Контрера: Да има регистър на сексуалните престъпници. Незабавно
Регистър на половите нарушители. Незабавно. Тук не става дума за лов на вещици или за нервност. Става дума за предварителна защита. Тя е ключът към противодействието на всеки тип престъпност. Това се споделя в остра позиция на ръководителя на „ Патриоти за София “ в СОС и член на националното управление на Вътрешна македонска революционна организация – Българско национално придвижване Карлос Контрера, оповестиха от пресцентъра на партията.
Реакцията му е предизвикана от зачестилите случаи на полови закононарушения, постоянно съпроводени и с ликвидиране на жертвите. Само за последните месеци станаха публично известни няколко брутални образеца: изнасилването и убийството на Виктория в Русе, половата подигравка на един татко – преподавател със личната му щерка, изнасилването и убийството на 7-годишната Кристин в Сотиря, последвано от нов опит за полово посягане на малко момиченце, още веднъж там, гаврата и изнасилването на 12-годишно момче от други малолетни момчета в Раковски, както и стотиците случаи на поругани възрастни дами в дребните обитаеми места и хилядите изнасилвания, останали незнайни за обществото.
Докато за този проблем не се приказва и се разчита главно на в този момент настоящия Наказателен кодекс, а и на последвалата разпра с причинителите на такива действия от другите пандизчии, в случай че изобщо те стигнат до пандизите, ще оставаме неми очевидци и действително ще бъдем косвени съучастници на тези жестокости. Ето за какво Контрера е безапелационен, че незабавно би трябвало да бъде направен указател на половите нарушители. Само по този начин може да бъдем спокойни, че тези хора не са аниматори на детските празненства на децата ни, че не са техни учители или треньори.
Припомняме, че точно Патриотите в Народното събрание още преди три години повдигнаха и тематиката за отпадане на бързото разследване при тежки закононарушения, което дава опция на сходни изверги да понижат присъдите си с до 1/3, тогава обаче те не получиха поддръжка. Тези промени още веднъж са вкарани в администрацията на Народно събрание. Нужно е обаче и нещо още по-кардинално. По тази причина Контрера предлага няколко съществени стъпки.
Ето и цялостния текст на позицията:
Един педофил от дребен недодялан град взема решение да стартира живота си още веднъж в столицата - по какъв начин би могъл да бъде профилактиран? Колко са половите нарушители, необезпокоявано живеещи измежду нас? Колко от тях са рецидивисти? Колко педофили се разхождат свободно по улиците? Имат ли те несмущаван и безграничен достъп до нас, до децата ни? Какво вършат в тъкмо този миг? И, по дяволите, може ли педофил, наказан дейно, да бъде треньор, преподавател, да има детски празненство център?! Може. Практиката го потвърждава. Сексуалните насилници се разминават леко, а един път изтърпели присъдата си, излизат на независимост – в случай че изобщо получат наказване отнемане от независимост и имат всички благоприятни условия да не престават необезпокоявано с гнусните си каузи, в които пандизът ги е „ ошлайфал “. Обществена загадка е, че педофилите получават сурови, пропорционални на закононарушенията си санкции, само че от останалите лишени от независимост, не от Наказателния кодекс.
Сексуалните закононарушения постоянно са били неуместна и деликатна тематика за обществото. А такива се случват доста по-често в сравнение с допускаме. Обикновено се разчуват тези, при които закононарушението ескалира в тежка телесна щета или ликвидиране. Никой не знае тъкмо какъв брой дами са били жертва на полови похищения и са го премълчали. Никой не знае и броя на децата жертви на полови похищения, в това число блудничество и обезчестяване. Причините за мъчителното безмълвие са доста – позор, възприятие за виновност, каквото неизбежно се появява у жертвите, колкото и парадоксално да звучи това, или опасност от насилника. „ Ако кажеш на някого, ще те убия “ – това е чувала всяка жертва на полово посягане. Ескалацията до ликвидиране постоянно е плод освен на неконтролируема експанзия, само че и на опит за прикриване на закононарушението. Мъртвата жертва не може да свидетелства. Това си е мислел всеки изнасилвач, момент преди да стане и палач.
Липсата на централизирана система с информация за насилниците прави предварителната защита невъзможна, а рецидивът – съвсем неминуем. Регистър на хората, наказани за сходни закононарушения, ще направи работата на правоохранителните органи доста по-лесна и най-много ефикасна.
Педофилите нормално повтарят. Това е част от психопатологията им. Нито районният контрольор, нито районното ръководство, нито даже Столична дирекция на вътрешните работи знаят, че този човек е наказан за сходно закононарушение. До момента, в който не посегне на някое момиченце или момченце, този човек е неизвестен. Наблюдението му става невероятно. Ако този човек е учителят на децата ни, треньорът или положителният притежател на сладкарницата или детския ъгъл? Какво вършим?
Очевидно е, че нашата наказателна система е безсилна и нискоефективна. Предпочитаме да се вършим, че подобен проблем няма. Ако може и да не знаем, най-добре. Покрай няколкото медийни случая в последно време внезапно се присещаме и фактически тогава бълбука обективен публичен яд – за какво такива изроди умерено и неусетно обитават измежду нас. Но всяко знамение е за три дни и в непозната къща, непознато село, непознато дете е потърпевшо, непозната щерка.
Тук не става дума за лов на вещици или за нервност. Става дума за предварителна защита. Тя е ключът към противодействието на всеки тип престъпност.
Сексуалните закононарушения постоянно провокират тежки психически и душевен контузии за жертвите, нерядко и физически. Насилниците нормално повтарят, потретват и по този начин още веднъж и още веднъж, до момента в който не бъдат хванати. Евентуално. Някой ден, някъде. Обикновено прекомерно късно, защото насилието ескалира съразмерно на възприятието им за безотговорност. Дотогава безчинстват.
Ситуацията в България все още
Наказателният кодекс обгръща не дребна част от хипотезите за полови похищения. Наказанията нормално са леки. Съдебната процедура удостоверява това. За обезчестяване минималното наказване е 3 години. И при използването на уродливото предписание за кратко разследване се стапя до едвам няколко месеца. Съдът обилно раздава и условни присъди, а не са изключения случаите, в които насилникът е разгласен за неуравновесен.
Много рядко може да стартира следствие. От позиция на доказване следствието на този тип закононарушения, дефинирано като „ разврат “, е затруднено. Причината най-често е липса на заявителски материал от жертвата – тъжба или сигнал – или подаване на информация от инцидентни очевидци, или родственици на потърпевшия.
Министерство на вътрешните работи от години упорства да се завишат наказванията, като даже има импортирани оферти в този смисъл до Министерство на правораздаването. Дошъл е моментът да сложим този въпрос и тези оферти да видят бял свят, в това число цялата държавна машина да застане зад тях и Парламентът най-накрая да ги гласоподава. Нашата наказателна система към този момент е прекомерно демократична.
Решенията на казуса по света
Твърдите ограничения са единствените ефикасни против този тип закононарушения – потвърдено е от дълго време в целия свят, а в България на процедура отсъстват. Химическата кастрация е наказване по отношение на педофили, което се ползва необятно в Европа – Германия, Франция, Белгия, Испания и скандинавските страни. Там е доброволна. Единствено в Полша е насилствена мярка. Хирургическа кастрация съществува в Тексас, Съединени американски щати.
Честният публичен диалог е належащ. Сега. А не ситуационно след следващата вест за зверско полово посягане.
Реакцията му е предизвикана от зачестилите случаи на полови закононарушения, постоянно съпроводени и с ликвидиране на жертвите. Само за последните месеци станаха публично известни няколко брутални образеца: изнасилването и убийството на Виктория в Русе, половата подигравка на един татко – преподавател със личната му щерка, изнасилването и убийството на 7-годишната Кристин в Сотиря, последвано от нов опит за полово посягане на малко момиченце, още веднъж там, гаврата и изнасилването на 12-годишно момче от други малолетни момчета в Раковски, както и стотиците случаи на поругани възрастни дами в дребните обитаеми места и хилядите изнасилвания, останали незнайни за обществото.
Докато за този проблем не се приказва и се разчита главно на в този момент настоящия Наказателен кодекс, а и на последвалата разпра с причинителите на такива действия от другите пандизчии, в случай че изобщо те стигнат до пандизите, ще оставаме неми очевидци и действително ще бъдем косвени съучастници на тези жестокости. Ето за какво Контрера е безапелационен, че незабавно би трябвало да бъде направен указател на половите нарушители. Само по този начин може да бъдем спокойни, че тези хора не са аниматори на детските празненства на децата ни, че не са техни учители или треньори.
Припомняме, че точно Патриотите в Народното събрание още преди три години повдигнаха и тематиката за отпадане на бързото разследване при тежки закононарушения, което дава опция на сходни изверги да понижат присъдите си с до 1/3, тогава обаче те не получиха поддръжка. Тези промени още веднъж са вкарани в администрацията на Народно събрание. Нужно е обаче и нещо още по-кардинално. По тази причина Контрера предлага няколко съществени стъпки.
Ето и цялостния текст на позицията:
Един педофил от дребен недодялан град взема решение да стартира живота си още веднъж в столицата - по какъв начин би могъл да бъде профилактиран? Колко са половите нарушители, необезпокоявано живеещи измежду нас? Колко от тях са рецидивисти? Колко педофили се разхождат свободно по улиците? Имат ли те несмущаван и безграничен достъп до нас, до децата ни? Какво вършат в тъкмо този миг? И, по дяволите, може ли педофил, наказан дейно, да бъде треньор, преподавател, да има детски празненство център?! Може. Практиката го потвърждава. Сексуалните насилници се разминават леко, а един път изтърпели присъдата си, излизат на независимост – в случай че изобщо получат наказване отнемане от независимост и имат всички благоприятни условия да не престават необезпокоявано с гнусните си каузи, в които пандизът ги е „ ошлайфал “. Обществена загадка е, че педофилите получават сурови, пропорционални на закононарушенията си санкции, само че от останалите лишени от независимост, не от Наказателния кодекс.
Сексуалните закононарушения постоянно са били неуместна и деликатна тематика за обществото. А такива се случват доста по-често в сравнение с допускаме. Обикновено се разчуват тези, при които закононарушението ескалира в тежка телесна щета или ликвидиране. Никой не знае тъкмо какъв брой дами са били жертва на полови похищения и са го премълчали. Никой не знае и броя на децата жертви на полови похищения, в това число блудничество и обезчестяване. Причините за мъчителното безмълвие са доста – позор, възприятие за виновност, каквото неизбежно се появява у жертвите, колкото и парадоксално да звучи това, или опасност от насилника. „ Ако кажеш на някого, ще те убия “ – това е чувала всяка жертва на полово посягане. Ескалацията до ликвидиране постоянно е плод освен на неконтролируема експанзия, само че и на опит за прикриване на закононарушението. Мъртвата жертва не може да свидетелства. Това си е мислел всеки изнасилвач, момент преди да стане и палач.
Липсата на централизирана система с информация за насилниците прави предварителната защита невъзможна, а рецидивът – съвсем неминуем. Регистър на хората, наказани за сходни закононарушения, ще направи работата на правоохранителните органи доста по-лесна и най-много ефикасна.
Педофилите нормално повтарят. Това е част от психопатологията им. Нито районният контрольор, нито районното ръководство, нито даже Столична дирекция на вътрешните работи знаят, че този човек е наказан за сходно закононарушение. До момента, в който не посегне на някое момиченце или момченце, този човек е неизвестен. Наблюдението му става невероятно. Ако този човек е учителят на децата ни, треньорът или положителният притежател на сладкарницата или детския ъгъл? Какво вършим?
Очевидно е, че нашата наказателна система е безсилна и нискоефективна. Предпочитаме да се вършим, че подобен проблем няма. Ако може и да не знаем, най-добре. Покрай няколкото медийни случая в последно време внезапно се присещаме и фактически тогава бълбука обективен публичен яд – за какво такива изроди умерено и неусетно обитават измежду нас. Но всяко знамение е за три дни и в непозната къща, непознато село, непознато дете е потърпевшо, непозната щерка.
Тук не става дума за лов на вещици или за нервност. Става дума за предварителна защита. Тя е ключът към противодействието на всеки тип престъпност.
Сексуалните закононарушения постоянно провокират тежки психически и душевен контузии за жертвите, нерядко и физически. Насилниците нормално повтарят, потретват и по този начин още веднъж и още веднъж, до момента в който не бъдат хванати. Евентуално. Някой ден, някъде. Обикновено прекомерно късно, защото насилието ескалира съразмерно на възприятието им за безотговорност. Дотогава безчинстват.
Ситуацията в България все още
Наказателният кодекс обгръща не дребна част от хипотезите за полови похищения. Наказанията нормално са леки. Съдебната процедура удостоверява това. За обезчестяване минималното наказване е 3 години. И при използването на уродливото предписание за кратко разследване се стапя до едвам няколко месеца. Съдът обилно раздава и условни присъди, а не са изключения случаите, в които насилникът е разгласен за неуравновесен.
Много рядко може да стартира следствие. От позиция на доказване следствието на този тип закононарушения, дефинирано като „ разврат “, е затруднено. Причината най-често е липса на заявителски материал от жертвата – тъжба или сигнал – или подаване на информация от инцидентни очевидци, или родственици на потърпевшия.
Министерство на вътрешните работи от години упорства да се завишат наказванията, като даже има импортирани оферти в този смисъл до Министерство на правораздаването. Дошъл е моментът да сложим този въпрос и тези оферти да видят бял свят, в това число цялата държавна машина да застане зад тях и Парламентът най-накрая да ги гласоподава. Нашата наказателна система към този момент е прекомерно демократична.
Решенията на казуса по света
Твърдите ограничения са единствените ефикасни против този тип закононарушения – потвърдено е от дълго време в целия свят, а в България на процедура отсъстват. Химическата кастрация е наказване по отношение на педофили, което се ползва необятно в Европа – Германия, Франция, Белгия, Испания и скандинавските страни. Там е доброволна. Единствено в Полша е насилствена мярка. Хирургическа кастрация съществува в Тексас, Съединени американски щати.
Честният публичен диалог е належащ. Сега. А не ситуационно след следващата вест за зверско полово посягане.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ