Радан Кънев пред Novini bg: Редовно правителство може да има само на цената на преговори и компромиси
Редовно държавно управление може да има единствено на цената на договаряния и взаимни отстъпки. Това съобщи пред Novini bg евродепутатът Радан Кънев 
Радан Кънев е роден на 30 септември 1975 година в гр. София. Завършва столичната френска гимназия и.
„ Оставам на позиция, която не ми носи похвали и потупвания по гърба, а нормално ми носи хули. Тя е, че договарянията и компромисите са единственият вид, по който действа демокрацията. В момента, в който забравим да преговаряме, или преговаряме за едната страна да победи, а другата да загуби, т.е. без компромис, слагаме демокрацията на тестване “, разяснява той.
Ето и цялото изявление:
Novini bg: В залата на Европейския парламент в Страсбург бе гласувана резолюция за влизането на България и Румъния в Шенген. Това зелена светлина ли е за нас?
Радан Кънев: За страдание – не. Нека бъде напълно откровени с публиката. От 11 години позицията на Европейския парламент не се е трансформирала. Да, може би толкоз единомислеща резолюция като днешната не е гласувана, Но Европарламентът постоянно е подкрепял влизането на България и Румъния в Шенген. Европейската комисия от дълго време е дала поредност от безапелационни изводи, че мястото на България и Румъния е в Шенген. Тук казусът е в няколко държавни управления в Северна Европа, където публичното мнение е срещу това решение. Те са заложници на публичното мнение. В момента като че ли единственото държавно управление в тази роля е това на Нидерландия. Да се надяваме, че е по този начин, тъй като нямам доверие те сами да наложат несъгласие, в случай че нямат съдружници. Когато става дума за решения на Съвета, които се взимат от държавните управления, където всяка страна има несъгласие, би трябвало да кажем, че поредност български държавни управления не са си свършили дипломатическата работа. Никакви резолюции на Европейския парламент няма да им я свършат. Това е работа на българското държавно управление в директен контакт с страните, които се опълчват.
Novini bg: Казахте български държавни управления. За следващ път, обаче, сме със длъжностен кабинет на фона на толкоз рецесии: икономическа, обществена, война на километри от границата на България. Какъв е вашият коментар? Ще имаме ли постоянно държавно управление, и то ще си свърши ли работата?
Радан Кънев: Много ми е елементарно да отговоря, тъй като позицията ми не се е променяла от април предходната година. Когато мнозина се възторгваха от концепцията, че може би поредност от избори ще прочисти българската политика, дано година и половина по-късно си го кажем – поредицата от избори може да замърси, само че не и да прочисти. Тя затормозява българската народна власт, убива доверието на жителите. На всичко от горната страна основава в лицето на президента една безусловно неконституционна и непозволена централизация на власт. Фигурата на служебното държавно управление не е замислена, с цел да ръководи непрекъснато. Със сигурност фигурата на президента с много скромни пълномощия не е да се трансформира в едноличен парламент, а в интервали на служебно държавно управление президентът е тъкмо това. Той е фигурата, която назначава държавното управление и фигурата, пред която държавното управление се регистрира, която сменя министрите. Тоест, се окачваме с едноличен парламент.
Novini bg: Можем ли да обобщим, че в последната година живеем по Конституция като парламентарна страна, а в действителност живеем в президентско ръководство?
Радан Кънев: На хартия живеем като парламентарна страна, а в действителност като монархия от 19 век, с цел да бъдем конституционно прецизни. Няма толкоз безкрайно демократично президентско ръководство, тъй като на никое място, където има президентска република, няма обстановка, в която не работи парламент. Нито в Съединени американски щати, нито във Франция. По-скоро приличаме на конституционна монархия от 19 век, когато Народното събрание е работил на сесии и е дал своя вот единствено бюджет. Това е явно нетърпима обстановка.
Novini bg: Може ли сегашният постоянен парламент да извърши единствено тази роля – да гласоподава бюджет?
Радан Кънев: Напълно е допустимо, само че би било доста неприятен сюжет. Живеем в конституционна парламентарна република с пропорционална система на лъчение на народните представители, която е най-справедливата, тъй като всеки вижда своя представител в Народното събрание. Това изисква политическа просвета, при която Народното събрание е задължен да сформира държавно управление и при която алените линии на партиите би трябвало да минават през политика, а не през персони. Бойко Борисов и Румен Радев пречат на построяването на такава политическа просвета, тъй като тяхното очакване за централизация на власт основава червени линии. Ако желаеме да няма червени линии към персони, а единствено към политики, би трябвало и личностите малко да се смирят и да схванат, че свръх концентрацията на власт в ръцете на един човек не е присъща на нашия парламентарен модел. Тогава към този момент ще би трябвало да се научим да си сътворяваме коалиция от това, което народът е избрал.
Novini bg: Нека бъдем реалисти. Може ли да бъде основана работеща коалиция?
Радан Кънев: Ако не може през днешния ден, за какво ще може на следващия ден? Нямам отговор на този въпрос, а си го задаваме към този момент година и половина. Страх ме е, че нови избори ще доведат до в допълнение ожесточаване на политическата реторика и до основаването на нови червени линии даже и, където сега ги няма. Опасани сме в червени линии като че ли сме в някаква паяжина, мъчно ми е да си показва нови. Задачата е доста сложна. Отлично разбирам сътрудниците в българския парламент какъв брой е комплицирано. Една политическа просвета на договаряния и взаимни отстъпки се построява постепенно. В момента не я построяваме, а я разрушавам. Вървим не напред, а обратно.
Novini bg: Да поговорим за икономическите и обществени измерения на рецесията, които идват от войната в Украйна. Прави ли се всичко належащо тази рецесия да не се отрази толкоз доста на жителите, в частност на българските?
Радан Кънев: Прави се доста и на национално, и на европейско равнище. Няма никаква гаранция, че всяка мярка, която се подхваща, е вярна. В момента в България ограниченията, които се взимат на национално равнище, са много съответни. Липсва ни, обаче, парламент, който да ги облече в устойчиво законодателство. Липсва ни постоянно държавно управление, което да има задоволително дълъг небосвод, с цел да може да ги предложи, наложи и по-късно оцени. Всяка мярка предстои на оценка на резултата си. Ние имаме контролиран пазар на сила за бита. Този контролиран пазар обезпечава електричество на една доста прилична цена. Имаме скица за обезщетения за бизнеса. Дали е най-хубавата, бих поспорил, само че съществува. Новият парламент сякаш реализира авансово единодушие, че ще я продължи. Що се отнася до това, което се случва на равнище Европейски съюз със незабавно признатия правилник за взаимност – аз съм надълбоко песимистичен. Изключително съм неудовлетворен от това, че българското служебно държавно управление поддържа този правилник, без да го комуникира с жителите. То може би има своите причини, само че аз не знам нито един от тях. Това е правилник, който планува по-лоши ограничения от тези, които имаме на национално равнище и който планува опцията и рискът да се окаже, че българските енергийни предприятия ще бъдат облагани за свръх облаги и част от тези пари ще излизат отвън България. По този правилник страните експортьори на сила, която не е от газ като източник, са в доста неизгодно състояние и се допуска да заплащат солидарни вноски към страни, които са вносители. За да го обрисуваме разбираемо за всеки, това значи, че има риск българският енергиен бизнес да спонсорира немското произвеждане на електрическа сила от газ. Една извънредно неправилна политика на газова взаимозависимост в генерацията на електричеството, от която България се избави, само че която съществува в Гърция, Австрия, Германия и Нидерландия и от която сега тези страни тежко страдат. Идеята, че бизнесите, които създават по-устойчиво електричество би трябвало да бъдат наложително облагани над несъмнено равнище на цените си и тези средства да бъдат употребявани за субсидиране на газовата генерация на електричество, сигурно не е преференциална за България. Защо България се е съгласила, нямам отговор. Не изключвам да има солидни причини. Не, че аз съм ги изпуснал. Следих доста деликатно и съм изцяло уверен, че този правилник от не беше комуникиран от българското държавно управление с обществото.
Novini bg: Битовите консуматори в България могат ли да бъдат спокойни? Цената, най-малко на електричеството, ще бъде такава, каквато е все още.
Радан Кънев: Няма никаква причина цената на силата за бита да се покачва. Няма и такова предложение. Няма и никаква причина да се притесняваме от липса на електрическа сила. България има електрическа сила в остатък. Изнася обилни количества. Ще има в остатък и през студените месеци, даже зимата да е студена. Няма никакво обвързване да либерализира пазара през този отоплителен сезон.
Novini bg: Да се върнем към политическата тематика. Стартира Народното събрание. Като човек, правил и взел участие в коалиция, сега от погледа на евродепутат, какъв е вашият съвет?
Радан Кънев: Няма да си разреша препоръки, тъй като знам какъв брой е мъчно, тъй като съм го правил. Знам какво им е на сътрудниците сега. Оставам на позиция, която не ми носи похвали и потупвания по гърба, а нормално ми носи хули. Тя е, че договарянията и компромисите са единственият вид, по който действа демокрацията. В момента, в който забравим да преговаряме или преговаряме за едната страна да победи, а другата да загуби, т.е. без компромис, слагаме демокрацията на тестване. Трябва да си даваме сметка, че сега българската народна власт минава през доста съществено тестване. От година и половина повече от половината време сме дали цялата власт в ръцете на един човек. Това към този момент не е тъкмо народна власт.
По материала работиха Галя Георгиева и Теодора Павлова.
Радан Кънев е роден на 30 септември 1975 година в гр. София. Завършва столичната френска гимназия и. „ Оставам на позиция, която не ми носи похвали и потупвания по гърба, а нормално ми носи хули. Тя е, че договарянията и компромисите са единственият вид, по който действа демокрацията. В момента, в който забравим да преговаряме, или преговаряме за едната страна да победи, а другата да загуби, т.е. без компромис, слагаме демокрацията на тестване “, разяснява той.
Ето и цялото изявление:
Novini bg: В залата на Европейския парламент в Страсбург бе гласувана резолюция за влизането на България и Румъния в Шенген. Това зелена светлина ли е за нас?
Радан Кънев: За страдание – не. Нека бъде напълно откровени с публиката. От 11 години позицията на Европейския парламент не се е трансформирала. Да, може би толкоз единомислеща резолюция като днешната не е гласувана, Но Европарламентът постоянно е подкрепял влизането на България и Румъния в Шенген. Европейската комисия от дълго време е дала поредност от безапелационни изводи, че мястото на България и Румъния е в Шенген. Тук казусът е в няколко държавни управления в Северна Европа, където публичното мнение е срещу това решение. Те са заложници на публичното мнение. В момента като че ли единственото държавно управление в тази роля е това на Нидерландия. Да се надяваме, че е по този начин, тъй като нямам доверие те сами да наложат несъгласие, в случай че нямат съдружници. Когато става дума за решения на Съвета, които се взимат от държавните управления, където всяка страна има несъгласие, би трябвало да кажем, че поредност български държавни управления не са си свършили дипломатическата работа. Никакви резолюции на Европейския парламент няма да им я свършат. Това е работа на българското държавно управление в директен контакт с страните, които се опълчват.
Novini bg: Казахте български държавни управления. За следващ път, обаче, сме със длъжностен кабинет на фона на толкоз рецесии: икономическа, обществена, война на километри от границата на България. Какъв е вашият коментар? Ще имаме ли постоянно държавно управление, и то ще си свърши ли работата?
Радан Кънев: Много ми е елементарно да отговоря, тъй като позицията ми не се е променяла от април предходната година. Когато мнозина се възторгваха от концепцията, че може би поредност от избори ще прочисти българската политика, дано година и половина по-късно си го кажем – поредицата от избори може да замърси, само че не и да прочисти. Тя затормозява българската народна власт, убива доверието на жителите. На всичко от горната страна основава в лицето на президента една безусловно неконституционна и непозволена централизация на власт. Фигурата на служебното държавно управление не е замислена, с цел да ръководи непрекъснато. Със сигурност фигурата на президента с много скромни пълномощия не е да се трансформира в едноличен парламент, а в интервали на служебно държавно управление президентът е тъкмо това. Той е фигурата, която назначава държавното управление и фигурата, пред която държавното управление се регистрира, която сменя министрите. Тоест, се окачваме с едноличен парламент.
Novini bg: Можем ли да обобщим, че в последната година живеем по Конституция като парламентарна страна, а в действителност живеем в президентско ръководство?
Радан Кънев: На хартия живеем като парламентарна страна, а в действителност като монархия от 19 век, с цел да бъдем конституционно прецизни. Няма толкоз безкрайно демократично президентско ръководство, тъй като на никое място, където има президентска република, няма обстановка, в която не работи парламент. Нито в Съединени американски щати, нито във Франция. По-скоро приличаме на конституционна монархия от 19 век, когато Народното събрание е работил на сесии и е дал своя вот единствено бюджет. Това е явно нетърпима обстановка.
Novini bg: Може ли сегашният постоянен парламент да извърши единствено тази роля – да гласоподава бюджет?
Радан Кънев: Напълно е допустимо, само че би било доста неприятен сюжет. Живеем в конституционна парламентарна република с пропорционална система на лъчение на народните представители, която е най-справедливата, тъй като всеки вижда своя представител в Народното събрание. Това изисква политическа просвета, при която Народното събрание е задължен да сформира държавно управление и при която алените линии на партиите би трябвало да минават през политика, а не през персони. Бойко Борисов и Румен Радев пречат на построяването на такава политическа просвета, тъй като тяхното очакване за централизация на власт основава червени линии. Ако желаеме да няма червени линии към персони, а единствено към политики, би трябвало и личностите малко да се смирят и да схванат, че свръх концентрацията на власт в ръцете на един човек не е присъща на нашия парламентарен модел. Тогава към този момент ще би трябвало да се научим да си сътворяваме коалиция от това, което народът е избрал.
Novini bg: Нека бъдем реалисти. Може ли да бъде основана работеща коалиция?
Радан Кънев: Ако не може през днешния ден, за какво ще може на следващия ден? Нямам отговор на този въпрос, а си го задаваме към този момент година и половина. Страх ме е, че нови избори ще доведат до в допълнение ожесточаване на политическата реторика и до основаването на нови червени линии даже и, където сега ги няма. Опасани сме в червени линии като че ли сме в някаква паяжина, мъчно ми е да си показва нови. Задачата е доста сложна. Отлично разбирам сътрудниците в българския парламент какъв брой е комплицирано. Една политическа просвета на договаряния и взаимни отстъпки се построява постепенно. В момента не я построяваме, а я разрушавам. Вървим не напред, а обратно.
Novini bg: Да поговорим за икономическите и обществени измерения на рецесията, които идват от войната в Украйна. Прави ли се всичко належащо тази рецесия да не се отрази толкоз доста на жителите, в частност на българските?
Радан Кънев: Прави се доста и на национално, и на европейско равнище. Няма никаква гаранция, че всяка мярка, която се подхваща, е вярна. В момента в България ограниченията, които се взимат на национално равнище, са много съответни. Липсва ни, обаче, парламент, който да ги облече в устойчиво законодателство. Липсва ни постоянно държавно управление, което да има задоволително дълъг небосвод, с цел да може да ги предложи, наложи и по-късно оцени. Всяка мярка предстои на оценка на резултата си. Ние имаме контролиран пазар на сила за бита. Този контролиран пазар обезпечава електричество на една доста прилична цена. Имаме скица за обезщетения за бизнеса. Дали е най-хубавата, бих поспорил, само че съществува. Новият парламент сякаш реализира авансово единодушие, че ще я продължи. Що се отнася до това, което се случва на равнище Европейски съюз със незабавно признатия правилник за взаимност – аз съм надълбоко песимистичен. Изключително съм неудовлетворен от това, че българското служебно държавно управление поддържа този правилник, без да го комуникира с жителите. То може би има своите причини, само че аз не знам нито един от тях. Това е правилник, който планува по-лоши ограничения от тези, които имаме на национално равнище и който планува опцията и рискът да се окаже, че българските енергийни предприятия ще бъдат облагани за свръх облаги и част от тези пари ще излизат отвън България. По този правилник страните експортьори на сила, която не е от газ като източник, са в доста неизгодно състояние и се допуска да заплащат солидарни вноски към страни, които са вносители. За да го обрисуваме разбираемо за всеки, това значи, че има риск българският енергиен бизнес да спонсорира немското произвеждане на електрическа сила от газ. Една извънредно неправилна политика на газова взаимозависимост в генерацията на електричеството, от която България се избави, само че която съществува в Гърция, Австрия, Германия и Нидерландия и от която сега тези страни тежко страдат. Идеята, че бизнесите, които създават по-устойчиво електричество би трябвало да бъдат наложително облагани над несъмнено равнище на цените си и тези средства да бъдат употребявани за субсидиране на газовата генерация на електричество, сигурно не е преференциална за България. Защо България се е съгласила, нямам отговор. Не изключвам да има солидни причини. Не, че аз съм ги изпуснал. Следих доста деликатно и съм изцяло уверен, че този правилник от не беше комуникиран от българското държавно управление с обществото.
Novini bg: Битовите консуматори в България могат ли да бъдат спокойни? Цената, най-малко на електричеството, ще бъде такава, каквато е все още.
Радан Кънев: Няма никаква причина цената на силата за бита да се покачва. Няма и такова предложение. Няма и никаква причина да се притесняваме от липса на електрическа сила. България има електрическа сила в остатък. Изнася обилни количества. Ще има в остатък и през студените месеци, даже зимата да е студена. Няма никакво обвързване да либерализира пазара през този отоплителен сезон.
Novini bg: Да се върнем към политическата тематика. Стартира Народното събрание. Като човек, правил и взел участие в коалиция, сега от погледа на евродепутат, какъв е вашият съвет?
Радан Кънев: Няма да си разреша препоръки, тъй като знам какъв брой е мъчно, тъй като съм го правил. Знам какво им е на сътрудниците сега. Оставам на позиция, която не ми носи похвали и потупвания по гърба, а нормално ми носи хули. Тя е, че договарянията и компромисите са единственият вид, по който действа демокрацията. В момента, в който забравим да преговаряме или преговаряме за едната страна да победи, а другата да загуби, т.е. без компромис, слагаме демокрацията на тестване. Трябва да си даваме сметка, че сега българската народна власт минава през доста съществено тестване. От година и половина повече от половината време сме дали цялата власт в ръцете на един човек. Това към този момент не е тъкмо народна власт.
По материала работиха Галя Георгиева и Теодора Павлова.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ