Водят ли новите технологии до мозъчен упадък?
Редовната приложимост на цифрови устройства – от смарт телефони до компютри – може да бъде от основно значение за опазване на когнитивното здраве при хора в междинна и преклонна възраст, демонстрира ново систематизирано проучване, оповестено в Nature Human Behavior. Анализът открива, че ангажираността с технологии се асоциира с цели 58% по-нисък риск от когнитивни нарушавания .
Международен екип от учени организира последователен обзор и метаанализ на 57 самостоятелни изследвания, включващи над 411 000 участници със междинна възраст от 69 години . Това е първото проучване, което сплотява научни данни, фокусирани върху поколението, израснало и остаряващо в ера на повсеместна цифровизация.
Резултатите са безапелационни: потреблението на цифрови технологии в всекидневието — в това число сърфиране в интернет, връзка посредством приложения и даже игри — корелира с по-добро опазване на паметта, вниманието и изпълнителните функционалности.
„ Не открихме достоверни доказателства за така наречен ‘дигитална деменция’ при естествена, ежедневна приложимост на технологии, “ декларират съавторите на изследването — доктор Джаред Бендж , клиничен невропсихолог от Медицинското учебно заведение Dell в Университета на Тексас в Остин, и доктор Майкъл Скалин , доцент по логика на психиката и невронаука в Университета Бейлър.
Изследователите показват, че постоянният допир с нови интерфейси, платформи и приложения изисква непрекъснато адаптиране — развой, който естествено ангажира мозъчните запаси. Това основава самобитна „ умствена фитнес стратегия “ за възрастните хора.
„ Всяка нова система или приложение изисква от потребителя да учи, запомня и ползва информация — все когнитивни задания, които подтикват мозъка , “ акцентира доктор Бендж.
Освен това, цифровите технологии играят значима роля в обществената съгласуваност — един от най-силните предпоставки за положително когнитивно и прочувствено здраве в преклонна възраст. Възможността за видеоразговори, другарство посредством известия и достъп до обществени мрежи оказва помощ на доста възрастни да поддържат дейна обществена среда, даже при физическа изолираност.
Резултатите от изследването влизат в директно несъгласие с известни, само че научно недоказани теории за „ източване “ на мозъка посредством технологиите — хипотези, които постоянно циркулират в медийното пространство, само че не се поддържат от емпирични данни.
„ Този разбор ни демонстрира, че не просто можем да използваме технологиите без виновност – можем и да се възползваме от тях като инструмент за здравословно стареене, “ споделя доктор Скалин.
В ера на застаряващо население и възходяща цифровизация, научните данни сочат, че потреблението на технологии може да бъде съдружник, а не зложелател на когнитивното здраве. Вместо да се плашим от екрани, откривателите приканват за по-целенасочено и интензивно присъединяване на възрастните в цифровия свят – като част от тактиката за умствена интензивност, обществена съгласуваност и пълностоен живот.
