Тържеството на Ердоган. Москва и Киев се обединиха за Турция
Реджеп Тайип Ердоган приема поздравления за много безапелационната си победа на президентските избори в Турция. Водещите западни страни, управлението на Европейски Съюз и НАТО го направиха през зъби. Какво да кажем за останалите? " Цариград " разбра обстановката: какво значи това за Русия и освен.
Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън на страницата си в Twitter * приветства Ердоган с една дума – „ поздравления “, като незабавно мина към незабавни пожелания, които се побират в едно изречение:
" Очаквам с неспокойствие по-нататъшно съдействие като съдружници в НАТО в областите на двустранната политика и общите световни провокации. "
Не можеше да бъде другояче. Съединените щати намерено поддържаха прозападната съпротива на изборите, приключили с преизбирането на Ердоган за трети мандат. В същото време шефът на турското Министерство на вътрешните работи Сюлейман Сойлу непрекъснато приказва в този дух:
" Оттук нататък всеки, който води политика, насочена към Америка, без значение дали става въпрос за партии или персони, ще бъде разгласен за изменник в тази страна. "
Съединени американски щати изгубиха на изборите в Турция – Байдън и Ердоган го схващат доста добре и не го крият. Но американците не обичат да губят...
Европейски Съюз и НАТО също са недоволни
Още по-кисела е реакцията на управлението на Европейски Съюз. От Брюксел Анкара получи два доста яки текста, написани като копия.
" Поздравления за изборната победа на президента Ердоган. Очаквам с неспокойствие да продължим работата си за задълбочаване на връзките сред Европейски Съюз и Турция ", сподели ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел.
" Поздравления за изборната победа на президента Ердоган. Очаквам с неспокойствие да продължим да построяваме нашето съдействие в интерес на нашите нации ", сподели на собствен ред ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
И двамата ненавиждат Ердоган като самостоятелен политик, турски националист и сдържан ислямист, който се придържа към обичайните полезности, и той им се отплаща със същото.
С една дума - " поздравления " - генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също се ограничи. Той добави към нея в обявата си в Twitter * единствено едно изречение с настоятелно благопожелание:
" Очаквам с неспокойствие да продължим взаимната ни работа и подготовката за срещата на върха на НАТО във Вилнюс през юли. "
На тази среща на върха НАТО ще убеди Анкара да разреши на Швеция да се причисли към алианса. Това загатна в късото си приветствие шведският министър председател Улф Кристерсон: „ Нашата обща сигурност е приоритет за бъдещето “.
Случаят на Франция
Френският президент Еманюел Макрон, към момента в същата обществена мрежа, споменавайки думата „ поздравления “ (беше невероятно без нея), незабавно мина към огромни проблеми, които съгласно него Париж и Анкара би трябвало да решат дружно.
Сред тях Макрон уточни " връщането на мира в Европа " (тоест Украйна) и " Средиземно море ".
Последният въпрос изключително трови връзките сред двете страни. Факт е, че Париж поддържа Атина в нейната борба с Анкара, разчитайки в подмяна на неиния дял в големите ресурси от въглеводороди в Източното Средиземноморие, както и в Либия, за които Турция претендира.
Англия и Германия - има специфичност
Има нюанси в поздравленията към Ердоган и водачите на Англия, чийто сътрудник е Турция в реализирането на нейните геополитически и пантюркски упоритости, както и на Германия, за която Турция и турците са значително вътрешнополитически въпрос. Тъй като хората от тази страна станаха органична част от Федерална Република Германия и интензивно гласоподават на изборите в Германия, изключително за социалдемократите.
Освен това сред двете страни има тясно търговско-икономическо съдействие, което не е по този начин с Франция. След като загуби доста бизнес с Русия, Берлин би желал да го резервира с Турция в лицето на несигурността по отношение на вероятностите за търговия с Китай.
Британският министър председател Риши Сунак в началото написа в малко по-топла форма от други западни водачи на страницата си в обществените медии:
" Честито на Ердоган. Очаквам с неспокойствие да продължи тясното съдействие сред нашите страни като съдружници в НАТО, от възходящата търговия до битката със заканите за сигурността. "
И по-късно Сунак също се обади на Ердоган. Както се отбелязва в изказване, публикувано от кабинета на ръководителя на английското държавно управление, " министър председателят напомни мощните връзки сред Англия и Турция - стопански сътрудници и близки съдружници в НАТО ".
" Той разиска продължаващото възобновяване на Турция от опустошителното земетресение по-рано тази година и даде обещание продължаващата взаимност на Обединеното кралство с народа на Турция ", споделиха от Даунинг стрийт 10.
„ Лидерите се съгласиха да продължат да работят в тясно съдействие за разрешаване на общи проблеми “, се споделя в изказването.
Германският канцлер Олаф Шолц, заради горните аргументи, изрази цяла дребна „ ария “ в обществената мрежа:
" Германия и Турция са близки сътрудници и съдружници, ние сме тясно свързани между тях от обществена и икономическа позиция. Поздравления за президента Ердоган за преизбирането му. Сега желаеме да разпространяваме общи тематики (сътрудничества) с възторг. "
Но представителят на още по-проамериканската водеща опозиционна партия ХДС, депутатът от Бундестага Юрген Хард в изявление за организация ДПА беше непоколебим към турския президент.
Според него " първият тест ще бъде решението на Ердоган по въпроса за участието на Швеция в НАТО и дейностите му на срещата на върха на алианса в средата на юли ".
" Очакваме повече взаимно съгласие от Турция във външната политика, изключително във връзка с Русия и Китай, завършек на политически стимулираните преследвания и плурализъм на мненията ", той сподели.
Хард счита, че " по-западно насочена, по-свободна Турция би била триумф, а това на собствен ред би било триумф за Ердоган ".
Германецът предизвести, че " без интензивно икономическо съдействие Турция няма да излезе от рецесията, а новият мандат на Ердоган може да се трансформира в икономическа и обществена злополука ".
Трогателно единогласие по Украйна и... Русия
Много любопитни бяха поздравленията към Ердоган от президентите на Украйна и Русия Владимир Зеленски и Владимир Путин.
Може да се каже, че те се трансфораха в успех на турската политика: и двете воюващи страни считат Ердоган за собствен другар, не се наскърбяват от поддръжката му за техния зложелател и се радват на успеха му. В случая със Зеленски обаче има известни подозрения по отношение на искреността на неговите поздравления, само че това в тази ситуация няма значение.
" Очакваме с неспокойствие по-нататъшното подсилване на стратегическото партньорство в интерес на нашите страни, както и подсилване на съдействието за гарантиране на сигурността и стабилността на Европа ".
Това написа Зеленски на страницата си в обществената мрежа.
" Е, Путин като цяло заявява любовта си към Ердоган, наричайки го „ безценен другар “. "
" Победата на изборите е законосъобразен резултат от Вашата самоотвержена работа като глава на Република Турция, ясно доказателство за поддръжката на турския народ за Вашите старания за подсилване на държавния суверенитет и осъществяване на самостоятелна външна политика ", се акцентира в поздравлението на президента на Русия, което се появи на уеб страницата на Кремъл.
Оценявайки високо персоналния принос на Ердоган „ за подсилване на другарските руско-турски връзки, взаимноизгодното съдействие в разнообразни области “, Путин сподели:
" Искам да потвърдя нашата подготвеност да продължим градивния разговор по настоящи тематики от двустранния, районен и интернационален дневен ред ".
" Отдаваме огромно значение на поредното осъществяване на плануваните взаимни планове, на първо място построяването на АЕЦ „ Аккую “ и основаването на газов хъб в Турция ", съобщи съветският президент.
В умозаключение той " сърдечно " пожела най-важното на Ердоган - " нови триумфи в такава виновна активност на държавен глава, както и доста здраве и благоденствие ".
Последните пожелания на Путин, несъмнено, не са инцидентни: здравословното положение на турския водач в актуалната обстановка е главната му слабост.
Втората е стопанската система, която е частично по виновност на Запада в доста незадоволително положение. Третата е продължение на ликвидирането на следствията от страшното земетресение. След продобиване на изборите третата точка не носи политически опасности за Ердоган, само че финансово и организационно това ще бъде доста мъчно осъществимо.
Обобщаване
И по този начин, какво значи повече или по-малко явната победа на Ердоган на президентските и предходните парламентарни избори? Какво да чакаме в този момент от Турция във външнополитическата сфера?
Първо , всичко ще остане както е. Въпреки това, неизбежните корекции на външната политика, провеждана от Анкара заради неподходящото финансово положение на страната, напрегнатите връзки със Запада (тези две точки са взаимосвързани), демонстрирани от изборите, на които имаше делене на турското общество на две почти равни елементи, една от които интензивно не утвърждава курса на Ердоган.
Второ , ще намалее, въпреки и неравномерно, интензивността на реализиране на външнополитическите упоритости от Анкара. Причината за това е, че те костват прекомерно доста на страна, която има доста вътрешни задания и спомагателни разноски. И Ердоган ще би трябвало да избавя.
Трето , заради увеличените ограничавания на ресурсите, турците ще би трябвало да изберат къде да продължат да бъдат дейни и къде да понижат интензивността.
Сигурен съм, че Закавказието ще се окаже предпочитана област, където просто би трябвало да съберете плодовете на провежданата политика. Тъй като Армения мечтае да отиде на Запад (който поддържа този курс на Ереван на инат на Русия), Армения е на път да капитулира пред Азербайджан.
Плюс - кюрдите, живеещи в прилежащите на Турция страни, на първо място Сирия и Ирак, които са екзистенциална опасност за турците. В същото време Анкара ще се опита да договаря с Дамаск и Багдад.
Но при положение на агресия на Турция в Либия, където Египет, Русия и европейските страни се опълчват, и в Централна Азия, където Русия и Китай не я желаят, Анкара явно ще би трябвало да смекчи апетитите си.
Четвърто , виждайки явния и отявлен интерес на Москва режимът му да заобиколи преди всичко глобите, наложени от Запада против Русия, Ердоган ще се опита да отстрани най-малко част от напрежението в връзките с основни западни страни и НАТО в полза на Турция.
Това значи, че след пазарлък и опити да не протака този въпрос дълго време, той ще даде зелена светлина за приемането на Швеция в НАТО. Вероятно ще бъде анулиран и " позорът " на американския дипломат в Анкара, който се намеси в предизборния развой на страната на изгубилата съпротива.
Това също значи, че Ердоган ще следва повече проукраински политики от преди, с цел да смекчи гнева на Запада. Но не дотам, че да отблъсне Путин, към който той персонално изпитва, несъмнено, благосклонности и самоуважение и „ действителна политика “. Възможно е и за благосклонността на Путин към мюсюлманите.
Пето , в връзките с Москва Анкара, капризна от хъбове и зърнени покупко-продажби, ще ускори опитите да дръпне одеялото върху себе си.
След като Москва е толкоз въодушевена от успеха на Ердоган и беше искрено уплашена от вероятността на власт в Турция да дойдат прозападни опозиционери, които се отхвърлиха от закани против Русия, за какво да не опитат?
Какво от това?
Да, Турция беше и ще остане сложен сътрудник за Русия. И макар че Ердоган отпред на тази страна е за предпочитане за Русия, в сравнение с някой проамерикански опозиционер, не трябва да се не помни, че той се грижи единствено за турските ползи и е подготвен да пожертва доста за тях. Не хвалете Ердоган, другояче ще се изкуши да осъществя програмата си за наша сметка.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън на страницата си в Twitter * приветства Ердоган с една дума – „ поздравления “, като незабавно мина към незабавни пожелания, които се побират в едно изречение:
" Очаквам с неспокойствие по-нататъшно съдействие като съдружници в НАТО в областите на двустранната политика и общите световни провокации. "
Не можеше да бъде другояче. Съединените щати намерено поддържаха прозападната съпротива на изборите, приключили с преизбирането на Ердоган за трети мандат. В същото време шефът на турското Министерство на вътрешните работи Сюлейман Сойлу непрекъснато приказва в този дух:
" Оттук нататък всеки, който води политика, насочена към Америка, без значение дали става въпрос за партии или персони, ще бъде разгласен за изменник в тази страна. "
Съединени американски щати изгубиха на изборите в Турция – Байдън и Ердоган го схващат доста добре и не го крият. Но американците не обичат да губят...
Европейски Съюз и НАТО също са недоволни
Още по-кисела е реакцията на управлението на Европейски Съюз. От Брюксел Анкара получи два доста яки текста, написани като копия.
" Поздравления за изборната победа на президента Ердоган. Очаквам с неспокойствие да продължим работата си за задълбочаване на връзките сред Европейски Съюз и Турция ", сподели ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел.
" Поздравления за изборната победа на президента Ердоган. Очаквам с неспокойствие да продължим да построяваме нашето съдействие в интерес на нашите нации ", сподели на собствен ред ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
И двамата ненавиждат Ердоган като самостоятелен политик, турски националист и сдържан ислямист, който се придържа към обичайните полезности, и той им се отплаща със същото.
С една дума - " поздравления " - генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също се ограничи. Той добави към нея в обявата си в Twitter * единствено едно изречение с настоятелно благопожелание:
" Очаквам с неспокойствие да продължим взаимната ни работа и подготовката за срещата на върха на НАТО във Вилнюс през юли. "
На тази среща на върха НАТО ще убеди Анкара да разреши на Швеция да се причисли към алианса. Това загатна в късото си приветствие шведският министър председател Улф Кристерсон: „ Нашата обща сигурност е приоритет за бъдещето “.
Случаят на Франция
Френският президент Еманюел Макрон, към момента в същата обществена мрежа, споменавайки думата „ поздравления “ (беше невероятно без нея), незабавно мина към огромни проблеми, които съгласно него Париж и Анкара би трябвало да решат дружно.
Сред тях Макрон уточни " връщането на мира в Европа " (тоест Украйна) и " Средиземно море ".
Последният въпрос изключително трови връзките сред двете страни. Факт е, че Париж поддържа Атина в нейната борба с Анкара, разчитайки в подмяна на неиния дял в големите ресурси от въглеводороди в Източното Средиземноморие, както и в Либия, за които Турция претендира.
Англия и Германия - има специфичност
Има нюанси в поздравленията към Ердоган и водачите на Англия, чийто сътрудник е Турция в реализирането на нейните геополитически и пантюркски упоритости, както и на Германия, за която Турция и турците са значително вътрешнополитически въпрос. Тъй като хората от тази страна станаха органична част от Федерална Република Германия и интензивно гласоподават на изборите в Германия, изключително за социалдемократите.
Освен това сред двете страни има тясно търговско-икономическо съдействие, което не е по този начин с Франция. След като загуби доста бизнес с Русия, Берлин би желал да го резервира с Турция в лицето на несигурността по отношение на вероятностите за търговия с Китай.
Британският министър председател Риши Сунак в началото написа в малко по-топла форма от други западни водачи на страницата си в обществените медии:
" Честито на Ердоган. Очаквам с неспокойствие да продължи тясното съдействие сред нашите страни като съдружници в НАТО, от възходящата търговия до битката със заканите за сигурността. "
И по-късно Сунак също се обади на Ердоган. Както се отбелязва в изказване, публикувано от кабинета на ръководителя на английското държавно управление, " министър председателят напомни мощните връзки сред Англия и Турция - стопански сътрудници и близки съдружници в НАТО ".
" Той разиска продължаващото възобновяване на Турция от опустошителното земетресение по-рано тази година и даде обещание продължаващата взаимност на Обединеното кралство с народа на Турция ", споделиха от Даунинг стрийт 10.
„ Лидерите се съгласиха да продължат да работят в тясно съдействие за разрешаване на общи проблеми “, се споделя в изказването.
Германският канцлер Олаф Шолц, заради горните аргументи, изрази цяла дребна „ ария “ в обществената мрежа:
" Германия и Турция са близки сътрудници и съдружници, ние сме тясно свързани между тях от обществена и икономическа позиция. Поздравления за президента Ердоган за преизбирането му. Сега желаеме да разпространяваме общи тематики (сътрудничества) с възторг. "
Но представителят на още по-проамериканската водеща опозиционна партия ХДС, депутатът от Бундестага Юрген Хард в изявление за организация ДПА беше непоколебим към турския президент.
Според него " първият тест ще бъде решението на Ердоган по въпроса за участието на Швеция в НАТО и дейностите му на срещата на върха на алианса в средата на юли ".
" Очакваме повече взаимно съгласие от Турция във външната политика, изключително във връзка с Русия и Китай, завършек на политически стимулираните преследвания и плурализъм на мненията ", той сподели.
Хард счита, че " по-западно насочена, по-свободна Турция би била триумф, а това на собствен ред би било триумф за Ердоган ".
Германецът предизвести, че " без интензивно икономическо съдействие Турция няма да излезе от рецесията, а новият мандат на Ердоган може да се трансформира в икономическа и обществена злополука ".
Трогателно единогласие по Украйна и... Русия
Много любопитни бяха поздравленията към Ердоган от президентите на Украйна и Русия Владимир Зеленски и Владимир Путин.
Може да се каже, че те се трансфораха в успех на турската политика: и двете воюващи страни считат Ердоган за собствен другар, не се наскърбяват от поддръжката му за техния зложелател и се радват на успеха му. В случая със Зеленски обаче има известни подозрения по отношение на искреността на неговите поздравления, само че това в тази ситуация няма значение.
" Очакваме с неспокойствие по-нататъшното подсилване на стратегическото партньорство в интерес на нашите страни, както и подсилване на съдействието за гарантиране на сигурността и стабилността на Европа ".
Това написа Зеленски на страницата си в обществената мрежа.
" Е, Путин като цяло заявява любовта си към Ердоган, наричайки го „ безценен другар “. "
" Победата на изборите е законосъобразен резултат от Вашата самоотвержена работа като глава на Република Турция, ясно доказателство за поддръжката на турския народ за Вашите старания за подсилване на държавния суверенитет и осъществяване на самостоятелна външна политика ", се акцентира в поздравлението на президента на Русия, което се появи на уеб страницата на Кремъл.
Оценявайки високо персоналния принос на Ердоган „ за подсилване на другарските руско-турски връзки, взаимноизгодното съдействие в разнообразни области “, Путин сподели:
" Искам да потвърдя нашата подготвеност да продължим градивния разговор по настоящи тематики от двустранния, районен и интернационален дневен ред ".
" Отдаваме огромно значение на поредното осъществяване на плануваните взаимни планове, на първо място построяването на АЕЦ „ Аккую “ и основаването на газов хъб в Турция ", съобщи съветският президент.
В умозаключение той " сърдечно " пожела най-важното на Ердоган - " нови триумфи в такава виновна активност на държавен глава, както и доста здраве и благоденствие ".
Последните пожелания на Путин, несъмнено, не са инцидентни: здравословното положение на турския водач в актуалната обстановка е главната му слабост.
Втората е стопанската система, която е частично по виновност на Запада в доста незадоволително положение. Третата е продължение на ликвидирането на следствията от страшното земетресение. След продобиване на изборите третата точка не носи политически опасности за Ердоган, само че финансово и организационно това ще бъде доста мъчно осъществимо.
Обобщаване
И по този начин, какво значи повече или по-малко явната победа на Ердоган на президентските и предходните парламентарни избори? Какво да чакаме в този момент от Турция във външнополитическата сфера?
Първо , всичко ще остане както е. Въпреки това, неизбежните корекции на външната политика, провеждана от Анкара заради неподходящото финансово положение на страната, напрегнатите връзки със Запада (тези две точки са взаимосвързани), демонстрирани от изборите, на които имаше делене на турското общество на две почти равни елементи, една от които интензивно не утвърждава курса на Ердоган.
Второ , ще намалее, въпреки и неравномерно, интензивността на реализиране на външнополитическите упоритости от Анкара. Причината за това е, че те костват прекомерно доста на страна, която има доста вътрешни задания и спомагателни разноски. И Ердоган ще би трябвало да избавя.
Трето , заради увеличените ограничавания на ресурсите, турците ще би трябвало да изберат къде да продължат да бъдат дейни и къде да понижат интензивността.
Сигурен съм, че Закавказието ще се окаже предпочитана област, където просто би трябвало да съберете плодовете на провежданата политика. Тъй като Армения мечтае да отиде на Запад (който поддържа този курс на Ереван на инат на Русия), Армения е на път да капитулира пред Азербайджан.
Плюс - кюрдите, живеещи в прилежащите на Турция страни, на първо място Сирия и Ирак, които са екзистенциална опасност за турците. В същото време Анкара ще се опита да договаря с Дамаск и Багдад.
Но при положение на агресия на Турция в Либия, където Египет, Русия и европейските страни се опълчват, и в Централна Азия, където Русия и Китай не я желаят, Анкара явно ще би трябвало да смекчи апетитите си.
Четвърто , виждайки явния и отявлен интерес на Москва режимът му да заобиколи преди всичко глобите, наложени от Запада против Русия, Ердоган ще се опита да отстрани най-малко част от напрежението в връзките с основни западни страни и НАТО в полза на Турция.
Това значи, че след пазарлък и опити да не протака този въпрос дълго време, той ще даде зелена светлина за приемането на Швеция в НАТО. Вероятно ще бъде анулиран и " позорът " на американския дипломат в Анкара, който се намеси в предизборния развой на страната на изгубилата съпротива.
Това също значи, че Ердоган ще следва повече проукраински политики от преди, с цел да смекчи гнева на Запада. Но не дотам, че да отблъсне Путин, към който той персонално изпитва, несъмнено, благосклонности и самоуважение и „ действителна политика “. Възможно е и за благосклонността на Путин към мюсюлманите.
Пето , в връзките с Москва Анкара, капризна от хъбове и зърнени покупко-продажби, ще ускори опитите да дръпне одеялото върху себе си.
След като Москва е толкоз въодушевена от успеха на Ердоган и беше искрено уплашена от вероятността на власт в Турция да дойдат прозападни опозиционери, които се отхвърлиха от закани против Русия, за какво да не опитат?
Какво от това?
Да, Турция беше и ще остане сложен сътрудник за Русия. И макар че Ердоган отпред на тази страна е за предпочитане за Русия, в сравнение с някой проамерикански опозиционер, не трябва да се не помни, че той се грижи единствено за турските ползи и е подготвен да пожертва доста за тях. Не хвалете Ердоган, другояче ще се изкуши да осъществя програмата си за наша сметка.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ