Тео Ушев: Сложих 25-и кадър с Путин, говно и Иди нахуй
Режисьорът Теодор Ушев облъчил съветската аудитория с 25-и кадър, в който поставил антивоенни послания. Това е противозаконна през днешния ден техника, употребена в рекламата през 50-те години на предишния век. В нея се поставя кадър, който остава незабележим за окото, само че мозъкът записва на подсъзнателно равнище. Ушев решил да се включи в Московския кино фестивал с версия, включваща сплаш кадър с “Путин говно ”, “Иди ”, “На хуй ”.
Ушев описа за концепцията си в изявление за Българската телеграфна организация след разразилия се скандал с награждаването на кино лентата му “φ1.618 ” от филмовия фестивал в Москва. Случилото се провокира разнопосочни реакции у нас.
Ушев е добавил четири нови фрагмента с послания срещу войната и Путин във версията, изпратена за прожекциите в границите на 45.ия Московски интернационален кино фестивал. Ушев бе поканен, само че съгласно личните му думи той е отказал да участва, а след това върна и премията. Речта, която трябваше да произнесе пък, не е била излъчена, само че оказа помощ на съветската агитация да показа ръководената от Путин страна като отворена за западната просвета, даже да идва от оповестени за вражески страни. В програмата бяха включени и творби на кинотворци от страни като Франция и Испания.
Ето още от изявлението:
Как се появи концепцията да участвате на Московския кино фестивал и по какъв начин си обяснявате включването Ви в конкурсната стратегия, откакто имате блестящо изразена позиция за войната в Украйна и Владимир Путин?
- Мой другар, кино критик от Русия, ме попита не желая ли да изпратя кино лентата си на Московския фестивал. Каза ми, откакто го беше гледал в Талин: „ Това е филм за фашизма в Русия, ще има доста значимо влияние върху хората там ".
Аз му споделих, че се майтапи. След това размислих и го изпратих. Нямах никакви илюзии, че ще го вземат. Съобщението в него е доста ясно – филмът разказва един тоталитарен дистопичен свят, копие на това, което съставлява Русия през днешния ден.
Два дни по-късно получих известие, че желаят кино лентата за конкурсната стратегия. Това се случи един месец преди крайния период за изпращане на филми. Не можех да допускам. Нито аз, нито хората от екипа. Дори някой сподели: „ Тия от селекционната комисия някой ще ги убие “.
Отначало реакцията ми беше, че никога, филмът ми няма да върви във фестивала на Михалков. След това поговорих с сътрудници от Русия, описах им за случката. Всичките, до един съперници на режима, ми споделиха: „ Задължително филмът би трябвало да се прожектира ". Трябва да е ясно – в случай че това беше филм за птичките и пчеличките, в никакъв случай не бих го изпратил. Но, мислех си, това е филм, който може да повлияе по някакъв метод на хората, които по насила не престават да живеят там. Да им даде кураж, да ги утеши.
Обмисляли ли сте изобщо вид да посетите персонално фестивала и с каква цел?
- В един миг, признавам си, показах по какъв начин отивам там и върша акция на Червения площад. Другата концепция беше да пиша надписи с незабележим флуоресцентен маркер, както го върших в София (вижте кино лентата „ Невидими връзки " ), само че бързо се отхвърлих. Предстоят ми по-интересни планове от това да лежа в наказателна колония и да вкарам Канада в напън по какъв начин да ме измъкне оттова. За проруските ни български дипломати, назначени от проруския ни президент, ми е ясно – щях да им доставя огромно наслаждение, в случай че ме опандизят в съветски затвор.
Още от началото си играехме на котка и мишка с хората от фестивала. До един миг, в който усетих, че те доста, но доста, желаят кино лентата ми там. Те доста добре знаеха кой съм, какви са възгледите ми. Разбрах от тях, че съветското посолство в Париж отхвърля да ми издаде културна виза и, в случай че желая, би трябвало да отида с туристическа, което значи, че могат да ме закопчаят напряко на летището. Те тайничко ми споделяха: „ Недей да идваш “. Цялата преписка беше като в разказ на Джон льо Каре.
Написахте, че плакатът на " φ1.618 “ за Московския фестивал е най-хубавият, който сте правил до момента. Направихте ли нещо друго друго и особено за кино лентата там?
- Ето тук идва същинската причина за цялата акция. В един миг ми хрумна още една концепция – да направя версия на кино лентата, в който да включа по този начин наречения 25-и кадър. Това е противозаконна през днешния ден техника, употребена в рекламата през 50-те. Когато сложиш единствено един кадър с някаква марка, лого, текст, окото не го засича, само че мозъкът записва изображението и на подсъзнателно равнище регистрира наличието му. Така нареченият „ сюблимен кадър “. Използва се в анимацията. Аз самият съм го употребявал в два мои кино лентата преди.
Във кино лентата по този начин или другояче има splash фрагменти, като тези в комиксите. Трябваше единствено да подменя няколко фрагмента с нови изображения, които направих – четири на брой: „ Путин г*вно ", „ Нет войне " и „ Иди " и „ На х*й ", които сложих един след различен.
Първите два сложих в танца на Гаргара. Другите – в края, преди детонацията на Пумпала. Целта беше да бъдат тук-там, където да не се виждат. Но да останат в подсъзнанието на фена.
От този миг прожекцията на кино лентата на фестивала ми стана концепция фикс. За мен стана пънкарски, провокативен акт на изкуството. И държа присъединяване на тъкмо този филм, на тъкмо този фестивал, в тъкмо този миг да се възприема единствено по този начин.
Оставаше единствено да измисля метод по какъв начин да стане, тъй че при първия чек на файла да не го видят. Имаше правописна неточност в един текст. Те го означиха, когато превеждаха кино лентата, и тогава им изпратих новия файл с въпросните фрагменти.
Имате ли информация за реакциите на публиката след прожекциите?
- Разбрах, че и двете прожекции са били цялостни, както и че след преспрожекцията е имало бурни полемики сред някои критици. Имало една критичка, от някакъв уебсайт, която била възмутена от кино лентата. Нищо ново за мен.
Имах другари, които са били на прожекцията. Единият беше забелязал, попита ме: „ На мен ли ми се коства, че видях “Путин г*вно ". Вторият не беше забелязал, Той е бил на втората прожекция. Може да са сменили DCP файла, в случай че някой го е видял. Не знам. Ще схвана скоро.
Искам да кажа, че в един миг усетих поддръжка от хората от фестивала. Започнахме да си приказваме с кодове, британски, от Втората международна война. Беше като в шпионски филм. Някой в управлението на фестивала, на доста високо равнище, ме поддържаше и ми помагаше в „ протестния акт ". Подозирам кой е…
Разкажете за конференцията – които медии участваха в нея, зададоха ли Ви въпроси, на какъв език се организира и за какво няма запис от нея?
- Пресконференцията беше изненада за мен. Научих за нея две седмици преди провеждането й. Казах си: “Опа, по какъв начин ми подвигнаха топката ". По това време щях да съм в Ел Ей. Направих небрежно дизайна на надписа Don`t be a hero, be A human и го отпечатах върху фланелка.
Тук позволих две неточности. Най-важната е, че настинах и при прожекцията в Ел Ей предходния ден много приказвах, от което гласът ми падна. Затова и звучах като Дарт Вейдър, което ме смущаваше и ми пречеше на концентрацията.
Как се стигна до упоменатата от Вас „ гробна тишина ”?
- Тактиката ми беше да приказвам иносказателно, по-меко. Иначе щяха да ме отрежат и цензурират. И да въвеждам по малко от “декларацията " и текста срещу войната. Водещата и публицистите бяха доста доброжелателни. Тествах ги с едно изречение по какъв начин превеждат, когато загатвам войната. Казах нещо от сорта на: “Започнахме кино лентата преди войната ". Тц. Преводачът непосредствено пропусна целия откъс. Пак проба – същото. И по-късно вкарах първата част – за “безсмъртните " тирани. Преводачът изначало не се усети, по-късно включи накъде го повеждам и стартира да се поти. Щеше да получи инфаркт.
Най-интересният въпрос беше: „ Какво експлодирам – тоталитаризма или създателя на книгата (идеята) за този тоталитаризъм? ". Всичко и всички, беше моят отговор.
И тук включих за съветската просвета. Отначало те се зарадваха, а аз минах на съветски с откъс от Анна Каренина. След това изстрелях на съветски и цялата последна част за бомбите. Преводачът се вцепени, спря да превежда. Всички млъкнаха след Ахматова. Това е стихотворение, което тя написа под напън от партията, принудително.
От въпросите разбрах, че бяха разбрали и видели всичко! До най-малкият подробност! Филмът ми беше свестен.
Пресконференцията ми пристигна като бонус в акцията. Всичко, което се случи, не беше предопределено за аудитория. То беше единствено поради хората в Русия.
Реакцията на публиката в България не ме интересува. Още по-малко ме интересуват воплите на злобари в обществените мрежи.
Ако присъединяване на кино лентата в Москва е акция, каква е нейната цел и към кого е ориентирана?
- Системни, фашистки режими се побеждават единствено с несистемни способи. Аз наивно имам вяра в силата на изкуството да трансформира, да провокира света. Изкуството не върви след политиката, след събитията. То би трябвало да бъде събитие единствено за себе си. Исках да опитвам да сритам тенджерата, да я гръмна. Там, на място.
Да видя доколко Русия е фашизирана. До каква степен хората там са подчинени, поробени от Кошчей и злото. Пак дублирам – най-важната цел беше филмът да бъде показан! Всичко останало беше бонус, който ориста благородно ми подмятна. Или положителни хора в Русия.
Смятам, че самото награждаване на кино лентата е форма на митинг от хората в журито. Може и да бъркам, не знам. Някой ден ще схвана. Живял съм по времето на тоталитарен режим и цензура и знам, че всеки привидно дребен жест има голямо значение в изискванията на гнет, несвобода и репресии.
Всяко разкритие на рашисткия режим има смисъл. Трябва да бъдат предизвикани непрекъснато, да им се залагат бомбички, с цел да бъдат принудени да бъркат. Отзвукът измежду приятелите ми руснаци и украинци е категоричен. От няколко дни получавам поздравления от хора, които почитам.
Фактът, че “мурзилките " в България и троловете бяха задействани на пожар, също приказва, че акцията ми е имала смисъл. Е, в случай че бях отишъл на Червения площад с украинското знаме, пеейки “Червоная Калина ", щеше да има по-голям резултат. Но, скърбя, аз не желая да съм воин. Не съм роден нито в Русия, нито в Украйна, че да се жертвам дотам за свободата им. Ще ме извинявате, за което.
Гръмнаха доста лимонки. Разбрах в елементи по какъв начин действа рашистката агитация у нас и кой какъв е в йерархията. Втрещен съм, че България е превзета от рашизма. Започвайки от президента, минавайки през нацистка проруска партия в Народното събрание, чието въздействие пораства експоненциално, стигайки до медиите и % от хора, подкрепящи един безчовечен режим.
- Целта на един актьор е да предизвика, да разбунва духовете, да изправя огледало против публичните реакции. Не да бъде харесван. Артистите не са за бижу на политическата класа или олигархията.
Възмущението не ме интересува, нито възторга. Надявам се да провокирам полемики. С всичко, което върша. Ако това се случи, значи “φ1.618 “ си е коствало да бъде основан.
Ушев описа за концепцията си в изявление за Българската телеграфна организация след разразилия се скандал с награждаването на кино лентата му “φ1.618 ” от филмовия фестивал в Москва. Случилото се провокира разнопосочни реакции у нас.
Ушев е добавил четири нови фрагмента с послания срещу войната и Путин във версията, изпратена за прожекциите в границите на 45.ия Московски интернационален кино фестивал. Ушев бе поканен, само че съгласно личните му думи той е отказал да участва, а след това върна и премията. Речта, която трябваше да произнесе пък, не е била излъчена, само че оказа помощ на съветската агитация да показа ръководената от Путин страна като отворена за западната просвета, даже да идва от оповестени за вражески страни. В програмата бяха включени и творби на кинотворци от страни като Франция и Испания.
Ето още от изявлението:
Как се появи концепцията да участвате на Московския кино фестивал и по какъв начин си обяснявате включването Ви в конкурсната стратегия, откакто имате блестящо изразена позиция за войната в Украйна и Владимир Путин?
- Мой другар, кино критик от Русия, ме попита не желая ли да изпратя кино лентата си на Московския фестивал. Каза ми, откакто го беше гледал в Талин: „ Това е филм за фашизма в Русия, ще има доста значимо влияние върху хората там ".
Аз му споделих, че се майтапи. След това размислих и го изпратих. Нямах никакви илюзии, че ще го вземат. Съобщението в него е доста ясно – филмът разказва един тоталитарен дистопичен свят, копие на това, което съставлява Русия през днешния ден.
Два дни по-късно получих известие, че желаят кино лентата за конкурсната стратегия. Това се случи един месец преди крайния период за изпращане на филми. Не можех да допускам. Нито аз, нито хората от екипа. Дори някой сподели: „ Тия от селекционната комисия някой ще ги убие “.
Отначало реакцията ми беше, че никога, филмът ми няма да върви във фестивала на Михалков. След това поговорих с сътрудници от Русия, описах им за случката. Всичките, до един съперници на режима, ми споделиха: „ Задължително филмът би трябвало да се прожектира ". Трябва да е ясно – в случай че това беше филм за птичките и пчеличките, в никакъв случай не бих го изпратил. Но, мислех си, това е филм, който може да повлияе по някакъв метод на хората, които по насила не престават да живеят там. Да им даде кураж, да ги утеши.
Обмисляли ли сте изобщо вид да посетите персонално фестивала и с каква цел?
- В един миг, признавам си, показах по какъв начин отивам там и върша акция на Червения площад. Другата концепция беше да пиша надписи с незабележим флуоресцентен маркер, както го върших в София (вижте кино лентата „ Невидими връзки " ), само че бързо се отхвърлих. Предстоят ми по-интересни планове от това да лежа в наказателна колония и да вкарам Канада в напън по какъв начин да ме измъкне оттова. За проруските ни български дипломати, назначени от проруския ни президент, ми е ясно – щях да им доставя огромно наслаждение, в случай че ме опандизят в съветски затвор.
Още от началото си играехме на котка и мишка с хората от фестивала. До един миг, в който усетих, че те доста, но доста, желаят кино лентата ми там. Те доста добре знаеха кой съм, какви са възгледите ми. Разбрах от тях, че съветското посолство в Париж отхвърля да ми издаде културна виза и, в случай че желая, би трябвало да отида с туристическа, което значи, че могат да ме закопчаят напряко на летището. Те тайничко ми споделяха: „ Недей да идваш “. Цялата преписка беше като в разказ на Джон льо Каре.
Написахте, че плакатът на " φ1.618 “ за Московския фестивал е най-хубавият, който сте правил до момента. Направихте ли нещо друго друго и особено за кино лентата там?
- Ето тук идва същинската причина за цялата акция. В един миг ми хрумна още една концепция – да направя версия на кино лентата, в който да включа по този начин наречения 25-и кадър. Това е противозаконна през днешния ден техника, употребена в рекламата през 50-те. Когато сложиш единствено един кадър с някаква марка, лого, текст, окото не го засича, само че мозъкът записва изображението и на подсъзнателно равнище регистрира наличието му. Така нареченият „ сюблимен кадър “. Използва се в анимацията. Аз самият съм го употребявал в два мои кино лентата преди.
Във кино лентата по този начин или другояче има splash фрагменти, като тези в комиксите. Трябваше единствено да подменя няколко фрагмента с нови изображения, които направих – четири на брой: „ Путин г*вно ", „ Нет войне " и „ Иди " и „ На х*й ", които сложих един след различен.
Първите два сложих в танца на Гаргара. Другите – в края, преди детонацията на Пумпала. Целта беше да бъдат тук-там, където да не се виждат. Но да останат в подсъзнанието на фена.
От този миг прожекцията на кино лентата на фестивала ми стана концепция фикс. За мен стана пънкарски, провокативен акт на изкуството. И държа присъединяване на тъкмо този филм, на тъкмо този фестивал, в тъкмо този миг да се възприема единствено по този начин.
Оставаше единствено да измисля метод по какъв начин да стане, тъй че при първия чек на файла да не го видят. Имаше правописна неточност в един текст. Те го означиха, когато превеждаха кино лентата, и тогава им изпратих новия файл с въпросните фрагменти.
Имате ли информация за реакциите на публиката след прожекциите?
- Разбрах, че и двете прожекции са били цялостни, както и че след преспрожекцията е имало бурни полемики сред някои критици. Имало една критичка, от някакъв уебсайт, която била възмутена от кино лентата. Нищо ново за мен.
Имах другари, които са били на прожекцията. Единият беше забелязал, попита ме: „ На мен ли ми се коства, че видях “Путин г*вно ". Вторият не беше забелязал, Той е бил на втората прожекция. Може да са сменили DCP файла, в случай че някой го е видял. Не знам. Ще схвана скоро.
Искам да кажа, че в един миг усетих поддръжка от хората от фестивала. Започнахме да си приказваме с кодове, британски, от Втората международна война. Беше като в шпионски филм. Някой в управлението на фестивала, на доста високо равнище, ме поддържаше и ми помагаше в „ протестния акт ". Подозирам кой е…
Разкажете за конференцията – които медии участваха в нея, зададоха ли Ви въпроси, на какъв език се организира и за какво няма запис от нея?
- Пресконференцията беше изненада за мен. Научих за нея две седмици преди провеждането й. Казах си: “Опа, по какъв начин ми подвигнаха топката ". По това време щях да съм в Ел Ей. Направих небрежно дизайна на надписа Don`t be a hero, be A human и го отпечатах върху фланелка.
Тук позволих две неточности. Най-важната е, че настинах и при прожекцията в Ел Ей предходния ден много приказвах, от което гласът ми падна. Затова и звучах като Дарт Вейдър, което ме смущаваше и ми пречеше на концентрацията.
Как се стигна до упоменатата от Вас „ гробна тишина ”?
- Тактиката ми беше да приказвам иносказателно, по-меко. Иначе щяха да ме отрежат и цензурират. И да въвеждам по малко от “декларацията " и текста срещу войната. Водещата и публицистите бяха доста доброжелателни. Тествах ги с едно изречение по какъв начин превеждат, когато загатвам войната. Казах нещо от сорта на: “Започнахме кино лентата преди войната ". Тц. Преводачът непосредствено пропусна целия откъс. Пак проба – същото. И по-късно вкарах първата част – за “безсмъртните " тирани. Преводачът изначало не се усети, по-късно включи накъде го повеждам и стартира да се поти. Щеше да получи инфаркт.
Най-интересният въпрос беше: „ Какво експлодирам – тоталитаризма или създателя на книгата (идеята) за този тоталитаризъм? ". Всичко и всички, беше моят отговор.
И тук включих за съветската просвета. Отначало те се зарадваха, а аз минах на съветски с откъс от Анна Каренина. След това изстрелях на съветски и цялата последна част за бомбите. Преводачът се вцепени, спря да превежда. Всички млъкнаха след Ахматова. Това е стихотворение, което тя написа под напън от партията, принудително.
От въпросите разбрах, че бяха разбрали и видели всичко! До най-малкият подробност! Филмът ми беше свестен.
Пресконференцията ми пристигна като бонус в акцията. Всичко, което се случи, не беше предопределено за аудитория. То беше единствено поради хората в Русия.
Реакцията на публиката в България не ме интересува. Още по-малко ме интересуват воплите на злобари в обществените мрежи.
Ако присъединяване на кино лентата в Москва е акция, каква е нейната цел и към кого е ориентирана?
- Системни, фашистки режими се побеждават единствено с несистемни способи. Аз наивно имам вяра в силата на изкуството да трансформира, да провокира света. Изкуството не върви след политиката, след събитията. То би трябвало да бъде събитие единствено за себе си. Исках да опитвам да сритам тенджерата, да я гръмна. Там, на място.
Да видя доколко Русия е фашизирана. До каква степен хората там са подчинени, поробени от Кошчей и злото. Пак дублирам – най-важната цел беше филмът да бъде показан! Всичко останало беше бонус, който ориста благородно ми подмятна. Или положителни хора в Русия.
Смятам, че самото награждаване на кино лентата е форма на митинг от хората в журито. Може и да бъркам, не знам. Някой ден ще схвана. Живял съм по времето на тоталитарен режим и цензура и знам, че всеки привидно дребен жест има голямо значение в изискванията на гнет, несвобода и репресии.
Всяко разкритие на рашисткия режим има смисъл. Трябва да бъдат предизвикани непрекъснато, да им се залагат бомбички, с цел да бъдат принудени да бъркат. Отзвукът измежду приятелите ми руснаци и украинци е категоричен. От няколко дни получавам поздравления от хора, които почитам.
Фактът, че “мурзилките " в България и троловете бяха задействани на пожар, също приказва, че акцията ми е имала смисъл. Е, в случай че бях отишъл на Червения площад с украинското знаме, пеейки “Червоная Калина ", щеше да има по-голям резултат. Но, скърбя, аз не желая да съм воин. Не съм роден нито в Русия, нито в Украйна, че да се жертвам дотам за свободата им. Ще ме извинявате, за което.
Гръмнаха доста лимонки. Разбрах в елементи по какъв начин действа рашистката агитация у нас и кой какъв е в йерархията. Втрещен съм, че България е превзета от рашизма. Започвайки от президента, минавайки през нацистка проруска партия в Народното събрание, чието въздействие пораства експоненциално, стигайки до медиите и % от хора, подкрепящи един безчовечен режим.
- Целта на един актьор е да предизвика, да разбунва духовете, да изправя огледало против публичните реакции. Не да бъде харесван. Артистите не са за бижу на политическата класа или олигархията.
Възмущението не ме интересува, нито възторга. Надявам се да провокирам полемики. С всичко, което върша. Ако това се случи, значи “φ1.618 “ си е коствало да бъде основан.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ