Регионът, в който живеете, може да реши дали ще получите

Регионът, в който живеете, може да реши дали ще получите инвалидна пенсия – разкриват данни на Национален осигурителен институт за над половин милион българи. В Силистра и Враца делът на получателите е четири пъти по-висок, в сравнение с в Бургас и Благоевград.

В безспорен брой най-вече получатели на пенсия за неработоспособност заради общо заболяване – най-голямата група с дял от близо 90% от всички инвалидни пенсии – са в София-град (около 70 хиляди души), следвана от Пловдив (над 34 хил.) и Варна (около 21 хил.).

Тези стойности значително отразяват популацията на областите и сами по себе си не дават цялостна картина.

Сравняването на броя на получателите по отношение на популацията обаче демонстрира обилни районни несъответствия. През 2024 година стойностите варират от 7 получатели на хиляда души в Бургас до 30 на хиляда души в Силистра. Враца също има висока централизация – 27 на хиляда души, следвана от Габрово (22) и Разград (20). Областите с най-ниски стойности са Благоевград, Сливен и Стара Загора (по 8 на хиляда), както и Варна, Русе, Смолян и Хасково (около 9). Разликата сред най-ниската и най-високата стойност е повече от четирикратна, което демонстрира, че мястото на живеене е значим фактор за вероятността човек да получава инвалидна пенсия.

Естествено е да се допусна, че част от разликите се дължат на възрастовата конструкция на популацията – междинната възраст на получателите на пенсии за неработоспособност надвишава 60 години.

Данните за каузи на популацията над 65 години удостоверяват въздействието на демографията, само че тя не изяснява всички отклонения. Видин, Габрово, Смолян и Силистра са измежду най-застаряващите области, само че имат огромни разлики в относителния брой хора с увреждания.

Сравненията със социално-икономическите индикатори на областите демонстрират, че пенсиите за неработоспособност са тясно свързани със положението на пазара на труда и по-специално с равнището на безработицата. Регионите с най-голям брой получатели на инвалидна пенсия на хиляда души – Силистра, Враца и Разград – обичайно имат по-ниска икономическа интензивност и лимитирани благоприятни условия за претовареност.

В този подтекст високият дял на инвалидните пенсии може да се преглежда като знак за социално-икономически напън, при който системата на здравната експертиза поема функционалности отвън чисто здравната оценка. Обратно, области с по-добра икономическа среда и разнороден пазар на труда – като София-град, Варна и Бургас – демонстрират доста по-ниски стойности, което подсказва, че съществуването на благоприятни условия за претовареност може да понижи зависимостта от системата на инвалидните пенсии.

В резюме, районните данни за 2024 година демонстрират, че разпределението на получателите на пенсии за неработоспособност е мощно неравномерно сред областите.

Това прави районния разбор изключително значим за оценката на успеваемостта на здравната експертиза и за формулирането на политики, ориентирани към по-добри благоприятни условия за трудова интензивност и по-ефективно ориентиране на обществената поддръжка.

Източник: Фокус