Реките имат много приложения – доставят питейна и напоителна вода,

Реките имат доста приложения – доставят питейна и напоителна вода, генерират електричество за милиони хора. Още от ерата на античните египтяни реките играят значима роля за построяването на света подобен какъвто го познаваме през днешния ден. Освен изброените приложения реките са и забавна туристическа забележителност. Предлагат благоприятни условия за спорт, отдих и екотуризъм. В идващите редове ви предлагаме да разгледате някои от най-красивите български реки.

Красивите планински върхове на България

Красивите планински села на България

Дунав е емблематична за територията на България. Тя обрисува цялата северна граница на страната ни с Румъния и след територията на България Дунав доближава своята последна точка, като се влива в Черно море. Началото си реката води от планината Шварцвалд в Германия. Дунав е втората най-дълга река на територията на Европа след Волга. Една уникалана характерност на Дунав я отличава от всички останали водни потоци на Стария континент – Дунав е единствената река, която тече в посока от запад на изток.

Плодородните земи и значимият транспортен кулоар, който дава долината на река Марица е бил причина за образуването на голям брой селища по течението ѝ още от дълбока античност. Реката води началото си от двете Маричини езера, ситуирани сред върховете Манчо, Маришки чал и Близнаците в Рила. По доста от притоците на Марица са построени едни от най-големите български язовири, няколко десетки по-малки и микроязовири. Водите на язовирите се употребяват за електродобив.

Река Искър е най-дългата напълно българска река. Извира от Рила планина и се образува от сливането на реките Черни Искър и Бели Искър. Дължината ѝ е 368 км. В Дунавската низина водите на реката се употребяват най-вече за напояване. В Панчаревския и Искърския пролом има естествени забележителности – скални формирания, пещери, които оферират условия за туризъм, алпинизъм, отдих и лов на риба. В горното течение на реката се срещат балканска пъстърва и черна мряна.

В басейна на река Тунджа има построени 264 язовира с общ размер от 372,2 млн. м3, като основнитепо поречието на основната река са „ Копринка “ и „ Жребчево “. Това са язовири, имащи значение за напояването на големи аграрни площи. От древността долината на реката съставлява значим транспортен кулоар. Буковите гори по поречието на реката образуват непрестанен пояс във високите елементи на Стара планина. В Елховския регион са се запазили най-големите в България вътрешни лонгозни гори.

Релефът на водосборния басейн на река Струма съставлява пъстра мозайка от планини и котловини. Извира на 2246 m н.в. от връх Черни връх във Витоша. Тя е единствената река в България, за която не можем да приказваме за горно, приблизително и долно течение. На реката са ситуирани естествени, археологически, архитектурни и туристически забележителности – живописните скали в Земенския, Скринския и Кресненския пролом, изгасналият вулкан Кожух,Земенския манастир, местността „ Рупите “.

Река Янтра извира от северното подножие на връх Атово падало в Стара планина. Водите на река Янтра, изключително в долното течение, в Дунавската низина се употребяват основно за напояване. На десния бряг на Янтра преди Габрово се намира етнографският комплекс Етъра, а във Велико Търново реката обрисува живописният пролом на Търновските височини. Много постоянно Янтра предизвиква наводнения, заради което левият ѝ невисок бряг е поправен с водозащитни насипи.

Поречието на река Арда и долините на притоците ѝ още от дълбока античност са били желано място за основаване на селища. Дължината ѝ на българска територия е 241,3 км. Река Арда е най-голямата река в Родопите и вторият по величина приток на Марица. За прекосяване на античните пътища към Беломорието на реката са били построени каменни мостове, внушителни по своите размери и впечатляващи със своята истинска архитектура. Такъв напълно съхранен от времето е Дяволският мост.

Тракийското наименование на река Осъм е било Noya (Ноя), по-късно римляните я преименуват на Asamus (Аесмус), а гърците на Осмос. На славянски, старобългарски и турски се е наричала Осма. Името Осъм се е наложило чак в средата на 19 век. Дължината ѝ дружно с Черни Осъм, която е призната за начало на Осъм е 314 км. Водите на река Осъм се употребяват основно за напояване. Тя е главен източник на вода за селищата в поречието на град Плевен. Водите ѝ се употребяват за произвеждане на електрическа енергия.

Стари имена на река Места, употребявани през древността са Нестос, Несос и Местос. Образува се от сливането на реките Черна и Бела Места покрай град Якоруда. Дължината на реката е 273 км. Влива се под името Нестос посредством делта в Егейско море покрай курортното населено място Керамоти (Гърция). Горното и приблизително течение на Места, се населяват от маришка мряна, черна мряна, костур, кротушка, речен кефал, скобар, щипок и щука. Тук могат да се срещнат още речна и дъгова пъстърва, шаран и змиорка.

Велека е река в Турция и България, вливаща се в Черно море. Цялата ѝ дължина е 147 км. На българскатеритория – 123 км. Водите на Велека са богати на растителен и скотски свят. Растения с изключително значение за региона на река Велека са предпазените водни лилии и блатно кокиче. По крайбрежията на реката се среща елша, бамбук, габър, бряст, явен, увивни растения. В реката са открити към 30 разнообразни типа сладководни риби. Открити са животни, които участват в Червената книга на България.

*Снимките са оразмерени по отношение на уеб стандартите.