Недоверието е най-прекият път към провала на една държава
„ Референдумът е най-хубавият метод един народ да се самонакаже ”. Така отговори преди години тогавашният външен министър Соломон Паси на тези, които питаха за какво не се е провело всенародно допитване дали България да стане член на НАТО. Е, в тази му мисъл има аргумент.
По същия метод недоверието в държавното управление, в институциите, по време на рецесии може да провали страната. Българинът изначално не има вяра в тези, които го ръководят, макар че той си ги избира. Като емблема на нашенския нрав стои прословутата фраза – те (там горе) и ние (тук долу), която от епохи маркира пропастта сред ръководещи и ръководени.
Някои настояват, че тази дълбока подозрителност и убеденост, че властта ни лъже, са се формирали по времето на социализма, когато комунистическата върхушка говореше едно на народа, а правеше друго за персоналното си облагодетелстване. Други търсят корените на недоверието ни към властта още от времето на турското иго. Трети в ширещата се у нас дивотия....
Така или другояче недоверието към управниците продължава да си съществува и това може да се види не всеки ден, а всяка минута. Достатъчно е човек да посегне към телефона си и
да влезе в някоя от обществените мрежи.
По принцип по време на рецесии хората някак инстинктивно се сплотяват към държавните управления си. Така е във всички европейски страни. Това наблюдавахме и у нас при започване на коронавирусната пандемия през март-април 2020 година, когато стабилно падащият рейтинг на Бойко Борисов, на държавното управление му и на партията мандатоносител се стабилизира. Общото злощастие, общата опасност, сплотяват. Хората бяха склонни да пожертват част от правата и свободите си в името на оцеляването, на запазването на живота си. Но след първичния потрес и стъписване у народа бързо се върна генетично заложеното му съмнение към дейностите и думите на управниците.
Така стигаме до днешното държавно управление, което от първия си ден беше хвърлено в дълбоката вода да се учи да плува. Кабинетът на Кирил Петков наследи занемарена страна със заспали неработещи институции, с които трябваше да посрещне и да се оправя с куп рецесии –енергийна, ценова, икономическа, обществена, здравна. И като похлупак на всичко на няколкостотин километра от границата ни избухна война с съпътстващата я бежанска вълна. Която още повече усложни нещата. Така обещанията, които даваха предходната година партиите, участнички в управническата коалиция, за правосъдна, обществена и ред други промени някак си останаха на назад във времето.
Впрочем още през цялото време беше ясно, че това държавно управление няма да има и ден толеранс. На всичко от горната страна краските прекомерно се сгъстиха и от ден на ден си проличава, че
ръководството се оправя мъчно.
Вместо обаче обществото да се сплоти към младите политици и да им окаже най-малко морална поддръжка, се получи тъкмо противоположното – доверието бързо стартира да ерозира, в случай че се съди по прясно излязлото изследване на „ Тренд ”.
Прав е Кирил Петков, че няма по какъв начин за 90 дни да оправят всички бакии на предходните ръководещи, само че след последните 10 години хората не желаят повече да чакат. Възползвайки се от това неспокойствие опозицията прави всичко допустимо да разклатят така и така нежното доверие в „ Продължаваме промяната ” и съдружните й сътрудници. Благодарение на нея станаха вероятни въпреки и кратковременните нервности с цените на бензина и олиото.
Бежанската вълна от Украйна, която заля границите ни,
насложи една спомагателна рецесия към към този момент съществуващите,
и се видя, че страната ни не е готова да я одобри. Други страни се оправиха много по-бързо и елементарно с необикновената обстановка, до момента в който у нас всичко по приемането, настаняването, регистрацията, обезпечаването на работа и учебни заведения на бежанците върви мъчно, мудно с доста пропуски и недомислени дейности. На процедура цялата компликация и трудност на обстановката я изнесоха на гърба си доброволците и елементарните българи, които се втурнаха да оказват помощ кой както и с каквото може.
Паралелно с това в обществените мрежи още веднъж бяха задействани армиите от полуграмотни тролове, чиято съществена задача е против няколко миризливи рубли, партийни или нечии други левове да подвеждат лековерните консуматори, служейки на едни или други ползи. Спонсорите им се възползват от това, че все по-малко хора у нас си вършат труда да четат и да се осведомят за обстоятелствата, а се задоволяват с мненията на някакви неидентифицирани субекти, чиито профили не рядко са подправени. Отделно са всевъзможни безкористни изкуфеляци, изгубили позиции дребни служители, недооценени " експерти " и все от този жанр, Така породи следващата нервност за прословутите 40 лева за бежанците, за които бурно коментиращите в обществените мрежи по този начин и не схванаха, че не се дават на калпак, а на българските хотелиери, притежатели на къщи за посетители и почивни станции, които са настанили и се грижат за пристигнали от Украйна дами и деца.
Всички самоотвержени борци против Истанбулската спогодба, които в един миг се преквалифицираха в епидемиолози и антиваксъри, в този момент внезапно станаха „ движимости ” геополитици и военни експерти – антинатовци. Във всеки случай отношението им към украинските бежанци е повече от пошло. И в случай че провинциалният боязън от идващите мигранти от Близкия изток преди няколко години беше оневинен ненапълно заради другата просвета, нрав, вяра, метод на живот и светоглед, то сегашната неприязън, която се насажда към един непосредствен измъчен християнски народ, е искрено мръсна работа.
Меко казано безумно звучат апелите в някакви женски групи българките да си пазели мъжете, тъй като украинките идвали да им ги вземат. Макар че след тези норвежките влакове преди години, чакащи на границата да ни вземат децата, наподобява разумно в нечие болно схващане в този момент обект на посягане да са съпрузите. Нищо че сме в 21 век.
Неумението и мудността на новите ръководещи, подривната активност на съпротива, истеричните психози, които от време на време пораждат в обществените мрежи, непреклонно и трайно подкопават доверието във властта и опитите й да се оправи с рецесиите. Което е най-лесния и директен метод да се провали една страна. И отново да пристигна някой като оня, който споделяше " Аз съм елементарен и вие сте елементарни, по тази причина се разбираме ".
По същия метод недоверието в държавното управление, в институциите, по време на рецесии може да провали страната. Българинът изначално не има вяра в тези, които го ръководят, макар че той си ги избира. Като емблема на нашенския нрав стои прословутата фраза – те (там горе) и ние (тук долу), която от епохи маркира пропастта сред ръководещи и ръководени.
Някои настояват, че тази дълбока подозрителност и убеденост, че властта ни лъже, са се формирали по времето на социализма, когато комунистическата върхушка говореше едно на народа, а правеше друго за персоналното си облагодетелстване. Други търсят корените на недоверието ни към властта още от времето на турското иго. Трети в ширещата се у нас дивотия....
Така или другояче недоверието към управниците продължава да си съществува и това може да се види не всеки ден, а всяка минута. Достатъчно е човек да посегне към телефона си и
да влезе в някоя от обществените мрежи.
По принцип по време на рецесии хората някак инстинктивно се сплотяват към държавните управления си. Така е във всички европейски страни. Това наблюдавахме и у нас при започване на коронавирусната пандемия през март-април 2020 година, когато стабилно падащият рейтинг на Бойко Борисов, на държавното управление му и на партията мандатоносител се стабилизира. Общото злощастие, общата опасност, сплотяват. Хората бяха склонни да пожертват част от правата и свободите си в името на оцеляването, на запазването на живота си. Но след първичния потрес и стъписване у народа бързо се върна генетично заложеното му съмнение към дейностите и думите на управниците.
Така стигаме до днешното държавно управление, което от първия си ден беше хвърлено в дълбоката вода да се учи да плува. Кабинетът на Кирил Петков наследи занемарена страна със заспали неработещи институции, с които трябваше да посрещне и да се оправя с куп рецесии –енергийна, ценова, икономическа, обществена, здравна. И като похлупак на всичко на няколкостотин километра от границата ни избухна война с съпътстващата я бежанска вълна. Която още повече усложни нещата. Така обещанията, които даваха предходната година партиите, участнички в управническата коалиция, за правосъдна, обществена и ред други промени някак си останаха на назад във времето.
Впрочем още през цялото време беше ясно, че това държавно управление няма да има и ден толеранс. На всичко от горната страна краските прекомерно се сгъстиха и от ден на ден си проличава, че
ръководството се оправя мъчно.
Вместо обаче обществото да се сплоти към младите политици и да им окаже най-малко морална поддръжка, се получи тъкмо противоположното – доверието бързо стартира да ерозира, в случай че се съди по прясно излязлото изследване на „ Тренд ”.
Прав е Кирил Петков, че няма по какъв начин за 90 дни да оправят всички бакии на предходните ръководещи, само че след последните 10 години хората не желаят повече да чакат. Възползвайки се от това неспокойствие опозицията прави всичко допустимо да разклатят така и така нежното доверие в „ Продължаваме промяната ” и съдружните й сътрудници. Благодарение на нея станаха вероятни въпреки и кратковременните нервности с цените на бензина и олиото.
Бежанската вълна от Украйна, която заля границите ни,
насложи една спомагателна рецесия към към този момент съществуващите,
и се видя, че страната ни не е готова да я одобри. Други страни се оправиха много по-бързо и елементарно с необикновената обстановка, до момента в който у нас всичко по приемането, настаняването, регистрацията, обезпечаването на работа и учебни заведения на бежанците върви мъчно, мудно с доста пропуски и недомислени дейности. На процедура цялата компликация и трудност на обстановката я изнесоха на гърба си доброволците и елементарните българи, които се втурнаха да оказват помощ кой както и с каквото може.
Паралелно с това в обществените мрежи още веднъж бяха задействани армиите от полуграмотни тролове, чиято съществена задача е против няколко миризливи рубли, партийни или нечии други левове да подвеждат лековерните консуматори, служейки на едни или други ползи. Спонсорите им се възползват от това, че все по-малко хора у нас си вършат труда да четат и да се осведомят за обстоятелствата, а се задоволяват с мненията на някакви неидентифицирани субекти, чиито профили не рядко са подправени. Отделно са всевъзможни безкористни изкуфеляци, изгубили позиции дребни служители, недооценени " експерти " и все от този жанр, Така породи следващата нервност за прословутите 40 лева за бежанците, за които бурно коментиращите в обществените мрежи по този начин и не схванаха, че не се дават на калпак, а на българските хотелиери, притежатели на къщи за посетители и почивни станции, които са настанили и се грижат за пристигнали от Украйна дами и деца.
Всички самоотвержени борци против Истанбулската спогодба, които в един миг се преквалифицираха в епидемиолози и антиваксъри, в този момент внезапно станаха „ движимости ” геополитици и военни експерти – антинатовци. Във всеки случай отношението им към украинските бежанци е повече от пошло. И в случай че провинциалният боязън от идващите мигранти от Близкия изток преди няколко години беше оневинен ненапълно заради другата просвета, нрав, вяра, метод на живот и светоглед, то сегашната неприязън, която се насажда към един непосредствен измъчен християнски народ, е искрено мръсна работа.
Меко казано безумно звучат апелите в някакви женски групи българките да си пазели мъжете, тъй като украинките идвали да им ги вземат. Макар че след тези норвежките влакове преди години, чакащи на границата да ни вземат децата, наподобява разумно в нечие болно схващане в този момент обект на посягане да са съпрузите. Нищо че сме в 21 век.
Неумението и мудността на новите ръководещи, подривната активност на съпротива, истеричните психози, които от време на време пораждат в обществените мрежи, непреклонно и трайно подкопават доверието във властта и опитите й да се оправи с рецесиите. Което е най-лесния и директен метод да се провали една страна. И отново да пристигна някой като оня, който споделяше " Аз съм елементарен и вие сте елементарни, по тази причина се разбираме ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ