Режисьорът предпочел да бъде в ролята на зрител, а не

Режисьорът предпочел да бъде в ролята на фен, а не на преподавател по модерна нравственос

" Чалга " на режисьора Мариан Вълев е филм, в който нищо не е " като по филмите ".  Макар че тематиките му се водят от най-прилепчивото факсимиле в киното - по какъв начин светът може да се опъва на фантазиите ти, Вълев не се изкушил да тръгне по шаблоните рамки за сюжет от този темперамент.

Няма го размахването на пръст, няма го осъждането на героите или обществото, няма го четенето на морал. " Чалга " е повече моментна фотография на полезностите ни в този момент, в сравнение с легенда с поука.

Режисьорът предпочел да бъде в ролята на фен, а не на преподавател по модерна нравственос. А тази фуния на кино лентата му дава откровеност, неподправеност и възприятие, че всяко от събитията в реалност се е случило. Никъде не се надигна подозрението, че Вълев преувеличава единствено и единствено да потвърди правотата си и да ни убеди с решителност, че чалгата е неприятна и яде деца.

Щеше да му е елементарно просто да показва цялата скотщина в тъмния път на " бръмчалките " към славата. И да отврати навсякъде аудиторията в киносалоните.

Но задачата на Вълев не е да построи подсъзнателна асоциация в мозъка ни сред песните на Азис и изнасилването на млади девойки. Той желае да ни опише история, а поуките да си ги вадим независимо.

Стига да желаеме и да имаме потенциала да четем сред редовете.

Перспективата е освежаваща поради надпреварата в киното (у нас и по света) да възпитава публиката като социалистическа даскалка - четвъртокласник: с изобразяване на грозни картинки на евентуалното бъдеще, в случай че не слушаш.

" Чалга " не е филм, който да пуснете на децата си, с цел да ги уплашите, в случай че ги хванете, че се превъзнасят по готовите формули за триумф от Instagram и малкия екран. " Чалга " е храна за размисъл.

Това е прочувствен пътепис на 20-годишно момиче, решено да се трансформира в сполучливо зомби, като изтъргува морала си за пластични интервенции.

Събитията във кино лентата се подреждат от гледната точка на основната героиня Барбара (Елеонора Иванова). Тя работи в супермаркет, само че е уверена, че има гений да бъде певица и да се трансформира в идната огромна звезда на България също като нейния кумир - поп-фолк изпълнителката Аврора (Лора Караджова).

Барбара желае да се види в центъра на дискотека, където феновете ѝ хвърлят салфетки по нея и кършат бедрата си в алкохолен делириум. Но пред огромната ѝ фантазия стои една дребна спънка - момичето е плоско като дъска, а никой няма да повярва в гения ѝ, до момента в който не налее няколко кубика силикон в тялото си.

За да се пребори с предизвикването, Барбара се качва на рейса от родния си град за Златни пясъци, където възнамерява да предлага скъпоплатени секс услуги и да събере парите за интервенцията.

В морския курорт обаче царува законът на джунглата. По-силните са подготвени на секундата да сдъвчат и изплюят по-слабите, без да се интересуват от душевността и болките на индивида, който стои до тях.

Конкуренцията на пазара за секс е жестока, а и е цялостно с хора, които се мислят за задоволително умни, че да изпързалят една провинциална продажница.

В тази брутална среда Барбара намира другар в лицето на душевноболната Роза/Кристина (Цветелина Стоянова), която се явява единственият човек, податлив да ѝ помогне.

По нейния си метод Роза/Кристина подава ръка на Барби, като в това време се пробва да реализира своята фантазия - да избяга дефинитивно от психиатрията и да си върне дъщерята, която обществените са ѝ лишили.

От тези връзки се отваря още една тематика във кино лентата на Мариан Вълев - за другарството, което също като сбъдването на фантазиите не върви безпроблемно. Във връзката на Барбара и Роза се редуват доближаване, поддръжка, спор, помиряване, изменничество, амнистия, отново доближаване. И цикълът се повтаря до обратен тласък.

Опирайки се на сарказма и без да дава избавителни въжета за героите си, Вълев ни превежда през тяхното премеждие. Подходът му е приказен.

Няма ги комфортните извинения от рода: те са такива, тъй като средата им е такава, отговорни са родителите, отговорни са обществените мрежи.

Режисьорът е отрязал пътищата на оправданията, посредством които може да съдим и да морализаторстваме за сметка на ориста на героите. Виждаме, че родителите на Барбара не са татко и майка за образец. Първият пие по през целия ден, а най-голямото достижение на втория е да удря пестник зад врата на брачна половинка си, когато отвори уста.

Но тези персонажи не участват като злодеи. Не са и фабрика за генериране на жертви, а се включват за малко, за отскок към кулминационната точка. Колкото да знаем, че са съществували, без да ги използваме като инструмент за жалост.

Сякаш основната героиня не им обръща съществено внимание и по тази причина не си заслужава да се ангажираме прекомерно с тях.

В " Чалга " имплицитно е вложен и сексът, което към този момент е революционно за българското кино.

Вълев лишава феновете от суровите, вулгарни фрагменти в спалните, където Барбара се явява на " прослушване ", водейки се от обстоятелството, че филмът се развива от нейната позиция, по нейните правила.

Така оставаме с чувството, че на героинята не ѝ се приказва много-много за услугите ѝ и по тази причина пропуща да ни опише за тези епизоди от живота си.

Структурата е подредена като видеодневник. Барбара приказва с естествения си жаргонен и от време на време нечленоразделен български, а на екран виждаме широкоплановите фрагменти на описанията ѝ, снимани от Мариан Вълев със смарт телефон Samsung Galaxy S22 Ultra.

Картината е кристално ясна, подхождаща на визията на всяка тежкотоварна модерна техника в киното. А разговорите нито за миг не напущат достоверността си.

" Чалга " ни хваща в примката, че гледаме нещо действително, че това не е тъкмо " филм " от първата до последната си сцена.

Голямо " отлично " би трябвало да се каже и на водещите актриси Елеонора Иванова и Цветелина Стоянова, тъй като съумяват да влязат в облиците си, тъй че да им повярваме, а може би и да се припознаем.

С кино лентата няма да се почувствате зле, в случай че някои от сцените сте ги изживявали, ставали сте очевидец или просто сте ги чували като слух.

Историята не идва, с цел да ви отврати от съответен род в музиката или избран метод на мислене, а с цел да ви даде няколко часа прелестно прекарано време в киното и вероятно хрумвания за вицове за " идната огромна звезда на България ".