Регионалната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив представя уникален проект: „Живият архив“. За разлика от традиционните дигитализации на редки книги, този проект събира, сканира и каталогизира личните архиви на обикновените граждани – писма, дневници, снимки и документи от 20-ти век, които често се губят в атаите или се изхвърлят от наследниците.
Идеята е родена преди две години от екип млади архивисти и историци, които смятат, че голямата история се пише от малките истории. „Учебниците говорят за държавници и събития. Но какво мислеха баби и дядовци през 60-те години? Как изглеждаше всекидневието им? Това ще бъде нецензурираният портрет на една епоха“, казва ръководителят на проекта, Калоян Георгиев.
Кампанията за набиране на материали беше изненадващо успешна. Хора от цяла Южна България предоставиха над 5000 артефакта за сканиране. Сред тях има ръкописни любовни писма от Втората световна война, домашни сметки от социализма, снимки от забранени за времето си пътувания зад граница и дори ръкописни готварски книги.
Техническият екип използва висококачествени скенери, които улавят дори най-малкия детайл без да увреждат оригиналите. Всеки документ се придружава с метаданни: кой го е предоставил, период, място и кратък контекст, описан от донора или от историк. Целият архив ще бъде с отворен достъп и безплатен за научни изследвания, образование и любопитство.
Проектът вече привлича вниманието на университетите. „Това е златно дъно за социолози, антрополози и историци. Дава ни възможност да анализираме неофициалния дискурс, езика, тревогите и радостите на поколения българи“, отбелязва професор по история от Пловдивския университет.
В плановете на екипа е създаването на интерактивна карта на региона, където при кликване на даден град или село да се появяват сканирани документи от жителите му. Библиотеката също така организира работни срещи, на които хора могат да научат как да опазят своите семейни архиви.
„Живият архив“ е повече от дигитална библиотека; той е мост между поколенията и начин да се запази колективната памет извън политическите нарративи. Той превръща всеки гражданин в съхранител на историята и предлага алтернативен, личен поглед върху миналото, който често липсва в официалните учебници.
