Славов: ВСС да се раздели на две
Редица промени в Конституцията оферират от ПП-ДБ. На конгрес през днешния ден от обединението, взаимно с самодейността " Правосъдие за всеки ", показват пред медиите предложенията си.
Фигурата на основния прокурор остава, само че отпадат две от основните досегашни функционалности - контрол за правда и методическото управление върху активността на всички прокурори, разгласи правосъдният министър Атанас Славов, написа Българска телеграфна агенция.
Очакването е, че по този начин прокуратурата ще се концентрира в наказателните производства и доста рядко ще взе участие в цивилен и административни каузи. Предвижда се мандатът на основния прокурор да е пет години.
Според Кирил Петков голямата власт в основния прокурор дава причина да има " чадъри на някои ", а въпреки това, правосъдната система да се употребява като " бухалка ".
" Предлагаме повече отговорност на прокурорите, повече самостоятелност на съдиите и решенията им да не могат да бъдат повлияни от други. Никой не би трябвало да бъде над закона ", уточни Петков.
Предвижда се делене на Висшия правосъден съвет (ВСС) на две - съдийски и прокурорски съвет.
В съдийския Висш съдебен съвет, който да се състои от 15 души, болшинство имат съдиите, определени от съдии, а в по-малката парламентарна квота не могат да се избират прокурори и следователи. В нея може да има представители на други юридически специалности. Членове по право ще са ръководителите на двете висши съдилища. Осем души ще се избират директно от съдиите и единствено петима от Народното събрание, като те не би трябвало да са магистрати.
Съдиите, определени във Висш съдебен съвет, ще продължат да работят като съдии, само че с понижена натовареност.
Предлага се също мандатът на Висш съдебен съвет да стане четири години, вместо досегашните пет. Предвижда се парламентарната квота да се трансформира в публично посланичество.
Председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд отново ще се избират от Висш съдебен съвет, само че да отпадне издаването на декрет от президента, оферират от ПП-ДБ. Целта е да няма директна политическа интервенция при назначението на висшите магистрати, а не да се лишават пълномощия на президента. Предвижда се мандатът им към този момент да е пет години, а не както в този момент - седем, сподели Славов.
В прокурорския съвет болшинство ще има парламентарната квота от немагистрати, които да реализират публичен надзор върху работата на съвета. Шестима ще се избират от Народното събрание, двама от квотата на прокурорите, един - от следователите и основният прокурор да е член по право, плануват измененията.
Въвежда се и самостоятелната конституционна тъжба. Така всеки може да сезира Конституционния съд с искане за определяне на противоконституционност на закон, с който се нарушават негови права и свободи, плануват от ПП-ДБ.
Управлението на недвижимите парцели да се върне в Министерство на правораздаването, тъй като Висш съдебен съвет би трябвало да се концентрира върху кариерни функционалности, е измежду предложенията за конституционни промени.
Друга смяна касае статута на служебното държавно управление. Необходимостта да се преразгледа тази уредба излезе в последните две години, сподели правосъдният министър Славов. Според него структурата на служебното държавно управление е в колизия с текста в Основния закон, където е записано, че България е парламентарна република. Такъв модел, при който президентът назначава по своя преценка, няма даже в президентските републики, сподели Славов.
Той уточни, че в множеството страни държавното управление в оставка става служебно до нови избори. В други страни, само че по-рядко срещано е, лице, което е на висша държавна служба (както в Гърция) да се се назначава за министър председател, а министри да са хора на висши длъжности.
С минимална конституционна намеса желаеме да се придържаме към държавно управление в оставка да е длъжностен кабинет. Той да се концентрира върху изборите и да обезпечи действие на администрацията, няма да подписва дълготрайни контракти. Така Народно събрание ще може да продължи да работи, а изборите ще са в период до един месец, сподели Славов.
Текстовете дават отговор на европейските стандарти за самостоятелност и отчетност на прокуратурата. Това не са хрумвания, които изискват Велико Народно заседание, нужно е решение на нормално Народно заседание и се надяваме да съберем 180 гласа, сподели още Славов.
Фигурата на основния прокурор остава, само че отпадат две от основните досегашни функционалности - контрол за правда и методическото управление върху активността на всички прокурори, разгласи правосъдният министър Атанас Славов, написа Българска телеграфна агенция.
Очакването е, че по този начин прокуратурата ще се концентрира в наказателните производства и доста рядко ще взе участие в цивилен и административни каузи. Предвижда се мандатът на основния прокурор да е пет години.
Според Кирил Петков голямата власт в основния прокурор дава причина да има " чадъри на някои ", а въпреки това, правосъдната система да се употребява като " бухалка ".
" Предлагаме повече отговорност на прокурорите, повече самостоятелност на съдиите и решенията им да не могат да бъдат повлияни от други. Никой не би трябвало да бъде над закона ", уточни Петков.
Предвижда се делене на Висшия правосъден съвет (ВСС) на две - съдийски и прокурорски съвет.
В съдийския Висш съдебен съвет, който да се състои от 15 души, болшинство имат съдиите, определени от съдии, а в по-малката парламентарна квота не могат да се избират прокурори и следователи. В нея може да има представители на други юридически специалности. Членове по право ще са ръководителите на двете висши съдилища. Осем души ще се избират директно от съдиите и единствено петима от Народното събрание, като те не би трябвало да са магистрати.
Съдиите, определени във Висш съдебен съвет, ще продължат да работят като съдии, само че с понижена натовареност.
Предлага се също мандатът на Висш съдебен съвет да стане четири години, вместо досегашните пет. Предвижда се парламентарната квота да се трансформира в публично посланичество.
Председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд отново ще се избират от Висш съдебен съвет, само че да отпадне издаването на декрет от президента, оферират от ПП-ДБ. Целта е да няма директна политическа интервенция при назначението на висшите магистрати, а не да се лишават пълномощия на президента. Предвижда се мандатът им към този момент да е пет години, а не както в този момент - седем, сподели Славов.
В прокурорския съвет болшинство ще има парламентарната квота от немагистрати, които да реализират публичен надзор върху работата на съвета. Шестима ще се избират от Народното събрание, двама от квотата на прокурорите, един - от следователите и основният прокурор да е член по право, плануват измененията.
Въвежда се и самостоятелната конституционна тъжба. Така всеки може да сезира Конституционния съд с искане за определяне на противоконституционност на закон, с който се нарушават негови права и свободи, плануват от ПП-ДБ.
Управлението на недвижимите парцели да се върне в Министерство на правораздаването, тъй като Висш съдебен съвет би трябвало да се концентрира върху кариерни функционалности, е измежду предложенията за конституционни промени.
Друга смяна касае статута на служебното държавно управление. Необходимостта да се преразгледа тази уредба излезе в последните две години, сподели правосъдният министър Славов. Според него структурата на служебното държавно управление е в колизия с текста в Основния закон, където е записано, че България е парламентарна република. Такъв модел, при който президентът назначава по своя преценка, няма даже в президентските републики, сподели Славов.
Той уточни, че в множеството страни държавното управление в оставка става служебно до нови избори. В други страни, само че по-рядко срещано е, лице, което е на висша държавна служба (както в Гърция) да се се назначава за министър председател, а министри да са хора на висши длъжности.
С минимална конституционна намеса желаеме да се придържаме към държавно управление в оставка да е длъжностен кабинет. Той да се концентрира върху изборите и да обезпечи действие на администрацията, няма да подписва дълготрайни контракти. Така Народно събрание ще може да продължи да работи, а изборите ще са в период до един месец, сподели Славов.
Текстовете дават отговор на европейските стандарти за самостоятелност и отчетност на прокуратурата. Това не са хрумвания, които изискват Велико Народно заседание, нужно е решение на нормално Народно заседание и се надяваме да съберем 180 гласа, сподели още Славов.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ