Бурхан Курбани, режисьор: Наша задача е да направим политиката отново секси
Режисьорът и сценарист Бурхан Курбани е име, което евентуално ще чуваме все по-често - кариерата му в киното е в непрекъснато развиване.
Курбани е роден през 1980 година в град Еркленц, до Кьолн, в семейство на бежанци от Афганистан, по-конкретно от персийскоезичната етническа група на хазарейците.
След номинирания за " Златна мечка " Shahada (2010), документалния 20xBrandenburg (2010) и We Are Young. We Are Strong (2014) през последните две години Курбани обикаля света с тричасовия " Берлин Александерплац ", ексцентрична екранизация по едноименната класика на Алфред Дьоблин, приспособена преди от Райнер Мария Фасбиндер. Макар и книгата да е относително непозната в България (последно издавана тук през 1980), тя е част от литературния канон в Германия. Решението на Курбани да направи актуален прочит век след излизането на романа притегли погледите още преди излизането на кино лентата. Вместо немски пандизчия, който излиза на независимост и търси пътя си към обществото, режисьорът слага емигрант от Африка като основен воин на историята (в ролята е Велкет Бунгуе, роден в Гвинея Бисау и с опит като артист в Португалия и Бразилия, преди да се откри в Берлин). В хода на основаването на кино лентата Курбани се впуска в дълъг предварителен развой, в който прави голям брой изявленията с бежанци. " Направихме една доста свободна интерпретация на сюжета - това беше единственият метод да намерим личен глас и да не сме заседнали в първоизточника. "
Следващият му кино план също ще е обвързван с нов взор към предишното - той възнамерява римейк на трилогията " Три цвята: синьо, бяло, алено " на Кшищоф Кешловски, само че в цветовете на немското знаме: черно, алено, жълто.
По-рано през октомври Курбани гостува на кинофестивала за основани по литература филми Cinelibri и беше част от интернационалното му жури. Това не е първото му посещаване в България - посетител е на " София филм фест " през 2011 и 2015 година
Кадър от " Берлин Александерплац "
Във кино лентата героят, емигрант, който в моментите, когато е отвън закона, се усеща най-добре пригоден към новата си среда, споделя: " Аз съм Германия. Аз съм немската фантазия. " Каква беше немската фантазия по време на детството ви в Кьолн през 80-те?
Семейството ми напуща Афганистан през 1979 година, по време на руската инвазия в страната. Тогава Западна Германия отваря границите си и родителите ми идват с два куфара. Тогава хора като тях са били доста добре признати, никой не е очаквал споровете в страната да продължат още 40 години или че ще има нови и нови бежански талази. Германската им фантазия тогава е била в границите на идващото потомство фамилията да стигне до междинната класа.
А по отношение на сцената, във кино лентата тези думи звучат доста иронично и даже цинично, идват в миг, когато героят е в бежански лагер и уговаря хората да станат наркодилъри. Има и нещо постколониално в сцената, защото индивидът, който до неотдавна е бил на улицата, измества белия човек от позицията му на някой, който дава работа и експлоатира. Когато той споделя, че е осъществената немска фантазия, той има поради подправената материалната страна на тази фантазия - обещанието, че в случай че имаш апартамент и нов тв приемник, няма какво повече да искаш в живота. Заглавието на романа няма поради " Александерплац " просто като локация в центъра на Берлин, само че символизира желанието да си в средата на обществото. Променя ли се тази фантазия с времето?
Обществото е изменящ се организъм. Всяко потомство би трябвало единствено да дефинира какви са фантазиите му. Германското общество се промени доста през 2015 година, когато Ангела Меркел реши да отвори границите за тогавашната бежанска вълна и един милион души откриха заслон - може би това не беше политически съобразително, само че за мен е огромен хуманистки акт, който постоянно съм уважавал. Предполагам, че огромното предизвикателство на нашето време е по какъв начин едно плуралистично общество да устои на политическо напрежение, да съчетае новодошлите и консервативно настроените в десния набор, по какъв начин демокрацията може да балансира тези гласове. Какви са изводите ви след последните парламентарни избори в Германия, които демонстрираха един доста фрагментиран избор? Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Коронавирус 3 Икономика 1 Свят 2 Коментари и разбори 3 Свят 1 Политика 2 Компании 3 Коронавирус
Те ни сложиха в една нова обстановка, защото до момента постоянно е имало доминантна партия в ръководството. Мисля, че това е един пресен миг в историята ни, защото би трябвало да се проведат разнообразни диалози, да се намерят нови взаимни отстъпки. Обществото желае нещо друго, само че в същото време има конфликти на ползи и страхове, че повтаряме грешките от Ваймарската република, чийто разпад води до нацизма. Мисля, че обстановката е предизвикателна, само че въпреки всичко добра за демокрацията в един дълготраен проект. Същевременно не би трябвало да забравяме, че 12% гласоподават за крайнодясна партия като " Алтернатива за Германия ", която е доста отрицателна към екологичните проблеми, правата на мигрантите и ЛГБТ хората. Надявам се, не звуча като политик?
Кадър от " Берлин Александерплац "
Тричасов филм е постоянно предизвикателство за феновете...
За мен е толкоз къс! Искаше ми се да е пет часа. Не бих споделил, че имаше огромен напън от дистрибуторите да е по-кратък, само че да речем, че беше мощно пожелателно. Това е повече проблем при киноразпространението, защото времето на фена се цени - с цел да отидеш да гледаш филм, хващаш превоз, уговаряш се кой да гледа детето, може би би трябвало да гониш финален трен или рейс. Със сигурност не е проблем за стрийминг платформите, защото те имат интерес потребителят да прекарва допустимо най-вече време онлайн в тях. В хода на компресирането на кино лентата от пет в три часа сякаш се приближихме повече до романа. В едно изявление казвате, че бъдещето е в " постимигрантското кино ". Проверих и съгласно Гугъл различен не е употребявал това определение. Какво влагате в него?
Курбани е роден през 1980 година в град Еркленц, до Кьолн, в семейство на бежанци от Афганистан, по-конкретно от персийскоезичната етническа група на хазарейците.
След номинирания за " Златна мечка " Shahada (2010), документалния 20xBrandenburg (2010) и We Are Young. We Are Strong (2014) през последните две години Курбани обикаля света с тричасовия " Берлин Александерплац ", ексцентрична екранизация по едноименната класика на Алфред Дьоблин, приспособена преди от Райнер Мария Фасбиндер. Макар и книгата да е относително непозната в България (последно издавана тук през 1980), тя е част от литературния канон в Германия. Решението на Курбани да направи актуален прочит век след излизането на романа притегли погледите още преди излизането на кино лентата. Вместо немски пандизчия, който излиза на независимост и търси пътя си към обществото, режисьорът слага емигрант от Африка като основен воин на историята (в ролята е Велкет Бунгуе, роден в Гвинея Бисау и с опит като артист в Португалия и Бразилия, преди да се откри в Берлин). В хода на основаването на кино лентата Курбани се впуска в дълъг предварителен развой, в който прави голям брой изявленията с бежанци. " Направихме една доста свободна интерпретация на сюжета - това беше единственият метод да намерим личен глас и да не сме заседнали в първоизточника. "
Следващият му кино план също ще е обвързван с нов взор към предишното - той възнамерява римейк на трилогията " Три цвята: синьо, бяло, алено " на Кшищоф Кешловски, само че в цветовете на немското знаме: черно, алено, жълто.
По-рано през октомври Курбани гостува на кинофестивала за основани по литература филми Cinelibri и беше част от интернационалното му жури. Това не е първото му посещаване в България - посетител е на " София филм фест " през 2011 и 2015 година
Кадър от " Берлин Александерплац "
Във кино лентата героят, емигрант, който в моментите, когато е отвън закона, се усеща най-добре пригоден към новата си среда, споделя: " Аз съм Германия. Аз съм немската фантазия. " Каква беше немската фантазия по време на детството ви в Кьолн през 80-те?
Семейството ми напуща Афганистан през 1979 година, по време на руската инвазия в страната. Тогава Западна Германия отваря границите си и родителите ми идват с два куфара. Тогава хора като тях са били доста добре признати, никой не е очаквал споровете в страната да продължат още 40 години или че ще има нови и нови бежански талази. Германската им фантазия тогава е била в границите на идващото потомство фамилията да стигне до междинната класа.
А по отношение на сцената, във кино лентата тези думи звучат доста иронично и даже цинично, идват в миг, когато героят е в бежански лагер и уговаря хората да станат наркодилъри. Има и нещо постколониално в сцената, защото индивидът, който до неотдавна е бил на улицата, измества белия човек от позицията му на някой, който дава работа и експлоатира. Когато той споделя, че е осъществената немска фантазия, той има поради подправената материалната страна на тази фантазия - обещанието, че в случай че имаш апартамент и нов тв приемник, няма какво повече да искаш в живота. Заглавието на романа няма поради " Александерплац " просто като локация в центъра на Берлин, само че символизира желанието да си в средата на обществото. Променя ли се тази фантазия с времето?
Обществото е изменящ се организъм. Всяко потомство би трябвало единствено да дефинира какви са фантазиите му. Германското общество се промени доста през 2015 година, когато Ангела Меркел реши да отвори границите за тогавашната бежанска вълна и един милион души откриха заслон - може би това не беше политически съобразително, само че за мен е огромен хуманистки акт, който постоянно съм уважавал. Предполагам, че огромното предизвикателство на нашето време е по какъв начин едно плуралистично общество да устои на политическо напрежение, да съчетае новодошлите и консервативно настроените в десния набор, по какъв начин демокрацията може да балансира тези гласове. Какви са изводите ви след последните парламентарни избори в Германия, които демонстрираха един доста фрагментиран избор? Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Коронавирус 3 Икономика 1 Свят 2 Коментари и разбори 3 Свят 1 Политика 2 Компании 3 Коронавирус
Те ни сложиха в една нова обстановка, защото до момента постоянно е имало доминантна партия в ръководството. Мисля, че това е един пресен миг в историята ни, защото би трябвало да се проведат разнообразни диалози, да се намерят нови взаимни отстъпки. Обществото желае нещо друго, само че в същото време има конфликти на ползи и страхове, че повтаряме грешките от Ваймарската република, чийто разпад води до нацизма. Мисля, че обстановката е предизвикателна, само че въпреки всичко добра за демокрацията в един дълготраен проект. Същевременно не би трябвало да забравяме, че 12% гласоподават за крайнодясна партия като " Алтернатива за Германия ", която е доста отрицателна към екологичните проблеми, правата на мигрантите и ЛГБТ хората. Надявам се, не звуча като политик?
Кадър от " Берлин Александерплац "
Тричасов филм е постоянно предизвикателство за феновете...
За мен е толкоз къс! Искаше ми се да е пет часа. Не бих споделил, че имаше огромен напън от дистрибуторите да е по-кратък, само че да речем, че беше мощно пожелателно. Това е повече проблем при киноразпространението, защото времето на фена се цени - с цел да отидеш да гледаш филм, хващаш превоз, уговаряш се кой да гледа детето, може би би трябвало да гониш финален трен или рейс. Със сигурност не е проблем за стрийминг платформите, защото те имат интерес потребителят да прекарва допустимо най-вече време онлайн в тях. В хода на компресирането на кино лентата от пет в три часа сякаш се приближихме повече до романа. В едно изявление казвате, че бъдещето е в " постимигрантското кино ". Проверих и съгласно Гугъл различен не е употребявал това определение. Какво влагате в него?
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ