Кратка хронология на местните избори у нас
Редовните локални избори в България се организират през 4 години в 2 тура, обичайно в 2 следващи недели. В първия тур се избират кмет и общински съвет, а във втория (наричан още балотаж) – кмет в общините, където никой от претендентите не е определен с повече от 50% от подадените годни гласове в първия тур. Датите за изборите се дефинират с декрет на президента на България.
Основният държавен орган, който приготвя и провежда провеждането на локалните избори в България, е Централната изборна комисия (ЦИК).
Утрешните ще бъдат деветите демократични локални избори в България след 1989 година.
ДЕБАТИ.БГ разгласява къса последователност на извършените досега демократични избори у нас:
1991 година
Местните избори в България през 1991 година се организират на 22, 26 и 27 октомври, и съответстват с парламентарните за XXXVI Народно събрание. Това са първите демократични локални избори в историята на страната.
Избори има в 273 общини. За присъединяване се записват 61 партии, от които 31 са групирани в 9 обединения, а 30 вземат участие независимо. Кандидатите са 3000. Избирателната интензивност е 83,87 %.
Съюз на демократичните сили побеждава в огромните градове – София, Пловдив, Варна, Бургас и други В 94 общини с население общо 6 020 000 души кметовете са „ сини “. Българска социалистическа партия печели най-вече в по-малките обитаеми места – 120 общини, в които живеят 2 077 000 души.
1995 година
Местните избори в България през 1995 година се организират в 255 общини в два тура – на 29 октомври и 12 ноември.
За присъединяване в изборите са регистрирани 64 партии и обединения, като 32 партии сформират 10 обединения, а 54 вземат участие независимо. От инициативни комитети са издигнати 239 самостоятелни претенденти за съветници и 1912 самостоятелни претенденти за кметове на общини, региони и кметства. Според окончателните резултати Коалиция „ Българска социалистическа партия, Български земеделски народен съюз „ Ал. Стамболийски “, Политически клуб „ Екогласност “ “ печели изборите в 194 общини, Коалиция „ Съюз на демократичните сили (СДС) и Народен съюз (НС) “ – в 15, Движение за права и свободи – 26, Български бизнес блок – в 2, Българска комунистическа партия – в 1, самостоятелните претенденти – в 17.
Въпреки дребния брой общини Съюз на демократичните сили печели в градове като София, Варна, Пловдив, Габрово и Стара Загора.
1999 година
Местните избори в България през 1999 година се организират на 16 и 23 октомври.
От 262 общини в България Българска социалистическа партия печели 115, Съюз на демократичните сили – 85, Движение за права и свободи – 23, Евролевицата – 7, самостоятелните – 29, Българското земеделско национално съдружие – 4, Български земеделски народен съюз – 2, Зелената партия – 2, Вътрешна македонска революционна организация – 1, Нов избор – 1, ОБТ – 1, Движение „ Гергьовден “ – 1 и БСДП – 1.
От регионалните градове Българска социалистическа партия побеждава в 14, а Съюз на демократичните сили в 11. Два от тях – Добрич и Силистра – са на Евролевицата. От общия брой на подадените гласове Съюз на демократичните сили завоюва към 32 %, а Българска социалистическа партия – 28 %, след тях е Движение за права и свободи.
2003 година
Местните избори в България през 2003 година се организират на 26 октомври. В тях взимат присъединяване 146 партии и обединения.
Спечелилите кметове на общини политически партии са: Българска социалистическа партия – 51, Движение за права и свободи – 29, Съюз на демократичните сили – 12, Национална движение „Симеон Втори" – 9, БСД – 7, БЗНС-НС – 4, БДС „ Радикали “ – 3, ССД – 3, Български земеделски народен съюз – 2, ВМРО-БНД – 1, Зелена партия – 1, Земеделски съюз – 1, НДПС – 1, Нова левица – 1, и Социалдемократи – 1.
2007 година
Местните избори в България през 2007 година се регламентират от Закона за локалните избори, признат от Народното събрание на 13 юли 1995 година За първи път гласоподавателите в общините на 3-те най-големи града – Столичната община (София), община Пловдив, община Варна, могат мажоритарно да изберат кмет на своя регион.
Първият тур на локалните избори в България през 2007 година се организира на 28 октомври. На него са определени общинските съветници (за образуване на общинските съвети) и над 100 кмета. Останалите кметове са определени посредством балотаж на втория тур – 7 дни от датата на произвеждането на първия.
В столицата за кмет е определен Бойко Борисов от ГЕРБ с 53,43% от гласовете.
За разноски за провеждането на локалните избори през 2007 година са изхарчени 18,5 милиона лв. от държавния бюджет.
2011 година
Местните избори в България през 2011 година се регламентират от Изборния кодекс, признат от Народното събрание на 19 януари 2011 година За разлика от предходните локални избори през 2007 година гласоподавателите в общините на 3-те най-големи града – Столичната община (София), Община Пловдив и Община Варна не могат мажоритарно да изберат кмет на своя регион.
Първият тур се организира на 23 октомври дружно с първия тур на президентските избори в България. На него се избират общинските съветници и кметове на 264 общини и 2012 кметства. Останалите кметове са определени посредством балотаж на втория тур – 7 дни от датата на произвеждането на първия.
Съгласно член 39а. от ЗМСМА – „ Кметовете на региони в Столичната община и в градовете с районно разделяне се избират с скрито гласоподаване от общинския съвет по предложение на кмета на общината за периода на пълномощията на общинския съвет “.
На локалните избори през 2011 година броят на кметствата, в които се избира кмет е по-малък спрямо 2007 година, поради изменението в Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
Йорданка Фандъкова печели изборите за кмет на София.
2015 година
Изборите се организират на 25 октомври 2015 година по едно и също време с референдума за отдалеченото гласоподаване. Избират се кметове и съветници в общо 265-те общини в България. Вторият тур е на 1 ноември.
Местните избори в България през 2015 година се организират в 2 тура – първи тур на 25 октомври, в който се избират кмет и общински съвет, и втори тур на 1 ноември за кмет в общините, където никой от претендентите не е определен с повече от 50% от подадените годни гласове в първия тур.
Общата изборна интензивност за страната е 53,60%.
Йорданка Фандъкова печели изборите за кмет на София с 60,11%.
2019 година
Изборите се организират на 27 октомври 2019г. Балотажът е на 3 ноември. Втори тур на изборите за кметове се организира в 196 общини.
Общата изборна интензивност за страната е 49,77% на първи тур и 42,10% на втори.
Балотажи има в трите най-големи града София, Пловдив и Варна.
На първи тур в столицата претендентът на ГЕРБ и доскорошен кмет Йорданка Фандъкова печели 34,6% и се изправи против Мая Манолова, подкрепена от Българска социалистическа партия, която получи 24,6% от гласовете. На втория тур Фандъкова завоюва с 49,98% от гласовете, а Манолова загуби изборната конкуренция с разлика от 5%.
Тези избори ще останат в историята с хулиганските прояви на водача на Атака Волен Сидеров, който бе претендент за кмет, и който се опита принудително да нахлуе в зала „ Арена Армеец “, където се събират бюлетините.
2023 година
Местните избори в България през 2023 година са постоянни общи избори за общински съветници и кметове в общо 265-те общини в България, за кметове на региони и за кметове на кметства. Президентът на България Румен Радев насрочи изборите за 29 октомври 2023 година
Втори тур ще бъде на 5 ноември 2023 година
За присъединяване са регистрирани 58 партии и 9 обединения.
За последните няколко локални вота, присъщ е големият брой недействителни гласове. През 2019 година те са били 15.09% от общият брой гласове. А на предходните избори през 2015г. – 14.09%. За да се понижи броят им, и с цел да няма предпоставки за операции беше въведено машинно гласоподаване. Това обаче очевидно не се хареса на избрани партии (предимно на тези от статуквото) и бяха правени всевъзможни опити то да бъде отстранено. Кулминацията на тези опити пристигна през вчерашния ден, когато Има Такъв Народ и ДАНС спретнаха следващата провокация ден преди денят за размисъл, а дейностите им доведоха до анулация на машинния избор в страната.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Основният държавен орган, който приготвя и провежда провеждането на локалните избори в България, е Централната изборна комисия (ЦИК).
Утрешните ще бъдат деветите демократични локални избори в България след 1989 година.
ДЕБАТИ.БГ разгласява къса последователност на извършените досега демократични избори у нас:
1991 година
Местните избори в България през 1991 година се организират на 22, 26 и 27 октомври, и съответстват с парламентарните за XXXVI Народно събрание. Това са първите демократични локални избори в историята на страната.
Избори има в 273 общини. За присъединяване се записват 61 партии, от които 31 са групирани в 9 обединения, а 30 вземат участие независимо. Кандидатите са 3000. Избирателната интензивност е 83,87 %.
Съюз на демократичните сили побеждава в огромните градове – София, Пловдив, Варна, Бургас и други В 94 общини с население общо 6 020 000 души кметовете са „ сини “. Българска социалистическа партия печели най-вече в по-малките обитаеми места – 120 общини, в които живеят 2 077 000 души.
1995 година
Местните избори в България през 1995 година се организират в 255 общини в два тура – на 29 октомври и 12 ноември.
За присъединяване в изборите са регистрирани 64 партии и обединения, като 32 партии сформират 10 обединения, а 54 вземат участие независимо. От инициативни комитети са издигнати 239 самостоятелни претенденти за съветници и 1912 самостоятелни претенденти за кметове на общини, региони и кметства. Според окончателните резултати Коалиция „ Българска социалистическа партия, Български земеделски народен съюз „ Ал. Стамболийски “, Политически клуб „ Екогласност “ “ печели изборите в 194 общини, Коалиция „ Съюз на демократичните сили (СДС) и Народен съюз (НС) “ – в 15, Движение за права и свободи – 26, Български бизнес блок – в 2, Българска комунистическа партия – в 1, самостоятелните претенденти – в 17.
Въпреки дребния брой общини Съюз на демократичните сили печели в градове като София, Варна, Пловдив, Габрово и Стара Загора.
1999 година
Местните избори в България през 1999 година се организират на 16 и 23 октомври.
От 262 общини в България Българска социалистическа партия печели 115, Съюз на демократичните сили – 85, Движение за права и свободи – 23, Евролевицата – 7, самостоятелните – 29, Българското земеделско национално съдружие – 4, Български земеделски народен съюз – 2, Зелената партия – 2, Вътрешна македонска революционна организация – 1, Нов избор – 1, ОБТ – 1, Движение „ Гергьовден “ – 1 и БСДП – 1.
От регионалните градове Българска социалистическа партия побеждава в 14, а Съюз на демократичните сили в 11. Два от тях – Добрич и Силистра – са на Евролевицата. От общия брой на подадените гласове Съюз на демократичните сили завоюва към 32 %, а Българска социалистическа партия – 28 %, след тях е Движение за права и свободи.
2003 година
Местните избори в България през 2003 година се организират на 26 октомври. В тях взимат присъединяване 146 партии и обединения.
Спечелилите кметове на общини политически партии са: Българска социалистическа партия – 51, Движение за права и свободи – 29, Съюз на демократичните сили – 12, Национална движение „Симеон Втори" – 9, БСД – 7, БЗНС-НС – 4, БДС „ Радикали “ – 3, ССД – 3, Български земеделски народен съюз – 2, ВМРО-БНД – 1, Зелена партия – 1, Земеделски съюз – 1, НДПС – 1, Нова левица – 1, и Социалдемократи – 1.
2007 година
Местните избори в България през 2007 година се регламентират от Закона за локалните избори, признат от Народното събрание на 13 юли 1995 година За първи път гласоподавателите в общините на 3-те най-големи града – Столичната община (София), община Пловдив, община Варна, могат мажоритарно да изберат кмет на своя регион.
Първият тур на локалните избори в България през 2007 година се организира на 28 октомври. На него са определени общинските съветници (за образуване на общинските съвети) и над 100 кмета. Останалите кметове са определени посредством балотаж на втория тур – 7 дни от датата на произвеждането на първия.
В столицата за кмет е определен Бойко Борисов от ГЕРБ с 53,43% от гласовете.
За разноски за провеждането на локалните избори през 2007 година са изхарчени 18,5 милиона лв. от държавния бюджет.
2011 година
Местните избори в България през 2011 година се регламентират от Изборния кодекс, признат от Народното събрание на 19 януари 2011 година За разлика от предходните локални избори през 2007 година гласоподавателите в общините на 3-те най-големи града – Столичната община (София), Община Пловдив и Община Варна не могат мажоритарно да изберат кмет на своя регион.
Първият тур се организира на 23 октомври дружно с първия тур на президентските избори в България. На него се избират общинските съветници и кметове на 264 общини и 2012 кметства. Останалите кметове са определени посредством балотаж на втория тур – 7 дни от датата на произвеждането на първия.
Съгласно член 39а. от ЗМСМА – „ Кметовете на региони в Столичната община и в градовете с районно разделяне се избират с скрито гласоподаване от общинския съвет по предложение на кмета на общината за периода на пълномощията на общинския съвет “.
На локалните избори през 2011 година броят на кметствата, в които се избира кмет е по-малък спрямо 2007 година, поради изменението в Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
Йорданка Фандъкова печели изборите за кмет на София.
2015 година
Изборите се организират на 25 октомври 2015 година по едно и също време с референдума за отдалеченото гласоподаване. Избират се кметове и съветници в общо 265-те общини в България. Вторият тур е на 1 ноември.
Местните избори в България през 2015 година се организират в 2 тура – първи тур на 25 октомври, в който се избират кмет и общински съвет, и втори тур на 1 ноември за кмет в общините, където никой от претендентите не е определен с повече от 50% от подадените годни гласове в първия тур.
Общата изборна интензивност за страната е 53,60%.
Йорданка Фандъкова печели изборите за кмет на София с 60,11%.
2019 година
Изборите се организират на 27 октомври 2019г. Балотажът е на 3 ноември. Втори тур на изборите за кметове се организира в 196 общини.
Общата изборна интензивност за страната е 49,77% на първи тур и 42,10% на втори.
Балотажи има в трите най-големи града София, Пловдив и Варна.
На първи тур в столицата претендентът на ГЕРБ и доскорошен кмет Йорданка Фандъкова печели 34,6% и се изправи против Мая Манолова, подкрепена от Българска социалистическа партия, която получи 24,6% от гласовете. На втория тур Фандъкова завоюва с 49,98% от гласовете, а Манолова загуби изборната конкуренция с разлика от 5%.
Тези избори ще останат в историята с хулиганските прояви на водача на Атака Волен Сидеров, който бе претендент за кмет, и който се опита принудително да нахлуе в зала „ Арена Армеец “, където се събират бюлетините.
2023 година
Местните избори в България през 2023 година са постоянни общи избори за общински съветници и кметове в общо 265-те общини в България, за кметове на региони и за кметове на кметства. Президентът на България Румен Радев насрочи изборите за 29 октомври 2023 година
Втори тур ще бъде на 5 ноември 2023 година
За присъединяване са регистрирани 58 партии и 9 обединения.
За последните няколко локални вота, присъщ е големият брой недействителни гласове. През 2019 година те са били 15.09% от общият брой гласове. А на предходните избори през 2015г. – 14.09%. За да се понижи броят им, и с цел да няма предпоставки за операции беше въведено машинно гласоподаване. Това обаче очевидно не се хареса на избрани партии (предимно на тези от статуквото) и бяха правени всевъзможни опити то да бъде отстранено. Кулминацията на тези опити пристигна през вчерашния ден, когато Има Такъв Народ и ДАНС спретнаха следващата провокация ден преди денят за размисъл, а дейностите им доведоха до анулация на машинния избор в страната.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ