След 27 години щастлив семеен живот, деца и внуци, той превъртя и ни заряза заради млада любовница
Редовно чета на всички места упреците на мъже към нас, дамите – употребявали сме ги, изневерявали сме им, били сме такива или онакива.
А за какво не погледнат себе си какви са и какъв брой костват? Жалки нищожества! Затова и ви пиша.
С моя Сашо живяхме щастливо 27 години. Създадохме дом и деца, към този момент имаме и внуци. Винаги сме се разбирали и уважавали.
Като стана на 53 обаче, безусловно превъртя – стартира да закъснява след работа, да се кипри и гласи пред огледалото, а в събота и неделя не му виждах очите, до момента в който се разбра, че си е изгубил мозъка по млада държанка.
Бях подготвена да му простя, в случай че се разкае и се кротне, само че не – упрекна ме, че за разлика от него към този момент съм била остаряла и не съм го разбирала.
Имал усеща към онази жена, нуждаел се от младостта и любовта й. А тя от какво се нуждае?
От отпуснатото му тяло и спаружената му кожа ли? Само парите му желае, а като свършат, ще го изрита на улицата.
Разочарован ще се върне при нас, само че няма да му извиним
Синовете ни също се пробваха да го вразумят, в очите му споделиха, че ги излага и се срамят от него.
И тях не чу. Накрая го заплаших с бракоразвод, а той взе, че се съгласи.
На остарели години се разделихме, в този момент живее с младата си държанка и храни нейното дете, вместо да се радва на внуците си.
За разлика от множеството изоставени дами не упреквам нея – тя си е оплела добре кошницата, с цел да оцелее.
А някогашният ми мъж очевидно го е хванала критическата и не знае какво прави.
Нима си фантазира, че на своите години ще сътвори още веднъж обикновено семейство, или пък че занапред може да има дете? Нека си живее в илюзия!
Не пиша, тъй като си диря някого. Мъж не желая повече да видя до себе си!
Нито ми би трябвало съчувствие и състрадание.
Нямам желание и да чета рецензии и препоръки, в случай че някой счита да ми написа.
Минах през отчаянието, признавам, усетих и завист към този, който на тази възраст унищожи живота ми.
Преболедувах всичко, само че към този момент се успокоих.
Имам си деца и внуци, какво повече ми би трябвало.
А някогашният ми скоро ще разбере, че младата му държанка нито се интересува дали си е пил хапчето за кръвното, нито ще му пере чорапите или ще му претопля супата, преди да се е върнал от работа.
И в случай че си фантазира, че ще го прибера още веднъж вкъщи, няма по какъв начин да стане. Нито аз, нито децата ще му извиним.
От една разочарована жена.
