Пием пластмаса, без да знаем
Рекламите показват бутилираната вода като чист артикул, който е потребен за здравето. А ние явно им имаме вяра - статистиката сочи, че пием от ден на ден минерална вода: през 2017 година са били употребявани повече от 390 милиарда литра бутилирана вода, което е с над 100 милиарда повече, в сравнение с пет години по-рано. Бизнесът с водата носи големи облаги - браншът прави годишен оборот в размер на близо 119 милиарда евро. Но едно напълно ново проучване на Orb Media, оповестено взаимно с Дойче Веле, може и да постави завършек на този взрив.
Какво пием?
От проучването излиза наяве, че бутилираната вода явно не е напълно безвредна - в цели 93% от взетите проби са били открити замърсявания с пластмасови микрочастици. Въпросът е какъв брой нездравословни за здравето са тези дребни частици. Науката към момента не е дала еднопосочен отговор на този въпрос. " Не знаем какъв брой от тези частици съумяват да преминат в човешкото кръвообращение. Но има подозрения, че те могат да обхванат в тъканите на човешкия организъм ", споделя Ролф Халден, началник на Центъра за здравно-екологични технологии към Аризонския университет.
Хедър Лесли от амстердамския университет Врейе от години изследва отровите в околната среда и тяхното влияние върху индивида. Експертката твърди, че в случай че обхванат в тъканта на човешкия организъм, дребните пластмасови частици провокират така наречен „ оксидативен стрес ", който на собствен ред може да докара до разнообразни хронични възпаления. Въпросното въздействие към този момент е било изпитано върху мишки.
Шери Мейсън от Държавния университет в Ню Йорк е измежду учените, взели участие в проучването на Orb Media. Тя и екипът й са подложили на проби общо 250 бутилки с вода, като са инжектирали в тях оцветяващ пигмент, кадърен да се задържа по повърхността на материали с петролно наличие - т.е., и по повърхността на пластмасовите микрочастици.
След това водата била прекарана през извънредно фини филтри, задържащи даже частици, които са по-малки от един еритроцит. При този опит учените разкрили приблизително 10,4 частици на литър, чиято величина била 100 микрона. Това дава отговор на към 0,1 милиметър, колкото е да вземем за пример дебелината на човешкия косъм. Лазерният разбор на молекулярната конструкция на по-големите частици потвърдил, че фактически става дума за пластмаси. Открити били и голям брой по-малки частици, които по всяка възможност имат същия генезис.
Заради бутилките?
Сред разпознатите от учените частици били открити найлон, полиетилен-терефталат (ПЕТ), какъвто постоянно се употребява за изработката на пластмасови бутилки, както и 54-процентово съществуване на полипропилен - това е материалът, от който нормално се вършат капачките на бутилките.
До сходни заключения стига и проучването на Дарена Шимански, която е подложила на проби бутилирана вода, продавана в Германия. В тази вода също са били открити полиетилен-терефталат и полипропилен - т.е., полимерите, които се съдържат в бутилките и в капачките.
Изследвания като цитираните демонстрират напълно еднопосочно, че колкото и превъзходен материал да са пластмасите, те би трябвало да се употребяват внимателно. " Сега на ход е потребителят: той би трябвало ясно да покаже, че не желае повече да употребява такива материали ", споделя в тази връзка токсикологът Ролф Халден от Аризонския университет.
(Целия отчет на Orb Media е оповестен на: www.orbmedia.org)
Какво пием?
От проучването излиза наяве, че бутилираната вода явно не е напълно безвредна - в цели 93% от взетите проби са били открити замърсявания с пластмасови микрочастици. Въпросът е какъв брой нездравословни за здравето са тези дребни частици. Науката към момента не е дала еднопосочен отговор на този въпрос. " Не знаем какъв брой от тези частици съумяват да преминат в човешкото кръвообращение. Но има подозрения, че те могат да обхванат в тъканите на човешкия организъм ", споделя Ролф Халден, началник на Центъра за здравно-екологични технологии към Аризонския университет.
Хедър Лесли от амстердамския университет Врейе от години изследва отровите в околната среда и тяхното влияние върху индивида. Експертката твърди, че в случай че обхванат в тъканта на човешкия организъм, дребните пластмасови частици провокират така наречен „ оксидативен стрес ", който на собствен ред може да докара до разнообразни хронични възпаления. Въпросното въздействие към този момент е било изпитано върху мишки.
Шери Мейсън от Държавния университет в Ню Йорк е измежду учените, взели участие в проучването на Orb Media. Тя и екипът й са подложили на проби общо 250 бутилки с вода, като са инжектирали в тях оцветяващ пигмент, кадърен да се задържа по повърхността на материали с петролно наличие - т.е., и по повърхността на пластмасовите микрочастици.
След това водата била прекарана през извънредно фини филтри, задържащи даже частици, които са по-малки от един еритроцит. При този опит учените разкрили приблизително 10,4 частици на литър, чиято величина била 100 микрона. Това дава отговор на към 0,1 милиметър, колкото е да вземем за пример дебелината на човешкия косъм. Лазерният разбор на молекулярната конструкция на по-големите частици потвърдил, че фактически става дума за пластмаси. Открити били и голям брой по-малки частици, които по всяка възможност имат същия генезис.
Заради бутилките?
Сред разпознатите от учените частици били открити найлон, полиетилен-терефталат (ПЕТ), какъвто постоянно се употребява за изработката на пластмасови бутилки, както и 54-процентово съществуване на полипропилен - това е материалът, от който нормално се вършат капачките на бутилките.
До сходни заключения стига и проучването на Дарена Шимански, която е подложила на проби бутилирана вода, продавана в Германия. В тази вода също са били открити полиетилен-терефталат и полипропилен - т.е., полимерите, които се съдържат в бутилките и в капачките.
Изследвания като цитираните демонстрират напълно еднопосочно, че колкото и превъзходен материал да са пластмасите, те би трябвало да се употребяват внимателно. " Сега на ход е потребителят: той би трябвало ясно да покаже, че не желае повече да употребява такива материали ", споделя в тази връзка токсикологът Ролф Халден от Аризонския университет.
(Целия отчет на Orb Media е оповестен на: www.orbmedia.org)
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ