Зърнената реколта е слаба, имаме нужда от 1 млн. тона слънчоглед
Реколта, която " не е фантастична " и разноски, скочили с 20-30% на декар - с това се сблъскват зърнопроизводителите у нас през тази година по думите на изпълнителния шеф на торовия цех " Агрополихим " Филип Ромбаут и на Ивайло Ненков от борда на " БГ Агро " - един от огромните български експортьори.
Пред БНР те показаха, че има доста фактори, които държат интернационалните борсови цени на ниски равнища и това не е добре за производителите.
" Добивите тази година съответно за пшеницата са много неприятни, изключително в източния район - Добруджа ", разяснява Ненков, като изясни, че причина за това е сушата. Ромбаут добави, че и в Западна България има проблеми - в тази част на страната пък преваляванията не стопират.
" Същата картина стартира да се вижда и при царевицата и слънчогледа, които следва да се жънат - суша в Добруджа и продължава да вали в Западна България ",
добави Ненков.
Заради ценовата неустойчивост през последната година към този момент пазарите реагират единствено на огромни прекъсвания на потоците за експорт и по тази причина по думите му дори след последните съветски офанзиви против украинската зърнена инфраструктура цените не просто не се повишават, а дори спадат " и това не е добре за българския производител ".
Допълнителен напън идва и от обстоятелството, че към този момент зърното се купува за по-малко от три месеца напред, което основава повече опасности от свръхпредлагане, в сравнение с при досегашното държание на купувачите, което обичайно е било да се вършат покупко-продажби за половин година напред.
Още нещо: Ромбаут разяснява, че евентуално огромна част от фермерите тази година ще са " на минус " поради скъпите първични материали - торове, горива и семена.
Освен това, обаче, по думите му " ние би трябвало да създадем радикална смяна в връзките " сред притежатели и обработващи земята.
" Фермерът би трябвало да е предпазен доста повече - безусловно неприемливо е с тарикатска работа и игра на думи да се споделя: " Това не е лихва за 5 година, това е наем за 1 година ", акцентира той и съобщи, че в Европейски Съюз практиката е да има най-малък период за предоставяне чартърен на земята. Без него няма по какъв начин да се развива и регенеративно земеделие - то изисква дълъг ангажимент, а той е неосъществим без изясненост ще можеш ли да работиш и на каква цена ".
Според Ромбаут след мощната годишна продукция преди 2 години рентата се е вдигнала повече от двойно " и незабавно всички пари, които фермерите правеха, влязоха в джоба на притежателите на земя ".
А украинското зърно: Ивайло Ненков беше безапелационен, че
България остава чист експортьор на пшеница (около 5 млн. тона) и царевица (1,5 млн. тона), само че при слънчогледа обстановката е по-различна
поради огромните вложения в индустриални и преработвателни мощности през последните години: " Имаме потребност от 1 млн. тона - даже повече може да се поеме от тези структури в България ".
" Проблемът не е в количеството, казусът е, че не е равностойна конкуренция на българската стока. Стандартите в Украйна са по-различни и по тази причина по принцип е имало мита в предишното, които да могат да балансират това. Сега те могат да оферират много ниски цени на пазара ", разяснява още той.
Пред БНР те показаха, че има доста фактори, които държат интернационалните борсови цени на ниски равнища и това не е добре за производителите.
" Добивите тази година съответно за пшеницата са много неприятни, изключително в източния район - Добруджа ", разяснява Ненков, като изясни, че причина за това е сушата. Ромбаут добави, че и в Западна България има проблеми - в тази част на страната пък преваляванията не стопират.
" Същата картина стартира да се вижда и при царевицата и слънчогледа, които следва да се жънат - суша в Добруджа и продължава да вали в Западна България ",
добави Ненков.
Заради ценовата неустойчивост през последната година към този момент пазарите реагират единствено на огромни прекъсвания на потоците за експорт и по тази причина по думите му дори след последните съветски офанзиви против украинската зърнена инфраструктура цените не просто не се повишават, а дори спадат " и това не е добре за българския производител ".
Допълнителен напън идва и от обстоятелството, че към този момент зърното се купува за по-малко от три месеца напред, което основава повече опасности от свръхпредлагане, в сравнение с при досегашното държание на купувачите, което обичайно е било да се вършат покупко-продажби за половин година напред.
Още нещо: Ромбаут разяснява, че евентуално огромна част от фермерите тази година ще са " на минус " поради скъпите първични материали - торове, горива и семена.
Освен това, обаче, по думите му " ние би трябвало да създадем радикална смяна в връзките " сред притежатели и обработващи земята.
" Фермерът би трябвало да е предпазен доста повече - безусловно неприемливо е с тарикатска работа и игра на думи да се споделя: " Това не е лихва за 5 година, това е наем за 1 година ", акцентира той и съобщи, че в Европейски Съюз практиката е да има най-малък период за предоставяне чартърен на земята. Без него няма по какъв начин да се развива и регенеративно земеделие - то изисква дълъг ангажимент, а той е неосъществим без изясненост ще можеш ли да работиш и на каква цена ".
Според Ромбаут след мощната годишна продукция преди 2 години рентата се е вдигнала повече от двойно " и незабавно всички пари, които фермерите правеха, влязоха в джоба на притежателите на земя ".
А украинското зърно: Ивайло Ненков беше безапелационен, че
България остава чист експортьор на пшеница (около 5 млн. тона) и царевица (1,5 млн. тона), само че при слънчогледа обстановката е по-различна
поради огромните вложения в индустриални и преработвателни мощности през последните години: " Имаме потребност от 1 млн. тона - даже повече може да се поеме от тези структури в България ".
" Проблемът не е в количеството, казусът е, че не е равностойна конкуренция на българската стока. Стандартите в Украйна са по-различни и по тази причина по принцип е имало мита в предишното, които да могат да балансират това. Сега те могат да оферират много ниски цени на пазара ", разяснява още той.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ