ИПИ: Най-силната регионална икономика е в Пловдив
Регионалният стопански водач в България е област Пловдив. С „ бумтяща локална стопанска система ” той е с очевидно изпреварващи темпове на напредък по всички индикатори, измерени посредством Брутният вътрешен продукт на човек от популацията, заплатите на работещите и приходите на семействата.
Това отбелязва в най-новото си издание „ Регионални профили: индикатори за развиване ” Институтът за пазарна стопанска система (ИПИ), който за седма поредна година показва алманаха с данни за районното развиване в България.
Наблюденията на ИПИ демонстрират, че в интервала 2016-2017 година всички области в страната без изключение означават стопански напредък.
Докато в предходните години на възобновяване на стопанската система след рецесията от 2009 година позитивните процеси обхващаха единствено част от областите, то в последните две години икономическото раздвижване се разгръща по територията на цялата страна, установяват в ИПИ.
Област Пловдив обаче е първенец с 10-процентен растеж на Брутният вътрешен продукт на човек и 9-процентен растеж на заплатите през 2016 година За предходната година данните демонстрират, че приходите в региона нарастват с цели 16%, което е удостоверение на обстоятелството, че 2017 година е била доста мощна за локалната стопанска система.
Други области с релативно висок растеж на Брутният вътрешен продукт на човек през 2016 година са мощните стопански центрове Бургас и Стара Загора, както и по-малките, само че бързо догонващи стопански системи на Перник, Ловеч, Търговище, Разград, Габрово.
Растежът на приходите и потреблението доведоха до усъвършенстване в съвсем всички области на главния индикатор за безспорна беднотия – делът на хората, живеещи в материални ограничения, регистрират икономистите.
Според тях положителният стопански напредък върви ръка за ръка със мощен пазар на труда в множеството области. Нещо повече – 2017 година означи рекордни коефициенти на претовареност измежду най дейното население – това на 15-64 години, в множеството области.
Заетостта е към 70% от популацията на 15-64 година приблизително за страната, като в най-силните стопански центрове – областите София, Пловдив и Стара Загора към този момент надвишава 70%.
Безработицата също в множеството области към този момент доближава рекордно ниските равнища от 2008 година, само че към момента има области, в които коефициентът остава двуцифрен, което приказва за съществени структурни проблеми на локалните пазари на труда, ниска подвижност на популацията или даже статистически недостатъци в регионалните данни.
Почти всички области с безработица над 10% (сред популацията на 15-64 г.) са струпани в Северна България – Видин, Враца, Плевен, Силистра, Търговище, Шумен. Изключенията в Южна България са областите Сливен и Смолян.
Способността на областите да притеглят локални и непознати вложения е главен фактор за положителното им икономическо развиване. За поредна година областите с растеж на директните непознати вложенията на глава от популацията през 2016 година са измежду най-силните стопански центрове – София и необятната Софийска област, Пловдив, Бургас, Габрово, Русе, както и по-слабо развитата Търговище, където вложенията водят до бърз растеж на заетостта.
За страдание, процесите при инфраструктурата и изключително пътната инфраструктура не са толкоз позитивни. Въпреки продължаващото строителство на нови прави от изграждащите се сега автомагистрали, делът на автомагистралите и първокласните пътища остава действително без смяна общо за страната.
В същото време делът на пътищата с положително качество на настилката понижава през 2017 година и към този момент е под 40% от всички, което демонстрира изоставащата рехабилитация на съществуващите пътища.
През 2017 година демографската картина в страната продължава да се утежнява в резултат на ниската раждаемост и изселването. Областите с най-бързо застаряване на популацията са относително едва развитите стопански области като Видин, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Враца. Към тях се причислява и област Габрово и макар че икономическото ѝ развиване е измежду най-хубавите през последните години, възрастовата взаимозависимост на локалното население годишно отбелязва нови върхове както за региона, по този начин и за страната, установяват в ИПИ.
През 2017 година единствено шест области в страната притеглят повече хора, в сравнение с губят и това са столицата, Пловдив, Бургас, Варна, Перник и Кърджали.
Показателите за образованието не престават да се усъвършенстват, макар че темповете са извънредно мудни. В страната се вижда растеж на записаните деца в учебно заведение, както и понижение, въпреки и алегорично, на отпадналите и на второгодниците в главното и междинното обучение.
Област Смолян продължава да е отличник поради високите оценки на локалните възпитаници на матурите и задържането на възпитаници и учители в просветителната система. Столицата, Габрово, Велико Търново, Варна и Благоевград също са измежду областите със относително положително показване в тази категория, до момента в който областите Сливен, Пазарджик, Ямбол и Добрич се задържат в дъното на класацията.
Слабото показване на просветителната система точно в някои от най-слабо развитите стопански области задълбочава структурна безработица в тях и пречи на развиването на локалния пазар на труда, на привличането на вложения и на повишението на приходите на популацията.
За човешкия капитал значение имат и здравните грижи на локално равнище. Традиционно в тази категория най-добре се показват столицата и област Плевен.
Като цяло през 2017 година осигуреността с лекари по отношение на популацията в страната се резервира, макар че в някои области като Кърджали, Сливен, Търговище, Силистра и Разград дефицитът на медицински личен състав е забележителен.
През 2017 година се следи и понижение на легловата база в многопрофилните лечебни заведения в страната. Ограниченият условен брой на лекари и кревати в локалните лечебни заведения принуждава жителите на редица области да търсят медицински грижи отвън региона. Пример за такива области с непропорционално невисок брой на миналите за лекуване заболели са Добрич, Велико Търново, Перник, Шумен, Ямбол.
Добрата обществена среда допуска и висока степен на сигурност и дейно правораздаване на локално равнище. Натовареността на полицията и окръжните съдилища в огромните и високо развитите области обаче ги оставят на последно място в класацията, до момента в който в по-малките и едва развити области записаните закононарушения са относително малко, а правораздаването – релативно бързо.
Единствено в областите Кърджали и Разград към момента над половината от популацията няма достъп до социална канализация, което е един от основните индикатори в категорията за оценка на околната среда. Традиционно културният живот пък е най-интензивен в столицата и областите Велико Търново и Габрово и 2017 година не прави изключение.
От ИПИ прецизират, че анализът стъпва и на някои данни за 2018 година (в сферата на администрацията, локалните налози и такси и резултатите от матурите), там, където има налична информация към средата на 2018 година.
Това отбелязва в най-новото си издание „ Регионални профили: индикатори за развиване ” Институтът за пазарна стопанска система (ИПИ), който за седма поредна година показва алманаха с данни за районното развиване в България.
Наблюденията на ИПИ демонстрират, че в интервала 2016-2017 година всички области в страната без изключение означават стопански напредък.
Докато в предходните години на възобновяване на стопанската система след рецесията от 2009 година позитивните процеси обхващаха единствено част от областите, то в последните две години икономическото раздвижване се разгръща по територията на цялата страна, установяват в ИПИ.
Област Пловдив обаче е първенец с 10-процентен растеж на Брутният вътрешен продукт на човек и 9-процентен растеж на заплатите през 2016 година За предходната година данните демонстрират, че приходите в региона нарастват с цели 16%, което е удостоверение на обстоятелството, че 2017 година е била доста мощна за локалната стопанска система.
Други области с релативно висок растеж на Брутният вътрешен продукт на човек през 2016 година са мощните стопански центрове Бургас и Стара Загора, както и по-малките, само че бързо догонващи стопански системи на Перник, Ловеч, Търговище, Разград, Габрово.
Растежът на приходите и потреблението доведоха до усъвършенстване в съвсем всички области на главния индикатор за безспорна беднотия – делът на хората, живеещи в материални ограничения, регистрират икономистите.
Според тях положителният стопански напредък върви ръка за ръка със мощен пазар на труда в множеството области. Нещо повече – 2017 година означи рекордни коефициенти на претовареност измежду най дейното население – това на 15-64 години, в множеството области.
Заетостта е към 70% от популацията на 15-64 година приблизително за страната, като в най-силните стопански центрове – областите София, Пловдив и Стара Загора към този момент надвишава 70%.
Безработицата също в множеството области към този момент доближава рекордно ниските равнища от 2008 година, само че към момента има области, в които коефициентът остава двуцифрен, което приказва за съществени структурни проблеми на локалните пазари на труда, ниска подвижност на популацията или даже статистически недостатъци в регионалните данни.
Почти всички области с безработица над 10% (сред популацията на 15-64 г.) са струпани в Северна България – Видин, Враца, Плевен, Силистра, Търговище, Шумен. Изключенията в Южна България са областите Сливен и Смолян.
Способността на областите да притеглят локални и непознати вложения е главен фактор за положителното им икономическо развиване. За поредна година областите с растеж на директните непознати вложенията на глава от популацията през 2016 година са измежду най-силните стопански центрове – София и необятната Софийска област, Пловдив, Бургас, Габрово, Русе, както и по-слабо развитата Търговище, където вложенията водят до бърз растеж на заетостта.
За страдание, процесите при инфраструктурата и изключително пътната инфраструктура не са толкоз позитивни. Въпреки продължаващото строителство на нови прави от изграждащите се сега автомагистрали, делът на автомагистралите и първокласните пътища остава действително без смяна общо за страната.
В същото време делът на пътищата с положително качество на настилката понижава през 2017 година и към този момент е под 40% от всички, което демонстрира изоставащата рехабилитация на съществуващите пътища.
През 2017 година демографската картина в страната продължава да се утежнява в резултат на ниската раждаемост и изселването. Областите с най-бързо застаряване на популацията са относително едва развитите стопански области като Видин, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Враца. Към тях се причислява и област Габрово и макар че икономическото ѝ развиване е измежду най-хубавите през последните години, възрастовата взаимозависимост на локалното население годишно отбелязва нови върхове както за региона, по този начин и за страната, установяват в ИПИ.
През 2017 година единствено шест области в страната притеглят повече хора, в сравнение с губят и това са столицата, Пловдив, Бургас, Варна, Перник и Кърджали.
Показателите за образованието не престават да се усъвършенстват, макар че темповете са извънредно мудни. В страната се вижда растеж на записаните деца в учебно заведение, както и понижение, въпреки и алегорично, на отпадналите и на второгодниците в главното и междинното обучение.
Област Смолян продължава да е отличник поради високите оценки на локалните възпитаници на матурите и задържането на възпитаници и учители в просветителната система. Столицата, Габрово, Велико Търново, Варна и Благоевград също са измежду областите със относително положително показване в тази категория, до момента в който областите Сливен, Пазарджик, Ямбол и Добрич се задържат в дъното на класацията.
Слабото показване на просветителната система точно в някои от най-слабо развитите стопански области задълбочава структурна безработица в тях и пречи на развиването на локалния пазар на труда, на привличането на вложения и на повишението на приходите на популацията.
За човешкия капитал значение имат и здравните грижи на локално равнище. Традиционно в тази категория най-добре се показват столицата и област Плевен.
Като цяло през 2017 година осигуреността с лекари по отношение на популацията в страната се резервира, макар че в някои области като Кърджали, Сливен, Търговище, Силистра и Разград дефицитът на медицински личен състав е забележителен.
През 2017 година се следи и понижение на легловата база в многопрофилните лечебни заведения в страната. Ограниченият условен брой на лекари и кревати в локалните лечебни заведения принуждава жителите на редица области да търсят медицински грижи отвън региона. Пример за такива области с непропорционално невисок брой на миналите за лекуване заболели са Добрич, Велико Търново, Перник, Шумен, Ямбол.
Добрата обществена среда допуска и висока степен на сигурност и дейно правораздаване на локално равнище. Натовареността на полицията и окръжните съдилища в огромните и високо развитите области обаче ги оставят на последно място в класацията, до момента в който в по-малките и едва развити области записаните закононарушения са относително малко, а правораздаването – релативно бързо.
Единствено в областите Кърджали и Разград към момента над половината от популацията няма достъп до социална канализация, което е един от основните индикатори в категорията за оценка на околната среда. Традиционно културният живот пък е най-интензивен в столицата и областите Велико Търново и Габрово и 2017 година не прави изключение.
От ИПИ прецизират, че анализът стъпва и на някои данни за 2018 година (в сферата на администрацията, локалните налози и такси и резултатите от матурите), там, където има налична информация към средата на 2018 година.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ