Пловдивчанки по бански на Марица? Може, но с 60 млн. от Евро...
Река Дордон във Франция (486 км) е единствено с 14 км по-дълга от нашата Марица (472 км), само че по протежението й има цели 21 плажа. Всеки уикенд французите пълнят кошници за пикник с храна и вино и се плацикат изцяло гратис в прохладните й води.
За сметка на това по Марица няма нито един плаж, а
планът за социализация на реката събира прахуляк в чекмеджетата
на служителите. Идеята търпи рецензии и от природозащитници, които считат, че местата за отдих по реката ще изгонят вечно редките типове птици, които гнездят тук. Инженери пък са на мнение, че плануваното кюне в коритото на реката ще подкопае основите на мостовете и всички уреди ще отплават в Егейско море при по-висока вълна.
По последни планове за реализирането на плана са нужни към 60 милиона лв., които страната надали ще отпусне, а още по-трудно Общината ще задели. За парите разчитаме на европейско финансиране, съобщи наскоро кметът Здравко Димитров.
Ако планът, предусещащ редица атракции по реката, се реализира, няма да се постанова всякога да бием километри до морето или да се пържим в някой скъпарски комплекс. Засега обаче плажът по Марица си остава екзотика.
Традицията разчупи само смела дама, която наскоро се пусна по бански в гъсталака на реката и
отнесе пиперливи смешки от риболовци и минувачи.
Покрай необикновената панорама си спомнихме за времената, в които събирането на загар по Марица е било налично наслаждение за пловдивчани, а брегът е кипял от плажуващи. За тези цялостни с страсти лета при започване на 20. век свидетелства Никола Алваджиев в своята „ Пловдивска хроника “. Той споделя за остров Адата, в миналото владеене на чорбаджи Стоян Чалъков. Превозването до острова ставало с каици - лодки, ръководени с кол.
„ Много пловдивчани отиваха там в празник на теферич, да полежат на зелената трева, да се повеселят под дебелите сенки на огромните дървета, да ги лъхне прохладата на реката. Всеки мъкнеше кошници, шарени постелки, възглавници, облекла за децата да не „ хремясат “, като духне. Преди да е изгряло слънцето, „ туристите “ са към този момент пристигнали. Просваха чергите под увисналите клони на старите изкорубени върби, струпваха възглавниците на едно място, да не се изгубят, и почваха да вадят от кошниците и торбите тенджери, вилици, чинии, ножове, лъжици, дамаджани, бърдучета, марули. На месала (покривка) слагаха два-три домашни хляба, толкоз огромни, че можеха да наситят двайсет души. После мъжете изуваха обущата и чорапите, изтягаха се на чергите и почваха шегите - написа Алваджиев и продължава. - Към 10 часа свършваха с ракията и започваше обедното богослужение. Всеки дъвче, приказва, сервира купичката с искрящо вино до цялостната си уста. Челюстите мелят, лицата са се зачервили, ветрецът се провира сред клонаците, дочува се кроткият плясък на водата... “
Излетите и веселбите на остров Адата не престават чак до Балканската война
В днешно време не Марица, а река Чая се трансформира в обичано място за плаж. Според Плана за ръководство на речните басейни (ПУРБ) обаче къпането в реката е строго неразрешено. По принцип законните места за разхлаждане в Източнобеломорски регион са ъгъл. Според ПУРБ избраните за къпане зони на територията на региона са три, ситуирани на два язовира - " Кърджали " и " Студен бунар ". Намират се при селата Брош, Главатарци и Гняздово.
За сметка на това по Марица няма нито един плаж, а
планът за социализация на реката събира прахуляк в чекмеджетата
на служителите. Идеята търпи рецензии и от природозащитници, които считат, че местата за отдих по реката ще изгонят вечно редките типове птици, които гнездят тук. Инженери пък са на мнение, че плануваното кюне в коритото на реката ще подкопае основите на мостовете и всички уреди ще отплават в Егейско море при по-висока вълна.
По последни планове за реализирането на плана са нужни към 60 милиона лв., които страната надали ще отпусне, а още по-трудно Общината ще задели. За парите разчитаме на европейско финансиране, съобщи наскоро кметът Здравко Димитров.
Ако планът, предусещащ редица атракции по реката, се реализира, няма да се постанова всякога да бием километри до морето или да се пържим в някой скъпарски комплекс. Засега обаче плажът по Марица си остава екзотика.
Традицията разчупи само смела дама, която наскоро се пусна по бански в гъсталака на реката и
отнесе пиперливи смешки от риболовци и минувачи.
Покрай необикновената панорама си спомнихме за времената, в които събирането на загар по Марица е било налично наслаждение за пловдивчани, а брегът е кипял от плажуващи. За тези цялостни с страсти лета при започване на 20. век свидетелства Никола Алваджиев в своята „ Пловдивска хроника “. Той споделя за остров Адата, в миналото владеене на чорбаджи Стоян Чалъков. Превозването до острова ставало с каици - лодки, ръководени с кол.
„ Много пловдивчани отиваха там в празник на теферич, да полежат на зелената трева, да се повеселят под дебелите сенки на огромните дървета, да ги лъхне прохладата на реката. Всеки мъкнеше кошници, шарени постелки, възглавници, облекла за децата да не „ хремясат “, като духне. Преди да е изгряло слънцето, „ туристите “ са към този момент пристигнали. Просваха чергите под увисналите клони на старите изкорубени върби, струпваха възглавниците на едно място, да не се изгубят, и почваха да вадят от кошниците и торбите тенджери, вилици, чинии, ножове, лъжици, дамаджани, бърдучета, марули. На месала (покривка) слагаха два-три домашни хляба, толкоз огромни, че можеха да наситят двайсет души. После мъжете изуваха обущата и чорапите, изтягаха се на чергите и почваха шегите - написа Алваджиев и продължава. - Към 10 часа свършваха с ракията и започваше обедното богослужение. Всеки дъвче, приказва, сервира купичката с искрящо вино до цялостната си уста. Челюстите мелят, лицата са се зачервили, ветрецът се провира сред клонаците, дочува се кроткият плясък на водата... “
Излетите и веселбите на остров Адата не престават чак до Балканската война
В днешно време не Марица, а река Чая се трансформира в обичано място за плаж. Според Плана за ръководство на речните басейни (ПУРБ) обаче къпането в реката е строго неразрешено. По принцип законните места за разхлаждане в Източнобеломорски регион са ъгъл. Според ПУРБ избраните за къпане зони на територията на региона са три, ситуирани на два язовира - " Кърджали " и " Студен бунар ". Намират се при селата Брош, Главатарци и Гняздово.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ