Референдум за еврото…. Просто желание на президента Румен Радев или

Референдум за еврото…. Просто предпочитание на президента Румен Радев или стратегически ход, който има политически план. Пред ФАКТИ приказва Светлин Тачев от социологическа организация „ Мяра “.

- Г-н Тачев, стана ли думата „ референдум “ политическа дъвка, откакто президентът Румен Радев сложи приемането на еврото под въпрос и изиска допитване до народа?
- Подчертавам, че, когато приказвам за референдуми, съм привързан, тъй като научните ми ползи са ориентирани към гражданското присъединяване. По принцип този инструмент не е панацея, само че е една от най-хубавите форми за директно присъединяване на популацията. Основният проблем при него е, че в множеството случаи се употребява за политическа приложимост. В изискванията на рецесия, през последните десетилетия, в Европа референдумът се трансформира в примамлива алтернатива за политическа поръчка в търсенето на други възможности.

В Гърция се организира референдум за излизане от еврозоната, Англия създаде БРЕКЗИТ и така нататък

В България към всяка политическа рецесия стартират опити за осъществяване на народен референдум, нормално със заиграване по популистки тематики – събаряне броя на народните представители, промяна формата на ръководство, промяна на изборната система и така нататък „ ИТН “ сътвориха партията си въз основата на инициирания от Слави Трифонов референдум, на който не му доближи малко, с цел да има заповеднически темперамент. В последните години пък и Има Такъв Народ, и Българска социалистическа партия, и „ Възраждане “ направиха несполучливи опити, по една или друга причина, за предизвикателство на референдум. Провеждането на национални допитвания в България обаче в множеството случаи се проваля поради рестриктивните мерки в Закона за директното присъединяване на жителите. Затова и заиграването с този инструмент за директно присъединяване към този момент приема по-скоро политически темперамент, в сравнение с действителна опция за допитване до обществото.

- Изобщо референдумът като инструмент на гражданското присъединяване има ли смисъл в България…
- Референдумът постоянно има смисъл. Пряката народна власт не би трябвало да е в конфронтация с представителната, а да я добавя. Демократична система, уповаваща се единствено на избори, нормално изпада в рецесии, тъй като жителите се отчуждават от политическите процеси и се ускорява недоверието към институциите и партиите.
Разбира се, референдумите са доста мощен инструмент и могат да се трансфорат в оръжие, в случай че се употребяват с политически цели.

Затова неведнъж политическите елити се опасяват от мнението на болшинството.

Дълги години в Европа се говореше за експертност, в която експертите знаят кое е най-добре за всички. Видя се, че и това дава недостатъци.
За да може да действат добре сходни принадлежности на национално равнище, са нужни образование, опит, осведомителна акция, която да сътвори почва за някаква традиция. Нужни са и промени в Закона за директното присъединяване. Аз не виждам предпочитание за сходно нещо. В България референдумите на локално равнище обаче действат добре, тъй като локалните най-добре познават спецификите на общностите си. Последният, за който се сещам, е от едно великотърновско село – за промяната името на обитаемото място.

- Радев нееднократно е заявявал, че поддържа влизането на България в Еврозоната, само че тезата му май бе политизирана, макар че прикани партиите да не вършат това. Всъщност, самото му предложение по какъв начин го разбрахте - „ за " или „ срещу “, или за отсрочване във времето на приема на еврото…
- От това, което е заявявал президентът, за него не стои въпросът за влизането на България в Еврозоната. Румен Радев нееднократно е казвал, че го поддържа. Изказвал се е и за референдума на „ Възраждане “. Затова и предлагането му за времева рамка е по-скоро политически ход.

- На 13 март президентът пред студенти в Пловдив сподели, че няма по какъв начин да има референдум за еврото, а на 9 май се обърна към нацията тъкмо с такова искане. Завой на 180 градуса. Защо…
- Изглежда ми, че предлагането му не стъпва върху концепцията да се организира референдум, а върху тъкмо противоположната – да бъде отритнат. Съмнявам се, че Радев не е бил наясно, че Народното събрание няма да допусне сходно допитване. Отхвърлянето на референдума е опит за директна готовност по оста „ народ-власт “, посредством която да съобщи, че „ ръководещите се опасяват от мнението на хората “. И от реакциите им се вижда тъкмо това. Така Радев пакетира евроатлантическите обединения, посредством което да застане като „ антистатукво “. В такава обстановка ПП-ДБ могат да изпаднат в пояснителен режим за какво са дружно с ДПС-Ново начало и ГЕРБ-СДС, макар че се декларират като съпротива. Особено в случай че се повдигне тематиката за корупцията.

Това може да е и историческият край за Българска социалистическа партия.

При Левицата има разминаване сред електорат и управление по тематиката с еврото. И макар че Националният съвет съобщи, че поддържа напъните на държавното управление за влизането на България в Еврозоната, някои структури по места застанаха зад концепцията на Радев. В тази връзка „ ИТН “ направиха ход, с който да не се дискредитират – поддържаха референдума като инструмент на гражданското присъединяване. Все отново партията на Слави Трифонов беше основана на тази база.

- Беше ли това тест за струпване на вероятен предстоящ електорален капитал?
- На това наподобява. Зависи дали желае да слезе на политическата сцена след някакъв интервал от време. А българите не са спирали да са недоволни от политическите си представители и да търсят други възможности, за които да гласоподават. Така пристигна и Симеон Сакскобургготски, и Бойко Борисов, и Слави Трифонов, и даже Кирил Петков и Асен Василев. В лявото пространство Българска социалистическа партия съвсем липсва и оставя вакуум за нещо ново, което да го уплътни. Активността на ДПС-Ново начало също би породила търсене от контрапункт. А Румен Радев постоянно се е позиционирал като критик на всяка власт. Досега обаче използваше тематики, които имат необятно припознаване – Трети март, корупцията и така нататък Тоест, опция да притегли недоволни от целия политически набор. За първи път заема позиция по тематика, която към този момент се употребява от избрана политическа ниша, което пък би му лимитирало част от вероятните поддръжници. Разбира се, има и една огромна маса от хора, която не гласоподава, тъй като е разочарована и бойкотира.

- Парламентът предстоящо отхвърли референдума. И в този момент какво…
- Генерално, ходът му е извънредно рисков и може да бъде както сполучлив, по този начин и отрицателен за самия него. Въпросът е дали Румен Радев има построена тактика, тъй като отхвърлянето на референдума беше ясно. Сега сезира Конституционния съд. Тепърва ще забележим по какъв начин ще се развият нещата.

- Догодина ще има избори за президент. Какво може да се разреши и какво можем да чакаме от Румен Радев в оставащо това време?
- Много анализатори се питат дали не е изпуснал времето си да слезе на политическата сцена. Няколко пъти имаше такава опция, само че не го направи. Разбира се, сходно деяние можеше да има противоположен резултат. Вероятно по тази причина и не рискува. Сега обаче има постоянно държавно управление и то има интерес от дълга политическа непоклатимост. Колкото по-дълго ръководи, толкоз повече ще задържа опцията за вълна на нов план. Затова на Румен Радев му е належащо опълчване сред него и държавното управление, с цел да поддържа напрежение и интерес.