Преди, по време и след „Фауст“
Режисьорката ВЕРА НЕМИРОВА и диригентът СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с роман за мястото на варненския „ Фауст “ от Шарл Гуно в креативните им задължения от този сезон; новият миг и финият баланс на към този момент постигнатото в премиерната за тази година режисура на „ Фауст “, преди началото на Коледния музикален фестивал на Варненската опера на 22 ноември 2025; търсенето на по-високи интерпретационни равнища в актуалното оперно изкуство; създателят като преводач и юрист на автора; нуждата от създаване на пиедестал и персонално отношение към творбата; ужасяващият боен марш на децата в къси панталони; търсещият човек като жертва на своите пристрастености и на операциите на актуалната мефистофелщина, скрита зад красиви обещания...
Виолета Тончева: Едва ли има по-удачен тандем за българска режисура на операта „ Фауст “ от Шарл Гуно, по пиесата на великия Волфганг декор Гьоте, от режисьорката Вера Немирова и диригента Светослав Борисов – двама създатели, изтъкнати представители както на българската, по този начин и на немската музикална просвета. Но преди да поговорим за спектакъла на Вашия „ Фауст “, с който на 22 ноември стартира Коледният музикален фестивал на Държавна опера Варна 2025, да проследим креативните пътеки, които Ви доведоха дотук.
Вера Немирова: С шест постановки и общо седем спектакъла този сезон беше един от най-силните за мен. Започнах с режисура на „ Krútñava “ (Вихър на душите, сл.) от Eugen Suchon в Словашката национална опера в Кошице, за която получихме две награди „ Doscy ” 2025 - за театър и за постановка. „ Doscy ” е словашкият „ Оскар “. Следващото заглавие, което сложих в Държавна опера Русе бе международната премиера на актуалната опера „ Алма “ от Любомир Денев. Продължих с друга модерна опера – „ Степният вълк “ от шведския композитор Виктор Аслунд по романа на Херман Хесе, също международна премиера във Volkstheater Rostock в побратимения град на Варна в Германия Рощок. И още веднъж пристигна ред на класиката с операта „ Фауст “ от Гуно в обичаната ми Варна с фестивална премиера в Опера в Летния спектакъл това лято. В две вечери излезе премиерата на „ Електра “ от Рихард Щраус и „ Джани Скики “ от Джакомо Пучини, едно доста извънредно решение на екипа на Оперния фестивал в Хайденхайм – предизвикателна композиция от две фамилни истории, едната в драматичен, другата в смешен аспект. Оригиналния фон ще забележим през идната година и в един забавен театър на Варненската опера.
Светослав Борисов: Моят сезон след летния „ Фауст “ на Гуно във Варна продължи с премиерата на „ Така вършат всички “ от Моцарт в Anhaltisches Theater Десау в Германия, където тази година завоювах състезанието за първи диригент и заместител общоприет музикален шеф. Мисля, че добре се получи, в случай че се съди по позитивните мнения, в една от които музикалният критик Дитер Шолц написа за мен – изтъквам - „ Истински благополучен случай – този диригент! “ (усмихва се). Наред с „ Така вършат всички “ имах и доста други задължения, с които трябваше да се приспособявам към новата среда.
За последните шест дни ръководя три разнообразни представления в три разнообразни страни – операта „ Бохеми “ в Десау, Германия; Симфоничен концерт с Филхармонията на Грац в Австрия, на следващия ден ръководя във Варна „ Фауст “ от Гуно. Тези „ совалки “ сред разнородни задължения в разнообразни страни изискват значително старания от всевъзможен жанр, само че пък държат актьора нащрек в устрема му да покрие всички планове с нужното внимание и качество.
Виолета Тончева: Логистиката също не е за подценяване в динамичното всекидневие на актьора, в чиято душа постоянно се постанова да съжителстват няколко души, какъв брой тъкмо, в случай че попитам с усмивка?
Вера Немирова: Най-малко две (засмива се): „ Две души живеят, ах, във моите гърди “,, както споделя „ Фауст “.
Светослав Борисов: О, да, шизофренията е цялостна (засмива се)
Виолета Тончева: За Варненската опера е привилегия нейни непрекъснати посетители да бъдат Вера Немирова, номинирана за Режисьор на годината 2021 в Германия и Светослав Борисов, номиниран за Диригент на годината 2023 в Германия. Варненската връзка какъв брой значима е за Вас?
Светослав Борисов: Много е значима. Освен, че се срещаме тук, с Вера поддържаме контакт и в Германия, постоянно се чуваме по телефона, с цел да споделяме неща от креативния и персоналния си живот.
Вера Немирова: Да, приказваме си за Господ и за света...
Виолета Тончева: „ Самотата е печален знак за епохата на изкуствения разсъдък, който замества диалог с непосредствен човек, замества фамилна топлота, даже любов. Това е Мефистофелският принцип “, счита Вера Немирова. А в диригентския си прочит на „ Фауст “ Светослав Борисов се стреми да откри „ салдото сред лекотата на френската музикална форма и тежестта на истинския метафизичен заряд в пиесата на Гьоте “. Връщам Ви към тези цитати от интервютата във връзка премиерата на „ Фауст “, с цел да кажете по какъв начин от няколкомесечна отдалеченост гледате в този момент на „ Фауст “?
Вера Немирова: Имаме нов реализатор за ролята на Фауст и това води до нови моменти в интерпретацията. Радвам се на такова обогатяване на постановката с забавно креативно наличие.
Светослав Борисов: Познавам чудесния филипино-американски тенор Артър Еспириту от 2021-ва, когато го поканих за ролята на Ромео в „ Ромео и Жулиета “ от Гуно в Германия, а през 2022-ра той пя и във варненската премиера на същото заглавие. Сега ще бъде нашият Фауст и както сподели Вера, всеки нов създател обогатява постановката. И изобщо всеки нов театър е самичък по себе си неповторим миг, с чиято музика артистите дишат, пулсират и се гмуркат в прочувствените дълбини на творбата.
Щастлив съм, че фундаментът на „ Фауст “, който поставихме в репетиционния развой, е постоянен и в този момент го надграждаме с нови равнища. Оркестърът свири доста меко и чувствено, артистите се показват добре, на генералната подготовка балансираме с финините настройки. Един огромен комплимент за оркестъра на последните подготовки!
Вера Немирова: Вярвам, че нашите музиканти и актьори надграждат постигнатото във „ Фауст “, тъй като харесват творбата. За това ясно приказва методът, по който те толкоз пластично реагират на обясненията какво стои зад всяка обособена музикална мисъл. Изграждайки свое персонално отношение към творбата, те го изпълват с нюанси и вграждат в него парченце от себе си.
Светослав Борисов: Наистина проличава, че „ Фауст “ им подхожда.
Виолета Тончева: Научи ли се българската аудитория да схваща и осмисля по-високите равнища на актуалното оперно изкуство?
Вера Немирова: Мисля, че публиката към този момент привикна с този метод на поднасяне, има даже несъмнено търсене за този вид творчество. Отдавна не описваме еднопланово историите, не ги опаковаме в музейни облекла и декори, стремим се да ги осъвременяваме дотам, че фенът да се разпознава с тези истории, да разпознава себе си в тях. Но въпреки това аз не съм от най-радикалните режисьори, които разрушават безусловно драматургията, желая творбата да остане в неговата целокупност, да бъде отчетливо и неговите послания да бъдат същите, само че преведени на актуален език В този смисъл виждам задачата си като преводач и юрист на създателя, чийто планове и внушения фенът би трябвало да схване със модерни сетива. Ако несъмнено съумееш да му ги поднесеш по този начин, че той да може да ги разчете. Да се прави изкуство през днешния ден е доста по-интересно, в сравнение с когато и да било.
Виолета Тончева: Едно от признанията за „ Фауст “ е първата премия „ ProCultura ” за достъп на младежи до просвета, с която се отличава режисьорското решение да се включат деца в известния Марш на бойците във „ Фауст “. Деца в къси панталонки, с пушки през рамо, в бодра маршова стъпка на сцената - това в действителност работи отрезвяващо.
Вера Немирова : Да, това е много смела картина, изключително в наши дни, когато сме заобиколени от толкоз доста експанзия. В страните, въвлечени във военни спорове, децата не са пощадени от пропагандата, те се учат да козируват, да маршируват и надали не се готвят за бъдещи бойци, може би и жертви на бойното поле. И това е ужасяващо! Човек не може да не се стресне, когато види подобен марш и да не си даде сметка какво значи войната, какви последици носи тя за всички нас.
Виолета Тончева: Кое от всички останали послания би обобщило настоящото звучене на „ Фауст “?
Вера Немирова : Това е търсещият човек, който постоянно става жертва на своите стремежи, копнежи и пристрастености, подава се на операции, изпада според от многоликия актуален Мефистофел и обвързаната с него мефистофелщина, скрита зад красиви обещания.
Светослав Борисов : Хубаво го сподели Вера, прсъединявам се.
Виолета Тончева: Едва ли има по-удачен тандем за българска режисура на операта „ Фауст “ от Шарл Гуно, по пиесата на великия Волфганг декор Гьоте, от режисьорката Вера Немирова и диригента Светослав Борисов – двама създатели, изтъкнати представители както на българската, по този начин и на немската музикална просвета. Но преди да поговорим за спектакъла на Вашия „ Фауст “, с който на 22 ноември стартира Коледният музикален фестивал на Държавна опера Варна 2025, да проследим креативните пътеки, които Ви доведоха дотук.
Вера Немирова: С шест постановки и общо седем спектакъла този сезон беше един от най-силните за мен. Започнах с режисура на „ Krútñava “ (Вихър на душите, сл.) от Eugen Suchon в Словашката национална опера в Кошице, за която получихме две награди „ Doscy ” 2025 - за театър и за постановка. „ Doscy ” е словашкият „ Оскар “. Следващото заглавие, което сложих в Държавна опера Русе бе международната премиера на актуалната опера „ Алма “ от Любомир Денев. Продължих с друга модерна опера – „ Степният вълк “ от шведския композитор Виктор Аслунд по романа на Херман Хесе, също международна премиера във Volkstheater Rostock в побратимения град на Варна в Германия Рощок. И още веднъж пристигна ред на класиката с операта „ Фауст “ от Гуно в обичаната ми Варна с фестивална премиера в Опера в Летния спектакъл това лято. В две вечери излезе премиерата на „ Електра “ от Рихард Щраус и „ Джани Скики “ от Джакомо Пучини, едно доста извънредно решение на екипа на Оперния фестивал в Хайденхайм – предизвикателна композиция от две фамилни истории, едната в драматичен, другата в смешен аспект. Оригиналния фон ще забележим през идната година и в един забавен театър на Варненската опера.
Светослав Борисов: Моят сезон след летния „ Фауст “ на Гуно във Варна продължи с премиерата на „ Така вършат всички “ от Моцарт в Anhaltisches Theater Десау в Германия, където тази година завоювах състезанието за първи диригент и заместител общоприет музикален шеф. Мисля, че добре се получи, в случай че се съди по позитивните мнения, в една от които музикалният критик Дитер Шолц написа за мен – изтъквам - „ Истински благополучен случай – този диригент! “ (усмихва се). Наред с „ Така вършат всички “ имах и доста други задължения, с които трябваше да се приспособявам към новата среда.
За последните шест дни ръководя три разнообразни представления в три разнообразни страни – операта „ Бохеми “ в Десау, Германия; Симфоничен концерт с Филхармонията на Грац в Австрия, на следващия ден ръководя във Варна „ Фауст “ от Гуно. Тези „ совалки “ сред разнородни задължения в разнообразни страни изискват значително старания от всевъзможен жанр, само че пък държат актьора нащрек в устрема му да покрие всички планове с нужното внимание и качество.
Виолета Тончева: Логистиката също не е за подценяване в динамичното всекидневие на актьора, в чиято душа постоянно се постанова да съжителстват няколко души, какъв брой тъкмо, в случай че попитам с усмивка?
Вера Немирова: Най-малко две (засмива се): „ Две души живеят, ах, във моите гърди “,, както споделя „ Фауст “.
Светослав Борисов: О, да, шизофренията е цялостна (засмива се)
Виолета Тончева: За Варненската опера е привилегия нейни непрекъснати посетители да бъдат Вера Немирова, номинирана за Режисьор на годината 2021 в Германия и Светослав Борисов, номиниран за Диригент на годината 2023 в Германия. Варненската връзка какъв брой значима е за Вас?
Светослав Борисов: Много е значима. Освен, че се срещаме тук, с Вера поддържаме контакт и в Германия, постоянно се чуваме по телефона, с цел да споделяме неща от креативния и персоналния си живот.
Вера Немирова: Да, приказваме си за Господ и за света...
Виолета Тончева: „ Самотата е печален знак за епохата на изкуствения разсъдък, който замества диалог с непосредствен човек, замества фамилна топлота, даже любов. Това е Мефистофелският принцип “, счита Вера Немирова. А в диригентския си прочит на „ Фауст “ Светослав Борисов се стреми да откри „ салдото сред лекотата на френската музикална форма и тежестта на истинския метафизичен заряд в пиесата на Гьоте “. Връщам Ви към тези цитати от интервютата във връзка премиерата на „ Фауст “, с цел да кажете по какъв начин от няколкомесечна отдалеченост гледате в този момент на „ Фауст “?
Вера Немирова: Имаме нов реализатор за ролята на Фауст и това води до нови моменти в интерпретацията. Радвам се на такова обогатяване на постановката с забавно креативно наличие.
Светослав Борисов: Познавам чудесния филипино-американски тенор Артър Еспириту от 2021-ва, когато го поканих за ролята на Ромео в „ Ромео и Жулиета “ от Гуно в Германия, а през 2022-ра той пя и във варненската премиера на същото заглавие. Сега ще бъде нашият Фауст и както сподели Вера, всеки нов създател обогатява постановката. И изобщо всеки нов театър е самичък по себе си неповторим миг, с чиято музика артистите дишат, пулсират и се гмуркат в прочувствените дълбини на творбата.
Щастлив съм, че фундаментът на „ Фауст “, който поставихме в репетиционния развой, е постоянен и в този момент го надграждаме с нови равнища. Оркестърът свири доста меко и чувствено, артистите се показват добре, на генералната подготовка балансираме с финините настройки. Един огромен комплимент за оркестъра на последните подготовки!
Вера Немирова: Вярвам, че нашите музиканти и актьори надграждат постигнатото във „ Фауст “, тъй като харесват творбата. За това ясно приказва методът, по който те толкоз пластично реагират на обясненията какво стои зад всяка обособена музикална мисъл. Изграждайки свое персонално отношение към творбата, те го изпълват с нюанси и вграждат в него парченце от себе си.
Светослав Борисов: Наистина проличава, че „ Фауст “ им подхожда.
Виолета Тончева: Научи ли се българската аудитория да схваща и осмисля по-високите равнища на актуалното оперно изкуство?
Вера Немирова: Мисля, че публиката към този момент привикна с този метод на поднасяне, има даже несъмнено търсене за този вид творчество. Отдавна не описваме еднопланово историите, не ги опаковаме в музейни облекла и декори, стремим се да ги осъвременяваме дотам, че фенът да се разпознава с тези истории, да разпознава себе си в тях. Но въпреки това аз не съм от най-радикалните режисьори, които разрушават безусловно драматургията, желая творбата да остане в неговата целокупност, да бъде отчетливо и неговите послания да бъдат същите, само че преведени на актуален език В този смисъл виждам задачата си като преводач и юрист на създателя, чийто планове и внушения фенът би трябвало да схване със модерни сетива. Ако несъмнено съумееш да му ги поднесеш по този начин, че той да може да ги разчете. Да се прави изкуство през днешния ден е доста по-интересно, в сравнение с когато и да било.
Виолета Тончева: Едно от признанията за „ Фауст “ е първата премия „ ProCultura ” за достъп на младежи до просвета, с която се отличава режисьорското решение да се включат деца в известния Марш на бойците във „ Фауст “. Деца в къси панталонки, с пушки през рамо, в бодра маршова стъпка на сцената - това в действителност работи отрезвяващо.
Вера Немирова : Да, това е много смела картина, изключително в наши дни, когато сме заобиколени от толкоз доста експанзия. В страните, въвлечени във военни спорове, децата не са пощадени от пропагандата, те се учат да козируват, да маршируват и надали не се готвят за бъдещи бойци, може би и жертви на бойното поле. И това е ужасяващо! Човек не може да не се стресне, когато види подобен марш и да не си даде сметка какво значи войната, какви последици носи тя за всички нас.
Виолета Тончева: Кое от всички останали послания би обобщило настоящото звучене на „ Фауст “?
Вера Немирова : Това е търсещият човек, който постоянно става жертва на своите стремежи, копнежи и пристрастености, подава се на операции, изпада според от многоликия актуален Мефистофел и обвързаната с него мефистофелщина, скрита зад красиви обещания.
Светослав Борисов : Хубаво го сподели Вера, прсъединявам се.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ