Над 1600 души от Кюстендилско в изследване за бъдещето на труда
Регионалната конференция събра специалисти, институции и представители на синдикатите в Кюстендил, съобщи ФОКУС . На нея бяха показани резултати от огромно изследване за уменията и настройките на хората в районите, наранени от климатичния преход.
По време на форума бяха оповестени данни от проучване, обхващащо областите Кюстендил, Перник и Стара Загора. Проучването е част от плана " Картографиране на уменията на индиректно засегнатите лица в най-силно засегнатите от климатичния преход области “, който се осъществя по стратегия " Развитие на районите “ 2021–2027 година с бенефициент Министерството на труда и обществената политика и сътрудници Конфедерация на самостоятелните синдикати в България, КТ " Подкрепа “, Национален статистически институт и Агенция по заетостта.
В конференцията участваха регионалният шеф на Кюстендил Кристиян Иванчов и заместник-областният шеф Георги Георгиев. Иванчов акцентира смисъла на сходни полемики за бъдещето на района.
" Искрено се надявам, че днешната среща ще бъде ползотворна и ще даде добра база от информация, на която да се вземат значими решения за района. Целта ни е да задържим локалната стопанска система, локалния бизнес и най-много хората тук “, съобщи регионалният шеф. Той означи и огромния интерес към форума, като акцентира, че цялостната зала демонстрира значимостта на тематиката.
Форумът беше открит от вицепрезидента на Конфедерация на самостоятелните синдикати в България Огнян Атанасов. Той изясни, че изследваните лица са разграничени в три групи – директно заети в предприятия и бизнеси, които могат да бъдат наранени от закриването на Топлоелектрическа централа и въглищни мини, индиректно наранени работещи в други бизнеси и обществени структури в района, както и членове на техните фамилии.
Според Атанасов пазарът на труда ще става все по-динамичен и характерен, като основни фактори за това са демографската рецесия, развиването на изкуствения разсъдък и измененията, свързани със Зелената договорка. Той изрази вяра трансформацията в енергийния бранш да бъде управляема, а не стихийна. " Благодарение на нашите старания в енергетиката нямаме провали, както в някои други браншове “, акцентира той.
Резултатите от проучването показа заместник-директорът на ИССИО към КНСБ Виолета Иванова. По думите ѝ общият брой на изследваните лица в трите области е 8911, като 1682 са от област Кюстендил. Данните демонстрират, че заетите в Топлоелектрическа централа и въглищните мини мъчно могат да бъдат преквалифицирани, защото огромна част от тях са със мощна техническа специализация, само че без формализирана професионална подготовка. Освен това на доста от тях остават повече от 11 години до пенсиониране.
Според изследването към 80 % от интервюираните декларират, че биха останали на актуалната си работа. За да одобряват работа отвън района обаче, те чакат към 20 % по-високо заплащане, като показват мечтано чисто възнаграждение към 2500 лв.. Две трети от интервюираните показват подготвеност да вземат участие в образования и стратегии за повишение на квалификацията. Данните са събрани в края на септември 2025 година.
Резултатите за втората група – заети в разнообразни бизнеси и обществени структури – бяха показани от Евелина Славкова и Димитра Воева от социологическата организация Тренд. В проучването са включени 1529 заети лица, като в област Кюстендил са интервюирани 280 души и са извършени 91 изявленията с предприятия.
По отношение на риска от загуба на работа 33 % от интервюираните го дефинират като междинен, 28 % считат, че няма риск, а едвам 2 % го правят оценка като доста висок. По-младите хора обаче показват по-големи терзания за това какъв брой бързо биха могли да се осъществят още веднъж на пазара на труда при възможна загуба на работа.
Изследването демонстрира още, че забележителна част от интервюираните възприемат зеления преход като риск и свързват процеса с опасения от по-голямо обезлюдяване на района. Сред мениджърите също доминира мнението, че преходът носи повече опасности, в сравнение с благоприятни условия.
Данните за третата група – членовете на семейства на заетите в енергийния бранш – показа Марио Нинов от КТ " Подкрепа “. Проучването обгръща 1309 души и демонстрира, че до към 2030 година популацията на област Кюстендил може да намалее до към 97 500 души, като наклонността следва общонационалната демографска картина. В същото време коефициентът на безработица в района понижава – от 4,5 % на 1,7 %.
По време на форума бяха оповестени данни от проучване, обхващащо областите Кюстендил, Перник и Стара Загора. Проучването е част от плана " Картографиране на уменията на индиректно засегнатите лица в най-силно засегнатите от климатичния преход области “, който се осъществя по стратегия " Развитие на районите “ 2021–2027 година с бенефициент Министерството на труда и обществената политика и сътрудници Конфедерация на самостоятелните синдикати в България, КТ " Подкрепа “, Национален статистически институт и Агенция по заетостта.
В конференцията участваха регионалният шеф на Кюстендил Кристиян Иванчов и заместник-областният шеф Георги Георгиев. Иванчов акцентира смисъла на сходни полемики за бъдещето на района.
" Искрено се надявам, че днешната среща ще бъде ползотворна и ще даде добра база от информация, на която да се вземат значими решения за района. Целта ни е да задържим локалната стопанска система, локалния бизнес и най-много хората тук “, съобщи регионалният шеф. Той означи и огромния интерес към форума, като акцентира, че цялостната зала демонстрира значимостта на тематиката.
Форумът беше открит от вицепрезидента на Конфедерация на самостоятелните синдикати в България Огнян Атанасов. Той изясни, че изследваните лица са разграничени в три групи – директно заети в предприятия и бизнеси, които могат да бъдат наранени от закриването на Топлоелектрическа централа и въглищни мини, индиректно наранени работещи в други бизнеси и обществени структури в района, както и членове на техните фамилии.
Според Атанасов пазарът на труда ще става все по-динамичен и характерен, като основни фактори за това са демографската рецесия, развиването на изкуствения разсъдък и измененията, свързани със Зелената договорка. Той изрази вяра трансформацията в енергийния бранш да бъде управляема, а не стихийна. " Благодарение на нашите старания в енергетиката нямаме провали, както в някои други браншове “, акцентира той.
Резултатите от проучването показа заместник-директорът на ИССИО към КНСБ Виолета Иванова. По думите ѝ общият брой на изследваните лица в трите области е 8911, като 1682 са от област Кюстендил. Данните демонстрират, че заетите в Топлоелектрическа централа и въглищните мини мъчно могат да бъдат преквалифицирани, защото огромна част от тях са със мощна техническа специализация, само че без формализирана професионална подготовка. Освен това на доста от тях остават повече от 11 години до пенсиониране.
Според изследването към 80 % от интервюираните декларират, че биха останали на актуалната си работа. За да одобряват работа отвън района обаче, те чакат към 20 % по-високо заплащане, като показват мечтано чисто възнаграждение към 2500 лв.. Две трети от интервюираните показват подготвеност да вземат участие в образования и стратегии за повишение на квалификацията. Данните са събрани в края на септември 2025 година.
Резултатите за втората група – заети в разнообразни бизнеси и обществени структури – бяха показани от Евелина Славкова и Димитра Воева от социологическата организация Тренд. В проучването са включени 1529 заети лица, като в област Кюстендил са интервюирани 280 души и са извършени 91 изявленията с предприятия.
По отношение на риска от загуба на работа 33 % от интервюираните го дефинират като междинен, 28 % считат, че няма риск, а едвам 2 % го правят оценка като доста висок. По-младите хора обаче показват по-големи терзания за това какъв брой бързо биха могли да се осъществят още веднъж на пазара на труда при възможна загуба на работа.
Изследването демонстрира още, че забележителна част от интервюираните възприемат зеления преход като риск и свързват процеса с опасения от по-голямо обезлюдяване на района. Сред мениджърите също доминира мнението, че преходът носи повече опасности, в сравнение с благоприятни условия.
Данните за третата група – членовете на семейства на заетите в енергийния бранш – показа Марио Нинов от КТ " Подкрепа “. Проучването обгръща 1309 души и демонстрира, че до към 2030 година популацията на област Кюстендил може да намалее до към 97 500 души, като наклонността следва общонационалната демографска картина. В същото време коефициентът на безработица в района понижава – от 4,5 % на 1,7 %.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ