Атанас Славов: Редовно правителство в оставка да бъде назначено за служебно
" Редовното държавно управление в оставка да бъде назначавано за длъжностен кабинет, а Народното събрание да не се разпуска през първата година от мандата си ", това показа правосъдният министър Атанас Славов в изявление за „ Капитал “.
Тези оферти влизат в плана на ПП-ДБ за промени в Констиуцията.
„ Ние предлагаме държавното управление в оставка да бъде назначавано за служебно държавно управление, като по този метод се резервира връзката с Народното събрание, а не президентът оттук-оттам да събира разнообразни лица, които да бъдат конфигурирани като министри - нещо, което основава евентуални или напълно действителни проблеми. Включили сме като ограничаване през първата година от мандата на Народното събрание да не се позволяват предварителни избори, т.е. да не попадаме повече в тази въртележка от парламенти през два-три месеца “, изяснява Славов.
Според него, по този начин биха се постигнали две неща: „ първо, стабилизация на самия парламент, който няма да бъде непрекъснато разпускан, а на последващо място, ограничение на опцията на президента напълно по свое убеждение да избира някакви хора за министри, които може в никакъв случай да са нямали допир до държавната власт и държавната администрация. “
Друг забавен миг от десния парламентарен план е предлагането министърът на правораздаването да предлага кандидатурата за основен прокурор - „ извънредно “, както се показва Славов. Тази концепция обаче, разяснява той, не се споделя от ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи. „ Главният прокурор е държавният обвинител, министърът на правораздаването с особената си конституционна функционалност би трябвало да може да отбрани един подобен избор. А не както при последните два извънредно проблематични избора - на Цацаров и Гешев, които станаха вследствие на, по този начин да се каже, вътрешносистемна номинация, което пък докара до доста сериозна девиация в целия развой “аргументира се той. В плана, също по този начин, мандатът на шефа на държаното обвиняване се понижава от 7 на 5 години.
Още една концепция на десните, която другите парламентарни сили не одобряват, е предварителното преустановяване на мандата на ръководителите на висшите съдилища и на основния прокурор да става през Конституционния съд. Славов счита, че по този начин ще има „ някакъв тип правосъден надзор, какъвто в този момент няма “. „ В момента всеки от тях, който е освободен с декрет на президента, към този момент не е интензивно легитимиран да жали този акт пред Конституционен съд “, изяснява той.
В ПП-ДБ считат, също по този начин, че би трябвало да се понижи квалифицираното болшинство, с което в този момент се избират членовете на Висшия правосъден съвет (ВСС) и на правосъдния инспекторат. Когато не се съберат 180 депутати, тогава да се направи втори опит, към този момент с по-ниско болшинство от 140 гласа, оферират десните.
Правосъдният министър преповтаря няколкото акцента от промяната, които неведнъж са били казвани и преди – разделянето на Висш съдебен съвет на съдийски и прокурорски; въвеждането на опцията жителите да се обръщат към Конституционния съд – било посредством директен достъп, което Славов назовава „ най-радикалният вид “, било опосредено, посредством „ долуинстанционните съдилища в границите на висящо произвеждане “.
От думите му се схваща, че към този момент остава неразбираемо дали ще бъде основан един общ парламентарен план от политическите сили, ангажирани с измененията – ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи, или всяка от фракциите ще внесе лично предложение (засега такова е налице единствено от партията на Ахмед Доган; герберите и десните настояват, че имат подготвени планове, само че не са ги публикували).
Той повтаря упованието си, че през юли планът ще бъде импортиран в Народното събрание. Това значи, че разглеждането на измененията ще стартира най-рано през август, защото по процедура Народното събрание стартира работа по предлагането за промени не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването му.
“Изборите на нови органи в правосъдната власт, нов тип правосъден съвет, нов прокурорски съвет, нов основен прокурор са в действителност функционалност на осъществената конституционна промяна ”, прецизира Славов. Това значи, че кадруването в правосъдната власт би трябвало да се остави след приемането на измененията – позиция на десните, която обаче герберите не споделят.
Ако в Народното събрание не се събере болшинство от 180 депутати, тогава измененията ще се забавят с 5-6 месеца, акцентира правосъдният министър, а с това и изборът на новия Висш съдебен съвет.
Славов показва, че „ задължението за конституционни промени е легитимацията на актуалното, комплицирано формирано ръководство “. „ Ако тя не се случи по верния метод, ще приема, че нямам политическото доверие да продължа нататък. Това ще е бламиране и на моите старания като министър на правораздаването “, споделя той. С други думи, при такова развиване, би се отказал от поста си.
ТЕМА преди 42 минути 436 преди 15 часа 1496 преди 2 дни 653
Тези оферти влизат в плана на ПП-ДБ за промени в Констиуцията.
„ Ние предлагаме държавното управление в оставка да бъде назначавано за служебно държавно управление, като по този метод се резервира връзката с Народното събрание, а не президентът оттук-оттам да събира разнообразни лица, които да бъдат конфигурирани като министри - нещо, което основава евентуални или напълно действителни проблеми. Включили сме като ограничаване през първата година от мандата на Народното събрание да не се позволяват предварителни избори, т.е. да не попадаме повече в тази въртележка от парламенти през два-три месеца “, изяснява Славов.
Според него, по този начин биха се постигнали две неща: „ първо, стабилизация на самия парламент, който няма да бъде непрекъснато разпускан, а на последващо място, ограничение на опцията на президента напълно по свое убеждение да избира някакви хора за министри, които може в никакъв случай да са нямали допир до държавната власт и държавната администрация. “
Друг забавен миг от десния парламентарен план е предлагането министърът на правораздаването да предлага кандидатурата за основен прокурор - „ извънредно “, както се показва Славов. Тази концепция обаче, разяснява той, не се споделя от ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи. „ Главният прокурор е държавният обвинител, министърът на правораздаването с особената си конституционна функционалност би трябвало да може да отбрани един подобен избор. А не както при последните два извънредно проблематични избора - на Цацаров и Гешев, които станаха вследствие на, по този начин да се каже, вътрешносистемна номинация, което пък докара до доста сериозна девиация в целия развой “аргументира се той. В плана, също по този начин, мандатът на шефа на държаното обвиняване се понижава от 7 на 5 години.
Още една концепция на десните, която другите парламентарни сили не одобряват, е предварителното преустановяване на мандата на ръководителите на висшите съдилища и на основния прокурор да става през Конституционния съд. Славов счита, че по този начин ще има „ някакъв тип правосъден надзор, какъвто в този момент няма “. „ В момента всеки от тях, който е освободен с декрет на президента, към този момент не е интензивно легитимиран да жали този акт пред Конституционен съд “, изяснява той.
В ПП-ДБ считат, също по този начин, че би трябвало да се понижи квалифицираното болшинство, с което в този момент се избират членовете на Висшия правосъден съвет (ВСС) и на правосъдния инспекторат. Когато не се съберат 180 депутати, тогава да се направи втори опит, към този момент с по-ниско болшинство от 140 гласа, оферират десните.
Правосъдният министър преповтаря няколкото акцента от промяната, които неведнъж са били казвани и преди – разделянето на Висш съдебен съвет на съдийски и прокурорски; въвеждането на опцията жителите да се обръщат към Конституционния съд – било посредством директен достъп, което Славов назовава „ най-радикалният вид “, било опосредено, посредством „ долуинстанционните съдилища в границите на висящо произвеждане “.
От думите му се схваща, че към този момент остава неразбираемо дали ще бъде основан един общ парламентарен план от политическите сили, ангажирани с измененията – ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи, или всяка от фракциите ще внесе лично предложение (засега такова е налице единствено от партията на Ахмед Доган; герберите и десните настояват, че имат подготвени планове, само че не са ги публикували).
Той повтаря упованието си, че през юли планът ще бъде импортиран в Народното събрание. Това значи, че разглеждането на измененията ще стартира най-рано през август, защото по процедура Народното събрание стартира работа по предлагането за промени не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването му.
“Изборите на нови органи в правосъдната власт, нов тип правосъден съвет, нов прокурорски съвет, нов основен прокурор са в действителност функционалност на осъществената конституционна промяна ”, прецизира Славов. Това значи, че кадруването в правосъдната власт би трябвало да се остави след приемането на измененията – позиция на десните, която обаче герберите не споделят.
Ако в Народното събрание не се събере болшинство от 180 депутати, тогава измененията ще се забавят с 5-6 месеца, акцентира правосъдният министър, а с това и изборът на новия Висш съдебен съвет.
Славов показва, че „ задължението за конституционни промени е легитимацията на актуалното, комплицирано формирано ръководство “. „ Ако тя не се случи по верния метод, ще приема, че нямам политическото доверие да продължа нататък. Това ще е бламиране и на моите старания като министър на правораздаването “, споделя той. С други думи, при такова развиване, би се отказал от поста си.
ТЕМА преди 42 минути 436 преди 15 часа 1496 преди 2 дни 653
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ