Губим 6 млн. лева от износ на трюфели
Реколтата е добра, само че липсват берачи
Държавата губи 5-6 милиона лева годишно от износа на трюфели. Причината е, че противозаконни прекупвачи изнасят без нужните документи скъпите гъби и надлежно не заплащат налози на страната. Това изясни за “Труд ” зам.-председателят на Асоциацията на преработвателите на диворастящи гъби и плодове Юлиян Колев.
Всички останали постоянни предприемачи заплащат 6% налог при източника, само че главно чужденци са прекупвачи на скъпата стока в Лудогорието, като го вършат безусловно нелегално. Те не са в сивия бизнес, тъй като в действителност не заплащат нито лев на страната, а напряко в черния, изясни Колев. Причината това да се случва е неналичието на задоволително надзор. Почти цялата годишна продукция от трюфели, която се добива у нас, се изнася за чужбина. Деликатесната гъба към този момент пораства съвсем целогодишно у нас, като цената й зависи от сорта и това през кой сезон се събира.
Годишно оборотът от бранша на диворастящите гъби и трюфели у нас е близо 200 милиона евро, като средствата, които идват от едните и другите са съвсем идентични – по към 100 млн. евро на година.
Сред главните проблеми на сектора през тази година е неналичието на задоволително хора, които да съберат положителната годишна продукция от горски гъби, стана ясно от думите на Колев. Времето през тази година е уместно, реколтата е добра, само че няма служащи. Това се вижда и от обстоятелството, че доста повече гъби се носят в пунктовете за изкупуване през уикенда, в сравнение с през седмицата.
Причината е, че в събота и неделя доста хора, които имат друга работа, събират гъби, с цел да подкрепят фамилния си бюджета. Обезлюдените дребни градове в планинските и горски региони на страната обаче са измежду главните аргументи огромна част от реколтата от гъби да изгнива в гората.
В момента главно за чужбина се изнася гъбата патешки крайник. Тя се изкупува по 7-8 лв. за кг и се транспортира главно зад граница. Едва 1% от добива се употребява у нас, защото в България нямаме обичаи да консумираме горски и диворастящи гъби, изясни Колев. Износът на патешки крайник е главно за Европа, като измежду най-големите вносители на родния вид гъби са Германия, Австрия и Швейцария, напомни зам.-председателят на Асоциацията на преработвателите на диворастящи гъби и плодове.
Те се продават главно пресни, защото сега цената им е задоволително висока и няма икономическа сметка да се замразяват или изсушават, изясни специалистът. Сезонът на пачия крайник завършва в края на юли.
В същото време до късна есен продължава събирането на едни от най-търсените и ароматни гъби – манатарки. До момента реколтата от тях е била доста неприятна и червива. Ниското качество е траяло 20-ина дни. Надяваме се лятната и есенните талази от манатарки да са по-добри, съобщи зам.-председателят на Асоциацията на преработвателите на диворастящи гъби и плодове Юлиян Колев.
Емигранти
Безработните берат лалета и липов цвят
Реколтата от гъби в Северозападния Балкан не е доста добра, макар преваляванията, споделиха берачи. Пачи крайник и манатарка се намират, само че на по-високите места в планината, а качеството им не е от най-хубавото и не са доста искащите през целия ден да обикалят гори и храсталаци. Затова множеството от бедните и безработните, които предходни години изкарвали пари с гъби, в този момент берат липов цвят. По-лесно и доходоносно е.
В гъбарския център на област Монтана – село Смоляновци, берачи към този момент липсват. „ Хората отпътуваха в Холандия и Англия, берат лалета и ягоди по непознатите полета, там получават повече ”, споделиха локални поданици. Ако в минали години за ден берачите сваляли от Балкана по 1-2 тона манатарки, в този момент се връщат единствено с по-няколко касетки. Рейдовете из горите за гъби намалели и поради всеобщото настъпление на кърлежи.
В Рила и Родопите
Местните изкарват до 100 лв. дневно
Безработни от Якорудско, Рибново, Белишко “се юрнаха ” в Рила и Родопите, с цел да бераг гъби и горски плодове. Хората са създали лагери в гората, в които живеят, с цел да е по-ефективен процесът на бране. А до изкупвателните пунктове слизат двама – трима души за предаване на стоката. Така не губят време и сили, споделят берачите.
Няма задоволително берачи на гъби, по-големи количества се предават събота и неделя.
Този метод на живот и работа за хората от планинските селища в Пиринско е традиция. “Нас планината ни храни, другояче различен занаят тук нямаме. Сутрин хукваме в 4 часа по горите и с дни обикаляме в бране на гъби. Не сме забогатяли, само че с парите се устояваме. ” Това описват хора от село Краище, Белишка община, фамозно като гъбарското село. “Ако не са гъбите, то берем боровинки, диви ягоди, вършим ароматни сладка и ги продаваме. Или пък берем билки, пунктове има за всичко ”, споделят локалните.
“За да си добър гъбар, е належащо освен да познаваш гъбите, само че и да имаш здрави крайници ”, споделят локалните. В района най-вече виреят манатарките, пачият крайник, рижиката, челядинката, овчият крайник, масловките, намира се и смръчкулата ”, споделят гъбари.
Разказват, че в последните години имат и конкуренция. Пристигат на тумби хора от други общини, опъват палатките в гората и също събират гъби. Но не ги гонят. Защото и тях недоимъкът е довел тук. В началото на сезона локалните споделят, че дъждовете се оказали плодородни и гъби има. “Има и дни, в които с шанс може да набереш и 100 кг, миналата седмица двама от селото за три дни изкараха по 400 лв. на ден. Но такива положителни дни са необичайност ”, описват гъбарите и споделят, че смяна в изкупните цени няма – заплащат от 6 до 8 лева за кг.
В селото поради гъбите е открит и съвременен европейски завод за преправка. От тук стоката поема за страни в цяла Европа – Швейцария, Германия,Франция, Австрия и Италия.
Цени
Изкупуват пачия крайник по 8 лева/кг
Жителите на селищата от Еленския Балкан се молят за дъжд, защото акцията за бране на гъби е извънредно слаба тази година. Причината за неналичието на гъби са засушаването и внезапните температурни амплитуди. „ Нощите са студени, а денем жегата надвишава 30 градуса. Брането на гъби започва с майска гъба като изкупните цени започнаха от 50 лева за кг и не паднаха под 30 лева При тези неприятни условия, цените за всички гъби се задържаха високи ”, сподели за „ Труд ” Стефан Дончев от Елена. Сега в горите има най-вече патешки крайник, а изкупната цена е 8 лева за кг. По 10 лева изкупуват кг булки. По 7-8 лева килото върви манатарката, само че количествата са малко.
Оскъдна е и реколтата на трюфели, сподели Стефан Дончев. Деликатесните гъби не съумели да узреят изцяло поради неподходящите климатични условия и поради разредените от сеч гори. Находчиви берачи предават в пунктовете летен трюфел, който се заплаща по към 100 лева за кг.
Събират по 1 кг дневно
Бурите убиха реколтата
Денка Добрева съобщи голяма гъба.
Гъбоберът в Смолянско този сезон е слаб. “Само за малко време, до преди седмица, предлагането в района потегли малко по-добре и се изкупуваха по 50-70 кг. на ден манатарки, само че пристигнаха огромните стихии, дъждовете и гръмотевиците и в този момент няма годишна продукция ”, споделя един от известните търговци на гъби в Смолян Велко Чаушев. А тези дни опитната гъбарка Денка Добрева носи дневно едвам кг патешки крайник, режийки, няколко сърнелки и измежду тях една манатарка.
Държавата губи 5-6 милиона лева годишно от износа на трюфели. Причината е, че противозаконни прекупвачи изнасят без нужните документи скъпите гъби и надлежно не заплащат налози на страната. Това изясни за “Труд ” зам.-председателят на Асоциацията на преработвателите на диворастящи гъби и плодове Юлиян Колев.
Всички останали постоянни предприемачи заплащат 6% налог при източника, само че главно чужденци са прекупвачи на скъпата стока в Лудогорието, като го вършат безусловно нелегално. Те не са в сивия бизнес, тъй като в действителност не заплащат нито лев на страната, а напряко в черния, изясни Колев. Причината това да се случва е неналичието на задоволително надзор. Почти цялата годишна продукция от трюфели, която се добива у нас, се изнася за чужбина. Деликатесната гъба към този момент пораства съвсем целогодишно у нас, като цената й зависи от сорта и това през кой сезон се събира.
Годишно оборотът от бранша на диворастящите гъби и трюфели у нас е близо 200 милиона евро, като средствата, които идват от едните и другите са съвсем идентични – по към 100 млн. евро на година.
Сред главните проблеми на сектора през тази година е неналичието на задоволително хора, които да съберат положителната годишна продукция от горски гъби, стана ясно от думите на Колев. Времето през тази година е уместно, реколтата е добра, само че няма служащи. Това се вижда и от обстоятелството, че доста повече гъби се носят в пунктовете за изкупуване през уикенда, в сравнение с през седмицата.
Причината е, че в събота и неделя доста хора, които имат друга работа, събират гъби, с цел да подкрепят фамилния си бюджета. Обезлюдените дребни градове в планинските и горски региони на страната обаче са измежду главните аргументи огромна част от реколтата от гъби да изгнива в гората.
В момента главно за чужбина се изнася гъбата патешки крайник. Тя се изкупува по 7-8 лв. за кг и се транспортира главно зад граница. Едва 1% от добива се употребява у нас, защото в България нямаме обичаи да консумираме горски и диворастящи гъби, изясни Колев. Износът на патешки крайник е главно за Европа, като измежду най-големите вносители на родния вид гъби са Германия, Австрия и Швейцария, напомни зам.-председателят на Асоциацията на преработвателите на диворастящи гъби и плодове.
Те се продават главно пресни, защото сега цената им е задоволително висока и няма икономическа сметка да се замразяват или изсушават, изясни специалистът. Сезонът на пачия крайник завършва в края на юли.
В същото време до късна есен продължава събирането на едни от най-търсените и ароматни гъби – манатарки. До момента реколтата от тях е била доста неприятна и червива. Ниското качество е траяло 20-ина дни. Надяваме се лятната и есенните талази от манатарки да са по-добри, съобщи зам.-председателят на Асоциацията на преработвателите на диворастящи гъби и плодове Юлиян Колев.
Емигранти
Безработните берат лалета и липов цвят
Реколтата от гъби в Северозападния Балкан не е доста добра, макар преваляванията, споделиха берачи. Пачи крайник и манатарка се намират, само че на по-високите места в планината, а качеството им не е от най-хубавото и не са доста искащите през целия ден да обикалят гори и храсталаци. Затова множеството от бедните и безработните, които предходни години изкарвали пари с гъби, в този момент берат липов цвят. По-лесно и доходоносно е.
В гъбарския център на област Монтана – село Смоляновци, берачи към този момент липсват. „ Хората отпътуваха в Холандия и Англия, берат лалета и ягоди по непознатите полета, там получават повече ”, споделиха локални поданици. Ако в минали години за ден берачите сваляли от Балкана по 1-2 тона манатарки, в този момент се връщат единствено с по-няколко касетки. Рейдовете из горите за гъби намалели и поради всеобщото настъпление на кърлежи.
В Рила и Родопите
Местните изкарват до 100 лв. дневно
Безработни от Якорудско, Рибново, Белишко “се юрнаха ” в Рила и Родопите, с цел да бераг гъби и горски плодове. Хората са създали лагери в гората, в които живеят, с цел да е по-ефективен процесът на бране. А до изкупвателните пунктове слизат двама – трима души за предаване на стоката. Така не губят време и сили, споделят берачите.
Няма задоволително берачи на гъби, по-големи количества се предават събота и неделя. Този метод на живот и работа за хората от планинските селища в Пиринско е традиция. “Нас планината ни храни, другояче различен занаят тук нямаме. Сутрин хукваме в 4 часа по горите и с дни обикаляме в бране на гъби. Не сме забогатяли, само че с парите се устояваме. ” Това описват хора от село Краище, Белишка община, фамозно като гъбарското село. “Ако не са гъбите, то берем боровинки, диви ягоди, вършим ароматни сладка и ги продаваме. Или пък берем билки, пунктове има за всичко ”, споделят локалните.
“За да си добър гъбар, е належащо освен да познаваш гъбите, само че и да имаш здрави крайници ”, споделят локалните. В района най-вече виреят манатарките, пачият крайник, рижиката, челядинката, овчият крайник, масловките, намира се и смръчкулата ”, споделят гъбари.
Разказват, че в последните години имат и конкуренция. Пристигат на тумби хора от други общини, опъват палатките в гората и също събират гъби. Но не ги гонят. Защото и тях недоимъкът е довел тук. В началото на сезона локалните споделят, че дъждовете се оказали плодородни и гъби има. “Има и дни, в които с шанс може да набереш и 100 кг, миналата седмица двама от селото за три дни изкараха по 400 лв. на ден. Но такива положителни дни са необичайност ”, описват гъбарите и споделят, че смяна в изкупните цени няма – заплащат от 6 до 8 лева за кг.
В селото поради гъбите е открит и съвременен европейски завод за преправка. От тук стоката поема за страни в цяла Европа – Швейцария, Германия,Франция, Австрия и Италия.
Цени
Изкупуват пачия крайник по 8 лева/кг
Жителите на селищата от Еленския Балкан се молят за дъжд, защото акцията за бране на гъби е извънредно слаба тази година. Причината за неналичието на гъби са засушаването и внезапните температурни амплитуди. „ Нощите са студени, а денем жегата надвишава 30 градуса. Брането на гъби започва с майска гъба като изкупните цени започнаха от 50 лева за кг и не паднаха под 30 лева При тези неприятни условия, цените за всички гъби се задържаха високи ”, сподели за „ Труд ” Стефан Дончев от Елена. Сега в горите има най-вече патешки крайник, а изкупната цена е 8 лева за кг. По 10 лева изкупуват кг булки. По 7-8 лева килото върви манатарката, само че количествата са малко.
Оскъдна е и реколтата на трюфели, сподели Стефан Дончев. Деликатесните гъби не съумели да узреят изцяло поради неподходящите климатични условия и поради разредените от сеч гори. Находчиви берачи предават в пунктовете летен трюфел, който се заплаща по към 100 лева за кг.
Събират по 1 кг дневно
Бурите убиха реколтата
Денка Добрева съобщи голяма гъба. Гъбоберът в Смолянско този сезон е слаб. “Само за малко време, до преди седмица, предлагането в района потегли малко по-добре и се изкупуваха по 50-70 кг. на ден манатарки, само че пристигнаха огромните стихии, дъждовете и гръмотевиците и в този момент няма годишна продукция ”, споделя един от известните търговци на гъби в Смолян Велко Чаушев. А тези дни опитната гъбарка Денка Добрева носи дневно едвам кг патешки крайник, режийки, няколко сърнелки и измежду тях една манатарка.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ