Референдум – една от основните форма на пряка демокрация, е

...
Референдум – една от основните форма на пряка демокрация, е
Коментари Харесай

От Освобождението досега: В България са проведени шест национални референдума

Референдум – една от главните форма на директна народна власт, е измежду най-търсените думи у нас през последните два дни. Това излиза наяве от данните в Гугъл Trends, основани на най-популярната търсачка в света.

На 3 декември малко след 13.30 часа, когато се разглеждаше предлагането на президента Румен Радев за осъществяване на референдум с въпрос „ Съгласни ли сте България да вкара единната европейска валута евро през 2026 година “, ползата към думата „ референдум “ рязко скача, както може да видите от графиката.

В последна сметка, до сходно допитване у нас няма да се стигне, откакто тази опция бе отхвърлена от депутатите. Интересно е обаче да погледнем по-назад във ремето, за да забележим какви въпроси в действителност са допускани общонационален отговор.

Да забележим и какво тъкмо значи референдум. Това е директно гласоподаване, при което цялото население на дадена страна с право на избор би трябвало да утвърди или отхвърли обещано предложение. То може да бъде по разнообразни тематики, касаещи обществото – от нова конституция през конституционна смяна до закон, отзоваване на определен чиновник или държавно решение и т.н. Референдумът е инструмент за директна народна власт в необятен мащаб, като може да бъде както народен, по този начин и локален, може да е задължителен или незадължителен, заповеднически или съвещателен, непълен, вариантен.

 

Интересът към тематиката „ референдум “ от 1 януари 2004 година до момента /Google Trends

 

А по какви въпроси се произнасяха българите в края на предишния и началото на този век?

За първи път хрумвания за референдум в политически и публичен живот у нас се прокарват след Освобождението, само че по разнообразни аргументи първото в историята ни общонационално допитване се случва през 1922 година

То е инициирано от държавното управление на Александър Стамболийски , което поема ръководството на страната след Втората национална злополука. Питането е би трябвало ли министрите, довели България до двете национални произшествия, да бъдат съдени и след това осъдени. Зад допитванет, считат някои историци, стои концепцията за одобряване на едноличната власт на Български земеделски народен съюз.

Резултатът е, че 74% от гласувалите 928 776 души са „ за “ някогашните министри да отидат на съд. Това обаче по този начин и не се случва поради преврата от 1923 година, с който Стамболийски е свален от власт.

След това през 1946 година в Царство България се организира допитване за оповестяване на страната за република , за привикване на Велико Народно заседание и за разработване на нова конституция . Гражданите – или 92,72% от тях при изборната интензивност до 91,7%, гласоподават „ за “ унищожаване на монархията и определяне на република. Донякъде резултатът се изяснява с изгубеното доверие на монархиите в годините след Втората международна война, само че мнозина не омаловажават и пропагандното въздействие върху публичното мнение.

През 1971 година пък гласоподавателите са питани дали утвърждават нова конституция (т.нар. Живковска конституция ), чийто първи член отбелязва „ водещата роля “ на Българската комунистическа партия. Резултатът предстоящо е 99,7% „ за “ при изборна интензивност 99,7 на 100, или другояче казано това е своеобразно доказателство за националната обич към Живков в следвоенните години на България.

В по-новата ни история, след измененията през 1989 година, първото допитване до народа се организира през 2013 г . и е на тема „ Да се развива ли нуклеарната енергетика в Република България посредством създаване на нова нуклеарна електроцентрала? “. То е инициирано посредством подписка, проведена от Българската социалистическа партия. При дали своят вот към 1 милион и 400 хиляди души, с „ да “ дават отговор малко над 60 на 100.

За да бъде годен референдумът обаче би трябвало да гласоподават най-малко същият брой гласоподаватели, колкото на последните парламентарни избори, или малко над 4 милиона и 300 хиляди На референдума през 2013 година гласоподават малко над 1 милиона и 400 хиляди.

Две години по-късно , през 2015 г. българите имат опция да отговорят и на въпрос за отдалеченото гласоподаване. Въпросът е „ Подкрепяте ли да може да се гла­сува и отдалечено по електронен път при производство на изборите и референдумите? “ От 2 милиона и 500 хиляди дали своят вот с „ да “ дават отговор над 1 милион и 700 хиляди души. Поради редица пречки обаче допитването не съумява да събере нужните гласове.

Последният референдум у нас към този момент остава този през 2016 година, иницииран от Слави Трифонов . Гражданите отговорят на въпросите „ Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна изборна система с безусловно болшинство в два тура? “ (71,95% споделят „ да “), „ Подкрепяте ли въвеждането на наложително гласоподаване на изборите и референдумите? “ (61,89% дават отговор с „ да “) и „ Подкрепяте ли годишната държавна дотация, отпускана за финансиране на политическите партии и обединенията, да бъде един лев за един получен автентичен глас на последните парламентарни избори? “ (на което 72,16% от гласувалите дават отговор положително).

Не доближават 12 000 гласа, или 0,2%, с цел да има вотът наложителен резултат, а това се трансформира в повод Трифонов да основе партия и да влезе интензивно в политическия живот у нас.

dariknews.bg

Източник: bunt.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР