% от Брутният вътрешен продукт, които са най-високи в целия Европейски Съюз. Това би трябвало да гоним като цел.
Много хора вършат грешката да мислят, че казусът е в частните вложения, само че действителността е по-сложна. Бизнесът влага съществено, изключително що се отнася до вложения в машини и съоръжение, където България се показва чудесно в европейски мащаб.
Проблемите са в обществените вложения – да вземем за пример инфраструктура,
както и в ниските вложения на семействата в ремонт и строителство. Също по този начин като цяло са ниски и вложенията в проучвания и просвета, както и в осведомителни технологии.
Към това се прибавя и неправилния фокус да се притеглят трудоемки вложения,
в случай че към този момент има недостиг на фрагменти и в действителност са нужни вложители с висока добавена стойност.
С времето ниските вложения ще стават все по-голям проблем, тъй като без тях е мъчно да се реализиран висока продуктивност и висока добавена стойност. Но с изключение на вложения във физически капитал са нужни и вложения в човешки капитал. Особено при намаляваща работна мощ не може да се залага толкоз на количество, колкото на качество на трудовия запас. Високото качество на образованието би трябвало да бъде дълготраен фокус на политиката, тъй като в просветителната система лишава десетилетия да се види резултат. Не бива да се пропуща и образованието през целия живот, където България е много обратно в класирането.
Но демографията не трябва да се възприема като даденост. Многократно сме коментирали, че отвън страната има забележителен брой българи –
по последни данни към 1,6 млн. български граждани
Повечето от тях са напуснали страната в търсене на по-добри условия на живот и възнаграждение. Съответно част от тях биха могли да се върнат, в случай че в България се подобрят качеството на живот и заплащането.
В последните години виждаме плаха наклонност за превръщане на посоката на емиграцията – повече българи се връщат, в сравнение с отпътуват. Все още числата са дребни, само че капацитетът е забележителен и би трябвало да се употребява. В Европа има положителни образци за противоположна миграция – включително Естония и Ирландия, т.е. не приказваме за нещо теоретично.
Накрая стигаме да въпроса за държавния бюджет – настояванията към него са безкрайни, а опциите са относително лимитирани. Например за 2025 година се чака нарастване на приходите от 5-6 милиарда лв., до момента в който желанията за харчене са най-малко три пъти повече. В същото време неизползвани стоят близо 50 милиарда лв. европейски фондове. Какво е решението? Решението е отпушване на еврофондовете и установяване на цели, към които да се насочат повече средства. Задължително целите би трябвало да включват инфраструктура, обучение, просвета и технологии – неща, които усилват стопанския капацитет на страната.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ