Какво се случи по време на деветте месеца управление на кабинета „Денков“
Редовният кабинет, с мандат на „ Продължаваме промяната – Демократична България “ (ПП-ДБ) и с министър-председател акад. Николай Денков, бе определен от Народното събрание на 6 юни 2023 година
Още същия ден министър председателят и министрите встъпиха в служба. Обявеният „ ротационен кабинет “ бе разгласен с небосвод от девет месеца, след което министър председателят Денков следва да подаде оставка, а на министър-председателското място да бъде вицепремиерът Мария Габриел, която зае поста и на министър на външните работи.
Знакови визити
На 6 юли 2023 година, единствено месец след встъпването в служба на новия кабинет, президентът на Украйна Володимир Зеленски дойде на еднодневно посещаване в София. В Министерския съвет той беседва с премиера акад. Николай Денков и с вицепремиера и министър на външните работи Мария Габриел. Зеленски се срещна с управленията на парламентарните групи, вносители на плана на декларация в поддръжка на участието на Украйна в НАТО. Денков и Зеленски подписаха взаимна декларация за евроатлантическата интеграция на Украйна. Министрите на енергетиката на двете страни подписаха меморандум за съдействие в региона на енергетиката.
На 26 февруари 2024 година министър-председателят Денков посети Киев, където се срещна с президента Зеленски и удостовери българската поддръжка за Украйна. Той се срещна и с премиера на страната Денис Шмигал, с който подписаха взаимно заявление, в което е емфатичен приятелският темперамент на връзките сред България и Украйна, солидарността и взаимопомощта сред българския и украинския народ. Бе маркирана и значимата роля на Република България за подсилване на отбранителните качества на Украйна.
Николай Денков реализира още няколко визити.
Премиерът посети Австрия за среща с австрийския канцлер Карл Нехамер на 24 ноември 2023 година Сред акцентите в диалога сред двата бе присъединението на България към Шенген.
На 8 февруари т.г. Денков отпътува за еднодневно посещаване в Нидерландия, където беседва с премиера на страната Марк Рюте. Пълноправното участие на страната ни в Шенген, както и присъединението към еврозоната и Организацията за икономическо съдействие и развиване бяха откроени като акцент на диалога сред двамата.
Същите тематики българският министър-председател разиска и с френския президент Еманюел Макрон в Париж на 21 февруари т.г. В Елисейския замък двамата разговаряха още за геополитическите опасности и закани, поддръжката за Украйна две години след началото на войната и стратегическия дневен ред на Европейския съюз.
На посещаване в България по време на мандата на актуалното държавно управление дойдоха политически фигури като лорд Дейвид Камарън, министър на външните работи на Англия, еврокомисарят по правораздаването Дидие Рейндерс, лидерката на опозицията в Беларус Светлана Тихановска и други
Основни цели
Като съществени външнополитически цели актуалното държавно управление набеляза присъединението на България като пълновръстен член на Шенгенското пространство и влизането в еврозоната.
На 30 декември 2023 година Съветът на Европейски Съюз одобри с единогласие и писмена процедура решение за присъединение на Румъния и България към Шенгенското пространство с унищожаване на инспекциите по въздушните и морските граници на Европейски Съюз сред България и Румъния, и останалите страни от Шенгенското пространство от 31 март 2024 година Според държавното управление това е триумф, само че съгласно някои опозиционни партии частичното присъединението на страната ни единствено за въздушните и морските граници е неуспех в политиката на кабинета.
Настоящото държавно управление дефинира 1 януари 2025 година като нова целева дата за влизане в еврозоната. Според премиера Денков осъществяването на бюджета за 2021 година ни „ доближава към еврото и европейския метод на живот “.
Вътрешна политика
През декември м.г. бяха признати промените в Конституцията на България. След гласуването им в законодателния орган от държавното управление показаха, че те подсигуряват България да се развива като европейска правова страна, като парламентарна република, както и дават гаранция, че страната ще бъде в сърцето на Европа и Европейския съюз, а не в неговата външна страна. Промените са решителна стъпка към осъществяването на европейските стандарти за самостоятелност на съда и отчетност, и отговорност на прокуратурата посредством разделянето на Висшия правосъден съвет на два обособени съвета – съвет на съдиите и съвет на прокурорите, обявиха от кабинета.
Промени настъпват в правилата на избор на служебно държавно управление посредством ограничение на кръга на евентуалните служебни министър председатели. Народното събрание няма да прекъсва работата си по време на избори, с което се заличава създаваният в такива обстановки вакуум. Също по този начин се отваря опция за самостоятелни тъжби до Конституционния съд през съдилищата, които могат да го сезират. Предвижда се правилото на избор на членовете в регулаторите да бъде контролиран на конституционно равнище.
В доклад за осъществяването на мандата от държавното управление оповестиха също за: Стабилна фискална система и още вложения в новаторски сектори; Ограничаване на вредите от наследени корупционни сделки; Инфраструктурни вложения за възстановяване изискванията за бизнес, спорт и култура; По-високи заплати, безвъзмездни учебници за всички и повишение на стандарта за качеството на образованието; Модернизация на Българската войска и увеличаване на защитата на Източния фланг на НАТО.
Управлението през тези девет месеци бе придружено и с няколко митинга на синдикалисти, енергетици, миньори и аграрни производители, които упорстваха за решения на проблемите в обособените браншове.
Искания за оставки
На 3 ноември министър председателят Николай Денков изиска от президента Румен Радев да освободи ръководителя на Държавна организация ДАНС Пламен Тончев. По време на брифинг в Министерския съвет Денков уточни, че държавното управление координира работата на службите и че е изгубил доверието в управлението на ДАНС.
Премиерът сподели, че в отговор на негово публично искане е очаквал ръководителят на ДАНС Пламен Тончев да показа стимулирано предложение за предварително освобождение на заместник-председателя на организацията Деньо Денев. Вместо предстоящото предложение, Денков е получил отвод поради " липса на причини ". Премиерът напомни, че Денев е създателят на така наречен информация от ДАНС от 26 октомври, съдържаща по думите му непроверени и манипулативни изказвания и внушения. С тази информация ДАНС даде началото на саботажа против машинното гласоподаване на първия тур на изборите, сподели министър председателят.
От ПП-ДБ желаеха през ноември оставките както на министъра на вътрешните работи Калин Стоянов след митинга на футболните ентусиасти. Като една от аргументите за това те показаха позволена ескалация на напрежението пред Националния стадион „ Васил Левски “, до момента в който вътре се играеше на празни трибуни мача сред националните тимове на България и Унгария. Ден след случилото се министър Стоянов съобщи, че не счита да бъде „ изкупителна жертва “, че няма да подава оставка, както и че навременната реакция е предотвратила да има жертви.
Още същия ден министър председателят и министрите встъпиха в служба. Обявеният „ ротационен кабинет “ бе разгласен с небосвод от девет месеца, след което министър председателят Денков следва да подаде оставка, а на министър-председателското място да бъде вицепремиерът Мария Габриел, която зае поста и на министър на външните работи.
Знакови визити
На 6 юли 2023 година, единствено месец след встъпването в служба на новия кабинет, президентът на Украйна Володимир Зеленски дойде на еднодневно посещаване в София. В Министерския съвет той беседва с премиера акад. Николай Денков и с вицепремиера и министър на външните работи Мария Габриел. Зеленски се срещна с управленията на парламентарните групи, вносители на плана на декларация в поддръжка на участието на Украйна в НАТО. Денков и Зеленски подписаха взаимна декларация за евроатлантическата интеграция на Украйна. Министрите на енергетиката на двете страни подписаха меморандум за съдействие в региона на енергетиката.
На 26 февруари 2024 година министър-председателят Денков посети Киев, където се срещна с президента Зеленски и удостовери българската поддръжка за Украйна. Той се срещна и с премиера на страната Денис Шмигал, с който подписаха взаимно заявление, в което е емфатичен приятелският темперамент на връзките сред България и Украйна, солидарността и взаимопомощта сред българския и украинския народ. Бе маркирана и значимата роля на Република България за подсилване на отбранителните качества на Украйна.
Николай Денков реализира още няколко визити.
Премиерът посети Австрия за среща с австрийския канцлер Карл Нехамер на 24 ноември 2023 година Сред акцентите в диалога сред двата бе присъединението на България към Шенген.
На 8 февруари т.г. Денков отпътува за еднодневно посещаване в Нидерландия, където беседва с премиера на страната Марк Рюте. Пълноправното участие на страната ни в Шенген, както и присъединението към еврозоната и Организацията за икономическо съдействие и развиване бяха откроени като акцент на диалога сред двамата.
Същите тематики българският министър-председател разиска и с френския президент Еманюел Макрон в Париж на 21 февруари т.г. В Елисейския замък двамата разговаряха още за геополитическите опасности и закани, поддръжката за Украйна две години след началото на войната и стратегическия дневен ред на Европейския съюз.
На посещаване в България по време на мандата на актуалното държавно управление дойдоха политически фигури като лорд Дейвид Камарън, министър на външните работи на Англия, еврокомисарят по правораздаването Дидие Рейндерс, лидерката на опозицията в Беларус Светлана Тихановска и други
Основни цели
Като съществени външнополитически цели актуалното държавно управление набеляза присъединението на България като пълновръстен член на Шенгенското пространство и влизането в еврозоната.
На 30 декември 2023 година Съветът на Европейски Съюз одобри с единогласие и писмена процедура решение за присъединение на Румъния и България към Шенгенското пространство с унищожаване на инспекциите по въздушните и морските граници на Европейски Съюз сред България и Румъния, и останалите страни от Шенгенското пространство от 31 март 2024 година Според държавното управление това е триумф, само че съгласно някои опозиционни партии частичното присъединението на страната ни единствено за въздушните и морските граници е неуспех в политиката на кабинета.
Настоящото държавно управление дефинира 1 януари 2025 година като нова целева дата за влизане в еврозоната. Според премиера Денков осъществяването на бюджета за 2021 година ни „ доближава към еврото и европейския метод на живот “.
Вътрешна политика
През декември м.г. бяха признати промените в Конституцията на България. След гласуването им в законодателния орган от държавното управление показаха, че те подсигуряват България да се развива като европейска правова страна, като парламентарна република, както и дават гаранция, че страната ще бъде в сърцето на Европа и Европейския съюз, а не в неговата външна страна. Промените са решителна стъпка към осъществяването на европейските стандарти за самостоятелност на съда и отчетност, и отговорност на прокуратурата посредством разделянето на Висшия правосъден съвет на два обособени съвета – съвет на съдиите и съвет на прокурорите, обявиха от кабинета.
Промени настъпват в правилата на избор на служебно държавно управление посредством ограничение на кръга на евентуалните служебни министър председатели. Народното събрание няма да прекъсва работата си по време на избори, с което се заличава създаваният в такива обстановки вакуум. Също по този начин се отваря опция за самостоятелни тъжби до Конституционния съд през съдилищата, които могат да го сезират. Предвижда се правилото на избор на членовете в регулаторите да бъде контролиран на конституционно равнище.
В доклад за осъществяването на мандата от държавното управление оповестиха също за: Стабилна фискална система и още вложения в новаторски сектори; Ограничаване на вредите от наследени корупционни сделки; Инфраструктурни вложения за възстановяване изискванията за бизнес, спорт и култура; По-високи заплати, безвъзмездни учебници за всички и повишение на стандарта за качеството на образованието; Модернизация на Българската войска и увеличаване на защитата на Източния фланг на НАТО.
Управлението през тези девет месеци бе придружено и с няколко митинга на синдикалисти, енергетици, миньори и аграрни производители, които упорстваха за решения на проблемите в обособените браншове.
Искания за оставки
На 3 ноември министър председателят Николай Денков изиска от президента Румен Радев да освободи ръководителя на Държавна организация ДАНС Пламен Тончев. По време на брифинг в Министерския съвет Денков уточни, че държавното управление координира работата на службите и че е изгубил доверието в управлението на ДАНС.
Премиерът сподели, че в отговор на негово публично искане е очаквал ръководителят на ДАНС Пламен Тончев да показа стимулирано предложение за предварително освобождение на заместник-председателя на организацията Деньо Денев. Вместо предстоящото предложение, Денков е получил отвод поради " липса на причини ". Премиерът напомни, че Денев е създателят на така наречен информация от ДАНС от 26 октомври, съдържаща по думите му непроверени и манипулативни изказвания и внушения. С тази информация ДАНС даде началото на саботажа против машинното гласоподаване на първия тур на изборите, сподели министър председателят.
От ПП-ДБ желаеха през ноември оставките както на министъра на вътрешните работи Калин Стоянов след митинга на футболните ентусиасти. Като една от аргументите за това те показаха позволена ескалация на напрежението пред Националния стадион „ Васил Левски “, до момента в който вътре се играеше на празни трибуни мача сред националните тимове на България и Унгария. Ден след случилото се министър Стоянов съобщи, че не счита да бъде „ изкупителна жертва “, че няма да подава оставка, както и че навременната реакция е предотвратила да има жертви.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ