Режисьорът Людмил Стайков, придобил известност като режисьор на Аспарух“ и

Режисьорът Людмил Стайков, придобил популярност като режисьор на „ Аспарух “ и „ Време разделно “ за следващ път затвърди мнението на половината арт колегия, приемаща го като извънредно леден и недопечен човек.

 

От съсловието обаче показват, че за реакцията и репликите на кинаджията има причина и тя е, че трепери за положението на жена си Изабела. Макар да е с няколко десетилетия по-млада от него, тя е с извънредно нежна душeвност.

 

Неслучайно Стайков от дълго време се дистанцира от предходното си фамилно гнездо. През последните 50 години той въобще не общувал с починалата към този момент актриса Виолета Донева, която бе убита от дрогираната си внучка в припадък на гняв.

 

Режисьорът е в хладни дипломатически връзки и със сина си Иво Стайков. Запознати издават, че от детските й години не е виждал внучка си Ивет, за която Виолета Донева била единствената морална и финансова опора. Може единствено да се гадае за какво даже не е направил опит да отклони внучка си от пътя на порока.

 

В същото време се грижи като за нежно саксийно цвете за брачната половинка си Изабела, защото до появяването й надалеч не може да се каже, че е имал триумф с дамите.

 

В младежките си години Людмил Стайков е двойка с хубавицата Паша Берова, с която са в един випуск още от ВИТИЗ. Точно когато в Бургас с нея стартират да се стягат за женитба, той си събира багажа и изненадващо за всички, отпътува за София.

 

Тъй като не се отличава нито с външност, нито пък с мачовски сексапил, Стайков завижда на снажните и впечатляващи с визията си артисти.

В началото на 70-те той къса с театъра и дебютира в киното. Той е като Пигмалион за Виолета Стайкова, за която се дами след бърз романс. Често обаче й устройвал тихи подиуми на ревнивост на снимачната площадка. В средата на 70-те Стайков и Виолета Донева се разделят.

 

Синът им Иво Стайков споделя, че въпреки по това време да бил хлапе, усещал студенината и отчуждението на родителите си.

Клюката носи, че Стайков се развежда с нея поради склонността й да прибира непознати предмети, без позволението на притежателите им.

Из коридорите на Българска национална телевизия обаче витае друга мълва – че режисьорът хиперболизира някои странности на някогашната си партньорка, с цел да се отърве по-лесно от нея.

 

В средата на 80-те години, когато Политбюро взима курс към така наречен Възродителен развой, Стайков снима „ Време разделно “. Толкоз е грижлив в преследването на задачите си, че съумява да отстрани Антон Дончев от екипа сценаристи. Именно негова е концепцията за потресаващата сцена, в която Караибрахим (Йосиф Сърчаджиев) рита и тъпче християнския самун на сватбената софра. Легендарният Йоско и до през днешния ден е уверен, че бива връхлетян от подлия инсулт точно поради този грешен мизансцен.

 

Каквото и да му се случва обаче, Стайков постоянно съумява да осребри пълноценно известността и имиджа си на властови любимец през соца.

Източник: Уикенд